Предложение за четене: "Характери" на Жан дьо Лабрюйер - последната значима творба на френския ХVІІ век
„ Характери “ е последната значима творба на френския ХVІІ век, именуван век на моралистите. Тя продължава към този момент утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и доста други.
Всички тези писатели се въодушевяват от Монтеновите Опити от предходното столетие и размишляват върху човешките нрави. Всички те имат вяра, че в дълбоката си същина човешката природа е неизменима.
Писателите моралисти от ХVІІ век споделят със своите предходници от ренесансовия ХVІ век убеждението, че гръко-латинското завещание и християнската духовна традиция са проправили пътя, който те би трябвало да следват в проучването и изобразяването на човешката природа.
По думите на преводача Стоян Атанасов портретите на Жан дьо Лабрюйер са събирателни облици в същинския смисъл на думата.
Авторът разказва нравствени дефекти, без да обвързва своя честен скептицизъм с обществено-политическата система. Колкото по-малко сме склонни да виждаме тези черти у себе си, толкоз повече ги приписваме на трети лица.
За създателя
Жан дьо Лабрюйер (1645–1696 г.) е френски писател-есеист и нравоучител. Публикувана през 1687 година, „ Характери “ се явява самобитно продължение на едноименната книга на Теофраст (ІV в. пр.Хр.). В предговора към своята книга Лабрюйер декларира: „ Човек би трябвало да приказва и да написа единствено с цел да възпитава “.
В случая възможното образование се реализира не с нравоучителни слова, а с хумористично обрисуване. Портретите на Лабрюйер граничат с карикатурата – тук нейният рисунък е от словесно естество, а стилът е съразмерен и елегантен, зависещ на класицистичната хармония.
