Домакинската работа е стимул за мозъка
Хора, които всекидневно се занимават с почистване, готвене, извършване на покупки, поправки и всякаква друга домакинска работа, имат позитивни промени в размера и структурата на мозъка. Те се дължат на планирането, организацията на работа и не на последно място с непрестанно придвижване. Това са изводите на учените, в списание BMC Geriatrics
Експерти от изследователския център „ Ротман “ в Торонто следили 66 души на възраст от 71 до 75 години. Те трябвало да попълнят въпросник и да отговорят какъв брой време дневно отделят за домакинска работа и за извършения. След това учените изследвали разнообразни индикатори: размер на мозъка, както и съотношението на сивото и бялото вещество. Те оценявали също по този начин разнообразни когнитивни качества: памет, внимание, изпълнителски функционалности и скорост на обработка на информацията.
Оказа се, че тези хора, които по-често се занимават с домакинска работа, имат по-голям размер на мозъка и най-много на сиво вещество.
Освен това те имат по-голям хипокамп, който е виновен за паметта и образованието. По-голям е и фронталният лоб, който е виновен и за познанието.
Проучването акцентира, че домашната работа - разчистване, готвене, извършване на покупки, дребни поправки за поддръжка и така нататък, а не упражненията във фитнеса, усилват размера на мозъка.
Учените допускат, че домакинската работа има същия позитивен резултат върху кръвоносните съдове като аеробиката с ниска активност. Освен това, до момента в който прави домакинска работа, човек се занимава с обмисляне и образуване на процеса, което построява и укрепва нови невронни връзки.
Друг позитивен резултат от домакинската работа е, че човек прекарва по-малко време седнал, което постоянно се свързва с отрицателни последствия за здравето.
Изследователят Никол Андерсън се надява, че тези данни ще стимулират възрастните хора да бъдат по-активни, защото домакинските отговорности са част от живота, не изискват особена организация и са налични за всички.
Източник:
Експерти от изследователския център „ Ротман “ в Торонто следили 66 души на възраст от 71 до 75 години. Те трябвало да попълнят въпросник и да отговорят какъв брой време дневно отделят за домакинска работа и за извършения. След това учените изследвали разнообразни индикатори: размер на мозъка, както и съотношението на сивото и бялото вещество. Те оценявали също по този начин разнообразни когнитивни качества: памет, внимание, изпълнителски функционалности и скорост на обработка на информацията.
Оказа се, че тези хора, които по-често се занимават с домакинска работа, имат по-голям размер на мозъка и най-много на сиво вещество.
Освен това те имат по-голям хипокамп, който е виновен за паметта и образованието. По-голям е и фронталният лоб, който е виновен и за познанието.
Проучването акцентира, че домашната работа - разчистване, готвене, извършване на покупки, дребни поправки за поддръжка и така нататък, а не упражненията във фитнеса, усилват размера на мозъка.
Учените допускат, че домакинската работа има същия позитивен резултат върху кръвоносните съдове като аеробиката с ниска активност. Освен това, до момента в който прави домакинска работа, човек се занимава с обмисляне и образуване на процеса, което построява и укрепва нови невронни връзки.
Друг позитивен резултат от домакинската работа е, че човек прекарва по-малко време седнал, което постоянно се свързва с отрицателни последствия за здравето.
Изследователят Никол Андерсън се надява, че тези данни ще стимулират възрастните хора да бъдат по-активни, защото домакинските отговорности са част от живота, не изискват особена организация и са налични за всички.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ