За правото да дишаш чист въздух: Историята на екопротестите в Русе
Годината е 1987, Русе е систематично обгазяван с хлор от химическия комбинат в Гюргево.
Заради българо-румънската дружба сред двете социалистически страни, реакция няма, макар че хиляди фамилии напущат града, с цел да могат децата им да дишат.
Цонка Букурова, Дора Бобева, Стефка Монова, Албена Велкова, Евгения Желева и Вяра Георгиева преодоляват страха си от тоталитарната страна и през септември излизат първи на митинг на площада в Русе.
Чашата на търпението прелива на 23 септември – денят, в който децата получават алените си пионерски връзки на площада. Навън не се диша от хлорната мъгла, само че церемонията не е анулирана.
„ Имаше коли за спешна помощ на площада. Не се откри един от ръководителите да приключи това нещо, такова издевателстване над децата. Връчвайки пионерските връзки, на които първото предопределение беше да си запушат нослетата децата, ни накара съществено към този момент да решим и чашата преля”, спомня си Бобева.
В деня на митинга, проведен скрито по телефоните, на площада е цялостно с милиция. Партийните организации са забранили на служащите да участват, само че хората не се подчиняват. Желанието за чист въздух е по-силно от страха.
„ Разпънахме първия девиз и започнахме да се оглеждаме и хората започнаха зад тила ни да идват. Само се поглеждахме и си казвахме „ получи се, стана”. Това беше най-важното за нас, да има хора зад тила ни”, споделя Бобева.
Следват нови, още по-масови митинги, до момента в който се стига до голремия триумф – затварянето на химическия цех в Гюргево.
30 години по-късно от шестте организаторки живи са единствено четири, които обаче интензивно вземат участие и в днешните екопротести. Те не одобряват да ги назовават герои, а просто майки, изпълнили своя цивилен дълг – да обезпечат чист въздух на децата си.
-->
Заради българо-румънската дружба сред двете социалистически страни, реакция няма, макар че хиляди фамилии напущат града, с цел да могат децата им да дишат.
Цонка Букурова, Дора Бобева, Стефка Монова, Албена Велкова, Евгения Желева и Вяра Георгиева преодоляват страха си от тоталитарната страна и през септември излизат първи на митинг на площада в Русе.
Чашата на търпението прелива на 23 септември – денят, в който децата получават алените си пионерски връзки на площада. Навън не се диша от хлорната мъгла, само че церемонията не е анулирана.
„ Имаше коли за спешна помощ на площада. Не се откри един от ръководителите да приключи това нещо, такова издевателстване над децата. Връчвайки пионерските връзки, на които първото предопределение беше да си запушат нослетата децата, ни накара съществено към този момент да решим и чашата преля”, спомня си Бобева.
В деня на митинга, проведен скрито по телефоните, на площада е цялостно с милиция. Партийните организации са забранили на служащите да участват, само че хората не се подчиняват. Желанието за чист въздух е по-силно от страха.
„ Разпънахме първия девиз и започнахме да се оглеждаме и хората започнаха зад тила ни да идват. Само се поглеждахме и си казвахме „ получи се, стана”. Това беше най-важното за нас, да има хора зад тила ни”, споделя Бобева.
Следват нови, още по-масови митинги, до момента в който се стига до голремия триумф – затварянето на химическия цех в Гюргево.
30 години по-късно от шестте организаторки живи са единствено четири, които обаче интензивно вземат участие и в днешните екопротести. Те не одобряват да ги назовават герои, а просто майки, изпълнили своя цивилен дълг – да обезпечат чист въздух на децата си.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ