Музикална история еп. 48: „Drive“ на „The Cars“
Хитът, за който ще разкажем в този епизод, е баладата „ Drive “ на американската рок група „ The Cars “ от 1984 година.
„ The Cars “ („ Карс “) е група, основана в Бостън, Масачузетс, Съединени американски щати, през 1976 година. Двамата най-важни измежду съоснователите са приятелите Ric Ocasek (Рик Окасек) и Benjamin Or (Бенджамин Ор). През 1984 година музикантите имат към този момент няколко сингъла, които са сносно признати от публиката. „ Drive “ се появява в една извънредно богата на музика година. И макар огромната конкуренция от други шлагери, тя мигновено е видяна.
Дотогава момчетата от „ The Cars “ са известни със своите по-живи части, изпълнени с провокативни текстове. Никой не чака от тях балада, освен това изсвирена единствено със синтезатори. Но таман „ The Cars “ имат основополагаща роля за налагането на синтезатори в основаването на рок музика при започване на 80-те години. За да разберем контраста сред техният дотогавашен жанр и „ Drive “, задоволително е да чуем по какъв начин звучат двата им предишни сингъла, завладели класациите – „ You Might Think “ и „ Magic “.
Неразривната връзка сред „ Drive “ и групата се утвърждава и от асоциацията сред думата за шофиране „ Drive “ и името на бандата – „ The Cars “ („ Автомобилите “). Новата ария е забавна и с още нещо. Тя, както и всички останали части от петия им студиен албум „ Heartbeat City “, е написана от вокалиста на „ The Cars “ Рик Окасек). Но не той я пее, а басиста Бенджамин Ор. Гласът на Бенджамин е по-прочувствен и по тази причина Рик избира да даде на него песента. Това не е първото му вокално включване. Хитът „ Just What I Needed “ също е изпълнен от него.
Текстът на „ Drive “ е конструиран от Окасек като поредност от въпроси, които, заложени в съответната поредност, построяват облика на обекта, към който са ориентирани. По този метод лирическият воин споделя за тъжната история на жена, с която евентуално е излизал преди време, само че която последователно пропада. Има и други тълкувания. Например, съгласно едни текстът е разговор на човек със самия себе си в търсене на избавление от пиянството и изплъзване от дълбока психическа рецесия. Други считат, че героят приказва ту на дамата, ту на себе си. Понякога той демонстрира съчувствието на другар, който е откровено угрижен за положението на момичето. При други въпроси той наподобява по-скоро като зарязан любовник, отчаян от неспособността й да види заплахата, която бързо наближава. До края на историята той просто наподобява безропотен с тъжния факт, че общоприетият отговор на всички негови въпроси за това кой ще я избави е безапелационното „ никой “.
В края на всеки куплет героят е по-дистанциран и предлага някои препоръки, като прави заключението „ can’t go on/Thinking nothing’s wrong. “ („ Не можеш да продължиш/Мислейки, че всичко е наред. “) Следва поредност от съответни въпроси - от съчувствени като „ Who’s gonna pick you up when you fall? “ („ Кой ще те вдигне, когато паднеш? “) до по-директни като „ Who’s gonna pay attention to your dreams? “ („ Кой ще обърне внимание на фантазиите ти? “). Най-култова може би е репликата, завършваща всеки куплет – „ Who’s gonna drive you home tonight? “ („ Кой ще те закара до у дома довечера “). Тук е и огромното разделяне в тълкуванията - дали героят насочва въпроса към дамата, която самичък не може да избави, или се обръща към себе си, беззащитен след изпития алкохол. Сякаш и по-късното видео също дава и двете вероятности за интерпретирането на текста. Спекулации са, че Рик посвещава текста на третата си жена. Тя се появява по-нататък.
„ Drive “ е записана през 1983 година в студио „ Battery “ в Лондон, Англия. За пръв път е издадена на 13 март 1984 година като част от албума „ Heartbeat City “ от компанията „ Elektra Records “ и със съпродуцент Robert John (Mutt) Lange (Робърт Джон (Мът) Ланг). На 23 юли е пусната и като сингъл. Сингълът е издаван две следващи години във Англия, като в първата доближава пето, а във втората – четвърто място в класацията за сингли. Още първата година тя стига до трето място и в американската ранглиста „ Billboard Hot 100 “ Зад „ Let’s Go Crazy “ на „ Prince And The Revolution “ („ Принс енд Революшън “) и „ Missing You “ на John Waite (Джон Уейт). „ Drive “ става и първа в профилирания чарт „ Adult Contemporary “, където се задържа отпред три седмици.
Има много положителни класирания и в Канада, Германия, Ирландия, Швейцария и Нова Зеландия. Преиздаването се постанова от включването на групата в благотворителния концерт „ Live Aid “ през юли 1985 година. Събитието е проведено от „ Aid Trust “. Там са дарени и приходите от продажбите на преизданието в размер на 160000 паунда. Концертите са кулминационна точка на огромна акция в поддръжка на Етиопия, която претърпява нечуван апетит, провокиран от тежката суша в страната. За тези концерти ще имаме мотиви да приказваме и в други случаи, а в този момент единствено ще кажем, че „ The Cars “ се включва в американската музикална стратегия с четири песни, сред които „ Drive “ е втора поред. Докато те я извършват във Филаделфия, почти по същото време в лондонското издание на програмата музикантът David Bowie(Дейвид Бауи) афишира, че „ The Cars “ също поддържат самодейността и показва видеоклип, показващ ужасните условия на апетит в африканската страна, а като музика за декор е употребена „ Drive “.
Някои експерти считат, че огромна част от интернационалния триумф на песента се дължи точно на нейното постоянно включване в цялата акция. Към „ Drive “ е снимано и видео, дело на младия артист Timothy Hutton (Тимъти Хътън). В него герои са Рик Окасек и Paulina Porizkova (Паулина Поризкова) - осемнайсетгодишен модел от Чехословакия. Тъкмо тогава двамата се срещат. По това време напълно неотдавна се е появила малкия екран „ MTV “, а технологиите към този момент разрешават снимането на видеоклипове, което води до взрив в тази промишленост. Когато „ The Cars “ са приключили материала по новия си албум, мениджърът на групата Elliot Roberts (Елиът Робъртс) събира момчетата от своя квартал и им пуска песните, с цел да събере отзиви преди формалното им издаване. Тогава едно от момчетата, артистът Тимъти, споделя, че „ Drive “ доста му харесва и че в нея има доста дълбочина. Елиът Робъртс споделя това на Рик Окасек, като прибавя, че момчето има „ Оскар “ в киното за поддържащата си роля във кино лентата „ Ordinary People “ („ Обикновени хора “), който е дебютен за режисьора Робърт Редфорд и се трансформира в кино класика. Тогава на Рик непринудено му хрумва да предложения Тимъти да снима видеото на групата, без да желае от него професионален опит.
Тимъти е доста весел от поканата. Във видеото сцените се редуват. Ту демонстрират Бенджамин Ор, седнал в занемарено нощно заведение, ту са фокусирани върху Рик и Паулина, които играят двойка в разпадаща се връзка. В последните подиуми дамата остава сама, като ту плаче, ту истерично се смее, а най-после влиза в нощното заведение при седящия там клиент. Тя следи през един прозорец по какъв начин някакви хора вършат концерт на сцената. За сцената се употребяват манекени на членовете на групата, облечени в смокинги. Видеото свършва с това по какъв начин тя се обръща, с цел да си тръгне. И по този начин, в идващите години Рик и Паулина се срещат все по-често и дори дружно вземат участие в фотосите на комедията „ Made In Heaven “ („ Произведено в парадайса “) от 1987 година, където имат епизодични функции и музикантите Tom Petty (Том Пети) и Neil Young (Нийл Йънг). Отношенията на Рик с чехкинята стават все по-близки, до момента в който той не взема решение да се разведе с тогавашната си брачна половинка Suzanne (Сузан). През 1989 година Рик и Паулина подписват брак и тя става третата му брачна половинка.
Не е чудно, че той демонстрира интерес към жена с чешки корени, защото и той има такива по бащина линия. Малко преди гибелта на Окасек, породена от рак на белия дроб, комбиниран със сърдечен удар, след трийсет години брак той се развежда с чехкинята, въпреки да не престават да живеят под един покрив. Ден след гибелта му Паулина открива, че е изключена от наследството му. Тя наема юристи и стартира борба за по-голям дял от наследството на музиканта, която продължава и до през днешния ден. Официалната информация е, че имуществото му възлиза на пет милиона $, само че Паулина е безапелационна, че става дума за доста повече. Усложненията при делата идват от това, че двамата имат две общи деца, само че той има деца и от предните си дами. Има общо шест момчета, по две от всеки брак.
А и при първия, и при втория му бракоразвод, дамата, с която изневерява на настоящата си брачна половинка,, му става последваща брачна половинка. Друга забавна детайлност, обвързвана с „ Drive “, е, че когато принцеса Даяна умира през 1997 година, английската радиостанция XFM лимитира излъчването на няколко песни, с цел да не разстройват хората, и „ Drive “ е една от тях. Песента е употребена за голям брой касови филми, като най-много е желана за укрепване на меланхоличното въодушевление в съответни подиуми. Това не пречи да стане част и от десетия сезон на комедията „ Saturday Night Live “ („ Наживо в събота вечер “) от 1984 година. Песента е интерпретирана и от други музиканти, в това число и от американската рок група „ Sixx:a.M. “. Друг акустичен кавър можем да чуем от концертен запис на „ Scorpions “ („ “Скорпиънс “)от Лисабон, Португалия, който е част от техния албум „ Acoustica “ от 2001 година.
Малко откакто басистът на „ The Cars “ Бенджамин Ор умира от рак на панкреаса, през 2000 година групата изсвирва таман „ Drive “ в негова памет на гала, отдадена на него, в Залата на славата на рокендрола. А към този момент са минали 12 години от разпадането на състава заради влошените връзки сред Рик и Бен. Рик в никакъв случай не събира още веднъж сътрудниците си. Те образуват различен състав, носещ името „ New Cars “, само че Окасек няма нищо общо с това и се включва в напълно разнообразни планове.
„ The Cars “ проправят пътя на ню уейв жанра в рока. Музиката им е толкоз друга от всеки дотогавашен жанр, че от време на време съвременниците им се затрудняват да ги вкарат в жанрови рамки. Но „ The Cars “ имат много почитатели, а и съумяват да наложат нова мода в облеклото и в метода на музициране, които бързо проникват и оттатък Желязната завеса. А „ Drive “ ще остане един необикновен казус в тяхната музика. Тя по едно и също време е най-отличаваща се от всичко друго, което са издавали, а е най-големият комерсиален триумф на групата.
„ The Cars “ („ Карс “) е група, основана в Бостън, Масачузетс, Съединени американски щати, през 1976 година. Двамата най-важни измежду съоснователите са приятелите Ric Ocasek (Рик Окасек) и Benjamin Or (Бенджамин Ор). През 1984 година музикантите имат към този момент няколко сингъла, които са сносно признати от публиката. „ Drive “ се появява в една извънредно богата на музика година. И макар огромната конкуренция от други шлагери, тя мигновено е видяна.
Дотогава момчетата от „ The Cars “ са известни със своите по-живи части, изпълнени с провокативни текстове. Никой не чака от тях балада, освен това изсвирена единствено със синтезатори. Но таман „ The Cars “ имат основополагаща роля за налагането на синтезатори в основаването на рок музика при започване на 80-те години. За да разберем контраста сред техният дотогавашен жанр и „ Drive “, задоволително е да чуем по какъв начин звучат двата им предишни сингъла, завладели класациите – „ You Might Think “ и „ Magic “.
Неразривната връзка сред „ Drive “ и групата се утвърждава и от асоциацията сред думата за шофиране „ Drive “ и името на бандата – „ The Cars “ („ Автомобилите “). Новата ария е забавна и с още нещо. Тя, както и всички останали части от петия им студиен албум „ Heartbeat City “, е написана от вокалиста на „ The Cars “ Рик Окасек). Но не той я пее, а басиста Бенджамин Ор. Гласът на Бенджамин е по-прочувствен и по тази причина Рик избира да даде на него песента. Това не е първото му вокално включване. Хитът „ Just What I Needed “ също е изпълнен от него.
Текстът на „ Drive “ е конструиран от Окасек като поредност от въпроси, които, заложени в съответната поредност, построяват облика на обекта, към който са ориентирани. По този метод лирическият воин споделя за тъжната история на жена, с която евентуално е излизал преди време, само че която последователно пропада. Има и други тълкувания. Например, съгласно едни текстът е разговор на човек със самия себе си в търсене на избавление от пиянството и изплъзване от дълбока психическа рецесия. Други считат, че героят приказва ту на дамата, ту на себе си. Понякога той демонстрира съчувствието на другар, който е откровено угрижен за положението на момичето. При други въпроси той наподобява по-скоро като зарязан любовник, отчаян от неспособността й да види заплахата, която бързо наближава. До края на историята той просто наподобява безропотен с тъжния факт, че общоприетият отговор на всички негови въпроси за това кой ще я избави е безапелационното „ никой “.
В края на всеки куплет героят е по-дистанциран и предлага някои препоръки, като прави заключението „ can’t go on/Thinking nothing’s wrong. “ („ Не можеш да продължиш/Мислейки, че всичко е наред. “) Следва поредност от съответни въпроси - от съчувствени като „ Who’s gonna pick you up when you fall? “ („ Кой ще те вдигне, когато паднеш? “) до по-директни като „ Who’s gonna pay attention to your dreams? “ („ Кой ще обърне внимание на фантазиите ти? “). Най-култова може би е репликата, завършваща всеки куплет – „ Who’s gonna drive you home tonight? “ („ Кой ще те закара до у дома довечера “). Тук е и огромното разделяне в тълкуванията - дали героят насочва въпроса към дамата, която самичък не може да избави, или се обръща към себе си, беззащитен след изпития алкохол. Сякаш и по-късното видео също дава и двете вероятности за интерпретирането на текста. Спекулации са, че Рик посвещава текста на третата си жена. Тя се появява по-нататък.
„ Drive “ е записана през 1983 година в студио „ Battery “ в Лондон, Англия. За пръв път е издадена на 13 март 1984 година като част от албума „ Heartbeat City “ от компанията „ Elektra Records “ и със съпродуцент Robert John (Mutt) Lange (Робърт Джон (Мът) Ланг). На 23 юли е пусната и като сингъл. Сингълът е издаван две следващи години във Англия, като в първата доближава пето, а във втората – четвърто място в класацията за сингли. Още първата година тя стига до трето място и в американската ранглиста „ Billboard Hot 100 “ Зад „ Let’s Go Crazy “ на „ Prince And The Revolution “ („ Принс енд Революшън “) и „ Missing You “ на John Waite (Джон Уейт). „ Drive “ става и първа в профилирания чарт „ Adult Contemporary “, където се задържа отпред три седмици.
Има много положителни класирания и в Канада, Германия, Ирландия, Швейцария и Нова Зеландия. Преиздаването се постанова от включването на групата в благотворителния концерт „ Live Aid “ през юли 1985 година. Събитието е проведено от „ Aid Trust “. Там са дарени и приходите от продажбите на преизданието в размер на 160000 паунда. Концертите са кулминационна точка на огромна акция в поддръжка на Етиопия, която претърпява нечуван апетит, провокиран от тежката суша в страната. За тези концерти ще имаме мотиви да приказваме и в други случаи, а в този момент единствено ще кажем, че „ The Cars “ се включва в американската музикална стратегия с четири песни, сред които „ Drive “ е втора поред. Докато те я извършват във Филаделфия, почти по същото време в лондонското издание на програмата музикантът David Bowie(Дейвид Бауи) афишира, че „ The Cars “ също поддържат самодейността и показва видеоклип, показващ ужасните условия на апетит в африканската страна, а като музика за декор е употребена „ Drive “.
Някои експерти считат, че огромна част от интернационалния триумф на песента се дължи точно на нейното постоянно включване в цялата акция. Към „ Drive “ е снимано и видео, дело на младия артист Timothy Hutton (Тимъти Хътън). В него герои са Рик Окасек и Paulina Porizkova (Паулина Поризкова) - осемнайсетгодишен модел от Чехословакия. Тъкмо тогава двамата се срещат. По това време напълно неотдавна се е появила малкия екран „ MTV “, а технологиите към този момент разрешават снимането на видеоклипове, което води до взрив в тази промишленост. Когато „ The Cars “ са приключили материала по новия си албум, мениджърът на групата Elliot Roberts (Елиът Робъртс) събира момчетата от своя квартал и им пуска песните, с цел да събере отзиви преди формалното им издаване. Тогава едно от момчетата, артистът Тимъти, споделя, че „ Drive “ доста му харесва и че в нея има доста дълбочина. Елиът Робъртс споделя това на Рик Окасек, като прибавя, че момчето има „ Оскар “ в киното за поддържащата си роля във кино лентата „ Ordinary People “ („ Обикновени хора “), който е дебютен за режисьора Робърт Редфорд и се трансформира в кино класика. Тогава на Рик непринудено му хрумва да предложения Тимъти да снима видеото на групата, без да желае от него професионален опит.
Тимъти е доста весел от поканата. Във видеото сцените се редуват. Ту демонстрират Бенджамин Ор, седнал в занемарено нощно заведение, ту са фокусирани върху Рик и Паулина, които играят двойка в разпадаща се връзка. В последните подиуми дамата остава сама, като ту плаче, ту истерично се смее, а най-после влиза в нощното заведение при седящия там клиент. Тя следи през един прозорец по какъв начин някакви хора вършат концерт на сцената. За сцената се употребяват манекени на членовете на групата, облечени в смокинги. Видеото свършва с това по какъв начин тя се обръща, с цел да си тръгне. И по този начин, в идващите години Рик и Паулина се срещат все по-често и дори дружно вземат участие в фотосите на комедията „ Made In Heaven “ („ Произведено в парадайса “) от 1987 година, където имат епизодични функции и музикантите Tom Petty (Том Пети) и Neil Young (Нийл Йънг). Отношенията на Рик с чехкинята стават все по-близки, до момента в който той не взема решение да се разведе с тогавашната си брачна половинка Suzanne (Сузан). През 1989 година Рик и Паулина подписват брак и тя става третата му брачна половинка.
Не е чудно, че той демонстрира интерес към жена с чешки корени, защото и той има такива по бащина линия. Малко преди гибелта на Окасек, породена от рак на белия дроб, комбиниран със сърдечен удар, след трийсет години брак той се развежда с чехкинята, въпреки да не престават да живеят под един покрив. Ден след гибелта му Паулина открива, че е изключена от наследството му. Тя наема юристи и стартира борба за по-голям дял от наследството на музиканта, която продължава и до през днешния ден. Официалната информация е, че имуществото му възлиза на пет милиона $, само че Паулина е безапелационна, че става дума за доста повече. Усложненията при делата идват от това, че двамата имат две общи деца, само че той има деца и от предните си дами. Има общо шест момчета, по две от всеки брак.
А и при първия, и при втория му бракоразвод, дамата, с която изневерява на настоящата си брачна половинка,, му става последваща брачна половинка. Друга забавна детайлност, обвързвана с „ Drive “, е, че когато принцеса Даяна умира през 1997 година, английската радиостанция XFM лимитира излъчването на няколко песни, с цел да не разстройват хората, и „ Drive “ е една от тях. Песента е употребена за голям брой касови филми, като най-много е желана за укрепване на меланхоличното въодушевление в съответни подиуми. Това не пречи да стане част и от десетия сезон на комедията „ Saturday Night Live “ („ Наживо в събота вечер “) от 1984 година. Песента е интерпретирана и от други музиканти, в това число и от американската рок група „ Sixx:a.M. “. Друг акустичен кавър можем да чуем от концертен запис на „ Scorpions “ („ “Скорпиънс “)от Лисабон, Португалия, който е част от техния албум „ Acoustica “ от 2001 година.
Малко откакто басистът на „ The Cars “ Бенджамин Ор умира от рак на панкреаса, през 2000 година групата изсвирва таман „ Drive “ в негова памет на гала, отдадена на него, в Залата на славата на рокендрола. А към този момент са минали 12 години от разпадането на състава заради влошените връзки сред Рик и Бен. Рик в никакъв случай не събира още веднъж сътрудниците си. Те образуват различен състав, носещ името „ New Cars “, само че Окасек няма нищо общо с това и се включва в напълно разнообразни планове.
„ The Cars “ проправят пътя на ню уейв жанра в рока. Музиката им е толкоз друга от всеки дотогавашен жанр, че от време на време съвременниците им се затрудняват да ги вкарат в жанрови рамки. Но „ The Cars “ имат много почитатели, а и съумяват да наложат нова мода в облеклото и в метода на музициране, които бързо проникват и оттатък Желязната завеса. А „ Drive “ ще остане един необикновен казус в тяхната музика. Тя по едно и също време е най-отличаваща се от всичко друго, което са издавали, а е най-големият комерсиален триумф на групата.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ