Христо Грозев – медиен магнат, агент на Запада или просто русофоб
Грозев и Алексей Навални
През последните няколко години българският гражданин Христо Грозев се трансформира в ”лицето ” на антируските разследвания от единствено позиционираната и независима организация Bellingcat. Българският гражданин е „ видян “ в редица съмнителни сделки в родината си и многократно обвиняван във връзки с престъпни организации. Той е основен очевидец по делото за убития в Германия терорист Зелимхан Хангошвили, който провежда съвместни следствия с Алексей Навални, като предава лице на организации, признати за задгранични сътрудници и забранени на територията на Руската федерация, наричайки ги ”независими ”.
Така започва историята за живота на Христо Грозев, разказана в съветската медия Федеральное агентство новостей:
Но в случай че навлезете детайлно и разберете кой е Христо Грозев, наблюдавате всичките му връзки, става пределно ясно кой е той: човек, считан за „ фиктивна фигура “ в българския под земята свят, съумял да се издигне до ролята на основен обвинител против Русия с поддръжката на задгранични спонсори.
Бъдещият следовател за Bellingcat е роден през 1969 година в град Пловдив, България, когато комунистите са на власт в тази страна. Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти. Това обаче не му е попречило да получи обучение в британската гимназия в града – особено учебно заведение със задълбочено проучване на британски език, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура.
Друг факт от биографията на бъдещия следовател не се вписва в облика на „ фамилията на дисиденти “. По личните му думи той стартира журналистическата си кариера на 17-годишна възраст – т.е. през 1986 година в България. По това време на инцидентни лица не е било разрешено да работят в медиите, перестройката в Съюз на съветските социалистически републики занапред стартира, а в България отношението на Тодор Живков към политиката на Горбачов е негативно.
Ако Христо Грозев се беше родил 10 години по-рано, може би е щеше да е писал публикации, възхваляващи партията и държавното управление. В края на 80-те обаче всичко американско става съвременно и Христо бързо се преориентира: при започване на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази просветителна институция е учредена през 1991 година със съдействието на посолството на Съединени американски щати в България и Фондация „ Отворено общество 1 “ (призната за нежелана организация в Русия) от Джордж Сорос. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.
Самият Грозев не крие обстоятелството, че е съумял да поработи за Американското радио „ Свобода 2 “ – началото на кариерата на бъдещия следовател на „ самостоятелния “ Bellingcat е финансирано от американските данъкоплатци.
След образование в университета на Сорос и първия си опит в радио бизнеса, Грозев отпътува за Русия: в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на някогашния американски шпионин Джон Клуге. Той демонстрира интерес към съветските телекомуникационни мрежи, а Грозев се занимава с развиването на радиостанции: той започва съветските активи на фирмите Eldoradio в Санкт Петербург и Radio Nika в Краснодарския край.
На фотография от 1996 година Грозев е дружно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става действен шеф на чешкия клон на Радио Свобода: прессъобщение на компанията го демонстрира в светлината на експерт за разпространение на американските полезности по света, в това число Русия. През 2000 година Грозев става президент на Metromedia International.
През 2006 година, по личните му думи, сякаш заради напън от съветските управляващи, той продава своите медийни активи в Русия.
В началото на 2010 година Христо Грозев се озова в центъра на скандал в България. Германският медиен колос WAZ разгласи желанието си да продаде двете си най-големи печатни изявления „ Труд “ и „ 24 часа “, които бяха част от вестникарската група „ България “. Като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH, той, дружно с български предприемачи – притежателят на най-голямата българска фармацевтична компания „ Софарма “ Огнян Донев и неговия сътрудник Любомир Павлов – купува вестникарската група за 40 милиона евро през декември 2010 година
След това Грозев стартира да оказва натиск върху съсобствениците, настоявайки да отстъпят своите акции.
По-специално Грозев подава заявление до българската прокуратура, в което ги упреква в пране на пари, получени с незаконни средства, както и в подправяне на подписа му върху документ. Бившите сътрудници отговорят, като го упрекват в опит да завземе контрола над групата – те настояват, че той може би работи от името и за сметка на олигарсите Делян Пеевски или Цветан Василев.
Българските медии обръщат внимание на „ БГ Приватинвест Гмбх “,, която е създадена в края на 2010 година тъкмо преди договорката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите – Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и немският гражданин Даниел Руц – внасят единствено половината по време на регистрацията, като се възползват от опцията за отсрочено присъединяване.
Българските съдилища обаче застават на страната на противниците на Грозев. На 17 ноември 2011 година Софийският апелативен съд окончателно отстрани Христо Грозев от всички правомощия, свързани с ръководството на бившата вестникарска група България: той е упрекнат, че е възпрепятствал дейността на медиите. Нещо повече – на 27 юли 2012 година Софийският градски съд анулира споразумението сред „ БГ Приватинвест Гмбх “,, Донев и Павлов, като по този начин лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият бизнесмен не е имал пълномощието да сключи договорка за закупуване на вестникарска група „ България “, защото към момента на сключването му, „ БГ Приватинвест Гмбх “ не е бил записана и не е имало общо заседание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е действал от името на фирмата-фантом.
По време на абсурда към вестникарската група Грозев е упрекнат в неистина за липсата на контакт с олигарха Делян Пеевски. Връзката се удостоверява от българските медии.
През декември 2011 година фоторепортери на вестник „ България Днес “ снимат Грозев на излизане от офиса на компания „ Скорпион Параход “, принадлежаща на Пеевски. По-рано Христо заречен половин милион евро (един милион лева) на тези, които ще потвърдят връзката му с Пеевски, но журналистите по този начин и не получават обещаните пари.
Опитът на Грозев да завладее Медийна Група България (МГБ) провокира необикновен интерес на българските медии към неговото лице: изплуват компрометиращи връзки със собствениците на компанията „ Винпром Пещера “ Атанас Петров и Антон Щерев. Последният не е просто от родния град на Грозев – Пловдив: Щерев учи с него в едно и също учебно заведение.
Разследващият сайт „ Биволъ “ (партньор на Wikileaks), позовавайки се на източници на 25 март 2011 година, рапортува за проектите на Хабсбург и Грозев да продадат дял в БГ Принтмедия ООД, която е притежател на МГБ, на Петров и Щерев. Друга версия, оповестена в „ Биволъ “, е, че компанията „ Приватинвест “ от Хабсбург и Грозев е можела да бъде основана с парите на българските олигарси. Борислав Дионисиев, български олигарх, е тясно обвързван с Грозев и Карл Хабсбург. Дионисиев регистрира доста от компаниите си на булевард „ Джеймс Баучер “ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес.
Съвпаденията не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на някогашния български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в британската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е председател на българския клон на паневропейския съюз, до момента в който постоянният бизнес сътрудник на Грозев, Карл Хабсбург, е началник на австрийския клон на същата организация, която дълго време е ръководена от бащата, Ерцхерцог Ото фон Хабсбург.
Освен това брачният партньор на Гергана Паси Соломон Паси от 2001 до 2005 година е министър на външните работи на България в правителството на Симеон Сакскобургготски. Христо Грозев през същия интервал се пробва да се кандидатира за българския парламент от партия „ Народно придвижване на Симеон II “ (НДСВ).
Въпреки че Грозев не съумява да завладее групата МГБ посредством компанията си „ Приватинвест “ той става фиктивният притежател на редица локални медии, чията политика странно съответствува с ползите на Делян Пеевски. По-специално приказваме за вестник „ Стандарт “. Грозев е именуван още номинален притежател на вестниците „ Утро “ в Русе и „ Марица “ в Пловдив.
Слуховете за връзките на Грозев с олигархията обаче бяха озвучени още през 2009 година, когато той, дружно с Карл Хабсбург, се опитаха да придобият телевизионния канал Europe. Според известия в медиите зад сделката стои майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.
През 2014 година Кръстева се пробва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, благосъстоятелност на бившия изпълнителен шеф на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp в България преди този момент са били представени от Христо Грозев. Тогава възникват въпроси от обстоятелството, че Media Maker Limited е създадена два дни преди оповестяването на договорката.
„ Не само този факт, само че и по какъв начин семейството [Кръстева] е построило своята медийна империя (други изявления, уебсайтове и електронни медии са свързани с групата, с която организират същата редакционна политика или вземат участие в общи медийни атаки), и потреблението му за политически и стопански цели поражда подозрения,дали продажбата е същинска, или просто искат да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, се споделя в публикация на„ Дневник “.
Обвиненията във връзки с Кръстева и Пеевски са актуални и до през днешния ден. През 2020 година бившият партньор на Делян Пеевски, някогашен собственик на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) Цветан Василев, упрекна Грозев, че работи за одиозен олигарх и употребява връзки със западните разследващи служби на най-ниското равнище за осъществяване на престъпни схеми в България. Грозев обеща да съди прокурорите, само че защото опонентите му показаха нови причини в Twitter, той не откри време за това, като се позова на заетостта си.
Сред познатите на Христо Грозев са и представители на българския оръжеен бизнес – хора от специфичните служби, участващи в невидими покупко-продажби. През 2014 г. Грозев навлиза на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският „ оръжеен барон “ Петър Манджуков.
Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО взе участие в продажбата на оръжия на терористи в Сирия. Христо Грозев, дружно с проверяващата група на Bellingcat, показват Гебрев като почтена жертва на съветските специфични служби: сякаш се пробвали да отровят търговеца с Новичок през 2015 година, а преди този момент складът му в Чехия беше взривен. Непреките доказателства обаче сочат, че отравянето е резултат от спор сред Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия защитителен цех в България „ Дунарит “. Самият Гебрев удостоверява същата версия.
Компанията Виафот, записана в офшорка на Британските Вирджински острови, се опитва да отнеме Дунарит от Гебрев. Ако разгледате нормативните документи на компанията, ще установите, че нейният собственик е юристът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов.
Версията на Грозев с „ съветска диря “ се оказва полезна, защото разрешава да се отклони вниманието от корупционното преразпределение на българския оръжеен пазар.
През 2014 година бодлив път докара мениджъра по комплицирани връзки Христо Грозев до Bellingcat: съгласно самия следовател през 2014 година той деликатно следи събитията в Украйна и „ просто не може да мълчи “.
През юни Грозев бе посочен като чиновник в лабораторията за ръководство на риска в Нов български университет. Тази структура е ръководена от Иван Костов, бивш министър-председател на България и един от най-пламенните поддръжници на прозападната ориентировка на страната.
По това време Грозев към този момент е осведомен с Костов. В разгара на абсурда с МГБ Костов, Грозев и Хабсбург са забелязани заедно в хотел „ Шератон “. И още един български контакт на следователя – оръжейният търговец Емелян Гебрев – също е обвързван с Костов: по време на неговия премиерски мандат корупцията процъфтява в България, а съмнителни бизнесмени се радват на покровителството на управляващите.
„ Твърд привърженик на демократичните пазарни реформи, политик от прагматично-технократичен тип, Костов започва стратегия за „ масова приватизация “: множеството нерентабилни предприятия са премахнати или приватизирани. В същото време приватизационните покупко-продажби са придружени от корупция, икономическа престъпност, политическите съперници смятаха управлението на Костов за авторитарно (той получи прякора „ Командир “) ”, – откъс от Великата съветска енциклопедия.
Костов обаче е оценен и е скъп на Запад, считан е за незаместим сътрудник на въздействие.
Преди Майдана лабораторията на Костов се занимава главно с битката против „ Южен поток “. Грозев приготвя отчети за „ електронната война “ в Украйна и катастрофата на малайзийския Boeing MH17, обвинявайки Русия. Бойният българин е забелязан от Елиът Хигинс, който по това време прави същото – водене на антируска информационна акция.
Именно след това Христо Грозев става част от Bellingcat, излизайки на напред във времето в разследванията, включващи Русия по един или различен метод.
Bellingcat се базира на Христо Грозев като на своя „ водещ следовател “ за Русия. От 2015 година името му се появява в отчетите на организация, тясно обвързвана с правителствата на Англия и Съединени американски щати.
Най-вероятно присъствието на авторитетни настойници, ориентацията към Запада, както и познаването на съветския език и руските реалности са изиграли роля за придвижването нагоре по кариерната стълбица. Грозев бързо открива контакт с изданието The Insider на Роман Доброхотов, финансирано, вероятно, от Михаил Ходорковски, и става редовен в ефира на Echo of Moscow и други либерални медии. съхранили се и с други връзки: да вземем за пример дългогодишният бизнес партньор на Грозев, Даниел Руц, в този момент е жител на Сколково.
Медийният мениджър се потапя стремително в политиката под прикритието на „ следствия “, без да се поколебае да повдигне най-абсурдните обвинявания против Русия – и постоянно пристрастните отчети или липсата на доказателствена база също се означават от „ сътрудниците “ на Bellingcat. Например през май 2018 година на пресконференция в Хага Грозев обвини Москва, че е снабдила опълчението на Донбас със система за противовъздушна отбрана „ Бук “: в това е участвал някой си „ военачалник “ Иванников. Холандската прокуратура обаче никога не повдига обвинявания против този човек, което слага под подозрение адекватността на следствието на Грозев.
В разследването на „ Кремълски балканския гамбит„ през 2017 година Христо Грозев говори за опитите на Москва да се намеси в изборите в Босна и Херцеговина с помощта на казашка танцова група. Втората част от следствието на Балканите е посветена на търсенето на доказателства за участието на Москва в опита за преврат в Черна гора.
На 16 октомври 2016 година, в деня на парламентарните избори в Черна гора, бяха задържани представители на опозицията против режима на премиера Мило Джуканович: арестуваните бяха упрекнати в опит за прелом. Техни поддръжници оповестиха,че има политическо гонене и предпочитание на управляващите да повлияят на резултата от изборния развой. През февруари 2017 година прокуратурата на страната упрекна Русия, че се пробва да смъкна Джуканович и поддържа опозицията.
В случая Bellingcat, представляван от Грозев, застава на страната на режима на Джуканович – индивидът, управлявал Черна гора от началото на 90-те години и спечелил популярност на подкупен политик, привързан с закононарушения. Оказа се, че бизнес сътрудниците на Христо от България имат личен интерес по този въпрос.
Делян Пеевски, с който Грозев неведнъж е обвиняван в съдействие, през 2015 г. се появява в следствието на Bivol.Bg за връзките на български контрабандисти на цигари с интернационалните незаконни и терористични мрежи. Нещо повече, на 1 май 2021 година българското издание на Alarma News оповестява, че Мило Джуканович е договорил съдействие в областта на контрабандата на цигари със собствениците на Vinprompeschera Атанас Петров и съученика на Грозев Антон Щерев.
На 5 февруари 2021 година Апелативният съд на Черна гора анулира присъдите на двама руснаци (Едуард Шисмаков и Владимир Петров), както и на други обвинени в опита за прелом през 2016 година Според решението на съда „ в присъдата на първоинстанционния съд не може да се приемат нито в действителност, нито правни изводи, както във връзка с наличието на закононарушения, по този начин и по повод на наличието на тяхната виновност за тези действия “. По този метод от правна гледна точка даже самият опит за преврат не е потвърден, до момента в който фактът, че бизнес партньорите на
Грозев имат финансов интерес да раздухват историята за съветската диря е станал публично притежание.
Авторите на Bellingcat са прегърнали отравянето с употребата на отровното вещество Новичок една от основните тематики на разследването на „ злонамереното съветско въздействие “.
Христо Грозев взема интензивно присъединяване в разследването на опита за ликвидиране на Сергей Скрипал: материалът повдига въпроси от съветски военни специалисти, които твърдят, че данните в служебния списък на чиновниците в Главното управление на съветския Генерален щаб изглеждат неправдоподобни. Руското външно министерство отбелязва, че разследващите не са дали доказателства, доказващи присъединяване на съветски граждани в отравянето.
Върхът в кариерата на Христо Грозев в Bellingcat е разследването на „ отравянето “ на Алексей Навални. Грозев се снима с героя на материала, откаран в Германия, и дори позвънява дружно с него на индивида, когото представя като един от убийците. Повечето от „ доказателствата “ за това разследване се основават на класифицирана информация, получена от Грозев нелегално („ сиви данни “). Невъзможно е да ги проверите открито, можете единствено да повярвате на казаното от Грозев и Bellingcat
Стойността на тези данни е спаднала доста, след като при започване на юли 2021 година се проведе 97-та сесия на Изпълнителния съвет на Организацията за възбрана на химическото оръжие, по време на която беше оповестен отчет за активността на организацията през 2020 година
„ … по искане на Германия, на 20 август 2020 г., секретариатът изпрати екип за предоставяне на техническа помощ във връзка със подозрение за отравяне на руски гражданин. “ Става дума за Алексей Навални, който, както означи официалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова този ден, „ единствено е прелетял от Томск до Омск, а групата на ОЗХО ВЕЧЕ е била изпратена да даде техническа помощ във връзка със подозрение за отравяне с химическо оръжие “.
През пролетта на 2021 година Христо Грозев стана „ затворен очевидец “ на обвинението по делото за убийството на чеченския терорист Зелимхан Хангошвили през август 2019 година в Берлин. Както отбелязва Frankfurter Allgemeine Zeitung, Грозев призна в съда, че е употребявал „ метода на рушвет “, за да получи нужната информация в Русия. В материалите на Bellingcat за Хангошвили той и други терористи, воювали срещу Русия, бяха оправдани.
Христо Грозев, откакто се преквалифицира от медиен управител със съмнителна репутация и олигархични връзки в „ следовател “, както никой различен способства за упадъка на имиджа на Bellingcat.
В следствията си той пази подкупен политик, обвързван с мафията, търговец на оръжие, подхранващ войната в Сирия, изменник на Родината, работещ за английските разследващи служби, чеченски терорист и жителя Навални. Антируските обвинявания, с които постоянно всичко завършва, постоянно се основава на непроверими данни, а следствието на „ преврата “ в Черна гора след решението на съда сложи под подозрение самия факт на опита за събаряне на Джуканович и може просто да бъде хвърлено в кошчето за отпадък.
Заедно с Грозев неповторим български привкус беше добавен към Bellingcat: разследванията започнаха да се основават на класифицирани данни, получени посредством закононарушения чрез черни пазари или рушвет на служители на реда. Невъзможно е да се проверят данните,и това опонира на посочената линия на Bellingcat: организацията изгражда цялата база доказателства върху данни от отворени източници. Самият Грозев представя способността си да купува откраднати данни като своя добродетел: в същото време покупката се финансира за сметка на самия Грозев, с цел да не се изложи Bellingcat.
Въпреки че през днешния ден славата на основния следовател на организацията гърми по света, Христо Грозев към този момент е станал обект на критика както поради връзките си, по този начин и заради ангажираните следствия. Когато недостатъците на сътрудничеството надвишат преимуществата, те ще се сбогуват с Грозев, като по този метод най-малко малко, ще оправи репутацията на Bellingcat.
Превод и редакция: Фрог Нюз
През последните няколко години българският гражданин Христо Грозев се трансформира в ”лицето ” на антируските разследвания от единствено позиционираната и независима организация Bellingcat. Българският гражданин е „ видян “ в редица съмнителни сделки в родината си и многократно обвиняван във връзки с престъпни организации. Той е основен очевидец по делото за убития в Германия терорист Зелимхан Хангошвили, който провежда съвместни следствия с Алексей Навални, като предава лице на организации, признати за задгранични сътрудници и забранени на територията на Руската федерация, наричайки ги ”независими ”.
Така започва историята за живота на Христо Грозев, разказана в съветската медия Федеральное агентство новостей:
Но в случай че навлезете детайлно и разберете кой е Христо Грозев, наблюдавате всичките му връзки, става пределно ясно кой е той: човек, считан за „ фиктивна фигура “ в българския под земята свят, съумял да се издигне до ролята на основен обвинител против Русия с поддръжката на задгранични спонсори.
Бъдещият следовател за Bellingcat е роден през 1969 година в град Пловдив, България, когато комунистите са на власт в тази страна. Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти. Това обаче не му е попречило да получи обучение в британската гимназия в града – особено учебно заведение със задълбочено проучване на британски език, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура.
Друг факт от биографията на бъдещия следовател не се вписва в облика на „ фамилията на дисиденти “. По личните му думи той стартира журналистическата си кариера на 17-годишна възраст – т.е. през 1986 година в България. По това време на инцидентни лица не е било разрешено да работят в медиите, перестройката в Съюз на съветските социалистически републики занапред стартира, а в България отношението на Тодор Живков към политиката на Горбачов е негативно.
Ако Христо Грозев се беше родил 10 години по-рано, може би е щеше да е писал публикации, възхваляващи партията и държавното управление. В края на 80-те обаче всичко американско става съвременно и Христо бързо се преориентира: при започване на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази просветителна институция е учредена през 1991 година със съдействието на посолството на Съединени американски щати в България и Фондация „ Отворено общество 1 “ (призната за нежелана организация в Русия) от Джордж Сорос. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.
Самият Грозев не крие обстоятелството, че е съумял да поработи за Американското радио „ Свобода 2 “ – началото на кариерата на бъдещия следовател на „ самостоятелния “ Bellingcat е финансирано от американските данъкоплатци.
След образование в университета на Сорос и първия си опит в радио бизнеса, Грозев отпътува за Русия: в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на някогашния американски шпионин Джон Клуге. Той демонстрира интерес към съветските телекомуникационни мрежи, а Грозев се занимава с развиването на радиостанции: той започва съветските активи на фирмите Eldoradio в Санкт Петербург и Radio Nika в Краснодарския край.
На фотография от 1996 година Грозев е дружно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става действен шеф на чешкия клон на Радио Свобода: прессъобщение на компанията го демонстрира в светлината на експерт за разпространение на американските полезности по света, в това число Русия. През 2000 година Грозев става президент на Metromedia International.
През 2006 година, по личните му думи, сякаш заради напън от съветските управляващи, той продава своите медийни активи в Русия.
В началото на 2010 година Христо Грозев се озова в центъра на скандал в България. Германският медиен колос WAZ разгласи желанието си да продаде двете си най-големи печатни изявления „ Труд “ и „ 24 часа “, които бяха част от вестникарската група „ България “. Като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH, той, дружно с български предприемачи – притежателят на най-голямата българска фармацевтична компания „ Софарма “ Огнян Донев и неговия сътрудник Любомир Павлов – купува вестникарската група за 40 милиона евро през декември 2010 година
След това Грозев стартира да оказва натиск върху съсобствениците, настоявайки да отстъпят своите акции.
По-специално Грозев подава заявление до българската прокуратура, в което ги упреква в пране на пари, получени с незаконни средства, както и в подправяне на подписа му върху документ. Бившите сътрудници отговорят, като го упрекват в опит да завземе контрола над групата – те настояват, че той може би работи от името и за сметка на олигарсите Делян Пеевски или Цветан Василев.
Българските медии обръщат внимание на „ БГ Приватинвест Гмбх “,, която е създадена в края на 2010 година тъкмо преди договорката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите – Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и немският гражданин Даниел Руц – внасят единствено половината по време на регистрацията, като се възползват от опцията за отсрочено присъединяване.
Българските съдилища обаче застават на страната на противниците на Грозев. На 17 ноември 2011 година Софийският апелативен съд окончателно отстрани Христо Грозев от всички правомощия, свързани с ръководството на бившата вестникарска група България: той е упрекнат, че е възпрепятствал дейността на медиите. Нещо повече – на 27 юли 2012 година Софийският градски съд анулира споразумението сред „ БГ Приватинвест Гмбх “,, Донев и Павлов, като по този начин лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият бизнесмен не е имал пълномощието да сключи договорка за закупуване на вестникарска група „ България “, защото към момента на сключването му, „ БГ Приватинвест Гмбх “ не е бил записана и не е имало общо заседание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е действал от името на фирмата-фантом.
По време на абсурда към вестникарската група Грозев е упрекнат в неистина за липсата на контакт с олигарха Делян Пеевски. Връзката се удостоверява от българските медии.
През декември 2011 година фоторепортери на вестник „ България Днес “ снимат Грозев на излизане от офиса на компания „ Скорпион Параход “, принадлежаща на Пеевски. По-рано Христо заречен половин милион евро (един милион лева) на тези, които ще потвърдят връзката му с Пеевски, но журналистите по този начин и не получават обещаните пари.
Опитът на Грозев да завладее Медийна Група България (МГБ) провокира необикновен интерес на българските медии към неговото лице: изплуват компрометиращи връзки със собствениците на компанията „ Винпром Пещера “ Атанас Петров и Антон Щерев. Последният не е просто от родния град на Грозев – Пловдив: Щерев учи с него в едно и също учебно заведение.
Разследващият сайт „ Биволъ “ (партньор на Wikileaks), позовавайки се на източници на 25 март 2011 година, рапортува за проектите на Хабсбург и Грозев да продадат дял в БГ Принтмедия ООД, която е притежател на МГБ, на Петров и Щерев. Друга версия, оповестена в „ Биволъ “, е, че компанията „ Приватинвест “ от Хабсбург и Грозев е можела да бъде основана с парите на българските олигарси. Борислав Дионисиев, български олигарх, е тясно обвързван с Грозев и Карл Хабсбург. Дионисиев регистрира доста от компаниите си на булевард „ Джеймс Баучер “ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес.
Съвпаденията не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на някогашния български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в британската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е председател на българския клон на паневропейския съюз, до момента в който постоянният бизнес сътрудник на Грозев, Карл Хабсбург, е началник на австрийския клон на същата организация, която дълго време е ръководена от бащата, Ерцхерцог Ото фон Хабсбург.
Освен това брачният партньор на Гергана Паси Соломон Паси от 2001 до 2005 година е министър на външните работи на България в правителството на Симеон Сакскобургготски. Христо Грозев през същия интервал се пробва да се кандидатира за българския парламент от партия „ Народно придвижване на Симеон II “ (НДСВ).
Въпреки че Грозев не съумява да завладее групата МГБ посредством компанията си „ Приватинвест “ той става фиктивният притежател на редица локални медии, чията политика странно съответствува с ползите на Делян Пеевски. По-специално приказваме за вестник „ Стандарт “. Грозев е именуван още номинален притежател на вестниците „ Утро “ в Русе и „ Марица “ в Пловдив.
Слуховете за връзките на Грозев с олигархията обаче бяха озвучени още през 2009 година, когато той, дружно с Карл Хабсбург, се опитаха да придобият телевизионния канал Europe. Според известия в медиите зад сделката стои майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.
През 2014 година Кръстева се пробва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, благосъстоятелност на бившия изпълнителен шеф на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp в България преди този момент са били представени от Христо Грозев. Тогава възникват въпроси от обстоятелството, че Media Maker Limited е създадена два дни преди оповестяването на договорката.
„ Не само този факт, само че и по какъв начин семейството [Кръстева] е построило своята медийна империя (други изявления, уебсайтове и електронни медии са свързани с групата, с която организират същата редакционна политика или вземат участие в общи медийни атаки), и потреблението му за политически и стопански цели поражда подозрения,дали продажбата е същинска, или просто искат да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, се споделя в публикация на„ Дневник “.
Обвиненията във връзки с Кръстева и Пеевски са актуални и до през днешния ден. През 2020 година бившият партньор на Делян Пеевски, някогашен собственик на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) Цветан Василев, упрекна Грозев, че работи за одиозен олигарх и употребява връзки със западните разследващи служби на най-ниското равнище за осъществяване на престъпни схеми в България. Грозев обеща да съди прокурорите, само че защото опонентите му показаха нови причини в Twitter, той не откри време за това, като се позова на заетостта си.
Сред познатите на Христо Грозев са и представители на българския оръжеен бизнес – хора от специфичните служби, участващи в невидими покупко-продажби. През 2014 г. Грозев навлиза на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският „ оръжеен барон “ Петър Манджуков.
Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО взе участие в продажбата на оръжия на терористи в Сирия. Христо Грозев, дружно с проверяващата група на Bellingcat, показват Гебрев като почтена жертва на съветските специфични служби: сякаш се пробвали да отровят търговеца с Новичок през 2015 година, а преди този момент складът му в Чехия беше взривен. Непреките доказателства обаче сочат, че отравянето е резултат от спор сред Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия защитителен цех в България „ Дунарит “. Самият Гебрев удостоверява същата версия.
Компанията Виафот, записана в офшорка на Британските Вирджински острови, се опитва да отнеме Дунарит от Гебрев. Ако разгледате нормативните документи на компанията, ще установите, че нейният собственик е юристът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов.
Версията на Грозев с „ съветска диря “ се оказва полезна, защото разрешава да се отклони вниманието от корупционното преразпределение на българския оръжеен пазар.
През 2014 година бодлив път докара мениджъра по комплицирани връзки Христо Грозев до Bellingcat: съгласно самия следовател през 2014 година той деликатно следи събитията в Украйна и „ просто не може да мълчи “.
През юни Грозев бе посочен като чиновник в лабораторията за ръководство на риска в Нов български университет. Тази структура е ръководена от Иван Костов, бивш министър-председател на България и един от най-пламенните поддръжници на прозападната ориентировка на страната.
По това време Грозев към този момент е осведомен с Костов. В разгара на абсурда с МГБ Костов, Грозев и Хабсбург са забелязани заедно в хотел „ Шератон “. И още един български контакт на следователя – оръжейният търговец Емелян Гебрев – също е обвързван с Костов: по време на неговия премиерски мандат корупцията процъфтява в България, а съмнителни бизнесмени се радват на покровителството на управляващите.
„ Твърд привърженик на демократичните пазарни реформи, политик от прагматично-технократичен тип, Костов започва стратегия за „ масова приватизация “: множеството нерентабилни предприятия са премахнати или приватизирани. В същото време приватизационните покупко-продажби са придружени от корупция, икономическа престъпност, политическите съперници смятаха управлението на Костов за авторитарно (той получи прякора „ Командир “) ”, – откъс от Великата съветска енциклопедия.
Костов обаче е оценен и е скъп на Запад, считан е за незаместим сътрудник на въздействие.
Преди Майдана лабораторията на Костов се занимава главно с битката против „ Южен поток “. Грозев приготвя отчети за „ електронната война “ в Украйна и катастрофата на малайзийския Boeing MH17, обвинявайки Русия. Бойният българин е забелязан от Елиът Хигинс, който по това време прави същото – водене на антируска информационна акция.
Именно след това Христо Грозев става част от Bellingcat, излизайки на напред във времето в разследванията, включващи Русия по един или различен метод.
Bellingcat се базира на Христо Грозев като на своя „ водещ следовател “ за Русия. От 2015 година името му се появява в отчетите на организация, тясно обвързвана с правителствата на Англия и Съединени американски щати.
Най-вероятно присъствието на авторитетни настойници, ориентацията към Запада, както и познаването на съветския език и руските реалности са изиграли роля за придвижването нагоре по кариерната стълбица. Грозев бързо открива контакт с изданието The Insider на Роман Доброхотов, финансирано, вероятно, от Михаил Ходорковски, и става редовен в ефира на Echo of Moscow и други либерални медии. съхранили се и с други връзки: да вземем за пример дългогодишният бизнес партньор на Грозев, Даниел Руц, в този момент е жител на Сколково.
Медийният мениджър се потапя стремително в политиката под прикритието на „ следствия “, без да се поколебае да повдигне най-абсурдните обвинявания против Русия – и постоянно пристрастните отчети или липсата на доказателствена база също се означават от „ сътрудниците “ на Bellingcat. Например през май 2018 година на пресконференция в Хага Грозев обвини Москва, че е снабдила опълчението на Донбас със система за противовъздушна отбрана „ Бук “: в това е участвал някой си „ военачалник “ Иванников. Холандската прокуратура обаче никога не повдига обвинявания против този човек, което слага под подозрение адекватността на следствието на Грозев.
В разследването на „ Кремълски балканския гамбит„ през 2017 година Христо Грозев говори за опитите на Москва да се намеси в изборите в Босна и Херцеговина с помощта на казашка танцова група. Втората част от следствието на Балканите е посветена на търсенето на доказателства за участието на Москва в опита за преврат в Черна гора.
На 16 октомври 2016 година, в деня на парламентарните избори в Черна гора, бяха задържани представители на опозицията против режима на премиера Мило Джуканович: арестуваните бяха упрекнати в опит за прелом. Техни поддръжници оповестиха,че има политическо гонене и предпочитание на управляващите да повлияят на резултата от изборния развой. През февруари 2017 година прокуратурата на страната упрекна Русия, че се пробва да смъкна Джуканович и поддържа опозицията.
В случая Bellingcat, представляван от Грозев, застава на страната на режима на Джуканович – индивидът, управлявал Черна гора от началото на 90-те години и спечелил популярност на подкупен политик, привързан с закононарушения. Оказа се, че бизнес сътрудниците на Христо от България имат личен интерес по този въпрос.
Делян Пеевски, с който Грозев неведнъж е обвиняван в съдействие, през 2015 г. се появява в следствието на Bivol.Bg за връзките на български контрабандисти на цигари с интернационалните незаконни и терористични мрежи. Нещо повече, на 1 май 2021 година българското издание на Alarma News оповестява, че Мило Джуканович е договорил съдействие в областта на контрабандата на цигари със собствениците на Vinprompeschera Атанас Петров и съученика на Грозев Антон Щерев.
На 5 февруари 2021 година Апелативният съд на Черна гора анулира присъдите на двама руснаци (Едуард Шисмаков и Владимир Петров), както и на други обвинени в опита за прелом през 2016 година Според решението на съда „ в присъдата на първоинстанционния съд не може да се приемат нито в действителност, нито правни изводи, както във връзка с наличието на закононарушения, по този начин и по повод на наличието на тяхната виновност за тези действия “. По този метод от правна гледна точка даже самият опит за преврат не е потвърден, до момента в който фактът, че бизнес партньорите на
Грозев имат финансов интерес да раздухват историята за съветската диря е станал публично притежание.
Авторите на Bellingcat са прегърнали отравянето с употребата на отровното вещество Новичок една от основните тематики на разследването на „ злонамереното съветско въздействие “.
Христо Грозев взема интензивно присъединяване в разследването на опита за ликвидиране на Сергей Скрипал: материалът повдига въпроси от съветски военни специалисти, които твърдят, че данните в служебния списък на чиновниците в Главното управление на съветския Генерален щаб изглеждат неправдоподобни. Руското външно министерство отбелязва, че разследващите не са дали доказателства, доказващи присъединяване на съветски граждани в отравянето.
Върхът в кариерата на Христо Грозев в Bellingcat е разследването на „ отравянето “ на Алексей Навални. Грозев се снима с героя на материала, откаран в Германия, и дори позвънява дружно с него на индивида, когото представя като един от убийците. Повечето от „ доказателствата “ за това разследване се основават на класифицирана информация, получена от Грозев нелегално („ сиви данни “). Невъзможно е да ги проверите открито, можете единствено да повярвате на казаното от Грозев и Bellingcat
Стойността на тези данни е спаднала доста, след като при започване на юли 2021 година се проведе 97-та сесия на Изпълнителния съвет на Организацията за възбрана на химическото оръжие, по време на която беше оповестен отчет за активността на организацията през 2020 година
„ … по искане на Германия, на 20 август 2020 г., секретариатът изпрати екип за предоставяне на техническа помощ във връзка със подозрение за отравяне на руски гражданин. “ Става дума за Алексей Навални, който, както означи официалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова този ден, „ единствено е прелетял от Томск до Омск, а групата на ОЗХО ВЕЧЕ е била изпратена да даде техническа помощ във връзка със подозрение за отравяне с химическо оръжие “.
През пролетта на 2021 година Христо Грозев стана „ затворен очевидец “ на обвинението по делото за убийството на чеченския терорист Зелимхан Хангошвили през август 2019 година в Берлин. Както отбелязва Frankfurter Allgemeine Zeitung, Грозев призна в съда, че е употребявал „ метода на рушвет “, за да получи нужната информация в Русия. В материалите на Bellingcat за Хангошвили той и други терористи, воювали срещу Русия, бяха оправдани.
Христо Грозев, откакто се преквалифицира от медиен управител със съмнителна репутация и олигархични връзки в „ следовател “, както никой различен способства за упадъка на имиджа на Bellingcat.
В следствията си той пази подкупен политик, обвързван с мафията, търговец на оръжие, подхранващ войната в Сирия, изменник на Родината, работещ за английските разследващи служби, чеченски терорист и жителя Навални. Антируските обвинявания, с които постоянно всичко завършва, постоянно се основава на непроверими данни, а следствието на „ преврата “ в Черна гора след решението на съда сложи под подозрение самия факт на опита за събаряне на Джуканович и може просто да бъде хвърлено в кошчето за отпадък.
Заедно с Грозев неповторим български привкус беше добавен към Bellingcat: разследванията започнаха да се основават на класифицирани данни, получени посредством закононарушения чрез черни пазари или рушвет на служители на реда. Невъзможно е да се проверят данните,и това опонира на посочената линия на Bellingcat: организацията изгражда цялата база доказателства върху данни от отворени източници. Самият Грозев представя способността си да купува откраднати данни като своя добродетел: в същото време покупката се финансира за сметка на самия Грозев, с цел да не се изложи Bellingcat.
Въпреки че през днешния ден славата на основния следовател на организацията гърми по света, Христо Грозев към този момент е станал обект на критика както поради връзките си, по този начин и заради ангажираните следствия. Когато недостатъците на сътрудничеството надвишат преимуществата, те ще се сбогуват с Грозев, като по този метод най-малко малко, ще оправи репутацията на Bellingcat.
Превод и редакция: Фрог Нюз
Източник: barometar.net
КОМЕНТАРИ