,fit(768:433)&14:42:35)
Буручага пред Стоичков: Марадона означаваше всичко за онзи отбор на Аржентина
Христо Стоичков направи обиколка в Южна Америка малко преди международното състезание в Катар и се срещна с именити футболисти. Камата беседва с създателя на победния гол за Аржентина на финала на Мондиал’86 Хорхе Буручага за ТВ колоса TUDN, а изявлението доближи и до българската публика посредством предаването „ Код Спорт “ по RING. Предлагаме акценти от диалога сред двамата велики играчи:
- Хорхе, каква огромна чест за мен е да съм в твоята татковина Аржентина , където преди време донесохте една толкоз мечтана купа - международната. Много ти благодаря за посрещането! Как си, какво изпитваш, като гледаш тази купа?
- За мен също е огромно наслаждение да беседваме. Добре пристигнал в Аржентина! Като виждам още веднъж тази красива купа, се сещам за времето, когато сме почнали да тичаме зад топката, да я ритаме в гонене на фантазията за огромен футбол и за международна купа. Тогава това беше най-невъзможната фантазия за реализиране, несъмнено. Но все пак ние, аржентинците постоянно сме мечтали да я сбъднем. И през днешния ден аз съм горделив, че съм един от 43-мата аржентински футболисти в богатата ни футболна история, които са съумели да я завоюват. Много страсти се връщат в мен, доста картини на този популярен миг. Не единствено от оня мой гол на финала през 1986 година, само че и от цялото ни присъединяване на Мондиала в Мексико. Защото няма по-значимо събитие за един футболист от това да играе на международно състезание. Затова и в този момент съм по този начин благополучен, че мога още веднъж да видя тази купа и да я докосна. Надявам се на международното в Катар аржентинските национали още веднъж да зарадват страната.
- Какво значи тази 1986 година за теб? За аржентинския народ, за Диего Марадона, за Хорхе Валдано, за Руджери , за целия тим?
- Първо, би трябвало малко да опиша процеса преди този момент. През 1983 година отпред на националния ни тим застана Карлос Билардо. Той размени Сезар Луис Меноти. А това означаваше рокада на две радикално разнообразни футболни философии. И ще ви призная, че ни лиши много време да разберем какво тъкмо желае сеньор Билардо от нас. Същевременно имаше напън от пресата и държавното управление, което тогава също изискваше резултати от нас. На два пъти Карлос беше съвсем уволнен. Но тогава отпред на Аржентинската футболна федерация имаше един огромен президент, какъвто бе Хулио Грондона. Той закриляше Билардо и вярваше в него. Вярно е, че не играехме по метода, по който хората желаеха, само че знаехме по кой път би трябвало да тръгнем. А най- значимото в тази ситуация беше, че треньорът знаеше по какъв начин тъкмо да вървим по този път. Така стигнахме до най- прелестното преживяване в моя живот - да вземам участие за първи път на Мондиал. И незабавно би трябвало да кажа, че ние не бяхме посочени измежду любимците. Бяхме в една група с България, твоята страна, която по това време имаше доста първокласен тим. Един от най- мощните в Европа тогава. Бяхме дружно с Италия, която защитаваше международната си купа и с постоянно коравия тим на Южна Корея. Но ние се класирахме първи в тази сложна група, а след това продължихме напред малко по малко. И най-после ни споходи най-голямата спортна правдивост, поради всичко това, което бяхме претърпели. Казвам ти го от моя позиция. Бяхме доста настоятелни, борихме се до края. А историята постоянно слага всички на точните им места. И през 1986 година историята ни сложи нас на върха като международни първенци.
- Разкажи ни в този момент малко като въведения на оня Мондиал за нашия огромен другар. Какво означаваше тогава за тима Диего Армандо Марадона?
- Означаваше всичко. Когато Карлос Билардо пое нещата в свои ръце и до края на своя осемгодишен мандат като селекционер на Аржентина, ръководейки ни на международните шампионати в Мексико и Италия, той постоянно ни споделяше: " Отборът е Марадона и още 10 ". Беше най-хубавият ни състезател, най-хубавият въобще за онази ера. Освен талантлив футболист, какъвто беше, Диего беше и водачът на тима. Той бе индивидът, който ще ти помогне, който ще те поддържа, който ще поведе останалите. Внушаваше ни, че обличайки фланелката на националния тим на Аржентина, това ни задължава да донесем наслада на 50 милиона души. Ти самият си носил националната фланелка на България и знаеш какво значи тази отговорност. Искам да кажа, че Диего бе всичко това, което можеше да се чака от един капитан и водач. За нас и за мен изключително, да играя до подобен талант означаваше в действителност доста.
- Какво почувства Хорхе Буручага при завръщането вкъщи, в Буенос Айрес? Пред цялостния с хора площад и ти с купата в ръце...
- Когато кацнахме на летището и видяхме голямото голям брой от хора, които ни чакат, просто не можахме да повярваме. Нямахме доста вести от родината, знаехме, че има еуфория, само че... Когато тръгнахме от летището към " Каса Росада ", както се назовава седалището на държавното управление, ни лиши 6 часа, с цел да стигнем до такава степен. Но най-хубавото беше, че от самото начало виждахме щастливи хора, които ни споделяха " благодаря " за извоюваната международна купа! За огромното благополучие! Видяхме и доста хора да плачат. А когато стигнахме след тези 6 часа до площада, който значи доста за историята ни, пред нас всички скандираха: " Аржентина, Аржентина ". Слизането ни от самолета и след това гледката от балкона на " Каса Росада " - това е трансформацията, която може да провокира футболът. Благодарение на спорта, забравяш за проблемите, които имаш, изпълваш се с благополучие. Докато бяхме на балкона, виждахме голям брой от хора долу, които скачат и пеят непрестанно. А като че ли най-щастлив беше Диего. Безкрайно благополучен да бъде като наш капитан на това толкоз емблематично място от нашата история.
- Хорхе , в този момент стартира един малко по-различен Мондиал. Играе се през ноември и декември. Какво можем да чакаме от сегашния тим на Аржентина ?
- Винаги има промени. Нормално е да приключват едни неща и да стартират нови. Аржентина сега има огромни играчи като Меси, Отаменди, Ди Мария… През 2018-а Аржентина не направи положително състезание. След това поради възрастта си много играчи напуснаха отбора. При Скалони пристигнаха нови имена като Паредес, Де Пол, Гонсалес, Мартинес. Сега обаче разполагаме с един Меси, който е друг от преди. Сега той е повече уредник на играта, конструира я един тип. Така че според мен Аржентина сега има тим. В трите линии се усеща съществуването на тим, тъй като преди разчитахме повече на характерностите. Не е малко да си 33 мача без загуба. Не е малко да разполагаш с Меси. Затова считам, че отборът на Аржентина е измежду претендентите да завоюват международната купа. Мондиалът ще бъде забавен, тъй като няма изявен любимец и има много на брой мощни тимове. Ще зависи от доста фактори кой ще стигне финала. Но аз виждам една солидна Аржентина, която е освен това от Лео Меси. И има 22-24 футболисти, които умерено могат да играят.
- След несполучливото показване на международното в Русия пристигна триумфът със спечелването на " Копа Америка " и то в Бразилия . Това дава ли повече успокоение на тима?
- Да, тъй като Аржентина не беше печелила нищо от 27 години, а Мондиал към този момент от 36. Така че сигурно има повече успокоение. Но вижте го Лео! Вече не е този, който размахва ръце и приказва непрестанно. Това успокоение е обзело и него. Посочвам Лео, тъй като при него е най-видима смяната. Това успокоение да спечелим трофея в Бразилия ни оказва помощ да продължаваме толкоз време без загуба. Едно международно състезание е извънредно взискателно събитие. И тук не приказвам за качеството на играта. Не всеки мач би трябвало да се играе по един и същи метод. Трябва да се интерпретира всеки дуел. Да се работи поотделно или мач за мач, както се споделя. И мисля, че Аржентина има нужните играчи, с цел да реализира това условие.
- Хорхе, каква огромна чест за мен е да съм в твоята татковина Аржентина , където преди време донесохте една толкоз мечтана купа - международната. Много ти благодаря за посрещането! Как си, какво изпитваш, като гледаш тази купа?
- За мен също е огромно наслаждение да беседваме. Добре пристигнал в Аржентина! Като виждам още веднъж тази красива купа, се сещам за времето, когато сме почнали да тичаме зад топката, да я ритаме в гонене на фантазията за огромен футбол и за международна купа. Тогава това беше най-невъзможната фантазия за реализиране, несъмнено. Но все пак ние, аржентинците постоянно сме мечтали да я сбъднем. И през днешния ден аз съм горделив, че съм един от 43-мата аржентински футболисти в богатата ни футболна история, които са съумели да я завоюват. Много страсти се връщат в мен, доста картини на този популярен миг. Не единствено от оня мой гол на финала през 1986 година, само че и от цялото ни присъединяване на Мондиала в Мексико. Защото няма по-значимо събитие за един футболист от това да играе на международно състезание. Затова и в този момент съм по този начин благополучен, че мога още веднъж да видя тази купа и да я докосна. Надявам се на международното в Катар аржентинските национали още веднъж да зарадват страната.
- Какво значи тази 1986 година за теб? За аржентинския народ, за Диего Марадона, за Хорхе Валдано, за Руджери , за целия тим?
- Първо, би трябвало малко да опиша процеса преди този момент. През 1983 година отпред на националния ни тим застана Карлос Билардо. Той размени Сезар Луис Меноти. А това означаваше рокада на две радикално разнообразни футболни философии. И ще ви призная, че ни лиши много време да разберем какво тъкмо желае сеньор Билардо от нас. Същевременно имаше напън от пресата и държавното управление, което тогава също изискваше резултати от нас. На два пъти Карлос беше съвсем уволнен. Но тогава отпред на Аржентинската футболна федерация имаше един огромен президент, какъвто бе Хулио Грондона. Той закриляше Билардо и вярваше в него. Вярно е, че не играехме по метода, по който хората желаеха, само че знаехме по кой път би трябвало да тръгнем. А най- значимото в тази ситуация беше, че треньорът знаеше по какъв начин тъкмо да вървим по този път. Така стигнахме до най- прелестното преживяване в моя живот - да вземам участие за първи път на Мондиал. И незабавно би трябвало да кажа, че ние не бяхме посочени измежду любимците. Бяхме в една група с България, твоята страна, която по това време имаше доста първокласен тим. Един от най- мощните в Европа тогава. Бяхме дружно с Италия, която защитаваше международната си купа и с постоянно коравия тим на Южна Корея. Но ние се класирахме първи в тази сложна група, а след това продължихме напред малко по малко. И най-после ни споходи най-голямата спортна правдивост, поради всичко това, което бяхме претърпели. Казвам ти го от моя позиция. Бяхме доста настоятелни, борихме се до края. А историята постоянно слага всички на точните им места. И през 1986 година историята ни сложи нас на върха като международни първенци.
- Разкажи ни в този момент малко като въведения на оня Мондиал за нашия огромен другар. Какво означаваше тогава за тима Диего Армандо Марадона?
- Означаваше всичко. Когато Карлос Билардо пое нещата в свои ръце и до края на своя осемгодишен мандат като селекционер на Аржентина, ръководейки ни на международните шампионати в Мексико и Италия, той постоянно ни споделяше: " Отборът е Марадона и още 10 ". Беше най-хубавият ни състезател, най-хубавият въобще за онази ера. Освен талантлив футболист, какъвто беше, Диего беше и водачът на тима. Той бе индивидът, който ще ти помогне, който ще те поддържа, който ще поведе останалите. Внушаваше ни, че обличайки фланелката на националния тим на Аржентина, това ни задължава да донесем наслада на 50 милиона души. Ти самият си носил националната фланелка на България и знаеш какво значи тази отговорност. Искам да кажа, че Диего бе всичко това, което можеше да се чака от един капитан и водач. За нас и за мен изключително, да играя до подобен талант означаваше в действителност доста.
- Какво почувства Хорхе Буручага при завръщането вкъщи, в Буенос Айрес? Пред цялостния с хора площад и ти с купата в ръце...
- Когато кацнахме на летището и видяхме голямото голям брой от хора, които ни чакат, просто не можахме да повярваме. Нямахме доста вести от родината, знаехме, че има еуфория, само че... Когато тръгнахме от летището към " Каса Росада ", както се назовава седалището на държавното управление, ни лиши 6 часа, с цел да стигнем до такава степен. Но най-хубавото беше, че от самото начало виждахме щастливи хора, които ни споделяха " благодаря " за извоюваната международна купа! За огромното благополучие! Видяхме и доста хора да плачат. А когато стигнахме след тези 6 часа до площада, който значи доста за историята ни, пред нас всички скандираха: " Аржентина, Аржентина ". Слизането ни от самолета и след това гледката от балкона на " Каса Росада " - това е трансформацията, която може да провокира футболът. Благодарение на спорта, забравяш за проблемите, които имаш, изпълваш се с благополучие. Докато бяхме на балкона, виждахме голям брой от хора долу, които скачат и пеят непрестанно. А като че ли най-щастлив беше Диего. Безкрайно благополучен да бъде като наш капитан на това толкоз емблематично място от нашата история.
- Хорхе , в този момент стартира един малко по-различен Мондиал. Играе се през ноември и декември. Какво можем да чакаме от сегашния тим на Аржентина ?
- Винаги има промени. Нормално е да приключват едни неща и да стартират нови. Аржентина сега има огромни играчи като Меси, Отаменди, Ди Мария… През 2018-а Аржентина не направи положително състезание. След това поради възрастта си много играчи напуснаха отбора. При Скалони пристигнаха нови имена като Паредес, Де Пол, Гонсалес, Мартинес. Сега обаче разполагаме с един Меси, който е друг от преди. Сега той е повече уредник на играта, конструира я един тип. Така че според мен Аржентина сега има тим. В трите линии се усеща съществуването на тим, тъй като преди разчитахме повече на характерностите. Не е малко да си 33 мача без загуба. Не е малко да разполагаш с Меси. Затова считам, че отборът на Аржентина е измежду претендентите да завоюват международната купа. Мондиалът ще бъде забавен, тъй като няма изявен любимец и има много на брой мощни тимове. Ще зависи от доста фактори кой ще стигне финала. Но аз виждам една солидна Аржентина, която е освен това от Лео Меси. И има 22-24 футболисти, които умерено могат да играят.
- След несполучливото показване на международното в Русия пристигна триумфът със спечелването на " Копа Америка " и то в Бразилия . Това дава ли повече успокоение на тима?
- Да, тъй като Аржентина не беше печелила нищо от 27 години, а Мондиал към този момент от 36. Така че сигурно има повече успокоение. Но вижте го Лео! Вече не е този, който размахва ръце и приказва непрестанно. Това успокоение е обзело и него. Посочвам Лео, тъй като при него е най-видима смяната. Това успокоение да спечелим трофея в Бразилия ни оказва помощ да продължаваме толкоз време без загуба. Едно международно състезание е извънредно взискателно събитие. И тук не приказвам за качеството на играта. Не всеки мач би трябвало да се играе по един и същи метод. Трябва да се интерпретира всеки дуел. Да се работи поотделно или мач за мач, както се споделя. И мисля, че Аржентина има нужните играчи, с цел да реализира това условие.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ