Какви икономически ползи носи Мондиал на държавите, които печелят
Хърватия е измежду страните, които печелят на международното. Снимка АП
Държавите спечелили на Световните шампионати означават растеж в стопанската система си, откакто завоюват. Защо? И могат ли Аржентина или Франция да чакат същото?
В продължение на четири седмици Световното състезание по футбол е съществена тематика в целия свят. Днес всичко ще завърши. Но в Катар наследството на Мондиала ще е тематика още дълги години.
Експерти през годините са разучавали икономическото отражение на огромните спортни шампионати като Световното състезание по футбол или Олимпиадата за страните домакини. Обикновено то е кратковременно и нищожно.
По-малко внимание е обръщано на икономическите изгоди за страната, която подвига Световната купа в края на шампионата. Лесно можем да си представим радостните тълпи, които ще празнуват в Буенос Айрес или в Париж. Но може ли тази еуфория да се трансформира в същинска икономическа изгода?
Световната купа носи позитиви
През последните 30 години пет страни са печелили Световното състезание по футбол – Бразилия (1994, 2002), Франция (1998, 2018), Италия (2006), Испания (2010) и Германия (2014).
През шест от седемте победни години при страната, спечелила Мондиала, се е следил растеж на Брутния вътрешен артикул (БВП) през годината след успеха. През 1994 година Бразилия отбелязва растеж на Брутният вътрешен продукт от 5,9%, което е много по-високо от предходните две години. Същото се случва и през 2002-а.
За Франция това е четвъртият край за 30 години. През 1998 година стопанската система регистрира растеж от 3,6%, само че през 2018-а да вземем за пример растежът на Брутният вътрешен продукт спада от 2,3% на 1,9%.
Подобни са данните и от Италия, която регистрира 1,8 на 100 растеж през 2006-а, а Германия през 2014-а отбелязва доста сериозен растеж спрямо миналата година – от 0,4% на 2,2%. Дори Испания, която печели шампионата по време на световната криза след огромната финансова рецесия от 2009 година, регистрира растеж, въпреки и невисок – от 0,2%.
Захарна тресчица или действителна икономическа изгода?
Спечелването на Световното състезание по футбол ли е същинската причина за тези трендове обаче или е просто съвпадане?
По време на Мондиала през 2014 година колумнистът на „ Форбс “ Алън Сейнт Джон написа: „ В месеците след успеха на Световното състезание по футбол се следи краткотраен ръст на продуктивността ”. Въпреки това, прибавя той, „ това би трябвало да се приема като еквивалентно да вземем за пример на захарната тресчица – временен пик в силата, който е последван от безсилие “.
Не е мъчно човек да си показа сходна „ захарна тресчица “. Еуфорични хора пълнят питейните заведения и заведенията за хранене седмици наред, притежателите на бизнеси се пробват да канализират приповдигнатата убеденост и самочувствие, правейки рисковани крачки, които другояче не биха подхванали.
Академичните проучвания обаче сочат в друга посока. Според изследване на Университета в Съри покачванията на Брутният вътрешен продукт в страните, спечелили Световното състезание, се дължат по-скоро на взрив в износа, в сравнение с вътрешно потребление или вложения.
„ Има доказателства, че реализиран триумф в един от най-престижните интернационалните спортни шампионати има капацитета да повлияе на търговията “, разяснява създателят на изследването Марко Мело.
Аржентина се нуждае от стопански напредък
За двете страни, които ще вземат участие във финала, икономическият подтик, обвързван с успеха, безспорно ще бъде добре пристигнал. Особено Аржентина може да се възползва от това.
Страната е затънала в стопански безпорядък към този момент десетилетия наред. Очаква се тази година инфлацията да доближи 100%, а големият дълг на страната продължава да пораства. Въпреки че триумфът в Катар докара до голям скок на самочувствието и всеобщи празненства, икономическите проблеми на Аржентина са прекомерно тежки и надълбоко вкоренени, с цел да може възможна победа да има някакво значимо влияние.
Що се отнася до Катар, икономическото влияние на Световното състезание по футбол ще бъде по-сериозно. Смята се, че Катар е похарчил за шампионата сред 188 и 283 милиарда евро. Приходите от туризъм, колкото и огромни да бяха те през последните четири седмици, явно няма да компенсират разноските.
Експертите обаче нееднократно са заявявали, че Катар е хазаин на шампионата, с цел да се опита да реализира авторитет на международната сцена, а не да получи някакъв стопански подтик. „ Ясно е, че Мондиалът не е обвързван с икономическата жизненост на Катар “, споделя Дан Плъмли от университета Шефилд Халам пред Дъждовни води. „ Световното състезание по футбол през 2022 година евентуално ще бъде на загуба в икономическо отношение. “
„ Основните облаги, които Катар търси, са нетърговски. Международните връзки са главният претекст за провеждането на шампионата, а също по този начин става въпрос за мека мощ като тактика за защита и сигурност. Парите явно не са от голяма важност за Катар. Страната очевидно може да си разреши да бъде хазаин на Мондиала и е подготвена да поеме обвързваните с това загуби. “
Текстът е на Артър Съливан и е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на „ ДЕБАТИ. БГ “
Държавите спечелили на Световните шампионати означават растеж в стопанската система си, откакто завоюват. Защо? И могат ли Аржентина или Франция да чакат същото?
В продължение на четири седмици Световното състезание по футбол е съществена тематика в целия свят. Днес всичко ще завърши. Но в Катар наследството на Мондиала ще е тематика още дълги години.
Експерти през годините са разучавали икономическото отражение на огромните спортни шампионати като Световното състезание по футбол или Олимпиадата за страните домакини. Обикновено то е кратковременно и нищожно.
По-малко внимание е обръщано на икономическите изгоди за страната, която подвига Световната купа в края на шампионата. Лесно можем да си представим радостните тълпи, които ще празнуват в Буенос Айрес или в Париж. Но може ли тази еуфория да се трансформира в същинска икономическа изгода?
Световната купа носи позитиви
През последните 30 години пет страни са печелили Световното състезание по футбол – Бразилия (1994, 2002), Франция (1998, 2018), Италия (2006), Испания (2010) и Германия (2014).
През шест от седемте победни години при страната, спечелила Мондиала, се е следил растеж на Брутния вътрешен артикул (БВП) през годината след успеха. През 1994 година Бразилия отбелязва растеж на Брутният вътрешен продукт от 5,9%, което е много по-високо от предходните две години. Същото се случва и през 2002-а.
За Франция това е четвъртият край за 30 години. През 1998 година стопанската система регистрира растеж от 3,6%, само че през 2018-а да вземем за пример растежът на Брутният вътрешен продукт спада от 2,3% на 1,9%.
Подобни са данните и от Италия, която регистрира 1,8 на 100 растеж през 2006-а, а Германия през 2014-а отбелязва доста сериозен растеж спрямо миналата година – от 0,4% на 2,2%. Дори Испания, която печели шампионата по време на световната криза след огромната финансова рецесия от 2009 година, регистрира растеж, въпреки и невисок – от 0,2%.
Захарна тресчица или действителна икономическа изгода?
Спечелването на Световното състезание по футбол ли е същинската причина за тези трендове обаче или е просто съвпадане?
По време на Мондиала през 2014 година колумнистът на „ Форбс “ Алън Сейнт Джон написа: „ В месеците след успеха на Световното състезание по футбол се следи краткотраен ръст на продуктивността ”. Въпреки това, прибавя той, „ това би трябвало да се приема като еквивалентно да вземем за пример на захарната тресчица – временен пик в силата, който е последван от безсилие “.
Не е мъчно човек да си показа сходна „ захарна тресчица “. Еуфорични хора пълнят питейните заведения и заведенията за хранене седмици наред, притежателите на бизнеси се пробват да канализират приповдигнатата убеденост и самочувствие, правейки рисковани крачки, които другояче не биха подхванали.
Академичните проучвания обаче сочат в друга посока. Според изследване на Университета в Съри покачванията на Брутният вътрешен продукт в страните, спечелили Световното състезание, се дължат по-скоро на взрив в износа, в сравнение с вътрешно потребление или вложения.
„ Има доказателства, че реализиран триумф в един от най-престижните интернационалните спортни шампионати има капацитета да повлияе на търговията “, разяснява създателят на изследването Марко Мело.
Аржентина се нуждае от стопански напредък
За двете страни, които ще вземат участие във финала, икономическият подтик, обвързван с успеха, безспорно ще бъде добре пристигнал. Особено Аржентина може да се възползва от това.
Страната е затънала в стопански безпорядък към този момент десетилетия наред. Очаква се тази година инфлацията да доближи 100%, а големият дълг на страната продължава да пораства. Въпреки че триумфът в Катар докара до голям скок на самочувствието и всеобщи празненства, икономическите проблеми на Аржентина са прекомерно тежки и надълбоко вкоренени, с цел да може възможна победа да има някакво значимо влияние.
Що се отнася до Катар, икономическото влияние на Световното състезание по футбол ще бъде по-сериозно. Смята се, че Катар е похарчил за шампионата сред 188 и 283 милиарда евро. Приходите от туризъм, колкото и огромни да бяха те през последните четири седмици, явно няма да компенсират разноските.
Експертите обаче нееднократно са заявявали, че Катар е хазаин на шампионата, с цел да се опита да реализира авторитет на международната сцена, а не да получи някакъв стопански подтик. „ Ясно е, че Мондиалът не е обвързван с икономическата жизненост на Катар “, споделя Дан Плъмли от университета Шефилд Халам пред Дъждовни води. „ Световното състезание по футбол през 2022 година евентуално ще бъде на загуба в икономическо отношение. “
„ Основните облаги, които Катар търси, са нетърговски. Международните връзки са главният претекст за провеждането на шампионата, а също по този начин става въпрос за мека мощ като тактика за защита и сигурност. Парите явно не са от голяма важност за Катар. Страната очевидно може да си разреши да бъде хазаин на Мондиала и е подготвена да поеме обвързваните с това загуби. “
Текстът е на Артър Съливан и е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на „ ДЕБАТИ. БГ “
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ