Откритията на Хайнрих Шлиман
Хайнрих Шлиман основава археологията като науката, която познаваме през днешния ден. Немският авантюрист и мултимилионер открива Троя и това, което счита за съкровището на Приам.
Хайнрих Шлиман е роден през 1822 година покрай немския град Росток. Отначало няма шанс в живота. Поради финансови усложнения прекъсва образованието си и стартира да работи. Бързо по-късно прави кариера, употребявайки уменията си и гения си за езици. Така съумява да построи комерсиална империя в Москва, продавайки муниции на царската войска. Финансовата независимост му дава опция да пътува и да развива другите си ползи.
За Шлиман съвременниците му споделят, че е комплициран темперамент, на външен тип безсъвестен предприемач, само че в действителност затулен идеалист и талант. Мислели го даже за малко вманиачен, изключително когато почнал да пътува из Турция с малко багаж и едно разпокъсано издание на [Илиада на Омир]. Той изяснява на всички, че ще открие Троя, само че никой не му има вяра, даже и откакто го прави.
Легендата за Троя въодушевява хората от хиляди години. В края на XIX век всички имат вяра, че това е красива приказка, разказана от Омир. Използвайки разнообразни улики, открити в Илиада, Хайнрих Шлиман не се отхвърля и най-сетне открива останките на античния град под хълма Хисарлик на западното крайбрежие на Мала Азия. Откриването е мъчно да се уточни тъкмо заради дългата история на градското населено място. Но през 1872 година Шлиман и неговият асистент Вилхелм Дорпфелд намират задоволително доказателства, че са разкрили именитата Троя.
След това Шлиман стартира разкопки в континентална Гърция. На 31 май 1873 година той прави, както самичък има вяра, най-великото си изобретение – двореца на цар Приам. В него намира голямо количество златни артефакти, скрити под части от счупена керамика. По-късно обаче е открито, че съкровищата са доста по-древни.
Шлиман не се лимитира с тези си открития. Той желае да открие всички именити места от Илиада. Така през 1874 година на 52-годишна възраст пътува до Южна Гърция, където открива Микена, античната столица на именития гръцки водач Агамемнон. Там също прави сензационно изобретение.
По време на разкопките си в Микена Хайнрих Шлиман открива гроб с два скелета със златни смъртни маски. Обсебен от концепцията си да разкрие следи от Троянската война, той назовава една от маските Маска на Агамемнон. По-късно се оказва обаче, че не принадлежи на известния държател, а на микенска принцеса.
Разкопките на Хайнрих Шлиман в Микена дават началото на термина Микенска цивилизация – обособен и извънредно значим клон от историческата просвета.
При разкопките си археологът милиардер изобретява проучвателен способи, които се употребяват и през днешния ден. Неговата работа е тази, която оформя лицето на археологията за десетилетия напред.
Въпреки приноса му към науката оценките за работата на Хайнрих Шлиман са спорни. Методите на немския мултимилионер и авантюрист са безогледни, търсещи разкопки непременно. Те са остро подложени на критика, защото са разрушени евентуални находки от други исторически времена. Все отново ежедневните вести във вестниците за откритията му разпространяват археологията, правейки я публична просвета. Също по този начин възбуждат интереса към антична Гърция, правейки я известна и до през днешния ден. Според Енциклопедия Британика въпреки и безсъвестен, Шлиман е знак на романтиката в археологията.
Въпреки грешките му, светът продължава да го уважава като един от най-значимите археолози на всички времена. Той умира в Неапол на 6 декември 1890 година.
