Големите индустриални производители в България успяват бързо да се адаптират

Големите индустриални производители в България съумяват бързо да се приспособяват към новите европейски зелени условия и условия за декарбонизация. Адаптацията може да премине относително гладко, както върви в Европейски Съюз, единствено в случай че бизнесът и страната гледат в една посока. Само по този начин може да е ясно от каква тъкмо поддръжка се нуждаят предприятията сега – на фона на война и след прекосяването на пандемията от ковид. А и да е ясно за фирмите по какъв начин тъкмо страната вижда зеления преход и в какво тя може да им подкрепи, а не безидейно да се раздава финансиране „ на калпак “, както сме виждали да се случва стотици пъти. В българската тежка промишленост назрява сложен проблем – редица предприятия получиха поддръжка около коронакризата, а в този момент и поради войната в Украйна. Последната огромна поддръжка бе поради високата цена на електрическата енергия. Подобна поддръжка обаче нямаше за компаниите, употребяващи парата като топлоносител. Те просто бяха забравени от системата. Още по тематиката Финанси 21 юни 2023 ВЕИ 20 юни 2023 А сходна политика е в несъгласие на концепцията за „ опазване на работните места “. Дори в противен случай, точно поради плануваните промени и неналичието на помощ скоро някои браншове могат да „ изпаднат “ от българската индустриална кошница. А поради такива проблеми родната тежка промишленост след няколко години може изцяло да изгуби своите конкурентни преимущества, по отношение на другите стопански системи. Като се вземе поради и географското ни състояние, е явно за всички по какъв начин повече компании биха мигрирали отвън рамките на Европейски Съюз. За да се избегне това първоначално е необходим разговор на политиците с бизнеса, а по-късно и ясна визия и предвидимост накъде да се насочат напъните на предприятията. Последните два фактора зависят ненапълно и от нормализирането на политическата конюнктура у нас. Защо са нужни удачни политики? В момента към този момент сме надалеч от нуждата за възобновяване след пандемията и огромна част от бизнеса на процедура се е възстановил от тази рецесия. Това, от което сега имат потребност фирмите и за което Европа упорства, е за декарбонизиране и ускорение на процесите по зеления преход. Някои страни поеха самодейността за въглеродна индиферентност доста по-рано в сравнение с целия Европейски Съюз и образец за това са  скандинавските страни и Франция. Германия пък от години води политика на зелени вложения. Подкрепата за огромния бизнес е нужна тъкмо в това направление – да откри верния път за декарбонизация. Точно подобен е и въпросът на родното дружество „ Солвей Соди “. От компанията към този момент са почнали сложния път за декарбонизация имат и утвърдена от мениджмънта пътна карта по тематиката. Инвестициите на групата у нас за последните 25 година са над 1,6 милиарда лв.. И още нещо: сдружението е най-големият цех за произвеждане на синтетична калцинирана сода и той за благополучие действа тъкмо в България.  Но неналичието на държавна устойчива политика спъва визията за развиване у нас. Развитие, което е значимо и дава прехранване на над 1300 висококвалифицирани чиновници в региона на Девня и Североизточна България. Тук не приказваме единствено за едно дружество, което употребява софтуерна пара за главен запас в производството си. Засегнати и без съвсем никакви благоприятни условия за поддръжка са редица предприятия от химическата, циментовата, фармацевтичната и пивоварната промишленост. Всички те разчитат и на парата, освен на електрическата енергия, за производствата си. А без поддръжка от страната „ Солвей Соди “ не могат постоянно да свиват срамо разноските си. Дори в случай че неналичието на съответна поддръжка продължи, то през 2027 година компанията чака да загуби конкурентоспособност по отношение на другите предприятия в района, стана ясно от презентация на компанията, направена неотдавна в София. А това води до загуби и проблеми за цялото дружество, чиновниците му и стопанската система като цяло. Много от фирмите, в това число и „ Солвей Соди “, към този момент имат доста ясно изразени проекти за развиване и на производството,  и на мощностите си. А акцентът на помощта би трябвало да бъде по какъв начин тъкмо да се резервира конкурентността на предприятието, изясняват оттова. Ще има ли пара за локомотива „ Солвей “? Към момента „ Солвей Соди “ остава изключено изначално от опцията за поддръжка посредством Плана за възобновяване и резистентност.  Компанията е част от схемата за търговията с излъчвания, от която като алтернатива са изключени предприятията да аплайват за средства по проекта. Възможностите за вложения посредством спестените излъчвания също са лимитирани, а в България към момента не действа и Модернизационния фонд и Фонда за декарбонизация, от които също може да се търси поддръжка. Структурните фондове на Европейски Съюз имат друга устременост, а това оставя горещата пара и локомотивът „ Солвей “ без доста разновидности за маневриране. Думата „ маневрира “ може би не е точна, само че добре разказва гората от инциденти - високи цени, планове за декарбонизация и условия на Европейски Съюз за зеления преход. Натрупването на всички проблеми на куп, в комбиниране с неналичието на постоянно държавно управление и поддръжка натежават от ден на ден и повече. Съхранението на сила и ролята на „ Девня енерджи “ Ако някой в миналото включи огромния бизнес в ПВУ и в стратегиите за развиване на ВЕИ дружно със системите за  предпазване на сила, то това ще бъде добър старт за нови планове в промишлеността. Там „ Солвей Соди “ може интензивно да се включи, по сходство на другият промишлен колос у нас „ Аурубис “, въпреки че техния фокус не е върху производството на калцинирана сода. На процедура огромния бизнес у нас има инфраструктура за създаване на сериознио уреди за предпазване на сила, посредством партньорство с банки може да задели запас за вложения във ВЕИ планове. „ Аурубис “ към този момент влагат в собствен личен слънчев парк и упоритостта им е след няколко години цялото произвеждане да е основано на чиста сила.  От „ Солвей Соди “ също имат построен фотоволтаичен парк. Компанията ще работи тясно и със земеделските производители в района, от които получава биомаса с която се зарежда отчасти Топлоелектрическа централа „ Девен “. Другата част ще идва и от RDF - различно гориво от неопасни боклуци, които могат да се  създават в района, и които биха могли да се доставят един ден и от завода за отпадък на София. Това гориво допуска включва оползотворяване на авансово обработени битови боклуци, които не могат да бъдат рециклирани. Вместо да бъдат депонирани на общинско равнище, което се случва в България все още, ще се употребяват за произвеждане на сила по доста ефикасен метод ”, изясняват от „ Солвей Соди “ за плана си „ Девня енерджи “. Амбицията на компанията е до 2026 година да е понижила с 1/3 въглеродния си отпечатък, а последователно до 2030 година да приключи и потреблението на въглища в производството си у нас и в Европа. Основната цел несъмнено е постигането на климатичната индиферентност като това ще се случи доникъде на този век. В разбора за включени редица технологии за този развой като хващане и преправяне на CO2, даже нови зелени мощности или бъдещите нови нуклеарни технологии. Но всичките тези вложения са непостижими за едно дружество. Далеч по-лесно е производството да отиде отвън рамките на Европейски Съюз, в случай че страната и Европа сметнат, че може да се продължава без поддръжка за прехода… Така сега предприятието е притиснато от регулациите. Единствената поддръжка идва посредством Системата за търговия с въглеродните излъчвания. Но в Европа досега няма случай сходни планове да са се изплатили единствено посредством търговия с квоти. Технологичната пара остава изключена като енергиен притежател в зеления преход у нас, най-малко досега. За да се декарбонизира софтуерната пара за предприятията от химическата и циментова промишленост в кратковременен проект няма доста други възможности: нито зеленият водород е толкоз развъртян, с цел да бъде различно гориво, нито пък ще бъде промишлено конкурентоспособен в идните десетина години. Предизвикателството към зеления и синия водород в този момент е ориентирано към обстоятелството, че той е доста подпомаган с европейски средства, с цел да доближи промишлено развиване. Но в действителност неговото потребление към този миг за чисто енергийни потребности на европейско равнище съвсем се изключва, тъй като стопански процеса не може да бъде затворен. Цяла Европа се е впрегнала да търси разновидности може ли да се употребява зелен и наследник водород в енергетиката непосредствено като първично гориво или не.  Индустрията също не може еднопосочно да отговори на този въпрос. Ролята на синтетичните горива и биометана Към момента в надвива концепцията за потребление на биометан и химикали за произвеждане на гориво за ТЕЦ-ове, като този на „ Солвей “. Този микс наподобява ще бъде и в главното гориво в идващите десетина години, до момента в който действително се развие водородната индустрия и у нас. Заради това към този момент производството се концентрира главно върху системите за предпазване на въглероден диоксид и използването на устойчива биомаса. Едва след 10 години водородът може да се чака да бъде стабилно и стопански целесъобразно различно гориво или суровина за други процеси. Засега обаче природният газ си остава гориво, което ще бъде преходно и, което след към 15 г няма да се употребява във разновидността, в който виждаме в този момент. Вече се открояват разработките на синтетичен газ, който се създава от разнообразни химически процеси. В идващите 10 г въглищата също нямат кой знае каква опция, с изключение на биомасата, за която обаче от ден на ден се поставят критерии за резистентност. Другият източник на различно гориво са битовите боклуци или познатото у нас RDF гориво. То е познато като технология в Европа и се употребява от дълго време, само че в България към момента даже няма явен стандарт какво тъкмо може да съдържа RDF горивото. В момента действително този артикул се създава само от завода за отпадък край София. В новите съоръжения на  „ Солвей Соди “ може да се употребяват и нови типове гориво, получено от отпадъците от биомаса, както и известната плява. На процедура, при цялостно натоварване на мощностите в региона на Девня, цялото  RDF гориво на София може да бъде изгорено, и това ще покрива едвам една трета от енергийните потребности на централата там. Другите две трети могат да идват тъкмо от новите генерации гориво на биомаса, които са екологично устойчиви. Тези планове са разказани в пътната карта на „ Солвей Соди “ за декарбонизация, която към този момент няколко пъти е представяна пред политиците.  Тя се поддържа от локалната власт, само че няма държавническа воля и поддръжка за тези начинания. Разбира се, остава и другият вид – предприятието продължава да работи, до момента в който Европа разрешава използването на въглища за произвеждане на пара. Това обаче е пагубният вид за всички в региона на българската химическа котловина – Девня. А в изискванията на пожелания по какъв начин страната ни може да има своите въглеродни долини, то дано специалисти и политици да намерят метод за устойчивото развиване на химическата промишленост у нас, коеято може да бъде ключовоа и за другите браншове в процеса на декарбонизация.