С Рождество Христово слагаме началото на ново летоброене
Християнският свят отбелязва през днешния ден един от най-големите църковни празници - Рождество Христово - Коледа, на който се празнува рождението на Божия наследник - Исус Христос.
С Рождество Христово се поставя началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският духовник Дионисий Малки, пресмята, че Исус Христос се е родил на 754-ата година от основаването на Рим. Затова Рождество Христово се смята за граница във времето и за празник на празниците за християните.
Според Евангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възобновяване на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички очаквания на юдеите се устремили към идващия Месия.
Малко преди раждането на Божия наследник, майка му Мария дружно с Йосиф отишла във Витлеем, който по това време бил нищожен град в покрайнините на Йерусалим. Във Витлеем Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера отвън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наоколо пастири, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася парченце от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата епоха.
В националния календар Рождество Христово стартира в среднощ с обичая коледуване. В него вземат участие единствено мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те се назовават коледари, коладници, коледаре или коледници. От среднощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специфични коледни песни с пожелания за здраве, благополучие в фамилията и богата годишна продукция, а стопаните ги подаряват с коледарски краваи, пари и разнообразни храни.
Коледарите се събират още веднъж на 26 декември, с цел да разпределят краваите между тях. Всеки взема кравая на своята обичана. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели оня, който даде най-вече пари. Останалите събрани артикули се разпродават и средствата се дават на църквата или на учебното заведение.
Към Коледните празници се числи и Стефановден, който е на 27 декември. Празникът е отдаден на първомъченика на християнската черква архидякон Стефан.
Със Стефановден приключват Коледните празници.
С Рождество Христово се поставя началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският духовник Дионисий Малки, пресмята, че Исус Христос се е родил на 754-ата година от основаването на Рим. Затова Рождество Христово се смята за граница във времето и за празник на празниците за християните.
Според Евангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възобновяване на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички очаквания на юдеите се устремили към идващия Месия.
Малко преди раждането на Божия наследник, майка му Мария дружно с Йосиф отишла във Витлеем, който по това време бил нищожен град в покрайнините на Йерусалим. Във Витлеем Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера отвън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наоколо пастири, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася парченце от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата епоха.
В националния календар Рождество Христово стартира в среднощ с обичая коледуване. В него вземат участие единствено мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те се назовават коледари, коладници, коледаре или коледници. От среднощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специфични коледни песни с пожелания за здраве, благополучие в фамилията и богата годишна продукция, а стопаните ги подаряват с коледарски краваи, пари и разнообразни храни.
Коледарите се събират още веднъж на 26 декември, с цел да разпределят краваите между тях. Всеки взема кравая на своята обичана. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели оня, който даде най-вече пари. Останалите събрани артикули се разпродават и средствата се дават на църквата или на учебното заведение.
Към Коледните празници се числи и Стефановден, който е на 27 декември. Празникът е отдаден на първомъченика на християнската черква архидякон Стефан.
Със Стефановден приключват Коледните празници.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ