Пловдивски производител: Не си струва да продаваме краставици на 8 лв/кг, ще заложим на естествена продукция
Голям пловдивски производител на оранжерийни зеленчуци заложи на естественото слънчево произвеждане през тази година. Йордан Балабанов е един от стотиците наранени от високите сметки за ток и газ.
Фирмата му е един от най-големите производители на оранжерийни зеленчуци в България. Седалището на сдружението е в град Първомай, Пловдивска област, където върху 630 декара лична земя са ситуирани 240 декара стоманено-стъклени оранжерии - напълно газифицирани, с капково напояване, хидропоника и компютърно контролиране на индустриалния развой по холандска технология. Собственикът бързо прави калкулации и схваща, че индустриалните разноски в изискванията на рекордното повишаване безусловно ще банкрутира компанията, защото крайният артикул ще излезе толкоз безценен, че няма да има пазар за него.
По думите му инвестицията в парниково произвеждане е безусловно нерентабилна, защото единствено сметките за газ са скочили с 300%.
" В момента нищо не произвеждаме, защото считаме, че е безсмислено в тези условия да се реализира парникова продукция. Минаваме на пролетно-лятна продукция, която не изисква доста сила. Основния разход при нас е за природен газ. Там обстановката е убийствена - 400 лв. беше предходната година, в този момент цената е 1300 лв.. Торът от 360 лв. е 1400 лв. за звук. От себестойността на краставици и домати към този момент над 85% са сила и отопление. Това е безсмислено и значи, че краставиците би трябвало да бъдат пуснати на 8 лв. кг - кой ще купува на такава цена в случай, че свинското месо е 4,5 лева за кг. Всяко нещо има някакви граници ", споделя шеф на „ Грийнс”.
Балабанов разяснява и конкуренцията с вносни артикули от Гърция и Турция.
" Там сметката е доста ясна и лесна. Там имат разноски за отопление - нула. Там дори нямат отоплителни съоръжения. Българските производители не могат да бъдат конкуретоспособни. Себестойност на продукцията им е 80% по-ниска от нашата. Разходите им за торове също са по-ниски, а и употребяват природен газ. Едва пролетта можем да приказваме за конкуренция ", показва той.
Вече са сложени семена, с цел да може до Великден да има подготвена българска продукция.
По думите му това постанова съкращения в личния състав и неспособност в бъдат индексирани съответно заплатите в сектора по отношение на бързтаа инфлация.
" И ние желаеме да даваме повече пари, само че като няма произвеждане и като няма доходи, по какъв начин да стане това? От друга страна служащите желаят повишение на работната заплата. Искаме да даваме по 1000 евро и да чакат на опашка, само че уви - нямаме такава опция ", добави Балабанов.
По думите му оцеляването в бизнеса няма по какъв начин да мине през помощи от страната, най-малко не и във формата, в който те се стартират.
" Държавата се подиграва с нас. Само се написа и се дава обещание - ще дадем дотации. Къде са? Каква дотация тъкмо да вземем ние, поради че спряхме произвеждане, тъй като ще банкрутираме при такива цени на газа. От друга страна разноските във компанията вървят. Ако има дотации, те би трябвало да са авансово конкретизирани, тъй че всеки производител да направи сметка - да сее, или не. Защото въпреки това никой няма да те обезщетява за пропуснати изгоди ".
Според него оранжерийното произвеждане у нас не може да е конкурентноспособно при по този начин създалите се условия на пазара.
" Да не споделям огромна дума, само че съгласно мен оранжерийното произвеждане бъдеще няма. Бъдещето е да се гледа пролетно-лятна продукция, само че там се сблъскваме с други ползи, различен отрасъл. Когато си без отопление, се равняваш на всички останали производства - на тези по частните дворове, дребните фамилни бизнеси. Изкопните цени там са ниски, защото човек, който гледа в двора си продукция гледа да я продаде незабавно на по-ниска цена. Нямат служащи, не заплащат всички налози, такси и осигуровки, не калкулират труда си. От там цените в целия бранш падат ", уточни още Балабанов.
Производителят остава оптимист пазарът да се контролира и възстановява, тъй че българските производители да съумеят да се развиват обикновено.
Фирмата му е един от най-големите производители на оранжерийни зеленчуци в България. Седалището на сдружението е в град Първомай, Пловдивска област, където върху 630 декара лична земя са ситуирани 240 декара стоманено-стъклени оранжерии - напълно газифицирани, с капково напояване, хидропоника и компютърно контролиране на индустриалния развой по холандска технология. Собственикът бързо прави калкулации и схваща, че индустриалните разноски в изискванията на рекордното повишаване безусловно ще банкрутира компанията, защото крайният артикул ще излезе толкоз безценен, че няма да има пазар за него.
По думите му инвестицията в парниково произвеждане е безусловно нерентабилна, защото единствено сметките за газ са скочили с 300%.
" В момента нищо не произвеждаме, защото считаме, че е безсмислено в тези условия да се реализира парникова продукция. Минаваме на пролетно-лятна продукция, която не изисква доста сила. Основния разход при нас е за природен газ. Там обстановката е убийствена - 400 лв. беше предходната година, в този момент цената е 1300 лв.. Торът от 360 лв. е 1400 лв. за звук. От себестойността на краставици и домати към този момент над 85% са сила и отопление. Това е безсмислено и значи, че краставиците би трябвало да бъдат пуснати на 8 лв. кг - кой ще купува на такава цена в случай, че свинското месо е 4,5 лева за кг. Всяко нещо има някакви граници ", споделя шеф на „ Грийнс”.
Балабанов разяснява и конкуренцията с вносни артикули от Гърция и Турция.
" Там сметката е доста ясна и лесна. Там имат разноски за отопление - нула. Там дори нямат отоплителни съоръжения. Българските производители не могат да бъдат конкуретоспособни. Себестойност на продукцията им е 80% по-ниска от нашата. Разходите им за торове също са по-ниски, а и употребяват природен газ. Едва пролетта можем да приказваме за конкуренция ", показва той.
Вече са сложени семена, с цел да може до Великден да има подготвена българска продукция.
По думите му това постанова съкращения в личния състав и неспособност в бъдат индексирани съответно заплатите в сектора по отношение на бързтаа инфлация.
" И ние желаеме да даваме повече пари, само че като няма произвеждане и като няма доходи, по какъв начин да стане това? От друга страна служащите желаят повишение на работната заплата. Искаме да даваме по 1000 евро и да чакат на опашка, само че уви - нямаме такава опция ", добави Балабанов.
По думите му оцеляването в бизнеса няма по какъв начин да мине през помощи от страната, най-малко не и във формата, в който те се стартират.
" Държавата се подиграва с нас. Само се написа и се дава обещание - ще дадем дотации. Къде са? Каква дотация тъкмо да вземем ние, поради че спряхме произвеждане, тъй като ще банкрутираме при такива цени на газа. От друга страна разноските във компанията вървят. Ако има дотации, те би трябвало да са авансово конкретизирани, тъй че всеки производител да направи сметка - да сее, или не. Защото въпреки това никой няма да те обезщетява за пропуснати изгоди ".
Според него оранжерийното произвеждане у нас не може да е конкурентноспособно при по този начин създалите се условия на пазара.
" Да не споделям огромна дума, само че съгласно мен оранжерийното произвеждане бъдеще няма. Бъдещето е да се гледа пролетно-лятна продукция, само че там се сблъскваме с други ползи, различен отрасъл. Когато си без отопление, се равняваш на всички останали производства - на тези по частните дворове, дребните фамилни бизнеси. Изкопните цени там са ниски, защото човек, който гледа в двора си продукция гледа да я продаде незабавно на по-ниска цена. Нямат служащи, не заплащат всички налози, такси и осигуровки, не калкулират труда си. От там цените в целия бранш падат ", уточни още Балабанов.
Производителят остава оптимист пазарът да се контролира и възстановява, тъй че българските производители да съумеят да се развиват обикновено.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ