Горите в източната част на България са истински терциерни паркове.

Горите в източната част на България са същински терциерни паркове. Терциер е остарялото наименование на геологическия период от историята на Земята, който включва промеждутъка от измирането на динозаврите (преди към 65 милиона години) до началото на последния ледников интервал (преди към 1,8 милиона години).

В днешно време даже и на дребна повърхност у нас могат да се открият огромен брой растения, които са оживели от топлите интервали по времето на динозаврите и по тази причина се отнасят към групата на терциерните реликтни растения. Това разгласи Борис Каракушев, изпълнителен шеф на интернационален консорциум, който през 2021 година извърши изследване на естествените местообитания в България ( в частност гори) от екологичната мрежа „ Натура 2000 “.

Изненадващо доста от растенията са необятно публикувани и добре познати, само че не се знае, че са антични типове. Например

от дърветата такива са окосмен дъб, горун, цер, полски клен, елементарен габър, келяв габър, мъждрян.

Сред храстите се срещат смрадлика, бръшлян, драка, остър залист (известен още като остър чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат полетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са присъщи типове за горските местообитания от европейска значителност, които са били обект на мониторинг.

Част от изследването бяха горите от източен бук в Източна Стара планина. Те образуват настрана местообитание, наречено Западнопонтийски букови гори, изясни Борис Каракушев и посочи - за мнозина може да е изненада, че в България има 2 типа бук - елементарен и източен. Обикновеният бук образува няколко вида местообитания, които се отличават едно от друго освен по изискванията на средата, само че и по комбинацията от присъщи типове. Всички те са букови гори, само че са толкоз разнообразни едни от други. И до момента в който елементарният бук е публикуван в цяла Европа, източният бук се среща единствено в Югоизточна Европа. Вторият тип е незабравим и с това, че се отнася към терциерните реликтни растения.

Дъбовите гори също имат с какво да ни учудят

Косматият дъб (Quercus pubescens) образува два вида естествени местообитания, разграничени от билото на Стара планина. В Северна България е публикувано местообитанието „ Панонски гори с Quercus pubescens “, а в Южна България - „ Източни гори от окосмен дъб “. Разликата сред тях се дължи както на другия климат, по този начин и на другия генезис на присъщите растителни типове. В Южна България броят на средиземноморските типове измежду тях е доста огромен. Още по-изненадващо е, че в Северна България има два вида местообитания, в които доминира цер. Това са „ Балкано-Панонски церово-горунови гори “ и „ Евросибирски степни гори с Quercus spp., подтип: Лесостепни гори от цер (Quercus cerris) “. Причините за това още веднъж се крият в другите условия на средата и присъщите типове.

Друга непредвидена изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци. През октомври пролетното ботурче (известно още като циклама) към този момент е образувало своите розетки и те притеглят внимание с красивите си листа. Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, към този момент се приготвя, като образува първите си нови листа. А кавказката иглика (също терциерен реликт) по този начин и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през по този начин далечната пролет.