Когато европейците нямаха идея как изглежда колониална Америка и затова си „измислиха“
Хората постоянно споделят, че имитацията е най-искрената форма на хвалебствие.
На пръв взор обосновката зад този израз наподобява изиграва сериозна роля в креативния развой на доста европейски и американски художници, печатари, гравьори и литографи от 18 и 19 век. Графикарите по-често основават своите дизайни на модерни истински картини или скици, а от време на време включват графитени копия („ графитени “, тъй като се вършат на графитена хартия, или индиго) на съответни детайли от съществуващи отпечатъци и ги включват в личните си творби на изкуството. Този метод на деяние е подхванат частично, с цел да се понижат индустриалните разноски (не толкоз от желанието да се отдаде респект на обичан художник), защото би било доста по-евтино просто да се копира дизайни, вместо да се направи от нулата.
Тъй като множеството печатници нормално живеят рисково покрай минимума облага, не е изненадващо, че много от тях усещат нуждата да подхващат стопански директни пътища, където ги намерят. Освен това концепцията за автентичност като главен живописен принцип едвам стартира да се утвърждава през 18 век, тъй че множеството печатници не изпитват терзания по отношение на копирането на работата на другите.
Зограскоп
През 70-те и 80-те години на 18 век немските гравьори Балтазар Фридрих Лайзелт и Франц Ксавер Хаберман основават редица известни vues d’optique (букв. – перспектива), специфичен тип щемпел, предопределен за гледане с оптично устройство, наречено зограскоп, което ще ги направи триизмерни. Много от тези отпечатъци демонстрират разнообразни северноамерикански места и градове като Бостън, Ню Йорк, Филаделфия и Квебек. Докато по-голямата част от гледките към града от 18 век в последна сметка са получени от някакъв тип източник (било то рисунка, живопис или печат), това, което е особено за работите на Лайзелт и Хаберман е, че те заимстват детайли от съществуващи пейзажи на европейски градове, а не от автентични репрезентации на северноамериканските градове.
Предполага се, че немското дуо няма достъп до доста (ако изобщо е имало до някакви) пейзажи на северноамериканските градове и по тази причина избира да основе дизайните си на гледки от стилните европейски градове. Графичният отдел на библиотеката Клементс разполага с общо 25 вероятности, в това число редица отпечатъци от градове в Северна Америка, създадени от двамата германци.
Няколко от опитите на Лайзелт и Хаберман демонстрират ясни индикации на плагиатство. Например, характерности на гравюра, основана на картина на Ричард Патън (1717-1791), изобразяваща кралската корабостроителница в Дептфорд, Англия през 1775 година, се появяват в две перспективи от към 1776 година, които се приписват на Лайзелт. Тези измислени възгледи за „ Филаделфия “ и „ La nouvelle Yorck “ (Ню Йорк) – и двете изображения на пристанища – съдържат копия от пейзажи на Дептфорд и съвсем сигурно заимстват черти и от други популярни пейзажи на европейските пристанища.
Данциг от Балтазар Фридрих Лайзелт
Други вероятности, които ясно демонстрират издайнически признаци на прекопирване, включват пейзаж на Хаберман на презвитерианската черква на Кинг Стрийт в Бостън и пейзаж на съборената статуята на Джордж III в Ню Йорк. Първият демонстрира оживената улица Ла Руен в Бостън. Сградите, които се появяват в това произведение, даже надалеч не наподобяват на нещо, което би имало в колониален Бостън. По-специално, охолно украсената презвитерианска черква, която стърчи като палец. Второто произведение демонстрира група лица (предимно афро-американци), които се сплотяват, с цел да смъкват статуята на Джордж III, издигната в Ню Йорк през 1770 година Отново, нито една от постройките не е типична за колониалните нюйоркски структури, а статуята на Джордж III също е неправилно изображение. Автентичната скулптура демонстрира Джордж III на кон, облечен в римска роба в стила на конната скулптура на Марк Аврелий в Рим, до момента в който статуята на Хаберман демонстрира английския монарх в римски облекла, само че без кон.
Като се има поради, че по-голямата част от клиентите на Лайзелт и Хаберман евентуално в никакъв случай не са посещавали Северна Америка, фактът, че хипотетичните им възгледи за американските и канадските градове са изцяло измислени, не би бил уловен от множеството хора. Освен това главната полза на vue d’optique не е наложително да служи като тъкмо показване на град или място. По-скоро хората употребяват тези произведения като развлекателни демонстрации по обществени събирания, в които се редуват да гледат през зограскопа и да се изумяват от ярките цветови схеми и триизмерните оптични илюзии.
