Големият български алпинист Атанас Скатов прави снимки високо в Пакистан и написа: Ножът е до кокала!
Големият български планинар Атанас Скатов, който към този момент има изкачени 9 от общо 14-те осемхилядници на планетата, написа значимо обръщение до всички в обществената мрежа Facebook. В него той дава напълно прегледен образец за нещо, за което всички приказват, само че наподобява не всички считат за правдиво - световното стопляне и ужасните последствия от него.
Според Атанас Скатов, ситуацията е в действителност съществено и това проличава извънредно и в планините, които претърпяват трагични промени. Ето какво написа той:
Ножът е до кокала!
Преди една седмица се завърнах от последната си експедиция в Каракорум, Пакистан. Видях неща за които знаех от години че се случват, само че не чаках че за толкоз малко време може да има такава смяна. Сега ще се опитам да Ви опиша в детайли какво тъкмо видях и какво ме тормози към този момент 20 години.
За да достигнем до базов лагер на двата осем хилядника, които изкачих през юли 2019 (Гашербрум 1 и Гашербрум 2), се върви към 110 км от последното обитаемо място Асколе (2900м) до базов лагер (5050м). През лятото на 2016 година бях на същата експедиция и към този момент го бях вървял този трек до базов лагер. Първите два дни от трекинга се върви около река Балторо до лагер Пайо (3600м). Малко след лагер Пайо стартира и самият хладилник Балторо и се върви все върху него. Следващият лагер е Кубурце, по принцип тук единствено обядваме и продължаваме към лагер Урдукас за нощувка. Преди лагер Кубурце през 2016 година имаше едно голямо ледниково езеро, което заобикаляхме повече от час и половина. Много огромно езеро.
Тази година като стигнах това езеро, се оказа че е останало малко вода в него и даже не сме го заобикаляли, тъй като нямаше потребност. Това беше първото нещо, което ми направи мощно усещане, че ледника се е трансформирал мощно, намалял е и това езеро е изтекло. Намерих фотоси в архива си от 2016 на същото място и се вижда на фотографията какъв брой е било огромно езерото. Качвам и настояща фотография от 2019 година за съпоставяне.
_%20640x%20960.jpg )
Макар и от години да знам за стоплянето на нашата планета и смяна на климата, когато го видиш с очите си за толкоз малко време и в такива огромни размери, разбираш че всичко е истина с смяната на климата и не се знае още какъв брой време ни остава до световната екологична злополука.
Последната зима беше паднало извънредно огромно количество сняг в Каракорум, което беше и нашия огромен късмет за върховете Гашербрум 1 и 2. Защото сред базов лагер и лагер 1 (и двата лагера са общи за двата върха) се намира ледника Гашербрум, който е с доста цепнатини и големи ледени блокове. Още през 2016 година беше доста рисково прекосяването през този хладилник. А на отиване към базов лагер на Конкордия трябваше да останем 2-3 дни, тъй като имаше доста сняг и не можеше да се премине. А товарни животни започнаха да минават едвам след 3 седмици, като се разтопи снега. Благодарение на този огромен сняг тази година успяхме първите няколко пъти да прекосяваме през ледника до лагер 1, както и до лагерите 2 и 3 на двата върха, тъй като огромния сняг запушва цепнатините и прекосяваме сполучливо. Съответно и да изкачим двата върха, тъй като от стоплянето на климата са се отворили огромни цепнатини, също по този начин и над лагер 1 е по-безопасно и по-лесно когато има повече сняг. Преди години се е считало, че връх Гашербрум 2 е най-лесният осем хилядник за нанагорнище, когато е било доста по-сигурно и по-лесно изкачването му. След стопляне на климата и отварянето на цепнатините, както и пътя до лагер 2, може би към този момент освен не е най-лесният, само че към този момент е извънредно сложен и рисков за нанагорнище, изключително след още малко време, когато не остане сняг и лед по скатовете му ще бъде още по-трудно.
Щастлив съм че планината ме позволи и съумях да стигна до върховете и на двата колоса и то без да съм част от комерсиална експедиция, а самичък. Но не за това пиша сега. Цялата експедиция е разказана в детайли в дневник и живот и здраве някой ден ще бъде и той оповестен, както всички мои дневници досега. Силно съм обезпокоен от обстоятелството, че всички прогнози за стопляне на планетата се сбъдват и то доста по-силно от предсказанията. Освен че ледника понижава всяка година и милиони тонове вода изтичат в реките, на слизане към Асколе след експедицията течаха доста по-големи количества вода от стопляне на времето, в сравнение с е обикновено в тази част и по това време на годината. Успях въпреки всичко да стигна Асколе, като два пъти влизах в реката до кръста, с цел да я прекося. От Асколе хванах джип към Скарду, само че единствено след 15 минути стигнахме до място, където реката беше разрушила пътя и се наложи да се върнем в Асколе за нощувка. По принцип след 15 часа се подвига внезапно равнището на ледниковите реки до среднощ и още веднъж пада равнището като замръзнат ледниците през нощта. И по този начин всеки ден през летото. Обаче тази година пътя беше опустошен на две места, а реката не можете и да си визиите с каква мощ и количество е. Снимах с камерата и се надявам да съумея да направя филм за експедициите ми от тази година и да видите и реките в какво положение са. В Асколе приказвах с възрастни хора и ги питах дали всяка година водата унищожава пътищата. Увериха ме, че толкоз доста вода за първи път виждат и с такава мощ да унищожава. Притесних се доста, очевидно със стоплянето от ден на ден се топят ледовете и изтичат в реките.
Целият текст на Атанас Скатов можете да прочетете на профила му във Facebook:
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
Според Атанас Скатов, ситуацията е в действителност съществено и това проличава извънредно и в планините, които претърпяват трагични промени. Ето какво написа той:
Ножът е до кокала!
Преди една седмица се завърнах от последната си експедиция в Каракорум, Пакистан. Видях неща за които знаех от години че се случват, само че не чаках че за толкоз малко време може да има такава смяна. Сега ще се опитам да Ви опиша в детайли какво тъкмо видях и какво ме тормози към този момент 20 години.
За да достигнем до базов лагер на двата осем хилядника, които изкачих през юли 2019 (Гашербрум 1 и Гашербрум 2), се върви към 110 км от последното обитаемо място Асколе (2900м) до базов лагер (5050м). През лятото на 2016 година бях на същата експедиция и към този момент го бях вървял този трек до базов лагер. Първите два дни от трекинга се върви около река Балторо до лагер Пайо (3600м). Малко след лагер Пайо стартира и самият хладилник Балторо и се върви все върху него. Следващият лагер е Кубурце, по принцип тук единствено обядваме и продължаваме към лагер Урдукас за нощувка. Преди лагер Кубурце през 2016 година имаше едно голямо ледниково езеро, което заобикаляхме повече от час и половина. Много огромно езеро.
Тази година като стигнах това езеро, се оказа че е останало малко вода в него и даже не сме го заобикаляли, тъй като нямаше потребност. Това беше първото нещо, което ми направи мощно усещане, че ледника се е трансформирал мощно, намалял е и това езеро е изтекло. Намерих фотоси в архива си от 2016 на същото място и се вижда на фотографията какъв брой е било огромно езерото. Качвам и настояща фотография от 2019 година за съпоставяне.
Макар и от години да знам за стоплянето на нашата планета и смяна на климата, когато го видиш с очите си за толкоз малко време и в такива огромни размери, разбираш че всичко е истина с смяната на климата и не се знае още какъв брой време ни остава до световната екологична злополука.
Последната зима беше паднало извънредно огромно количество сняг в Каракорум, което беше и нашия огромен късмет за върховете Гашербрум 1 и 2. Защото сред базов лагер и лагер 1 (и двата лагера са общи за двата върха) се намира ледника Гашербрум, който е с доста цепнатини и големи ледени блокове. Още през 2016 година беше доста рисково прекосяването през този хладилник. А на отиване към базов лагер на Конкордия трябваше да останем 2-3 дни, тъй като имаше доста сняг и не можеше да се премине. А товарни животни започнаха да минават едвам след 3 седмици, като се разтопи снега. Благодарение на този огромен сняг тази година успяхме първите няколко пъти да прекосяваме през ледника до лагер 1, както и до лагерите 2 и 3 на двата върха, тъй като огромния сняг запушва цепнатините и прекосяваме сполучливо. Съответно и да изкачим двата върха, тъй като от стоплянето на климата са се отворили огромни цепнатини, също по този начин и над лагер 1 е по-безопасно и по-лесно когато има повече сняг. Преди години се е считало, че връх Гашербрум 2 е най-лесният осем хилядник за нанагорнище, когато е било доста по-сигурно и по-лесно изкачването му. След стопляне на климата и отварянето на цепнатините, както и пътя до лагер 2, може би към този момент освен не е най-лесният, само че към този момент е извънредно сложен и рисков за нанагорнище, изключително след още малко време, когато не остане сняг и лед по скатовете му ще бъде още по-трудно.
Щастлив съм че планината ме позволи и съумях да стигна до върховете и на двата колоса и то без да съм част от комерсиална експедиция, а самичък. Но не за това пиша сега. Цялата експедиция е разказана в детайли в дневник и живот и здраве някой ден ще бъде и той оповестен, както всички мои дневници досега. Силно съм обезпокоен от обстоятелството, че всички прогнози за стопляне на планетата се сбъдват и то доста по-силно от предсказанията. Освен че ледника понижава всяка година и милиони тонове вода изтичат в реките, на слизане към Асколе след експедицията течаха доста по-големи количества вода от стопляне на времето, в сравнение с е обикновено в тази част и по това време на годината. Успях въпреки всичко да стигна Асколе, като два пъти влизах в реката до кръста, с цел да я прекося. От Асколе хванах джип към Скарду, само че единствено след 15 минути стигнахме до място, където реката беше разрушила пътя и се наложи да се върнем в Асколе за нощувка. По принцип след 15 часа се подвига внезапно равнището на ледниковите реки до среднощ и още веднъж пада равнището като замръзнат ледниците през нощта. И по този начин всеки ден през летото. Обаче тази година пътя беше опустошен на две места, а реката не можете и да си визиите с каква мощ и количество е. Снимах с камерата и се надявам да съумея да направя филм за експедициите ми от тази година и да видите и реките в какво положение са. В Асколе приказвах с възрастни хора и ги питах дали всяка година водата унищожава пътищата. Увериха ме, че толкоз доста вода за първи път виждат и с такава мощ да унищожава. Притесних се доста, очевидно със стоплянето от ден на ден се топят ледовете и изтичат в реките.
Целият текст на Атанас Скатов можете да прочетете на профила му във Facebook:
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ