Доклад на Ройтерс: Журналистиката е в криза, но най-добрите материали са по-добри отвсякога! Най-големите лъжци използват думата фалшиви новини, за да притискат медиите
Гражданите не имат вяра на публицистите, политиците ги притискат от ден на ден и повече, пари няма, работата е доста – само че положителната публицистика става все по-добра и това е мотив за оптимизъм.
Това е изводът от отчета на Института " Ройтерс " за проучване на публицистиката и Оксфордския университет More Important, But Less Robust? Five Things Everybody Needs to Know about the Future of Journalism. Проучването демонстрира пет извода, които ще дефинират бъдещето на новините, съобщи Акцент БГ.
Приближаващите избори в Европейски Съюз и Индия са в заплаха, защото проблемите се развиват доста по-бързо от решенията, а враждебността на ръководещите към самостоятелната и професионална публицистика единствено утежнява ситуацията, предизвестяват създателите на отчета. Медийната независимост понижава даже в страни, които по традиция са демократични демокрации. Вече няма значение дали политиците са демократично определени, или са автократи – и двете страни употребяват " подправените вести " като предлог да атакуват медиите и да не одобряват рецензия.
Онлайн платформите са новите " пазачи на портата "
Някога медийните организации бяха " пазачите на портата ", които пресяваха събитията по значимост и решаваха каква информация и в какъв тип да стигне до читателите, опирайки се на личната си преценка за публичен интерес. Сега те към момента подреждат новинарския дневен ред, само че онлайн платформите вземат решение какво ще стигне до публиката.
Медиите се борят за внимание с елементарните консуматори, инфлуенсърите, корпоративните отдели за връзка, неправителствените организации, публичните придвижвания и политиците. Да приказваш към този момент не значи да бъдеш чуван, означават създателите на отчета.
Ехо стаи няма
Въпреки всеобщото мнение, че обществените мрежи и търсачките демонстрират на потребителите единствено информация, с която са съгласни, по този начин ограничавайки разнообразието и обмена на отзиви, емпиричните проучвания демонстрират, че ситуацията е тъкмо противоположното.
Според създателите на проучването това се дължи на обстоятелството, че те употребяват по-широка система от сигнали, които водят до основаването на " автоматизирано многообразие " в източниците на вести отвън нормалните медии, в които потребителите влизат непосредствено.
Хората не обръщат внимание и не имат вяра на медиите
17% са по този начин наречените " фенове на вести ", които се интересуват съществено от настоящите събития и ги ревизират по няколко пъти на ден; половината публика чете вести единствено един път на ден, а 35% - още по-рядко.
Съществува и феноменът на " избягването на новините " - 29% от запитаните от " Ройтерс " хора през 2017 година са признали, че се пробват да не се осведомят какво се случва в страната им и по света. Причината – новините им се костват маловажни и депресиращи и те избират да потърсят развлечение или другарство в обществените мрежи.
Това е отражение на обстоятелството, че огромна част от публиката се пита дали публицистиката въобще им е изгода и дали могат да имат вяра на медиите. В проучените 37 страни, 44% от респодентите споделят, че през множеството време разчитат на медиите, само че дупките сред либералите и консерваторите в Съединени американски щати да вземем за пример са големи, както и сред обособените страни.
Проблемът идва и от дефиницията за подправени вести – експертите назовават по този начин разпространяващата се агитация в обществените медии, само че публиката включва в нея и некачествената или пристрастна публицистика.
Къде са парите
Промяната в моделите за финансиране слага професионалната публицистика в заплаха и прави медиите уязвими за търговски и политически ползи. Изненадващо, само че 90% от приходите на издателите по света към момента идват от печатните медии, цифровата реклама пораства постепенно, а публичните медии са под забележителен напън.
Аудиторията обаче не знае за това – 68% от обществото или не е наясно с казуса, или мисли, че новинарските организации печелят от онлайн наличието си.
Независимата и качествена публицистика работи в социална изгода, а това е нещо, до което пазарният принцип надали би довел. В страни, където няма заплаха управляващите да въздействат непосредствено на новините – да вземем за пример скандинавските – може да се приказва за нови политики, които да адресират неуспехите на пазара.
Най-добрите материали са по-добри отвсякога
Да – орязването на финансирането и натиска да се създава повече наличие допълнително формати, непрекъснатият новинарски цикъл водят до повече повърхностна публицистика. Но там, където се създава качествено наличие, то е извънредно.
Дигиталните медии разрешиха да се чуе гласа на маргинализирани общности и демонстрираха доста разнообразни гледни точки. Журналистите се насочиха към разнородни формати – от задълбочено другарство с читателите през взаимна инспекция на обстоятелства до транснационални следствия.
Като образец отчетът дава платформата на немския " Цайт " " Германия приказва ", която свързва консуматори с разнообразни политически убеждения за полемики онлайн и следствието на " Досиетата от Панама ".
В доста аспекти най-хубавата публицистика в този момент е по-добре отвсякога – по-достъпна, по-бърза, по-информативна, по-интерактивна, увличаща и аудиторията. Ролята на разкритията е доста случаи – движението#MeToo, битката с корупцията, разпалването на публичен спор по проблеми на частния бранш, акцентира какъв брой значими са репортерските следствия, пишат създателите.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
Това е изводът от отчета на Института " Ройтерс " за проучване на публицистиката и Оксфордския университет More Important, But Less Robust? Five Things Everybody Needs to Know about the Future of Journalism. Проучването демонстрира пет извода, които ще дефинират бъдещето на новините, съобщи Акцент БГ.
Приближаващите избори в Европейски Съюз и Индия са в заплаха, защото проблемите се развиват доста по-бързо от решенията, а враждебността на ръководещите към самостоятелната и професионална публицистика единствено утежнява ситуацията, предизвестяват създателите на отчета. Медийната независимост понижава даже в страни, които по традиция са демократични демокрации. Вече няма значение дали политиците са демократично определени, или са автократи – и двете страни употребяват " подправените вести " като предлог да атакуват медиите и да не одобряват рецензия.
Онлайн платформите са новите " пазачи на портата "
Някога медийните организации бяха " пазачите на портата ", които пресяваха събитията по значимост и решаваха каква информация и в какъв тип да стигне до читателите, опирайки се на личната си преценка за публичен интерес. Сега те към момента подреждат новинарския дневен ред, само че онлайн платформите вземат решение какво ще стигне до публиката.
Медиите се борят за внимание с елементарните консуматори, инфлуенсърите, корпоративните отдели за връзка, неправителствените организации, публичните придвижвания и политиците. Да приказваш към този момент не значи да бъдеш чуван, означават създателите на отчета.
Ехо стаи няма
Въпреки всеобщото мнение, че обществените мрежи и търсачките демонстрират на потребителите единствено информация, с която са съгласни, по този начин ограничавайки разнообразието и обмена на отзиви, емпиричните проучвания демонстрират, че ситуацията е тъкмо противоположното.
Според създателите на проучването това се дължи на обстоятелството, че те употребяват по-широка система от сигнали, които водят до основаването на " автоматизирано многообразие " в източниците на вести отвън нормалните медии, в които потребителите влизат непосредствено.
Хората не обръщат внимание и не имат вяра на медиите
17% са по този начин наречените " фенове на вести ", които се интересуват съществено от настоящите събития и ги ревизират по няколко пъти на ден; половината публика чете вести единствено един път на ден, а 35% - още по-рядко.
Съществува и феноменът на " избягването на новините " - 29% от запитаните от " Ройтерс " хора през 2017 година са признали, че се пробват да не се осведомят какво се случва в страната им и по света. Причината – новините им се костват маловажни и депресиращи и те избират да потърсят развлечение или другарство в обществените мрежи.
Това е отражение на обстоятелството, че огромна част от публиката се пита дали публицистиката въобще им е изгода и дали могат да имат вяра на медиите. В проучените 37 страни, 44% от респодентите споделят, че през множеството време разчитат на медиите, само че дупките сред либералите и консерваторите в Съединени американски щати да вземем за пример са големи, както и сред обособените страни.
Проблемът идва и от дефиницията за подправени вести – експертите назовават по този начин разпространяващата се агитация в обществените медии, само че публиката включва в нея и некачествената или пристрастна публицистика.
Къде са парите
Промяната в моделите за финансиране слага професионалната публицистика в заплаха и прави медиите уязвими за търговски и политически ползи. Изненадващо, само че 90% от приходите на издателите по света към момента идват от печатните медии, цифровата реклама пораства постепенно, а публичните медии са под забележителен напън.
Аудиторията обаче не знае за това – 68% от обществото или не е наясно с казуса, или мисли, че новинарските организации печелят от онлайн наличието си.
Независимата и качествена публицистика работи в социална изгода, а това е нещо, до което пазарният принцип надали би довел. В страни, където няма заплаха управляващите да въздействат непосредствено на новините – да вземем за пример скандинавските – може да се приказва за нови политики, които да адресират неуспехите на пазара.
Най-добрите материали са по-добри отвсякога
Да – орязването на финансирането и натиска да се създава повече наличие допълнително формати, непрекъснатият новинарски цикъл водят до повече повърхностна публицистика. Но там, където се създава качествено наличие, то е извънредно.
Дигиталните медии разрешиха да се чуе гласа на маргинализирани общности и демонстрираха доста разнообразни гледни точки. Журналистите се насочиха към разнородни формати – от задълбочено другарство с читателите през взаимна инспекция на обстоятелства до транснационални следствия.
Като образец отчетът дава платформата на немския " Цайт " " Германия приказва ", която свързва консуматори с разнообразни политически убеждения за полемики онлайн и следствието на " Досиетата от Панама ".
В доста аспекти най-хубавата публицистика в този момент е по-добре отвсякога – по-достъпна, по-бърза, по-информативна, по-интерактивна, увличаща и аудиторията. Ролята на разкритията е доста случаи – движението#MeToo, битката с корупцията, разпалването на публичен спор по проблеми на частния бранш, акцентира какъв брой значими са репортерските следствия, пишат създателите.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ