Производителите слагат все повече захар в сладките храни и напитки
Хората имат еволюционно заложено желание към сладкото. Сладките храни, като плодовете и меда, са били значим източник на сила за нашите предшественици.
В актуалния свят обаче подсладените храни са елементарно налични, доста евтини и се популяризират необятно. Сега консумираме прекалено много захар в храните и напитките - такава, която е добавена, а не захар, която се среща в природата.
Консумацията на прекалено много добавена захар е неприятна вест за здравето ни. Тя е обвързвана със затлъстяването, диабета вид 2 и кариесите.
Поради тези опасения за здравето производителите започнаха да употребяват и нехранителни подсладители за подслаждане на храните. Тези подсладители съдържат малко или никакви калории и включват както изкуствени подсладители, като аспартам, по този начин и такива, които идват от естествени източници, като стевия.
Kоличеството на добавените захари и нехранителни подсладители в пакетираните храни и питиета е повишено доста през последното десетилетие. Това е изключително правилно в страните със междинни приходи, като Китай и Индия, както и в Азиатско-тихоокеанския район, в това число Австралия.
Използвайки данни за пазарните продажби от целия свят, учени от университета Дикин в Австралия разгледали количеството добавена захар и нехранителни подсладители, продавани в опаковани храни и питиета от 2007 до 2019 година
Установено е, че размерът на нехранителни подсладители в напитките на човек в този момент е с 36% по-висок в международен мащаб. Добавените захари в пакетираните храни са с 9 % повече.
Нехранителните подсладители най-често се прибавят към сладкарските произведения. Сладоледите и сладките бисквити са най-бързо растящите категории храни във връзка с тези подсладители. Разширяването на използването на добавени захари и други подсладители през последното десетилетие значи, че като цяло предлагането на пакетирани храни става все по-сладко.
Анализът демонстрира, че количеството добавена захар, употребена за подслаждане на питиета, се е нараснало в международен мащаб. Това обаче значително се изяснява с 50-процентно нарастване в страните със междинни приходи, като Китай и Индия. В страните с високи приходи, като Австралия и Съединени американски щати, използването е намаляла.
Препоръчително е мъжете да употребяват по-малко от девет чаени лъжички захар дневно, а дамите - по-малко от шест. Въпреки това, защото захарта се прибавя към доста храни и питиета, повече от половината австралийци надвишават рекомендациите, като употребяват приблизително по 14 чаени лъжички дневно.
Преминаването от потребление на добавена захар към подсладители за подслаждане на напитките е най-разпространено при газираните безалкохолни питиета и бутилираната вода. Световната здравна организация създава насоки за потреблението на подсладители без захар.
Съществува разлика в използването на добавена захар и подсладители сред по-богатите и по-бедните страни. Пазарът на пакетирани храни и питиета в страните с високи приходи се е наситил. За да продължат да порастват, огромните корпорации за храни и питиета уголемяват активността си в страните със междинни приходи.
Констатациите на учените демонстрират двоен стандарт при подслаждането на питателните артикули, като производителите оферират по-малко сладки, " по-здравословни " артикули в по-богатите страни.
За да понижат вредите за здравето от високия банкет на добавена захар, доста държавни управления започнаха дейности за ограничение на използването и потреблението ѝ.
Но тези дейности могат да насърчат производителите да заменят отчасти или напълно захарта с нехранителни подсладители, с цел да избегнат наказания или да задоволят изменящите се желания на популацията.
Учените открили, че в районите с по-голям брой политически дейности за понижаване на приема на захар доста се е нараснал броят на нехранителните подсладители, продавани в напитките.
Въпреки че вредите от потреблението на прекалено много добавена захар са добре известни, разчитането на нехранителни подсладители като решение също крие опасности. Въпреки неналичието на енергийна стойност в храната, последните прегледи демонстрират, че потреблението на нехранителни подсладители може да бъде обвързвана с диабет вид 2 и сърдечни болести и може да наруши чревния микробиом.
И защото са сладки, приемът на нехранителни подсладители въздейства на усета ни и ни предизвиква да желаеме повече сладка храна. Това е изключително обезпокоително за децата, които към момента развиват своите вкусови желания през целия си живот.
Освен това някои ненутритивни подсладители се смятат за замърсители на околната среда и не се отстраняват дейно от отпадъчните води.
Нехранителните подсладители се срещат единствено в ултрапреработените храни. Тези храни са промишлено създадени, съдържат съставки, които не биха се намерили в домашната кухня, и са основани, с цел да бъдат " свръхвкусни ". Консумацията на повече ултрапреработени храни е обвързвана с повече сърдечни болести, диабет вид 2, рак и гибел.
Ултрапреработените храни са нездравословни и за околната среда, защото употребяват обилни запаси като сила, вода, опаковъчни материали и пластмасови боклуци.
Храните, които съдържат подсладители, могат да получат " ореол на здраве ", в случай че не съдържат захар, което заблуждава обществеността и евентуално измества питателните, пълноценни храни в диетата.
Когато се изготвя политика за възстановяване на храненето в публичното здраве, е значимо да се вземат поради непредвидените последствия. Вместо да се концентрираме върху съответни хранителни субстанции, има смисъл да се застъпваме за политика, която регистрира по-широките аспекти на храните, в това число културното значение, степента на обработка и въздействието върху околната среда. Такава политика следва да предизвиква питателните, минимално модифицирани храни.
Трябва да следим от близко възходящата наслада на храните и напитките и все по-широката приложимост на добавени захари и нехранителни подсладители. Това евентуално ще дефинира бъдещите ни вкусови желания, избора на храни и здравето на хората и планетата.
В актуалния свят обаче подсладените храни са елементарно налични, доста евтини и се популяризират необятно. Сега консумираме прекалено много захар в храните и напитките - такава, която е добавена, а не захар, която се среща в природата.
Консумацията на прекалено много добавена захар е неприятна вест за здравето ни. Тя е обвързвана със затлъстяването, диабета вид 2 и кариесите.
Поради тези опасения за здравето производителите започнаха да употребяват и нехранителни подсладители за подслаждане на храните. Тези подсладители съдържат малко или никакви калории и включват както изкуствени подсладители, като аспартам, по този начин и такива, които идват от естествени източници, като стевия.
Kоличеството на добавените захари и нехранителни подсладители в пакетираните храни и питиета е повишено доста през последното десетилетие. Това е изключително правилно в страните със междинни приходи, като Китай и Индия, както и в Азиатско-тихоокеанския район, в това число Австралия.
Използвайки данни за пазарните продажби от целия свят, учени от университета Дикин в Австралия разгледали количеството добавена захар и нехранителни подсладители, продавани в опаковани храни и питиета от 2007 до 2019 година
Установено е, че размерът на нехранителни подсладители в напитките на човек в този момент е с 36% по-висок в международен мащаб. Добавените захари в пакетираните храни са с 9 % повече.
Нехранителните подсладители най-често се прибавят към сладкарските произведения. Сладоледите и сладките бисквити са най-бързо растящите категории храни във връзка с тези подсладители. Разширяването на използването на добавени захари и други подсладители през последното десетилетие значи, че като цяло предлагането на пакетирани храни става все по-сладко.
Анализът демонстрира, че количеството добавена захар, употребена за подслаждане на питиета, се е нараснало в международен мащаб. Това обаче значително се изяснява с 50-процентно нарастване в страните със междинни приходи, като Китай и Индия. В страните с високи приходи, като Австралия и Съединени американски щати, използването е намаляла.
Препоръчително е мъжете да употребяват по-малко от девет чаени лъжички захар дневно, а дамите - по-малко от шест. Въпреки това, защото захарта се прибавя към доста храни и питиета, повече от половината австралийци надвишават рекомендациите, като употребяват приблизително по 14 чаени лъжички дневно.
Преминаването от потребление на добавена захар към подсладители за подслаждане на напитките е най-разпространено при газираните безалкохолни питиета и бутилираната вода. Световната здравна организация създава насоки за потреблението на подсладители без захар.
Съществува разлика в използването на добавена захар и подсладители сред по-богатите и по-бедните страни. Пазарът на пакетирани храни и питиета в страните с високи приходи се е наситил. За да продължат да порастват, огромните корпорации за храни и питиета уголемяват активността си в страните със междинни приходи.
Констатациите на учените демонстрират двоен стандарт при подслаждането на питателните артикули, като производителите оферират по-малко сладки, " по-здравословни " артикули в по-богатите страни.
За да понижат вредите за здравето от високия банкет на добавена захар, доста държавни управления започнаха дейности за ограничение на използването и потреблението ѝ.
Но тези дейности могат да насърчат производителите да заменят отчасти или напълно захарта с нехранителни подсладители, с цел да избегнат наказания или да задоволят изменящите се желания на популацията.
Учените открили, че в районите с по-голям брой политически дейности за понижаване на приема на захар доста се е нараснал броят на нехранителните подсладители, продавани в напитките.
Въпреки че вредите от потреблението на прекалено много добавена захар са добре известни, разчитането на нехранителни подсладители като решение също крие опасности. Въпреки неналичието на енергийна стойност в храната, последните прегледи демонстрират, че потреблението на нехранителни подсладители може да бъде обвързвана с диабет вид 2 и сърдечни болести и може да наруши чревния микробиом.
И защото са сладки, приемът на нехранителни подсладители въздейства на усета ни и ни предизвиква да желаеме повече сладка храна. Това е изключително обезпокоително за децата, които към момента развиват своите вкусови желания през целия си живот.
Освен това някои ненутритивни подсладители се смятат за замърсители на околната среда и не се отстраняват дейно от отпадъчните води.
Нехранителните подсладители се срещат единствено в ултрапреработените храни. Тези храни са промишлено създадени, съдържат съставки, които не биха се намерили в домашната кухня, и са основани, с цел да бъдат " свръхвкусни ". Консумацията на повече ултрапреработени храни е обвързвана с повече сърдечни болести, диабет вид 2, рак и гибел.
Ултрапреработените храни са нездравословни и за околната среда, защото употребяват обилни запаси като сила, вода, опаковъчни материали и пластмасови боклуци.
Храните, които съдържат подсладители, могат да получат " ореол на здраве ", в случай че не съдържат захар, което заблуждава обществеността и евентуално измества питателните, пълноценни храни в диетата.
Когато се изготвя политика за възстановяване на храненето в публичното здраве, е значимо да се вземат поради непредвидените последствия. Вместо да се концентрираме върху съответни хранителни субстанции, има смисъл да се застъпваме за политика, която регистрира по-широките аспекти на храните, в това число културното значение, степента на обработка и въздействието върху околната среда. Такава политика следва да предизвиква питателните, минимално модифицирани храни.
Трябва да следим от близко възходящата наслада на храните и напитките и все по-широката приложимост на добавени захари и нехранителни подсладители. Това евентуално ще дефинира бъдещите ни вкусови желания, избора на храни и здравето на хората и планетата.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ