Димитър Бербатов: Исках да бъда Марадона на Леверкузен
Голмайстор №1 на българския народен тим - Димитър Бербатов, даде обстойно изявление за английския " Скай Спортс ", в което описа за детските си фантазии и постигнатото във футбола с екипите на тимове като " Байер " Леверкузен, " Тотнъм " и " Манчестър Юнайтед ". В него Бербо показа, че желал да бъде като Марадона в Бундеслигата, върна се и към финала на Шампионската лига през 2011 година, когато бе оставен отвън групата от сър Алекс Фъргюсън.
" Сякаш ми беше писано да бъда състезател, откакто татко ми беше футболист, а майка ми се занимаваше. Никой не ме е пришпорвал да се занимавам с някакъв спорт. Опитвах първоначално и атлетика, само че избрах футбола ", стартира Бербатов.
Той показа и кои са идолите му от детството: " Двамата са разнообразни. Алън е голов див звяр, до момента в който Марко е по-елегантен, човек на дрибъла. Мисля, че двамата оформят идеалния нападател. Като бяхме дребни, събирахме дъвки, към които имаше лепенки на футболисти. Бях захласнат от концепцията да имам двамата. В учебно заведение даже разменяхме лепенките с другари, а аз предлагах съществени бройки, с цел да имам техните стикери. Накрая ги получих някак и ги залепих на стената ми ", съобщи Бербо. " През януари 2001 година отидох в " Байер " Леверкузен, само че преди този момент имаше сериозен интерес от страна на " Лече ". Не го усещах като вярното място, не желаех да отида. Двата клуба преговаряха и нещата се провалиха в последния миг. Бях най-щастливият човек на света. Тогава се появи Леверкузен. Нещо ми споделяше, че това е вярното място за мен. Влизаш в съблекалнята и виждаш велики футболисти. А треньор - международен първенец, Берти Фогтс. В Германия станах мъж. Това беше учебното заведение на живота за мен. "
" Още първият ми сезон беше изпълнен с доста страсти. Бихме " Ливърпул ", бихме " Манчестър Юнайтед " и бяхме толкоз близо, с цел да победим Реал Мадрид на финала. Седях на скамейката и си мислех. Какво съм направил, с цел да бъда тук? С какво съм го заслужил? Направихме всичко, което можехме, само че загубихме. Аз бях малко момче, а против мен същински великани. Фернандо Йеро ме пазеше! Видях от близко гола на Зидан. Още щом се засилваше, знаех, че ще е в мрежата. Наистина извънреден гол "
" Направихме необикновен сезон и не спечелихме нищо. Заслужавахме най-малко една купа. Исках да остана дълги години и да бъда Марадона на Леверкузен. Исках да направя история с този клуб. С годините обаче израстваш, развиваш се, ставаш по-добър и идва ползата от огромните клубове. Спомням си, че Валенсия и Байерн проявяваха интерес. Започваш да си задаваш въпроса дали да останеш в зоната си на комфорт или да предприемеш нещо ново "
" Защо избрах " Тотнъм "? През целия си живот съм воден от интуицията. На 90 % тя не ме е подвеждала. Те бяха най-постоянни в преследването ми. Мартин Йол ми се обади, Даниел Леви ми се обади. Виждах, че в действителност ме желаят и желаят да разчитат на мен ", описа Митко. Запитан на какво се дължи неговата ювелирна техника, той призна нещо любопитно: " Като дребен имах баскетболна топка. Не знам за какво, само че имах такава. Всеки ден я подхвърлях нагоре и пробвах да я спра с крайник. Човек се ражда с техника, само че би трябвало да я развие. Моето мощно качество постоянно е било да планувам два хода напред, да диря подаването. Дори да оставам в сянка това дава по-добър образ на тима, развива атака
" Сякаш ми беше писано да бъда състезател, откакто татко ми беше футболист, а майка ми се занимаваше. Никой не ме е пришпорвал да се занимавам с някакъв спорт. Опитвах първоначално и атлетика, само че избрах футбола ", стартира Бербатов.
Той показа и кои са идолите му от детството: " Двамата са разнообразни. Алън е голов див звяр, до момента в който Марко е по-елегантен, човек на дрибъла. Мисля, че двамата оформят идеалния нападател. Като бяхме дребни, събирахме дъвки, към които имаше лепенки на футболисти. Бях захласнат от концепцията да имам двамата. В учебно заведение даже разменяхме лепенките с другари, а аз предлагах съществени бройки, с цел да имам техните стикери. Накрая ги получих някак и ги залепих на стената ми ", съобщи Бербо. " През януари 2001 година отидох в " Байер " Леверкузен, само че преди този момент имаше сериозен интерес от страна на " Лече ". Не го усещах като вярното място, не желаех да отида. Двата клуба преговаряха и нещата се провалиха в последния миг. Бях най-щастливият човек на света. Тогава се появи Леверкузен. Нещо ми споделяше, че това е вярното място за мен. Влизаш в съблекалнята и виждаш велики футболисти. А треньор - международен първенец, Берти Фогтс. В Германия станах мъж. Това беше учебното заведение на живота за мен. "
" Още първият ми сезон беше изпълнен с доста страсти. Бихме " Ливърпул ", бихме " Манчестър Юнайтед " и бяхме толкоз близо, с цел да победим Реал Мадрид на финала. Седях на скамейката и си мислех. Какво съм направил, с цел да бъда тук? С какво съм го заслужил? Направихме всичко, което можехме, само че загубихме. Аз бях малко момче, а против мен същински великани. Фернандо Йеро ме пазеше! Видях от близко гола на Зидан. Още щом се засилваше, знаех, че ще е в мрежата. Наистина извънреден гол "
" Направихме необикновен сезон и не спечелихме нищо. Заслужавахме най-малко една купа. Исках да остана дълги години и да бъда Марадона на Леверкузен. Исках да направя история с този клуб. С годините обаче израстваш, развиваш се, ставаш по-добър и идва ползата от огромните клубове. Спомням си, че Валенсия и Байерн проявяваха интерес. Започваш да си задаваш въпроса дали да останеш в зоната си на комфорт или да предприемеш нещо ново "
" Защо избрах " Тотнъм "? През целия си живот съм воден от интуицията. На 90 % тя не ме е подвеждала. Те бяха най-постоянни в преследването ми. Мартин Йол ми се обади, Даниел Леви ми се обади. Виждах, че в действителност ме желаят и желаят да разчитат на мен ", описа Митко. Запитан на какво се дължи неговата ювелирна техника, той призна нещо любопитно: " Като дребен имах баскетболна топка. Не знам за какво, само че имах такава. Всеки ден я подхвърлях нагоре и пробвах да я спра с крайник. Човек се ражда с техника, само че би трябвало да я развие. Моето мощно качество постоянно е било да планувам два хода напред, да диря подаването. Дори да оставам в сянка това дава по-добър образ на тима, развива атака
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ