Хлябът, най-евтината и достъпна храна за бедния българин, се очаква

Хлябът, най-евтината и налична храна за бедния българин, се чака да нарастне с до 30%. Лошата вест заяви ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева пред „ Монитор. ” Едва шест от всички типове самун в магазина са направени по Български държавен стандарт (БДС). Техният документ потвърждава освен че са безвредни за консумация, само че и подсигурява качеството им. До 60% обаче нарастват самуните от завода до магазина, изясни още Мариана Кукушева. Утвърдените стандарти за произвеждане на самун влизат в действие още през 2011 година, като тогава документ получават едвам три вида – бял, „ Добруджа “ и стандартизиран. От началото на тази година към тях се включват още ръженият, ръжено-пшеничният и пълнозърнестият самун. Макар да носят характерен щемпел за качество, те се подготвят със напълно елементарни съставки – брашно, мая или квас, сол и вода. Така след утвърждението си от Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) те потеглят към комерсиалните вериги. „ Продажната цена на хляба се дефинира от търговците ”, разяснява Кукушева, като добави, че у нас нормално доставната му цена се съпровожда от 8-40% надценка, а потребителите доплащат и още 20% Данък добавена стойност. Според разбор на Организацията по издръжка и земеделие към Организация на обединените нации зърнените култури и храните, създадени от тях, ще нарастнат в границите на 30 на 100 през тази година по целия свят. Същото повишаване с 30 на 100 ще се следи и на вътрешния ни пазар, защото цената на първичната суровина на хляба – брашното, а също и тази на пшеницата се дефинират от тържищата, където те са се оскъпили доста. Специфичните транспортни разноски като тол таксите също затрудняват логистиката на печивото. Важна роля за сформирането на крайната цена на продукта играят още електрическата енергия и газът, като и двата съставния елемент демонстрират трайно нарастване за идния зимен сезон.