Халфът на Ботев (Пловдив) Антонио Вутов стартира силно футболната пролет.

Халфът на Ботев (Пловдив) Антонио Вутов започва мощно футболната пролет. Той вкара двата гола в първите два мача на " жълто-черните " след подновяването на шампионата - със Славия (1:0) и Лудогорец (1:1). В дуела с първенците обаче получи червен картон след спречкване със съдията Станислав Тодоров и бе осъден за три срещи. От началото на шампионата Вутов има 6 гола в Първа лига.

- Антонио, започнахте доста мощно пролетта с два значими гола. Може ли насилствената отмора поради наказването да ви върне обратно във формата?
- Наистина годината стартира добре за мен и за тима. Направихме две победи и еднакъв с Лудогорец. Отбелязах два гола. Сега това наложително неявяване няма по какъв начин да не повлияе. Надявам се, когато се върна в игра, отново да съм в добра форма. Това ще ми е обеца на ухото отсега нататък да не действам по този начин.

- Не сте от футболистите, които спорят със съдиите. Какво се случи в онази обстановка?
- Тогава може би и напрежението се беше натрупало малко повече. Вече беше към края на мача, резултатът - 1:1. Изпуснах си нервите, за което скърбя. Наистина не съм от играчите, които спорят със съдиите. Съжалявам за постъпката си, макар че много сурово ме наказаха. След края отидох и се извиних на Станислав Тодоров. Не че това повлия на наказването ми - отново ме глобиха сурово. Но аз го направих, тъй като счетох, че по този начин е редно.

- Ботев стартира мощно пролетния дял и към този момент е четвърти. Каква е задачата пред тима?
- Първото и най-важно е да влезем в първата шестица. Има още три мача до плейофите. След това задачата е да сме колкото може по-напред. Трябва да влезем в шестицата. След това против мощните тимове ще забележим.

- А Лига Европа през шампионата или Купата ще гоните ли?
- Нека първо осъществим влизането измежду първите шест тима. Да забележим по какъв начин ще се развият нещата. След това апетитьт идва с яденето. Ще създадем всичко, което зависи от нас. Ще е ужасно да се класираме за евротурнирите.

- Лудогорец ли смъкна равнището тази пролет, или другите започнахте да го настигате?
- Срещу тях всички тимове се хвърлят и дават всичко от себе си. Искат да играят на допустимо най-високо равнище против най-хубавия тим. Отделно и те подходиха малко незадълбочено към първите мачове. И се видя, че когато не играят на върха на опциите си, имат проблеми. Но имам вяра, че с хода на мачовете ще навлязат във форма и отново ще се показват на познатото равнище и ще побеждават.

- Това значи ли, че няма да имат проблем за купата?
- Не знам. До огромна степен зависи и от представянето на двата тима зад Лудогорец. Дали ще съумеят да играят по този начин, че да ги затруднят. Но едно е несъмнено - шампионата ще е забавно. Няма да бъде решено рано-рано, както се очакваше след есенния дял

- Прави усещане отличното ви взаимоотношение с Тодор Неделев. Интуитивно ли е?
- Всички знаят какъв брой класен футболист е Тошко. Той намира пролуки измежду противниковите футболисти за пасове там, където други не ги виждат. Играем доста време дружно към този момент. Познаваме се добре и това оказва помощ. Надявам се с идването на плейофите и значимите мачове това да продължи. Той да подава все по този начин освен на мен, а и на другите в офанзивата на Ботев.

- Доволен ли сте от втория си престой в Ботев досега и какво ви накара да се върнете в тима?
- Да, усещам се добре и съм благополучен. Играя, хората ме ценят. Само това наказване в този момент малко ми скапе настроението, само че ми е за урок. Върнах се в Ботев по няколко аргументи. Тук се усещам добре, познавам хората и града. Другата е в треньора Николай Киров. Той е отличен експерт и доста искаше да се върна. Желан съм, почитат ме.

- Имаше ли други разновидности пред вас?
- Имаше някакви други разновидности, само че не бяха съответни. А шампионата беше почнало. Не желаех да очаквам и да стартира да играя в средата на мачовете в някой шампионат. Тук също се бяха изиграли 2-3 дуела към този момент. Исках да вляза и да оказа помощ на тима. Аз съм подобен, не очаквам за някъде до последния миг. Отивам там, където съм мечтан.

- През лятото изкарахте цялата подготовка с Левски. Какво докара до раздялата в последния миг?
- Наистина изкарах подготовката в Левски. Моето предпочитание беше да остана, На 90% беше, че ще продължа на „ Герена “. Накрая се появиха някакви разминавания и обстоятелства, които доведоха до това да не подпиша. Но не желая да ги разясня и да се връщам на тях.

- Съжалявате ли, че изобщо се върнахте там?
- Не, не скърбя. Аз се върнах, тъй като треньор беше Николай Митов, а състезателен шеф Даниел Боримиров. Те ми показаха концепцията си за развиване на тима, която на мен ми хареса. Искаха да е с повече български футболисти, гръбнакът да е от юноши на клуба. Но по този начин стана, че аз подписах и след два месеца те към този момент не бяха в клуба. Дойде нов треньор, който имаше радикално друго мнение за развиването на тима, за играта. Но не скърбя. За мен това беше опит. Научих доста, работих при друг треньор с други способи.

- Оставате в историята на клуба като най-младия дебютант, като задминахте даже Георги Соколов. Какво означаваше това за вас тогава и по какъв начин се чувствахте?
- Тогава бях доста дребен и изобщо не осъзнавах какво се случва и какъв брой значимо е това. Радвах се, само че не го оценявах същински. Тогава в Левски отново имаше проблеми. Треньорът беше махнат, чакаше се да пристигна Ясен Петров. Имаше краткотраен - Викторио Павлов. Той ме познаваше още от юношите. Играехме с Локомотив (София) на стадион " Славия ". Имаше напрежение в мен, само че мисля, че се включих добре. Можехме да изравним резултата. И през днешния ден още не мога изцяло да оценя това достижение. Може би след време, когато към този момент спра да играя, същински ще схвана какво значи това за клуб като Левски.

- Много млад заминахте и за Удинезе. Това ли беше повода да не съумеете да се наложите там?
- Да, това беше от решаващо значение. Заминах едвам на 17 години. Въобще не знаех какво ми следва и какво да чакам. Отидох в радикално друга страна, не знаех езика. Културата там е друга. За хората в Италия футболът е вяра. Подкрепят тимовете си неистово. Беше ми мъчно. Все отново мисля, че в последната година в Лече де бях приспособил. Знаех езика и ми беше по-лесно. Въпреки това избрах да се върна в България. Исках да се потвърдя първо тук. Да съумея да печеля нещо и да направя име и тогава още веднъж да диря трансфер на открито.

- Какво ви даде престоят в Италия?
- Най-вече опит. Видях по какъв начин се работи на високо професионално равнище. Също по този начин се уверих, че с цел да постигаш задачите си, би трябвало да работиш старателно и целеустремено всеки ден и във всяка една подготовка.

- Може ли скоро още веднъж да ви забележим в непознат тим?
- Както знаете, във футбола всичко е допустимо. Млад съм и се надявам занапред кариерата ми да се развива във възходяща линия. В момента обаче съм съсредоточен единствено и само върху персоналното си и отборно показване в Ботев и не мисля за прехвърляния и чужбина. Времето ще покаже.

- Имате наследник. Той е доста дребен, само че към този момент има ли интерес към топката и разпознава ли татко си в мачовете?
- Малък е, само че ме разпознава. Аз не желая да го карам да става футболист. Ще забележим какво ще избере, когато порасне.

- Как решихте да го кръстите Диего? Мнозина считат, че е поради Марадона?
- Много хора ме питат за това. Истината е, че и харесва по какъв начин звучи това име. Няма нищо общо с Марадона. Когато бях в Лече, там има една легенда Фабрицио Миколи. Той идваше да оказва помощ. Има двама синове и единият се споделя Диего. Хареса ми името. Не е обвързвано по никакъв метод с Марадона.

Елица Младенова, " България Днес " Първа лига 24 кръг, събота 2 март Дунав 1:1краен резулат Ботев (Пловдив)