Хърватия иска да стане член на еврозоната до 7-8 години.

Хърватия желае да стане член на еврозоната до 7-8 години. Това стана ясно от думите на премиера на страната Андрей Пленкович, представен от Ройтерс.

" Не желаеме да посочваме съответни дати, само че желаеме Хърватия да стане член на еврозоната в рамките на два мандата на държавното управление ", сподели Пленкович на стопански конгрес, посветен на въвеждането на еврото в Хърватия.

Дясноцентристкото държавно управление пристигна на власт преди година.

Премиерът посочи, че Хърватия желае да се причисли към Механизма на обменните курсове (ERM ІІ) през идващите три години, преди страната да поеме председателството на Европейски Съюз през 2020 година

Страните членки на Европейски Съюз, които към момента не са приели еврото, се чака да вземат участие минимум две години в механизма, който има за цел да обезпечи постоянна валута и гладко присъединение към еврозоната.

Основното предизвикателство на Хърватия преди да се причисли към еврото е да понижи държавния си дълг, който е над 80% от Брутният вътрешен продукт.

Целта ни е да понижи обществения дълг до 72% от Брутният вътрешен продукт до 2020 година Предприемаме огромна фискална консолидация и тази година бюджетната дупка ще бъде по-малка от 0,9% от Брутният вътрешен продукт през предходната година, заяви министър председателят на Хърватия.

Вчера финансовият министър на Полша Матеуш Моравецки съобщи, че страната му желае по-силна и постоянна еврозона преди Варшава да вземе решение да се причисли към валутния съюз, осведоми Ройтерс.

Нека изчакаме от 5 до 10 година, сподели той.

Според разнообразни социологически изследвания повече от 2/3 от поляците са срещу присъединение към еврозоната.