Станка Желева: Децата ми са моите опитни зайчета и моето...
Художничката Станка Желева е щерка на първия демократично определен президент Желю Желев. Заминава за Париж на 24 години след седмото късане на изпит по философия в СУ от конкурент на татко. Упрекнал я, не знаела кой е бил министърът на превоза на Япония през 1956 година През 1993 година записва графичен дизайн и вътрешна архитектура в ESAG - Париж. Училището е известно с дисциплината си - за три закъснения на учебен срок пишат на родителите. От 300 студенти след година остават 50. През 1996-а учи две години в парижкото Еcole Maryse Eloy. На 5 и 6 септември фондацията Easy Art ще прави детски празник в двора на учебно заведение " Кирил Нектариев " в Столипиново.
Г-жо Желева, по какъв начин ви осени концепцията да създадете фондацията EasyArt?
Тя съществува от 2011 година. В началото нямахме концепция да вършим фондация. Прибрахме се с двете ни деца (със брачна половинка колумбиеца Адриан Вела Усме) от Франция и видяхме, че тук няма нищо за възпитаници в музеите. Решихме да стартираме едно гратис ателие в Националната художествена изложба. Шеф на фонд „ 13 века България ” тогава бе Греди Асса, който ни оказа помощ с материали. А те бяха някакви смешни пари! Започнахме с една стратегия, която организирахме в музеите всяка събота. Там децата рисуваха гратис. Това получи необикновен отзив - все едно открихме топлата вода - всички единствено за това говореха. И стана ясно, че в действителност има потребност от такова нещо. В момента има прекомерно малко неща за деца, свързани с изкуството.
След това ни пристигна концепцията да създадем един фестивал с голям брой ателиета. Много инцидентно попаднахме на фондация „ Америка за България ”, която тъкмо тогава търсеше планове за деца. Малко на смешка го направихме за 1 юни в София. От фондацията ни накараха да създадем подобен фестивал и за 1 септември - за началото на годината. После започнахме да го осъществяваме и в други градове, които видяха какъв голям капацитет има в плана. По места им хареса, че такива събития действително притеглят и родителите, и децата.
Допуснахме ли неточност, че премахнахме тези детски организационни форми от соца - кръжоци, клубове по ползи?
То и в този момент ги има - недейте по този начин! Винаги си ги е имало. Това, което вършим ние, е нещо по-модерно и по-отворено. То е в по-широк формат. Захванахме се с разнообразни планове за музеи и тематични ателиета. Има най-различни събития. Започнахме с един екип от студенти от Художествената академия. Правили сме този фестивал в Пловдив и в доста градове в България. Интересът е голям. Общините доста оказват помощ, тъй като това е най-лесното, което може да се направи с децата в един дребен град.
Колко време прекарахте във Франция?
Почти 15 години. Аз съм художник и там се занимавах с изкуство.
Винаги ми е харесвала Франция
Двете ми деца са хем моето ентусиазъм, хем моите опитни зайчета. Това бяха най-важните години в живота ми. Да имаш достъп до най-великите музеи и да бъдеш до най-великите шедьоври и в културния живот на света… Имаме извънредно доста другари от Франция, с които още поддържаме връзки. Имам няколко независими изложения в Париж, само че тази, която направих в Мозамбик, си остана незабравимата за мен. Галерия от Мапуто видя мои рисунки в Париж и ме предложения да направя галерия в Африка. Получи се нещо, което не можеш да забравиш цялостен живот.
Защо решихте да извършите „ Детски празник ” тъкмо в квартал Столипиново?
Той е част от програмата на Европейска столица на културата. Идеята ми е, че децата са си деца на всички места. Те са любопитни и отворени. Аз избирам да върша празници на такива места, а не в София, където децата са много капризни.
Това са дребните, които нямат достъп до просвета и изкуство и чиито родители напълно не се интересуват от това. Ние по някакъв метод ги възпламеняваме, тъй като им даваме опция да създадат нещо свое.
А по какъв начин се пали интелектуално любознание у дете, което пораства измежду кючеци и гьобеци?
Учим ги да вършат красиви неща от предмети от всекидневието си. Едно от тях е да им покажем по какъв начин се основават цветя от салфетки. Учим ги по какъв начин да създадат от клечки архитектурна конструкция, по какъв начин да създадат рисунка от отпечатъците на пръстите. Имаме и много по-сложни неща, като грънчарско ателие или работилницата ни по химия. Там им демонстрираме по какъв начин да надуят балон със сода и оцет.
Как отговаряте на скептиците, които ще ви кажат, че това е загуба на време?
Напротив! Аз считам, че това е най-голямата облага на време и съм уверена, че след празника децата са доста по-любопитни и доста по-впечатлителни. Те в никакъв случай не са имали достъп до такива неща. Те не са ги виждали, не са подозирали за тях. За малчуганите това ще е извънредно прекарване. Изкуството и културата са нещата, които ще спасят света в действителност!
Следя тези процеси от дълго време и помня по какъв начин предходната година в Столипиново пристигна италиански спектакъл - заставам два дни и си отиде. Няма го постоянството, не е систематично.
Това е различен въпрос, само че ние ще ги научим, примерно, да вършат от салфетки цветя. Не знаеш дали това няма да им потрябва в миналото. Учим ги да плетат с едно парче картон. Така ги пробуждаме тези деца - те потеглят с нещо направено от самите тях и това им дава самочувствие. Това не е някаква компания да се раздаде с един клоун 10 кашона шоколад и да си отидем. Преживяването е напълно друго.
Как може да се получи резистентност във времето с един-два детски празника годишно?
Независимо от мястото и родителите си, децата са един бял лист. Има моменти, които трансформират живота на хората. За мен е значимо децата да имат самочувствие и да живеят в една същинска действителност - а не в свят на телефони и таблети.
Г-жо Желева, по какъв начин ви осени концепцията да създадете фондацията EasyArt?
Тя съществува от 2011 година. В началото нямахме концепция да вършим фондация. Прибрахме се с двете ни деца (със брачна половинка колумбиеца Адриан Вела Усме) от Франция и видяхме, че тук няма нищо за възпитаници в музеите. Решихме да стартираме едно гратис ателие в Националната художествена изложба. Шеф на фонд „ 13 века България ” тогава бе Греди Асса, който ни оказа помощ с материали. А те бяха някакви смешни пари! Започнахме с една стратегия, която организирахме в музеите всяка събота. Там децата рисуваха гратис. Това получи необикновен отзив - все едно открихме топлата вода - всички единствено за това говореха. И стана ясно, че в действителност има потребност от такова нещо. В момента има прекомерно малко неща за деца, свързани с изкуството.
След това ни пристигна концепцията да създадем един фестивал с голям брой ателиета. Много инцидентно попаднахме на фондация „ Америка за България ”, която тъкмо тогава търсеше планове за деца. Малко на смешка го направихме за 1 юни в София. От фондацията ни накараха да създадем подобен фестивал и за 1 септември - за началото на годината. После започнахме да го осъществяваме и в други градове, които видяха какъв голям капацитет има в плана. По места им хареса, че такива събития действително притеглят и родителите, и децата.
Допуснахме ли неточност, че премахнахме тези детски организационни форми от соца - кръжоци, клубове по ползи?
То и в този момент ги има - недейте по този начин! Винаги си ги е имало. Това, което вършим ние, е нещо по-модерно и по-отворено. То е в по-широк формат. Захванахме се с разнообразни планове за музеи и тематични ателиета. Има най-различни събития. Започнахме с един екип от студенти от Художествената академия. Правили сме този фестивал в Пловдив и в доста градове в България. Интересът е голям. Общините доста оказват помощ, тъй като това е най-лесното, което може да се направи с децата в един дребен град.
Колко време прекарахте във Франция?
Почти 15 години. Аз съм художник и там се занимавах с изкуство.
Винаги ми е харесвала Франция
Двете ми деца са хем моето ентусиазъм, хем моите опитни зайчета. Това бяха най-важните години в живота ми. Да имаш достъп до най-великите музеи и да бъдеш до най-великите шедьоври и в културния живот на света… Имаме извънредно доста другари от Франция, с които още поддържаме връзки. Имам няколко независими изложения в Париж, само че тази, която направих в Мозамбик, си остана незабравимата за мен. Галерия от Мапуто видя мои рисунки в Париж и ме предложения да направя галерия в Африка. Получи се нещо, което не можеш да забравиш цялостен живот.
Защо решихте да извършите „ Детски празник ” тъкмо в квартал Столипиново?
Той е част от програмата на Европейска столица на културата. Идеята ми е, че децата са си деца на всички места. Те са любопитни и отворени. Аз избирам да върша празници на такива места, а не в София, където децата са много капризни.
Това са дребните, които нямат достъп до просвета и изкуство и чиито родители напълно не се интересуват от това. Ние по някакъв метод ги възпламеняваме, тъй като им даваме опция да създадат нещо свое.
А по какъв начин се пали интелектуално любознание у дете, което пораства измежду кючеци и гьобеци?
Учим ги да вършат красиви неща от предмети от всекидневието си. Едно от тях е да им покажем по какъв начин се основават цветя от салфетки. Учим ги по какъв начин да създадат от клечки архитектурна конструкция, по какъв начин да създадат рисунка от отпечатъците на пръстите. Имаме и много по-сложни неща, като грънчарско ателие или работилницата ни по химия. Там им демонстрираме по какъв начин да надуят балон със сода и оцет.
Как отговаряте на скептиците, които ще ви кажат, че това е загуба на време?
Напротив! Аз считам, че това е най-голямата облага на време и съм уверена, че след празника децата са доста по-любопитни и доста по-впечатлителни. Те в никакъв случай не са имали достъп до такива неща. Те не са ги виждали, не са подозирали за тях. За малчуганите това ще е извънредно прекарване. Изкуството и културата са нещата, които ще спасят света в действителност!
Следя тези процеси от дълго време и помня по какъв начин предходната година в Столипиново пристигна италиански спектакъл - заставам два дни и си отиде. Няма го постоянството, не е систематично.
Това е различен въпрос, само че ние ще ги научим, примерно, да вършат от салфетки цветя. Не знаеш дали това няма да им потрябва в миналото. Учим ги да плетат с едно парче картон. Така ги пробуждаме тези деца - те потеглят с нещо направено от самите тях и това им дава самочувствие. Това не е някаква компания да се раздаде с един клоун 10 кашона шоколад и да си отидем. Преживяването е напълно друго.
Как може да се получи резистентност във времето с един-два детски празника годишно?
Независимо от мястото и родителите си, децата са един бял лист. Има моменти, които трансформират живота на хората. За мен е значимо децата да имат самочувствие и да живеят в една същинска действителност - а не в свят на телефони и таблети.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ