Земята е най-голямата галерия на Чапа
Големият български ваятел Георги Чапкънов-Чапа отбелязва през днешния ден празник с огромна галерия в Националната изложба. По мотив 80-годишнината авторката на биографичната книга за него - журналистката и негова другарка - Елена Кръстева, споделя за творчеството и личността му.
Представяме ви изявление с Кръстева, със съдействието на издателство " Кръг, под чието лого излезе " И Чапа сътвори света. Истории за хора и скулптури ".
Елена, на 24 януари огромният ваятел Георги Чапкънов – Чапа навършва 80 години. Вие имате привилегията да сте негова близка другарка отдавна. Какъв човек е той отвън скъпите си достижения като създател?
Топъл, надълбоко набожен и в това време религиозен и сладкодумец. С него се поддържа връзка доста елементарно, обича да е измежду хора, възприятието му за комизъм е забележително. Не позволява да му приказват на „ Вие ”. Когато излиза от вкъщи си, постоянно брои кучетата по пътя, а когато се качва с асансьора в ателието си, брои гълъбите по прилежащата кооперация.
Вие сте създател на биографичната му книга. В нея той споделя за срещите си с велики персони, на които е правил скулптурен портрет – Владимир Димитров – Майстора, Федерико Фелини, Константин Кисимов, Йордан Радичков и други Кой от тези разкази ви заинтригува или изненада най-силно?
Невероятна е опцията през Георги Чапкънов да общуваш с тези персони. По друго време съм слушала разказите му – за релефа на Майстора и ягодите, с които е черпил децата, за портретите на всички останали, само че постоянно съм си давала сметка, че тези истории би трябвало да останат и след хората, споделях си: „ Това би трябвало безусловно да се запише ”.
Може би очеркът за Константин Кисимов, написан от самия Георги Чапкънов, ме слиса най-вече. Впрочем „ слиса ” е глагол, който той използва постоянно. Та, слиса ме историята за великия Кисимов и кралската кобра, както и разказът на Чапа от първо лице за превъплъщението на артиста измежду нощ в градинката зад Двореца. И до ден сегашен ме разсмива по какъв начин преди време Радой Ралин защитил концепцията Чапкънов да направи монумент на Чарли Чаплин, който да бъде подложен пред Дома на хумора в Габрово. След гибелта на Чаплин през 1977 година скулпторът желал да го извае от бронз, само че служителите в Комитета за просвета били срещу, тъй като било доста западно. Тогава Радой Ралин взел думата на един съвет и оборил причините на съперниците с довода: „ Каквото е Ленин за нашата идеология, това е Чаплин за културата “.
Статуята на София, паметникът на Радой Ралин, Балерината пред Народния спектакъл, Слънцето-емблема на НДК – това са единствено част от знаковите произведения на Чапа. Историята към основаването на коя от тях се е запечатала най-трайно в мозъка ви?
Странно е, само че запечатана в мозъка ми е друга, неразказвана, история – за неосъществена творба. Преди време Чапкънов ми сподели схема на собствен план за монумент на Моцарт. Трябвало да бъде подложен в градинката до Руската черква по отношение на годишнина на композитора. Идеята на Чапа е фигурата на Моцарт да е до кръста, а на лявото му рамо да е кацнало едно славейче. То пее, Моцарт записва нотите. На рисунката Чапа е изобразил и себе си – като минувач, който гледа паметника, а до него – куче.
Най-скъпият ви спомен за Чапа?
Всички са ми скъпи. Не бих могла да ги класирам, нито да се лиша от който и да е от тях. Някои провокират усмивка, други ме разплакват още веднъж. В последните месеци мина ли около храм-паметника „ Св. Александър Невски ”, непроменяемо си припомням деня Богоявление през 2021 година Площадът беше ограден поради празничната литургия, камбаните биеха в неистово празненство, а аз бях на посетители в ателието на Чапа. И на този музикален декор свише той рисуваше с молив портрет на починалия артист Иван Ласкин. Представете си го – извън през прозорците долита триумфът на Богоявлението, а вътре – на тавана на ул. „ Врабча ”, Георги Чапкънов рисува с молив артиста по фотографията му от Военния спектакъл. Щрих след щрих, чертичка след чертичка. И различен път съм виждала Чапа в работен развой, само че тогава ме порази, че той не рисуваше изцяло облика, а милиметър по милиметър от горната част на главата към носа. В оня миг лицето на Ласкин беше на половина готово, очите му се взираха от листа с неспокойствие. Чапкънов беше предал онази жива нервност, която не позволяваше на този артист да бъде част от стадото.
Следващия път, когато отидох при Чапа, беше на Благовещение – 25 март. Потретът на Ласкин беше подготвен.
В книгата описвате скулптора по този начин: „ Душата му е изтощена, обрулена от горест по обичаната Снежа (покойната му съпруга), от напъните да продължи да живее… все по-често уединението, което е търсел преди, с цел да се концентрира, се трансформира във враждебна самотност “. Тъжна картина на залеза на живота на един популярен създател. Все още ли е настояща?
Когато Чапкънов брои кучета и гълъби, постоянно му се желае да са чифт. Защото, както споделя той, всяко създание би трябвало да си има другарче...
Какво бихте споделили на по-младите хора, които не са осведомени с творчеството и личността на Чапа, с цел да провокирате интереса им към него?
Имало едно време един ваятел. Когато се е родил, не е можел да диша и родителите му го понесли в преспите... Години по-късно се случило по този начин, че направил портрети на някои от най-значимите персони от българската и международната просвета, а негова пластика получила златен орден и я изложили в Лувъра. Засега няма различен български художник с такова отличие. Той е съавтор на българския герб, земята е най-голямата му изложба, тъй като негови скулптури под намерено небе има освен в София, Габрово, Свищов или Смолян, а и в Хирошима, Амстердам, Сеул, Базел, Берлин...
Още по темата
Представяме ви изявление с Кръстева, със съдействието на издателство " Кръг, под чието лого излезе " И Чапа сътвори света. Истории за хора и скулптури ".
Елена, на 24 януари огромният ваятел Георги Чапкънов – Чапа навършва 80 години. Вие имате привилегията да сте негова близка другарка отдавна. Какъв човек е той отвън скъпите си достижения като създател?
Топъл, надълбоко набожен и в това време религиозен и сладкодумец. С него се поддържа връзка доста елементарно, обича да е измежду хора, възприятието му за комизъм е забележително. Не позволява да му приказват на „ Вие ”. Когато излиза от вкъщи си, постоянно брои кучетата по пътя, а когато се качва с асансьора в ателието си, брои гълъбите по прилежащата кооперация.
Вие сте създател на биографичната му книга. В нея той споделя за срещите си с велики персони, на които е правил скулптурен портрет – Владимир Димитров – Майстора, Федерико Фелини, Константин Кисимов, Йордан Радичков и други Кой от тези разкази ви заинтригува или изненада най-силно?
Невероятна е опцията през Георги Чапкънов да общуваш с тези персони. По друго време съм слушала разказите му – за релефа на Майстора и ягодите, с които е черпил децата, за портретите на всички останали, само че постоянно съм си давала сметка, че тези истории би трябвало да останат и след хората, споделях си: „ Това би трябвало безусловно да се запише ”.
Може би очеркът за Константин Кисимов, написан от самия Георги Чапкънов, ме слиса най-вече. Впрочем „ слиса ” е глагол, който той използва постоянно. Та, слиса ме историята за великия Кисимов и кралската кобра, както и разказът на Чапа от първо лице за превъплъщението на артиста измежду нощ в градинката зад Двореца. И до ден сегашен ме разсмива по какъв начин преди време Радой Ралин защитил концепцията Чапкънов да направи монумент на Чарли Чаплин, който да бъде подложен пред Дома на хумора в Габрово. След гибелта на Чаплин през 1977 година скулпторът желал да го извае от бронз, само че служителите в Комитета за просвета били срещу, тъй като било доста западно. Тогава Радой Ралин взел думата на един съвет и оборил причините на съперниците с довода: „ Каквото е Ленин за нашата идеология, това е Чаплин за културата “.
Статуята на София, паметникът на Радой Ралин, Балерината пред Народния спектакъл, Слънцето-емблема на НДК – това са единствено част от знаковите произведения на Чапа. Историята към основаването на коя от тях се е запечатала най-трайно в мозъка ви?
Странно е, само че запечатана в мозъка ми е друга, неразказвана, история – за неосъществена творба. Преди време Чапкънов ми сподели схема на собствен план за монумент на Моцарт. Трябвало да бъде подложен в градинката до Руската черква по отношение на годишнина на композитора. Идеята на Чапа е фигурата на Моцарт да е до кръста, а на лявото му рамо да е кацнало едно славейче. То пее, Моцарт записва нотите. На рисунката Чапа е изобразил и себе си – като минувач, който гледа паметника, а до него – куче.
Най-скъпият ви спомен за Чапа?
Всички са ми скъпи. Не бих могла да ги класирам, нито да се лиша от който и да е от тях. Някои провокират усмивка, други ме разплакват още веднъж. В последните месеци мина ли около храм-паметника „ Св. Александър Невски ”, непроменяемо си припомням деня Богоявление през 2021 година Площадът беше ограден поради празничната литургия, камбаните биеха в неистово празненство, а аз бях на посетители в ателието на Чапа. И на този музикален декор свише той рисуваше с молив портрет на починалия артист Иван Ласкин. Представете си го – извън през прозорците долита триумфът на Богоявлението, а вътре – на тавана на ул. „ Врабча ”, Георги Чапкънов рисува с молив артиста по фотографията му от Военния спектакъл. Щрих след щрих, чертичка след чертичка. И различен път съм виждала Чапа в работен развой, само че тогава ме порази, че той не рисуваше изцяло облика, а милиметър по милиметър от горната част на главата към носа. В оня миг лицето на Ласкин беше на половина готово, очите му се взираха от листа с неспокойствие. Чапкънов беше предал онази жива нервност, която не позволяваше на този артист да бъде част от стадото.
Следващия път, когато отидох при Чапа, беше на Благовещение – 25 март. Потретът на Ласкин беше подготвен.
В книгата описвате скулптора по този начин: „ Душата му е изтощена, обрулена от горест по обичаната Снежа (покойната му съпруга), от напъните да продължи да живее… все по-често уединението, което е търсел преди, с цел да се концентрира, се трансформира във враждебна самотност “. Тъжна картина на залеза на живота на един популярен създател. Все още ли е настояща?
Когато Чапкънов брои кучета и гълъби, постоянно му се желае да са чифт. Защото, както споделя той, всяко създание би трябвало да си има другарче...
Какво бихте споделили на по-младите хора, които не са осведомени с творчеството и личността на Чапа, с цел да провокирате интереса им към него?
Имало едно време един ваятел. Когато се е родил, не е можел да диша и родителите му го понесли в преспите... Години по-късно се случило по този начин, че направил портрети на някои от най-значимите персони от българската и международната просвета, а негова пластика получила златен орден и я изложили в Лувъра. Засега няма различен български художник с такова отличие. Той е съавтор на българския герб, земята е най-голямата му изложба, тъй като негови скулптури под намерено небе има освен в София, Габрово, Свищов или Смолян, а и в Хирошима, Амстердам, Сеул, Базел, Берлин...
Още по темата Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ