Какво означават християнските символи, свързани с Великден
Християнските знаци в националната просвета, които са свързани с празника на Възкресение Христово , са писаните яйца и хлябът по Великден - доста значима част от бита на нашия народ, описа в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът от Регионалния исторически музей във Видин Десислава Божидарова. По думите й обредните хлябове носят магия за изобилие по Великден.
Според православната традиция на Велики четвъртък от Страстната седмица се боядисват великденските яйца , които във Видинско назовават перашки. Както е известно, вторият вероятен ден е Велика събота, преди празника Възкресение Христово. Хлябът за Великден би трябвало да бъде забъркан с нов мая. На Велики четвъртък се възобновява квасът за великденския самун, който е неизменима част от празничната софра и неотменима част от обичая на Великден. По принцип на Възкресение Христово приказваме за яйца, само че хлябът е доста значим на този ден, изяснява етнографът.
iStock
Във Видинско обредните хлябове се замесват в събота от стопанката на дома. Тя се облича празнично, защото правенето на самун е богослужение. Необходима е мълчана вода, налята в нови съдове или чисто донесена, добавя Божидарова. Украсата е доста значима - обредните хлябове се украсяват с яйца, които са нечетен брой и се слагат върху хляба. Също по този начин има и пластична декорация от тесто. Правенето на самун и неговата символика е в действителност тъкмо магия за изобилие. Това, което човек си пожелава да му се случи, го изобразява върху хляба, прецизира етнографът.
Кръстът е различен значим детайл, с който се свързва Великден. Той е част от украсата на ризите на младите невести и девойки. Накитите, които са били носени в предишното - пафти, гривни и пръстени, както и ордени за цивилен заслуги - също. "Кръстът като знак участва във всеки един миг от нашия живот, освен на Великден. Той е в всекидневието ни и даже от време на време да не го виждаме, той ни пази ", разясни Десислава Божидарова. Неслучайно и измежду християнските знаци назовават кръста като знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били набожен знак, предпазващ знак в съвсем всички международни култури, сподели етнографът.
iStock
Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър - най-мощният, всепобеждаващият, само че и главата, интелекта. Южната страна значи южният вятър - огън и възприятие, само че и размразяване и изгаряне. Източната страна показва източния вятър, сърцето - изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, приближаващ от страната на духовете, диханието на гибелта, описа Десислава Божидарова.
За алхимиците кръстът е бил знак на четирите детайла : въздух, земя, вода и огън. Предположенията за първичното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него знак на огъня, други - слънчев знак и въплъщение на плодородието. Каквито и хрумвания обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените знаци, отразяващ висши и свещени полезности. За разлика от кръга и квадрата, чиято основна концепция като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът акцентира концепцията за център и главно направление, произлизащо от центъра, разясни етнографът.
iStock
Преди всичко обаче - кръстът е знак на Христос , неговото разпятие и популярност, и по този метод - знак на християнската религия и Църквата. На подобен кръст, побит на хълма Голгота, бил разпнат Исус Христос, който със своята гибел и последвалото я Възкресение, изкупил греховете на човешкия жанр. Именно като подобен знак, кръстът е получил най-голямо разпространяване - в най-различни познати и непознати форми, с друг генезис и приложение, уточни Божидарова.
Известни в християнската символика са разнообразни типове по форма кръстове - кръстът на голгота , прочут още като кръст на "въздигане " или "снижение ". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели - Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара. Гама кръст, или Гамадион, е наименуван по този начин поради неговата форма, близка до гръцката писмен знак "гама ". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата ".
iStock
Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст ) постоянно е употребен като християнски знак върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите дребни - създателите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото обучение в четирите направления на света. Петте кръста дружно могат също по този начин да символизират и раните на Христос. Кръст с листа от детелина в хералдиката се назовава "кръст ботони ". Листата на детелината са знак на Светата Троица и кръстът носи същата концепция. Използват го и като облик на възкресението на Христос, описа етнографът.
Според православната традиция на Велики четвъртък от Страстната седмица се боядисват великденските яйца , които във Видинско назовават перашки. Както е известно, вторият вероятен ден е Велика събота, преди празника Възкресение Христово. Хлябът за Великден би трябвало да бъде забъркан с нов мая. На Велики четвъртък се възобновява квасът за великденския самун, който е неизменима част от празничната софра и неотменима част от обичая на Великден. По принцип на Възкресение Христово приказваме за яйца, само че хлябът е доста значим на този ден, изяснява етнографът.
iStock Във Видинско обредните хлябове се замесват в събота от стопанката на дома. Тя се облича празнично, защото правенето на самун е богослужение. Необходима е мълчана вода, налята в нови съдове или чисто донесена, добавя Божидарова. Украсата е доста значима - обредните хлябове се украсяват с яйца, които са нечетен брой и се слагат върху хляба. Също по този начин има и пластична декорация от тесто. Правенето на самун и неговата символика е в действителност тъкмо магия за изобилие. Това, което човек си пожелава да му се случи, го изобразява върху хляба, прецизира етнографът.
Кръстът е различен значим детайл, с който се свързва Великден. Той е част от украсата на ризите на младите невести и девойки. Накитите, които са били носени в предишното - пафти, гривни и пръстени, както и ордени за цивилен заслуги - също. "Кръстът като знак участва във всеки един миг от нашия живот, освен на Великден. Той е в всекидневието ни и даже от време на време да не го виждаме, той ни пази ", разясни Десислава Божидарова. Неслучайно и измежду християнските знаци назовават кръста като знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били набожен знак, предпазващ знак в съвсем всички международни култури, сподели етнографът.
iStock Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър - най-мощният, всепобеждаващият, само че и главата, интелекта. Южната страна значи южният вятър - огън и възприятие, само че и размразяване и изгаряне. Източната страна показва източния вятър, сърцето - изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, приближаващ от страната на духовете, диханието на гибелта, описа Десислава Божидарова.
За алхимиците кръстът е бил знак на четирите детайла : въздух, земя, вода и огън. Предположенията за първичното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него знак на огъня, други - слънчев знак и въплъщение на плодородието. Каквито и хрумвания обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените знаци, отразяващ висши и свещени полезности. За разлика от кръга и квадрата, чиято основна концепция като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът акцентира концепцията за център и главно направление, произлизащо от центъра, разясни етнографът.
iStock Преди всичко обаче - кръстът е знак на Христос , неговото разпятие и популярност, и по този метод - знак на християнската религия и Църквата. На подобен кръст, побит на хълма Голгота, бил разпнат Исус Христос, който със своята гибел и последвалото я Възкресение, изкупил греховете на човешкия жанр. Именно като подобен знак, кръстът е получил най-голямо разпространяване - в най-различни познати и непознати форми, с друг генезис и приложение, уточни Божидарова.
Известни в християнската символика са разнообразни типове по форма кръстове - кръстът на голгота , прочут още като кръст на "въздигане " или "снижение ". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели - Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара. Гама кръст, или Гамадион, е наименуван по този начин поради неговата форма, близка до гръцката писмен знак "гама ". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата ".
iStock Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст ) постоянно е употребен като християнски знак върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите дребни - създателите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото обучение в четирите направления на света. Петте кръста дружно могат също по този начин да символизират и раните на Христос. Кръст с листа от детелина в хералдиката се назовава "кръст ботони ". Листата на детелината са знак на Светата Троица и кръстът носи същата концепция. Използват го и като облик на възкресението на Христос, описа етнографът.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ