Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГНякъде по тези дни, късната есен, тя

...
Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГНякъде по тези дни, късната есен, тя
Коментари Харесай

„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Една Промяна на 33

Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
Някъде по тези дни, късната есен, тя се роди – без рев, усмихната, лъчезарна – и ни извърши с толкоз доста светли очаквания! Ентусиазмът ни беше безконечен, възторгвахме се от всяка нейна непринудена реакция на заобикалящия я свят (по-късно се разбра, че множеството й реакции били принудени, но това, както се споделя, след есенен дъжд – качулка!).

Мнозина от нас се радвахме на другояче красивото творение, което събираше по улици и по площади десетки хиляди, макар последвалата студена зима.

Осем месеца по-късно над милион очаровани към Орлов мост станахме очевидци на Светото є кръщение, съпроводено от литургичната Bridge over troubled water (изпълнена онлайн от легендата Арт Гарфънкъл).

Как жадувахме един път вечно да преминем час по-скоро по този мост и да заживеем като естествени хора!

Как вярвахме на сините влъхви (повечето се оказаха фалшиви) да ни преведат през паниките и вълненията към съзряването на тази прелестна рожба, която изтръгна от сърцата ни толкоз чиста обич, толкоз наслада и въжделения за утрешния ден, за времето, което ще бъде освен наше, а и на всеки тук…

Уви!

През идващите години, въпреки и запазила към момента своята прелест, Тя, нашата Промяна, все по-често се заиграваше със съмнителни и нечестни видове, които й се кълняха във честност, тласкани от егоистични меркантилни подбуди. Подхвърляха си я всякакви конформисти, сътрудници и селски тарикати.

Ето това отблъсна над два милиона влюбени в нея, само че надълбоко разочаровани от тази разхайтеност. И те подириха своята персонална Промяна на хиляди километри отсам, дори на другия завършек на света.

Горката Промяна! Тя по този начин и не срещна своя същински принц, не съумя да се задоми, да сътвори семейство, да роди деца – здрави, мощни и щастливи. И ето я през днешния ден, на 33, посърнала и обезсърчена, тя се озърта безпомощно и дири някакъв знак от Съдбата, някаква опора за идните години…

А ние, тогавашните оптимисти, след време скептици и понастоящем тъжни песимисти, все по-често се питаме: не сбъркахме ли с името тогава? И нямаше ли да е почестно, в случай че се наричаше Подмяна?

Крум СЛАВОВ
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР