Опасна игра: Христо Грозев сам се разкрива не като журналист, а като шпионин
Христо Грозев наподобява по-скоро на съветски разузнавач, в сравнение с някакъв различен – изключително, в случай че имаме поради сантименталната визия, която той има за себе си. Наскоро споделил, че руснаците още не били решили, по какъв начин да го трепят: с чук – може би има поради Троцки, който е погубен с секира, или с чадър – като нашия Георги Марков.
Христо Грозев
Вижте го, къде се поставя – като че ли се има за мелез от две забележителни фигури, нищо по-малко не би го задоволило. А, в действителност, може би е овцата в една интервенция, която е признато да се назовава „ Натопяване на овцата “.
Едно конкретизиране за читателите, които не са и чували за Грозев – въпреки че тия дни се подвигна много олелия към него, най-вече от формалните русофоби, само че те са толкоз пристрастни, че публиката от дълго време е изгубила доверие в тях и просто не ги слуша. Руснаците го издирвали, тъй като бил нарушил някакъв техен закон – не стана ясно, тъкмо какви са възможните му прегрешения, само че никой не си губи времето с такива детайлности, колкото и значими да са те.
Това пояснение обаче беше задоволително, с цел да се втурнат нашите бездарници в следващата си пропагандна акция: последваха нота от Външно министерство, приучване на дипломат Митрофанова, изказване на премиера и прочие – у нас, от много време, в сходни случаи се счита, че колкото си по-истеричен, толкоз си по-убедителен.
Настъпи златно време за Грозев – попал в газету, както се споделя, а за такива като него това е от съдбоносно значение. На излизане от Външно, Митрофанова бе леко изнервена, като че ли не можеше да си изясни, на какво се дължи цялата олелия. И тя, като всички нас, знае, че руснаците постоянно намират оня, който търсят – и нормално го търсят, когато от дълго време към този момент са го намерили.
Но се оказа, че Грозев е съумял да се измъкне, един път бе казано, че е в Австрия – и напълно не се крие, колкото и да се прави на изплашен. Не може да се криеш, пък да се киприш по малкия екран – само че тя, при всяко състояние, е за предпочитане, изключително, в случай че искаш да се направиш на Асандж или Сноудън, същинските разобличители.
За разлика от Грозев, който се препитавал с изнасяне на съветски секрети, които мнозина одобряват за фалшификации. Каква е истината, в тази ситуация не е толкоз значимо – надалеч по-важно е още веднъж да се убедим, че доста постоянно българската „ гласност “ е в плен на всякакви шантиклери, че тя елементарно се подвежда и даже истеризира, като Истината постоянно остава на втори проект – в действителност, тя наложително се подценява, когато се съчиняват пропагандни „ мероприятия “.
Жалкото е, че и сегашната акция сякаш е загрижена за ориста на един „ проверяващ публицист “ – обаче прелива от тъпа агитация, нищо повече.
Полит-агитаторите кадят тамян за свободата на „ проверяващото слово “ – и евентуално самият Грозев е бил най-смаян от ролята на публицист, която са му упълномощили – без да я желае и без да има нещо общо с нея, въобще.
Той си беше търговец на медии – а от много време е направил крачка напред и към този момент е търговец на информация. Толкова. Ангажираните, преди десетина години, с продажбата на тукашните издания на немския тръст ВАЦ (собственик на ежедневниците „ Труд “ и „ 24 часа “) биха могли с лекост да уличат комбинациите на „ оня “ Грозев по време на въпросната спекулация.
Но надали ще го създадат – на първо време, с цел да не се овъргалят още веднъж в калната локва; и второ, с цел да не бъдат упрекнати в някакво „ русофилство “. Кажеш две думи на кръст за някой като Грозев и ти шибват етикета „ путинист “. Повярвайте – написа го в наръчника на локалния агитатор-русофоб. Препрочитам го всеки ден.
Време е да пристъпим по-близо до Овцата. В някои служби за сигурност употребяват жаргонния израз „ Натопяване на овцата “ – когато става дума за интервенции, задачата на които е да компрометират някого, като му основат фалшиво/изфабрикувано досие и го показват за нещо друго от това, което той съставлява. Най-често това се прави, когато желаят да се отрекат от някой собствен човек, да го жертват в името на някоя по-голяма цел.
Натопяват те, като те подмятат на вълците, на врага. Жертвата, в множеството случаи, няма по какъв начин да се отбрани, тъй като ударът идва от своите.
Ефектът от тези интервенции е огромен – изключително, когато „ овцата “ на собствен ред е фалшифицирала сведенията, които е предложила като достоверни. За Грозев се твърди – основно поради личните му хвалби, че е основна фигура в някои интервенции против руснаците, той самият не отхвърля това. И даже има нелепостта, самичък да споделя за някои от тези интервенции.
Поне една от тях, разказана по Би Ти Ви преди няколко дни, няма нищо общо с публицистиката, тя си е чисто шпионска активност – и е неуместно да се твърди, че българската страна би трябвало да се грижи за Грозев поради „ свободата на словото “. Откраднал или купил индивидът някакви свръхсекретни сведения, отлично – на загадка гала могат да му покажат медала, с който е награден и да си го вземат назад, какво общо има с това словото?
Възторжеността на някои от нашите управници е разбираема. Но има и една непохватност към историята на Грозев, която е мъчно обяснима – като че ли работодателите му от „ Белингкат ” се надяват да се получи някакъв свръхшумен скандал, като че ли се надяват в приложимост да влязат чука или чадъра. Да примамят руснаците към бърза кавга.
Цепват главата на Грозев – и, готово, Кремъл още веднъж грубо е уязвен, а в „ Белингкат ” ликуват.
Реклама
Разбира се, в тази „ проверяваща група “ може да са стимулирани от напълно други, прозаични аргументи – да вземем за пример, блян да бъде повишен бюджета на групата, изключително, в случай че доверието на спонсорите й е разколебано заради някакви условия.
Обаче, и в двата случая, шумното оповестяване на триумфите на нашия човек не му прави добра услуга – умерено може да бъде подхвърлен и зарязан в ролята на натопената овца, в една къса пиеска с предупреден край. Все отново, през днешния ден Грозев има против себе си не Любо Павлов (Пъпката), с който се женеха и развеждаха към далаверата с вестниците на ВАЦ – в този момент съперникът му е толкоз свиреп, че можеш да го дразниш, единствено в случай че не си с целия си.
Споменатото изявление по Би Ти Ви (излъчено на 30 декември – б.а.) загатна, че Грозев като че ли е в сходно положение. По някое време, без да е провокиран от водещите, той изтърси нещо, което може да има съдбовни последствия за него.
Водещите пък като че ли не схванаха какво, в действителност, им споделя, по-късно медиите също не разясниха признанието на Грозев.
Оказа се, че той е направил нещо в действителност необикновено, нещо, което няма нищо общо с публицистиката и свободата на словото – само че може да му дадат да подържи даже два медала едновременно. Напълно справедливо: тъй като е издирил и разгласил имената на всичките трийсет и трима съветски навигатори, които ръководят ракетите, летящи към Украйна! Ако е истина, това е несравним триумф – съпоставим с пробива на Зорге, който оповестява на Москва точната дата на интервенция „ Барбароса “ (германското навлизане в Съветския съюз).
Безподобен триумф, който води до безподобни неприятности – несъмнено, в случай че Грозев не фантазира. Тъй или другояче, за половин минута той зачерта алибито си на публицист и се показа като първокачествен разузнавач. За негово злощастие, даже и да е послъгал, чукът не схваща от смешки, чадърът пък по никакъв начин.
Фантазьор или не – нашите управници няма какво да се тюхкат за свободата на словото, за която другояче въобще не ги е еня, ами би трябвало неотложно да скрият Грозев в някой сигурен килер. Руснаците пък ще желаят безусловно да се доберат до въпросния килер – тъй като даже нищо от изказванието на Грозев да не е правилно, те ще бъдат съществено унижени, в случай че не работят – все едно, дали навигаторите са петима, а не трийсет, не са мъже, а еврейки и прочие Предизвикани са и би трябвало да отговорят.
Впрочем, в действителност е любопитно, за какво Грозев самичък се слага в ситуацията на „ натопена овца “. Ако изгледате деликатно упоменатото изявление, ще се убедите сигурно най-малко в едно: той в действителност има вяра, че персонално Путин се занимава с него.
Провижда се като първокачествен съперник на Кремъл: хванали са се за гушите и въобще не е ясно, кой ще надделее. Грозев сигурно няма да отстъпи, той е в положение, в което даже саморазрушителните ексцесии на индивида му носят същинско задоволство. Извисяват го, по този начин мисли той – изключително, в случай че е наясно, че Историята може да те запомни и единствено поради един чук или чадър.
Много изненадващо, отново тия дни, „ натопена овца “ се оказа една друга фигура от напълно друг диаметър – американският конгресмен Уорън Дейвидсън. Той пък написал писмо до финансовото министерство на Съединени американски щати, с което упорства да бъде глобен българския основен прокурор, тъй като не ползвал „ Закона Магнитски “ към някои локални лица – нещо, което би било противоконституционно, а се оказа и невероятно и съгласно решения на българския Върховен административен съд, и съгласно директивите на Европейската комисия. Някои наблюдаващи се усъмниха, че писмото на Дейвидсън е писано тук, а той единствено го е подписал – нещо, което би било скандално.
Обаче надалеч по-скандално е друго: равнодушието, с което страната следи все по-свирепата борба сред другите олигархични кръгове, продуцирана основно с напъните на Прокопиев. Той явно губи позициите си, а и по начало неговият вкус на Гаргантюа мъчно можеше да бъде удовлетворен – без значение, че значително от сегашните му „ съдружници “ всред олигарсите станаха таман негови жертви. Лесно ще се убедите в това, стига да се поровите в предишното на неговите медии. Ако въобще се доберете до тях.
А това мъчно ще се случи и то по една напряко невероятна причина: чистката в „ Google ”.
Толкова сме привикнали с услужливостта и въобще удобствата, които предлага тази могъща Мрежа, че протичащото се в последно време с нея наподобява напряко необикновено. Сякаш още веднъж камионетките на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – предшественикът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – летят в нощта и чистят, чистят. Изобщо не бях забелязал нещо необичайно, само че другари ме подсетиха: до преди няколко месеца, при изписване на името ми в „ Google ”, следваше пояснението, че могат да се чакат над един милион и 100 хиляди резултата.
Изведнъж те станаха единствено 119 000, към днешна дата – 159 000. Къде, по дяволите, се дянаха останалите – цялостен един милион. Обяснението на „ Google ” е, че са отстранени тези изявления, които се повтарят. Много наивно пояснение – от този миг и чак до идващият брой на „ Уикенд “ мога да изреждам изявления, които са попаднали под сатъра на „ Google ”, множеството от които имат безспорна документална стойност.
Наистина, какво се случва? Първото, за което ще се сетим, е думата „ цензура “ – това е фактическият резултата от „ смяната “, въпреки че желанията на Мрежата може да са били напълно други.
А малките екрани не престават да се самоцензурират – и към момента не са отвратени от себе си. Сами се слагат в ролята на „ натопена овца “ – изключително, когато оферират на феновете си половината истина, както беше в тази ситуация с писмото на американския конгресмен.
Ами, другата половина от истината, т.е. – другото мнение – кой заплаща, с цел да бъде скрита тя? Какво ще вършим, в случай че и на Google се стори, че Истината е повтарящ се „ резултат “?
Кеворк Кеворкян, особено за „ Уикенд “
Христо Грозев Вижте го, къде се поставя – като че ли се има за мелез от две забележителни фигури, нищо по-малко не би го задоволило. А, в действителност, може би е овцата в една интервенция, която е признато да се назовава „ Натопяване на овцата “.
Едно конкретизиране за читателите, които не са и чували за Грозев – въпреки че тия дни се подвигна много олелия към него, най-вече от формалните русофоби, само че те са толкоз пристрастни, че публиката от дълго време е изгубила доверие в тях и просто не ги слуша. Руснаците го издирвали, тъй като бил нарушил някакъв техен закон – не стана ясно, тъкмо какви са възможните му прегрешения, само че никой не си губи времето с такива детайлности, колкото и значими да са те.
Това пояснение обаче беше задоволително, с цел да се втурнат нашите бездарници в следващата си пропагандна акция: последваха нота от Външно министерство, приучване на дипломат Митрофанова, изказване на премиера и прочие – у нас, от много време, в сходни случаи се счита, че колкото си по-истеричен, толкоз си по-убедителен.
Настъпи златно време за Грозев – попал в газету, както се споделя, а за такива като него това е от съдбоносно значение. На излизане от Външно, Митрофанова бе леко изнервена, като че ли не можеше да си изясни, на какво се дължи цялата олелия. И тя, като всички нас, знае, че руснаците постоянно намират оня, който търсят – и нормално го търсят, когато от дълго време към този момент са го намерили.
Но се оказа, че Грозев е съумял да се измъкне, един път бе казано, че е в Австрия – и напълно не се крие, колкото и да се прави на изплашен. Не може да се криеш, пък да се киприш по малкия екран – само че тя, при всяко състояние, е за предпочитане, изключително, в случай че искаш да се направиш на Асандж или Сноудън, същинските разобличители.
За разлика от Грозев, който се препитавал с изнасяне на съветски секрети, които мнозина одобряват за фалшификации. Каква е истината, в тази ситуация не е толкоз значимо – надалеч по-важно е още веднъж да се убедим, че доста постоянно българската „ гласност “ е в плен на всякакви шантиклери, че тя елементарно се подвежда и даже истеризира, като Истината постоянно остава на втори проект – в действителност, тя наложително се подценява, когато се съчиняват пропагандни „ мероприятия “.
Жалкото е, че и сегашната акция сякаш е загрижена за ориста на един „ проверяващ публицист “ – обаче прелива от тъпа агитация, нищо повече.
Полит-агитаторите кадят тамян за свободата на „ проверяващото слово “ – и евентуално самият Грозев е бил най-смаян от ролята на публицист, която са му упълномощили – без да я желае и без да има нещо общо с нея, въобще.
Той си беше търговец на медии – а от много време е направил крачка напред и към този момент е търговец на информация. Толкова. Ангажираните, преди десетина години, с продажбата на тукашните издания на немския тръст ВАЦ (собственик на ежедневниците „ Труд “ и „ 24 часа “) биха могли с лекост да уличат комбинациите на „ оня “ Грозев по време на въпросната спекулация.
Но надали ще го създадат – на първо време, с цел да не се овъргалят още веднъж в калната локва; и второ, с цел да не бъдат упрекнати в някакво „ русофилство “. Кажеш две думи на кръст за някой като Грозев и ти шибват етикета „ путинист “. Повярвайте – написа го в наръчника на локалния агитатор-русофоб. Препрочитам го всеки ден.
Време е да пристъпим по-близо до Овцата. В някои служби за сигурност употребяват жаргонния израз „ Натопяване на овцата “ – когато става дума за интервенции, задачата на които е да компрометират някого, като му основат фалшиво/изфабрикувано досие и го показват за нещо друго от това, което той съставлява. Най-често това се прави, когато желаят да се отрекат от някой собствен човек, да го жертват в името на някоя по-голяма цел.
Натопяват те, като те подмятат на вълците, на врага. Жертвата, в множеството случаи, няма по какъв начин да се отбрани, тъй като ударът идва от своите.
Ефектът от тези интервенции е огромен – изключително, когато „ овцата “ на собствен ред е фалшифицирала сведенията, които е предложила като достоверни. За Грозев се твърди – основно поради личните му хвалби, че е основна фигура в някои интервенции против руснаците, той самият не отхвърля това. И даже има нелепостта, самичък да споделя за някои от тези интервенции.
Поне една от тях, разказана по Би Ти Ви преди няколко дни, няма нищо общо с публицистиката, тя си е чисто шпионска активност – и е неуместно да се твърди, че българската страна би трябвало да се грижи за Грозев поради „ свободата на словото “. Откраднал или купил индивидът някакви свръхсекретни сведения, отлично – на загадка гала могат да му покажат медала, с който е награден и да си го вземат назад, какво общо има с това словото?
Възторжеността на някои от нашите управници е разбираема. Но има и една непохватност към историята на Грозев, която е мъчно обяснима – като че ли работодателите му от „ Белингкат ” се надяват да се получи някакъв свръхшумен скандал, като че ли се надяват в приложимост да влязат чука или чадъра. Да примамят руснаците към бърза кавга.
Цепват главата на Грозев – и, готово, Кремъл още веднъж грубо е уязвен, а в „ Белингкат ” ликуват.
Реклама
Разбира се, в тази „ проверяваща група “ може да са стимулирани от напълно други, прозаични аргументи – да вземем за пример, блян да бъде повишен бюджета на групата, изключително, в случай че доверието на спонсорите й е разколебано заради някакви условия.
Обаче, и в двата случая, шумното оповестяване на триумфите на нашия човек не му прави добра услуга – умерено може да бъде подхвърлен и зарязан в ролята на натопената овца, в една къса пиеска с предупреден край. Все отново, през днешния ден Грозев има против себе си не Любо Павлов (Пъпката), с който се женеха и развеждаха към далаверата с вестниците на ВАЦ – в този момент съперникът му е толкоз свиреп, че можеш да го дразниш, единствено в случай че не си с целия си.
Споменатото изявление по Би Ти Ви (излъчено на 30 декември – б.а.) загатна, че Грозев като че ли е в сходно положение. По някое време, без да е провокиран от водещите, той изтърси нещо, което може да има съдбовни последствия за него.
Водещите пък като че ли не схванаха какво, в действителност, им споделя, по-късно медиите също не разясниха признанието на Грозев.
Оказа се, че той е направил нещо в действителност необикновено, нещо, което няма нищо общо с публицистиката и свободата на словото – само че може да му дадат да подържи даже два медала едновременно. Напълно справедливо: тъй като е издирил и разгласил имената на всичките трийсет и трима съветски навигатори, които ръководят ракетите, летящи към Украйна! Ако е истина, това е несравним триумф – съпоставим с пробива на Зорге, който оповестява на Москва точната дата на интервенция „ Барбароса “ (германското навлизане в Съветския съюз).
Безподобен триумф, който води до безподобни неприятности – несъмнено, в случай че Грозев не фантазира. Тъй или другояче, за половин минута той зачерта алибито си на публицист и се показа като първокачествен разузнавач. За негово злощастие, даже и да е послъгал, чукът не схваща от смешки, чадърът пък по никакъв начин.
Фантазьор или не – нашите управници няма какво да се тюхкат за свободата на словото, за която другояче въобще не ги е еня, ами би трябвало неотложно да скрият Грозев в някой сигурен килер. Руснаците пък ще желаят безусловно да се доберат до въпросния килер – тъй като даже нищо от изказванието на Грозев да не е правилно, те ще бъдат съществено унижени, в случай че не работят – все едно, дали навигаторите са петима, а не трийсет, не са мъже, а еврейки и прочие Предизвикани са и би трябвало да отговорят.
Впрочем, в действителност е любопитно, за какво Грозев самичък се слага в ситуацията на „ натопена овца “. Ако изгледате деликатно упоменатото изявление, ще се убедите сигурно най-малко в едно: той в действителност има вяра, че персонално Путин се занимава с него.
Провижда се като първокачествен съперник на Кремъл: хванали са се за гушите и въобще не е ясно, кой ще надделее. Грозев сигурно няма да отстъпи, той е в положение, в което даже саморазрушителните ексцесии на индивида му носят същинско задоволство. Извисяват го, по този начин мисли той – изключително, в случай че е наясно, че Историята може да те запомни и единствено поради един чук или чадър.
Много изненадващо, отново тия дни, „ натопена овца “ се оказа една друга фигура от напълно друг диаметър – американският конгресмен Уорън Дейвидсън. Той пък написал писмо до финансовото министерство на Съединени американски щати, с което упорства да бъде глобен българския основен прокурор, тъй като не ползвал „ Закона Магнитски “ към някои локални лица – нещо, което би било противоконституционно, а се оказа и невероятно и съгласно решения на българския Върховен административен съд, и съгласно директивите на Европейската комисия. Някои наблюдаващи се усъмниха, че писмото на Дейвидсън е писано тук, а той единствено го е подписал – нещо, което би било скандално.
Обаче надалеч по-скандално е друго: равнодушието, с което страната следи все по-свирепата борба сред другите олигархични кръгове, продуцирана основно с напъните на Прокопиев. Той явно губи позициите си, а и по начало неговият вкус на Гаргантюа мъчно можеше да бъде удовлетворен – без значение, че значително от сегашните му „ съдружници “ всред олигарсите станаха таман негови жертви. Лесно ще се убедите в това, стига да се поровите в предишното на неговите медии. Ако въобще се доберете до тях.
А това мъчно ще се случи и то по една напряко невероятна причина: чистката в „ Google ”.
Толкова сме привикнали с услужливостта и въобще удобствата, които предлага тази могъща Мрежа, че протичащото се в последно време с нея наподобява напряко необикновено. Сякаш още веднъж камионетките на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – предшественикът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – летят в нощта и чистят, чистят. Изобщо не бях забелязал нещо необичайно, само че другари ме подсетиха: до преди няколко месеца, при изписване на името ми в „ Google ”, следваше пояснението, че могат да се чакат над един милион и 100 хиляди резултата.
Изведнъж те станаха единствено 119 000, към днешна дата – 159 000. Къде, по дяволите, се дянаха останалите – цялостен един милион. Обяснението на „ Google ” е, че са отстранени тези изявления, които се повтарят. Много наивно пояснение – от този миг и чак до идващият брой на „ Уикенд “ мога да изреждам изявления, които са попаднали под сатъра на „ Google ”, множеството от които имат безспорна документална стойност.
Наистина, какво се случва? Първото, за което ще се сетим, е думата „ цензура “ – това е фактическият резултата от „ смяната “, въпреки че желанията на Мрежата може да са били напълно други.
А малките екрани не престават да се самоцензурират – и към момента не са отвратени от себе си. Сами се слагат в ролята на „ натопена овца “ – изключително, когато оферират на феновете си половината истина, както беше в тази ситуация с писмото на американския конгресмен.
Ами, другата половина от истината, т.е. – другото мнение – кой заплаща, с цел да бъде скрита тя? Какво ще вършим, в случай че и на Google се стори, че Истината е повтарящ се „ резултат “?
Кеворк Кеворкян, особено за „ Уикенд “
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ