Базиликата: Уникални колекции с над 70 вида птици
Голямата базилика гълта 16 милиона
В разцвета си Епископската базилика очаровала всеки, който я зърнел. С годините разкрили голям брой артефакти - към 2000 кв. м мозайки в два пласта от IV и V век. Днес те „ описват ” за високия статус на духовниците във Филипопол. „ Базиликата била композирана върху три кораба, с апсида. Най-любопитен е проектът на постройката, отвън наоса, където се разкри необятен портик с атриум и открит двор ”, споделя най-сериозният откривател Елена Кесякова. 14 колони върху стелобата се редували последователно и по този начин всяка зидана колона съответствала на две мраморни. Похват, който локалните си харесали от ателиетата в Близкия изток.
Вътре схемата на базиликата следва солидна полукръгла апсида, олтар и презвителум - място за епископа и висшето духовенство. Фрески покривали стените, само че същинска находка в нея били изящните мозайки. Тези от IV век, със своите композиции и детайли, следвали „ модата ”, идваща от Сирия. Прекрасни сбирки, с над 70 типа птици, украсявали храма върху геометрични пана. Други повтаряли претекста „ хераклов възел ”. Но „ шедьовърът ” бил изписан върху междинното пано в южния транспортен съд на Базиликата - в сцената „ Изворът на живота ” - фонтан, от който блика вода. „ Бях виждала разнообразни вариации на тази сцена. Все отново тя е най-повтарящият се претекст в ранното християнство. Гърците също са имали уязвимост към нея, само че „ изворът ” им най-често е във тип на ваза с растителност или Дървото на живота. Свои тълкования са оставили грузинците, също жителите на македонския град Стоби, само че единствено тук, в Пловдив, имаме същинският животворящ извор ”, споделя археологът Елена Кесякова.
В разцвета си Епископската базилика очаровала всеки, който я зърнел. С годините разкрили голям брой артефакти - към 2000 кв. м мозайки в два пласта от IV и V век. Днес те „ описват ” за високия статус на духовниците във Филипопол. „ Базиликата била композирана върху три кораба, с апсида. Най-любопитен е проектът на постройката, отвън наоса, където се разкри необятен портик с атриум и открит двор ”, споделя най-сериозният откривател Елена Кесякова. 14 колони върху стелобата се редували последователно и по този начин всяка зидана колона съответствала на две мраморни. Похват, който локалните си харесали от ателиетата в Близкия изток.
Вътре схемата на базиликата следва солидна полукръгла апсида, олтар и презвителум - място за епископа и висшето духовенство. Фрески покривали стените, само че същинска находка в нея били изящните мозайки. Тези от IV век, със своите композиции и детайли, следвали „ модата ”, идваща от Сирия. Прекрасни сбирки, с над 70 типа птици, украсявали храма върху геометрични пана. Други повтаряли претекста „ хераклов възел ”. Но „ шедьовърът ” бил изписан върху междинното пано в южния транспортен съд на Базиликата - в сцената „ Изворът на живота ” - фонтан, от който блика вода. „ Бях виждала разнообразни вариации на тази сцена. Все отново тя е най-повтарящият се претекст в ранното християнство. Гърците също са имали уязвимост към нея, само че „ изворът ” им най-често е във тип на ваза с растителност или Дървото на живота. Свои тълкования са оставили грузинците, също жителите на македонския град Стоби, само че единствено тук, в Пловдив, имаме същинският животворящ извор ”, споделя археологът Елена Кесякова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ