Традиции: Трифон Зарезан е - нека е берекет!
”Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! Амин! ” Това е едно от най-честите наричания за изобилие, което се чува на празника Трофон Зарезан, прочут още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик.
На днешния ден честват лозари, кръчмари и градинари, и всички, на които светецът е настойник. Денят на лозаря има антични езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на господ Дионисий се отбелязвали с изключително огромна помпозност. Православната черква празнува празника на 1 февруари, посвещавайки го на Св. Трифон – врач и страдалец, който през 248 година е наказан и посечен поради вярата си. От епохи обаче, по остарял бит, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се подготвят специфични трапези.
Интересното при този празник са старите български обичаи, които тук-там в България съблюдават и през днешния ден. Точно това ѝ е хубавото на традицията, колкото по-стара е толкоз по-хубава, тъкмо както остарялото вино и остарялата обич и остарялото другарство.
В някои елементи на страната още от вечерта се събират пари за жито, свещи, ракия и гощавка. Рано сутринта бият камбаните като за огромен празник, а всички се съберат първо в църква. След литургия мъжете отиват на лозята. Домакинята би трябвало да им е приготвила самун, пълнена с ориз или булгур кокошка, която първо е сварена, а по-късно запържена. В новата торба наложително са поставя от най-хубавото вино, а някои вземат и светена вода.
Самият обред по зарязването стартира с молитва и благославяне на лозето и овошките. Стопанинът на първо се прекръства и по-късно изрязват три пръчки от лозичките, след което наливат виното по стеблото и лозичките и се прекръства още веднъж. В Източна Тракия се садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите масиви, един подвиква: „ Трифоне, къде си?” А различен дава отговор:” Под лозата, от грозде не се виждам!” Първият прибавя: „ До година никак да не се видиш!”
В книгата си ”Български национални празници” Михаил Арнаудов споделя за забавен бит, който пък вършат дамите, до момента в който мъжете им са на лозето. Разбира се той още веднъж е с наричания за изобилие, благодат и благополучие. В Родопско домакинята удря с секира по някой дирек и вика: ”Чуеш ли ме, Трифоне?” А от къщата й дават отговор: ”Не чуем те от масло, от сирене” и така нататък и това се назовава „ Трифоносване”. На тези два дни дамите не трябва да плетат, да шият и въобще да употребяват ножици. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните - за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците.
През това време мъжете избират Цар на лозята. Най-често това е най-заможния измежду тях. Когато е определен, би трябвало да бъде закичен с венци от лозови пръчки, сяда на колесар. " Царят " би трябвало да е окичен с венец от лозови, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под с музика се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с " Амин ".
Когато стигнат дома на царя, той се преоблича с нови и чисти облекла и сяда на огромна софра, на която всички могат да участват.
Според националните поверия в някои елементи на страната пък, Свети Трифон е брат на Богородица. Веднъж тя предходна около него с дребния Исус на ръце до момента в който той режел лозето, той й се присмял, само че тя траяла пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „ Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа”. Трифоница хукнала към лозето и като го видяла непокътнат, му споделила какво са й рекли. А той да се похвали, споделил: „ Аз не нарязвам така, а тъй” и вдигнал ножиците да покаже по какъв начин реже, само че без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „ Зарезан”, а в някои елементи на страната му викат и „ Чипия”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отсечен нос.
Според българския национален календар от Трифоновден стартира пролетно-лятното полугодие. След къс зимен отдих, с подкастрянето на лозята и овошките, стартира още веднъж и селскостопанският труд.
Двата дни след Трифоновден в националния календар също са празници с по-особен темперамент. По името на първия, и 2-ри, и 3-ти февруари са известни като Трифонци.
На първия Трифонец нашите предци заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов комшия или събрат го увещавал: „ Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже. “ Първият Трифонец съответствува с православния празник Сретение Господне – 40-тият ден от рождението на Христа.
В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден. И двата се почитали от бременните и нераждали млади дами. Избягвало се всякаква работа и най-много рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „ Симеон–бележник “. Вярвало се, че нарушаването на възбраната за работа ще докара до раждане на дете или добиче с белег – „ симьосано “.
Нека да е благодат! Да прелива през праговете на домовете! С хубаво вино да празнувате любовта и щастието си! Наздраве!
На днешния ден честват лозари, кръчмари и градинари, и всички, на които светецът е настойник. Денят на лозаря има антични езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на господ Дионисий се отбелязвали с изключително огромна помпозност. Православната черква празнува празника на 1 февруари, посвещавайки го на Св. Трифон – врач и страдалец, който през 248 година е наказан и посечен поради вярата си. От епохи обаче, по остарял бит, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се подготвят специфични трапези.
Интересното при този празник са старите български обичаи, които тук-там в България съблюдават и през днешния ден. Точно това ѝ е хубавото на традицията, колкото по-стара е толкоз по-хубава, тъкмо както остарялото вино и остарялата обич и остарялото другарство.
В някои елементи на страната още от вечерта се събират пари за жито, свещи, ракия и гощавка. Рано сутринта бият камбаните като за огромен празник, а всички се съберат първо в църква. След литургия мъжете отиват на лозята. Домакинята би трябвало да им е приготвила самун, пълнена с ориз или булгур кокошка, която първо е сварена, а по-късно запържена. В новата торба наложително са поставя от най-хубавото вино, а някои вземат и светена вода.
Самият обред по зарязването стартира с молитва и благославяне на лозето и овошките. Стопанинът на първо се прекръства и по-късно изрязват три пръчки от лозичките, след което наливат виното по стеблото и лозичките и се прекръства още веднъж. В Източна Тракия се садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите масиви, един подвиква: „ Трифоне, къде си?” А различен дава отговор:” Под лозата, от грозде не се виждам!” Първият прибавя: „ До година никак да не се видиш!”
В книгата си ”Български национални празници” Михаил Арнаудов споделя за забавен бит, който пък вършат дамите, до момента в който мъжете им са на лозето. Разбира се той още веднъж е с наричания за изобилие, благодат и благополучие. В Родопско домакинята удря с секира по някой дирек и вика: ”Чуеш ли ме, Трифоне?” А от къщата й дават отговор: ”Не чуем те от масло, от сирене” и така нататък и това се назовава „ Трифоносване”. На тези два дни дамите не трябва да плетат, да шият и въобще да употребяват ножици. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните - за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците.
През това време мъжете избират Цар на лозята. Най-често това е най-заможния измежду тях. Когато е определен, би трябвало да бъде закичен с венци от лозови пръчки, сяда на колесар. " Царят " би трябвало да е окичен с венец от лозови, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под с музика се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с " Амин ".
Когато стигнат дома на царя, той се преоблича с нови и чисти облекла и сяда на огромна софра, на която всички могат да участват.
Според националните поверия в някои елементи на страната пък, Свети Трифон е брат на Богородица. Веднъж тя предходна около него с дребния Исус на ръце до момента в който той режел лозето, той й се присмял, само че тя траяла пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „ Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа”. Трифоница хукнала към лозето и като го видяла непокътнат, му споделила какво са й рекли. А той да се похвали, споделил: „ Аз не нарязвам така, а тъй” и вдигнал ножиците да покаже по какъв начин реже, само че без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „ Зарезан”, а в някои елементи на страната му викат и „ Чипия”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отсечен нос.
Според българския национален календар от Трифоновден стартира пролетно-лятното полугодие. След къс зимен отдих, с подкастрянето на лозята и овошките, стартира още веднъж и селскостопанският труд.
Двата дни след Трифоновден в националния календар също са празници с по-особен темперамент. По името на първия, и 2-ри, и 3-ти февруари са известни като Трифонци.
На първия Трифонец нашите предци заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов комшия или събрат го увещавал: „ Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже. “ Първият Трифонец съответствува с православния празник Сретение Господне – 40-тият ден от рождението на Христа.
В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден. И двата се почитали от бременните и нераждали млади дами. Избягвало се всякаква работа и най-много рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „ Симеон–бележник “. Вярвало се, че нарушаването на възбраната за работа ще докара до раждане на дете или добиче с белег – „ симьосано “.
Нека да е благодат! Да прелива през праговете на домовете! С хубаво вино да празнувате любовта и щастието си! Наздраве!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ