Готови ли сме да говорим за водородното бъдеще на България?

Готови ли сме да приказваме за водородното бъдеще на България? Meчтата на Евгени Будевски за атомна къща с цялостен цикъл на произвеждане на ВЕИ и водород за предпазване, осветяване и отопление се трансформира в действителност и то единствено десетилетие след неговата гибел. Той е един от най-известните ни експерти в региона на електрохимията с необикновен брой изявления и изобретения с патенти в региона. Евгени Будевски построява и управлява дълги години Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. През 2003 година тя се трансформира в Институт по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките. А през 2012 година приема името на създателя си и пръв шеф „ Акад. Евгени Будевски “.  Днес страна като Белгия към този момент има локално произвеждане и ползване на водород, а за жалост ние започваме от минус 10. А това ненапълно се дължи на държавната политика в тази област, счита проф. Дария Владикова, един от уважаваните ни учени в региона през днешния ден. Проф. Дария Владикова е началник на  направление „ Водородни технологии “  в Институт за резистентен преход и развиване към Тракийския университет - Стара Загора. През 3eNews тя споделя какво сме постигнали, какви са вероятностите пред България да построи чисто водородно бъдеще и къде още се проваляме. 2 милиарда евро вложения са вероятни единствено в случай че заделяме по 5% от всяка европрограма за развиване на водородни планове В Плана за възвръщаме сме възнамерявали да създадем пътна карта, а тя би трябвало да е подготвена, с цел да може концепциите, включени в нея да влязат в Плана за възобновяване и резистентност. Нещата се вършат наобратно. Въпреки това България има атомна пътна карта, която за жалост не е във формата, който учените са предложили -  на процедура е „ осакатена. “ Защо ли? Защото от нея са изчезнали предложенията за финансиране на вложения във атомна стопанска система, а без това всяка тактика няма да бъде ефикасна. През март бяхме подготвени с пътната карта, само че когато минава през другите министерства последователно се орязва и когато през април минава през Министерски съвет към този момент не наподобява на пътна карта, разяснява проф. Владикова. Ние бяхме предложили по какъв начин да се акумулира задоволителен запас за научни проучвания и пилотни планове и единствено с 5% бюджет от всяка европейска стратегия тематично можем да акумулираме 2 милиарда евро вложения. Става дума за тематични стратегии и всяка може да планува средства за съответна област за развиване на водородната стопанска система – от околната среда до конкурентоспособност. Но тази концепция внезапно в Министерство на финансите отпада. В Плана за възобновяване е планувано произвеждане на 40 МW електролиза и грант от 50%, само че това е капка в морето, счита проф. Владикова. В България имаме неверното схващане, че стратегиите би трябвало да платят за технологията, което не е по този начин. Въпросът е не да ти платят за технологията, а да се финансира планът, че той е по-скъп от общоприетата технология. А във всяка тактика би трябвало да се знае от къде ще пристигна финансирането по тази причина, добави професорът. В плана останаха действия като 10 000 лв. за насоки по какъв начин се пишат планове за водород или 15 000 лв. с правила за сигурност или към 150 000 лв. за действия, които нямат общо със същинската работа за основаване на водородно бъдеще, стана ясно по думите ѝ. Проблемите с неналичието на финансиране най-много повеждам до закъснение или ограничение на опциите за развиване на водорода у нас. Когато писахме пътната карта никой не искаше да разбере, че водородът е нова технология, която ще помогне за чистото бъдеще на България, разяснява проф. Владикова. Това към момента не се схваща задоволително и през днешния ден. Водородът складира силата от ВЕИ и е по-добрата опция за предпазване на зелената сила от батериите, счита професорът. Когато не можем да използваме непосредствено количеството от зелената сила можем да го трансформираме във водород. Когато на нас ни би трябвало сила –нощем, няма слънце, има вятър, може да я превърнем в електрони и това може да се трансформира във водородни горивни кафези. На процедура това си е електорхимична реакция както е при батериите. В пътната карта опорните точки са няколко и главните са за това какви са опциите пред водорода, каква вероятност има той, какво ще ни коства това и по какъв начин ще го транспортираме. Можем да кажем, че първия съставен елемент към този момент е изпълнен, счита професорът. Водородът е значима суровина за промишлеността, за торовите ни фабрики, той е един от съставените елементи за произвеждане на амоняк, на зелени торове. Той е значим за стоманодобивната промишленост, само че тъй като България към този момент няма такава, това приложение отпада, само че имаме рафинерията в Бургас и торов цех, сподели професорът. Водород се създава за индустриалните потребности в топлоелектрическите централи у нас. България има капацитет да създава водород даже и за експорт. Държави от Централна Европа като Германия, Холандия, Чехия, Австрия имат огромна потребност от горивото на бъдещето. Но пък нямат необикновен капацитет за произвеждане на зелен водород. Германия да вземем за пример може да създаде едвам 15% от потребностите си. Държавите от Южна Европа и по периферията, които имат слънце и вятър могат да придвижват новото гориво отчасти и по съществуващи и нови газопроводи. Други специалисти обаче оспорват тази концепция, тъй като е недоходоносен преноса на огромни дистанции на водород. По-добрият вид е той да се създава на мястото, където ще се употребява, разяснява преди време и някогашният енергиен министър Росен Христов. Какво демонстрират оценките на учените за вероятностите пред България? 8 GW електролиза или 180 000 тона водород годишно биха задоволили потребностите на България. Така биха останали и 30-40% водород за износ. На територията на държавните въглищни мини, на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ България има капацитет за създаване на над 30 GW фотоволтаици в интервала 2025-2028 година. В района страната ни може да построи огромен водороден хъб, център за произвеждане на водород към фотоволтаиците на земя, която не е добра за земеделие. Това е първият център за произвеждане на водород, който пътната карта планува. За тази атомна котловина към този момент няколко години се борят и експерти от Стара Загора. Вторият водороден център у нас може да бъде в Добруджа, където има доста вятър, тъй като би трябвало да комбинираме слънце и вятър, с цел да увеличим часовия диапазон за локална сила, сподели проф. Владикова. В региона на Добруджа към Варна процесът може да стартира след 2028 година, когато и там локалното обграждане е узряло за тези планове, добави професорът. Проблемът там към този момент се обрисува неналичието на задоволителни количества вода, само че този въпрос може софтуерно да бъде решени както за Добруджа, по този начин и за комплекс „ Марица Изток “. Два водородни центъра в България-Стара Загора и Добруджа, могат да се изградят и по-малки центрове за местни потребности В цялата страна могат да се изградят по-малки центрове за местни потребности, където не може да се транспортира това горив. Става дума за създаване на атомна зарядна станция с мощности от 2 MW и потребление на електролизатори. В същото време може през 150 километра по пътищата ни да се изградят такива зарядни станции като те би трябвало да са най-малко 20 у нас, най-вече по главните пътни артерии. А какво остава за градовете, с цел да покрием базовите цели?  Там ще е нужна спомагателна инфраструктура. В Германия са 150 водородните зарядни станции и до Виена напълно умерено може да стигне водордна кола, само че оттова пътят на водорода е „ пресечен “ и до нашата част на Европа атомна кола не може да доближи. 180 000 тона водород на година стигат на България Общо взето 8 GW електролизьори или 180 000 тона водород годишно би задоволило потребностите на България и би осигурило 30-40% водород за експорт, изяснява проф. Владикова. Въпреки капацитета, който имаме в България тръгваме от равнище минус 10, тъй като има невероятна опозиция от политическата класа в страната, акцентира тя. Насърчаването на тези технологии потегли за всички страни, само че България и до през днешния ден не се е възползвала от опциите за създаване на системи за акумулатори и водород от средствата за европейски планове от и тези от общ европейски интерес. България приготвя по-актуална пътна карта за развиването на водорода Хубавата вест е, че пътната карта следва да се поправя. Създава се управническа конструкция на тази пътна карта, тя ще бъде динамичен документ, който ще бъде променян във всеки един миг. Всяко начало е мъчно, само че проф. Владикова е обнадеждена за водородното бъдеще на България. Първата задача след смяната на тактиката ще е да бъде поправена наредбата за водородни зарядни станции. Скоро ще имаме първата атомна зарядна станция в Стара Загора, добави професорът. И въпреки на доктрина ние да имаме пътна карта за развиване на водорода в Закона за електрическа подвижност водородът не е признат като възобновимо гориво. България е поела ангажимент до 2025 година да бъдат регистрирани 120 водородни електрически транспортни средства и да стартират да действат 5 зарядни станции, едната от които – преносима. До 2030 година броят на водородните коли би трябвало да е 600 и да има 14 зарядни станции. В момента у нас няма централизирано произвеждане на водород, нито инфраструктура на водородни зарядни станции. Затова и е занимателен стартът на водородната промяна у нас. До 2030 година броят на водородните коли в България би трябвало да е 600 и да има 14 зарядни станции Но въпреки всичко проф. Владикова изрази вяра, тъй като индикациите все още са, че ще има преразглеждане на пътната карта за развиване на водорода в България, а това може да докара до смяна на настройките и опциите за финансиране на работата в тази посока. Всички страни би трябвало да актуализират проектите си поради RepowerEU. На европейско равнище задачите за развиване на водорода се усилват като концепцията до 2030 година производството му да нарасне от 5,6 млн. тона до 10 млн. тона. България също води договаряния сега, само че резултат от тях не се чака скоро. Какво знаем или не знаем за същността на водорода- енергийният цикъл „ от вода до вода “? Водородът може да се получи посредством електролиза, т.е. посредством разложение на водата при потребление на сила и да се конвертира назад в сила и топлота, когато и където е належащо, благодарение на електрохимични устройства – горивни кафези. На процедура отделяме водорода от водата,  енергийният цикъл е „ от вода до вода “. Енергийният цикъл следва естествения цикъл на „ кръговрат на водата “, без да го нарушава, защото назад в природата се връща дестилирана вода – както при дъжда. В процеса на електролизиране се употребява голямо количество сила. Ако тази сила идва от възобновими източници, то се основава зелен водород. Загубите при трансформацията са съществени и това понижава коефициента на потребно деяние на водорода. В момента редица стопански напреднали страни от Северозападна Европа могат да се похвалят и с най-голямо произвеждане на сила, основана на водорода. В транспортния бранш водородните технологии към този момент навлизат в комерсиален етап. Според учените доста по-бързи и ефикасни ще са колите на водород с горивна клетка в сравнение с електрическа кола на акумулатори. Водородът не гори, а взе участие в електрохимична реакция, както при батериите, вследствие на което се получава електрическа сила (електрони) и се отделя вода. Приликата сред батерията и горивната клетка е, че създават електрическа сила посредством електрохимична реакция. Една от разликите е, че батериите имат избран брой цикли и потребност от заряд, което не е належащо при горивните кафези. Горивните кафези намират индустриално приложение в електромобилността, както и за самостоятелна когенерация на сила (електричество и топлина) за сградния фонд. В Европа към този момент няколко хиляди еднофамилни къщи употребяват този вид енергийно зареждане. При избрани правила за предпазване той е по-малко рисков от природния газ. Водородът е 14 пъти по-лек, в случай че има теч навън просто излетява в атмосферата и може да се окажете покрай пожара без да разберете, тъй като водородът е прозрачен. Бензинът гори, литиевите акумулатори също, споделят учените. Алтернивните горива с нулеви емесии са електричество, водород и амоняк, напомни още професорът. За страдание обаче водородът е и в път по-взривоопасен от природния газ и е сложен за депозиране и транспорт. Водородът не е единственият път към декарбонизация, само че обезпечава опцията за огромна интеграция на възобновимите източници. XXI век е разгласен за век на атомна стопанска система, защото преобразуването и съхранението на сила като възобновим газ обезпечава лесното ѝ преразпределение сред секторите и районите. Водородът е също скъпа суровина за промишлеността. Около 55% от световното му произвеждане се употребява за синтез на амоняк, 25% – в рафинериите, и към 10% – за метанол. Преносът на амоняк е доста по-лесно, както и противоположната му промяна във водород. Сериозни вложения в амоняк в последните години прави Саудитска Арабия. Там към този момент строит голям цех за зелен водород. При промишленостите, които работят с температура над 200 градуса може да употребява водород вместо амоняк, сега вършим амоняк от природен газ. Именно водородът един ден ще измести и природния газ при високотемпературните индустриални производства. Водородът е значима суровина в актуалната промишленост. За да се дефинира степента на обособяване на СО2 излъчвания при производството му, е възприето „ оцветяването му “. При другите типове производства се получава сив, наследник, тюркоазен и розов водород. Водородът, който обезпечава нулеви излъчвания при приемането си посредством електролиза при потребление на възобновима сила, както към този момент стана ясно, е избран като „ зелен “. За жал, едвам към 2% от производството на водород употребява електролиза на вода. Задача на Европейската атомна тактика е до 2030 година производството му да нарасне фрапантно с инсталирането на 40 GW електролизьори (в момента те възлизат на 1 GW). Вече тече първото отворено планово предложение по Зелената договорка за създаване на 100 MW електролизери. Съществуващите сега най-големи електролизьори са от порядъка на 10 МW.   *Проф. Дария Владикова е началник на  направление „ Водородни технологии “  в Институт за резистентен преход и развиване към Тракийския университет - Стара Загора.. Тя е също по този начин професор по електрохимия в Институт по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките.  Проф. Владикова е доктор  по химия на твърдото тяло  и лекар на науките по електрохимия. Работи в региона на горивните кафези, електролизьори и въвеждане на водородните технологии. Автор е на повече от 150 научни изявления с над 1000 цитирания, съавтор на 6 монографии и глава в Енциклопедия за енергийни източници (Elsevier). Удостоена е с премията Херман Гьор от Европейския конгрес за горивни кафези. Проф. Владикова е член на УС на „ Водород Европа – проучвания “ към Съвместно дружество „ Чист водород “, председател  на УС на Българската асоциация за водород,  горивни кафези и  съхранение на сила, член на УС на Европейския иновационен цифров център Загоре, член на Кръгла маса за произвеждане на зелен водород към Европейския алианс за чист водород.