Мистър Джоунс - журналистът, който разкри гладомора и разби мита за съветската утопия
Годината е 1932-ра. Украйна е обзета от невъобразим всеобщ апетит и милиони хора умират. Сталин трансформира Украйна в житница на Съюз на съветските социалистически републики и плодородните житни поля са факт, само че доста скоро те ще бъдат унищожени и изхабени до край, а техните запаси - употребявани, с цел да се финансират амбициозните планове за индустриализация на страната.
Това ще докара до така наречен " гладомор " - комбиниране от двете украински думи за " апетит " и " заличаване ". Въпреки геноцида, малко на брой са тези, които приказват за него, а протичащото се в Украйна се покрива добре от властта посредством смазаната машина за подправени вести.
Филмът " Мистър Джоунс " на полската режисьорка Агнешка Холанд, който едвам не завоюва тазгодишното Берлинале, показва историята на амбициозния млад английски публицист Гарет Джоунс, който се прочува като единствения задграничен публицист, летял с Хитлер. Докато работи като консултант на премиера Лойд Джордж, той стартира да се оглежда за идната огромна история. Във всички вести се приказва за руската " химера " и Джоунс желае да разбере по какъв начин Сталин финансира по този начин бързата рационализация на Съветския съюз. Отива в Москва, а там съумява да подлъже управляващите и скрито отпътува за Украйна. Там става очевидец на същински смут – милиони са оставени да умират от апетит, с цел да може цялото зърно да се продава в чужбина и по този начин да се финансира Съветската империя.
" Мистър Джоунс " имаше своята премиера у нас в границите на 23-тия София Филм Фест, а Actualno.com употребява опцията да беседва с продуцента на кино лентата - Клаудия Смея.
Снимка: Личен списък
Филмът визира тематика с огромен политически заряд – за геноцида в Украйна през 30-те години на 20 век. Трудно ли е да продуцираш сходен план, представящ толкоз сензитивна тематика?
На първо място, представяйки геноцида в Украйна няма да по какъв начин да създадеш филм като всички други, тъй като предметът му е доста характерен. Има два фактора в " Мистър Джоунс " – от една страна е журналистът Гарет Джоунс, неговата персонална история, биография. Другият фактор е гладът в Украйна. Мисля, че не бихме могли да създадем този филм без голямата помощ на хората, които ни вкараха в историята – това главно беше сценаристката – тя има родствена връзка с Украйна и по-голямата част от историята е построена на действителни обстоятелства в духа на времето. Нейните прародители са бежанци от Украйна и с помощта на тях и нейните изследвания, тя е разкрила какъв брой прелестен човек е бил журналистът Гарет Джоунс. Наши сътрудници в този план са доста хора, които са помогнали да се споделя и знае повече за Холодомора (името на гладомора на украински, б.а.) през днешния ден. Защото когато започнахме да работим по него установихме, че мнозина не знаят за него. Всеки е чувал за Холокоста, само че съвсем никой за Холодомора и какъв брой хора са били убити по това време. Огромни благодарности на огромния историк Тимъти Снайдър, който ни оказа помощ с доста документи и данни за протичащото се през 30-те години в Украйна. Имахме и огромна помощ от нашите украински сътрудници, които спомогнаха доста този филм да доближи до света. Сниман е в Украйна, Полша и Англия.
Как решихте да продуцирате този филм, по какъв начин повярвахте в него?
Всъщност бе доста бърз развой. Аз също имам персонална история, обвързвана с Украйна – имах другари от учебно заведение, които бяха от Украйна, бяха избягали от събитията там, от съветската експанзия в страната. Когато стартирахме плана, аз също започнах да пътувам из Украйна. Трябваше да снимаме там, само че заради разнообразни политически аргументи се осъществя в Полша. Тимъти Снайдер е споделил на сценаристката, че Ангешка Холанд би била най-хубавият режисьор за този план, след това направихме обща среща и нямаше по какъв начин да откажем. Агнешка беше доста заета, само че в границите на три седмици показа, че в действителност желае този сюжет.
Снимка: Getty Images/Guliver
Предизвикателство ли е работата с Агнешка Холанд?
О, да, голямо! Бих могла да приказвам с часове. Ангешка е този вид хора, които те въодушевяват освен по време на късия интервал, в който работите дружно, а от който черпиш ентусиазъм за цялостен живот. Тя е невероятна освен като актьор, само че и като човек, който може да събере всички нужни детайли дружно. Бих споделила, че не мога да си показва да работя толкоз доста, колкото нея. Защото тя не е просто режисьор, тя е икона. Филмът, които снима към дадения миг, не е просто следващият филм и следващата история, която пресъздава. Тя го показва не просто по метод, който би бил забавен, само че и значим, важен. Не просто да правиш филм, а да си част от премеждие, което в никакъв случай няма да забравиш. Понякога може да е мъчно, рисково, само че нито за момент да не се съмняваш дали си е коствало.
По време на премиерата на кино лентата в Берлин Агнешка показа, че е желала да " избегне порнографията на насилието ", само че да остане вярна на действителността. Как се е справила съгласно вас с тази задача?
Във кино лентата могат ясно да се видят гладът и страхът. За нас не беше толкоз значимо да покажем самото принуждение, актът на насилието, тъй като и през днешния ден имаме прекомерно доста принуждение към себе си, а по-скоро да покажем факторите, които са ни избавили от него. Така че ние се нуждаем от хора, които са смели да откриват истината, които да се изправят против тоталитарната система. Нуждаем от тях в живота си, с цел да ни оказват помощ да подредим този исторически пъзел в главата си. Ако гледате кино лентата, вие първо бихте си показали какво е било, без даже да видите картина от него. Внушението е доста по-силно от всичко. То ни кара да се замислим в каква самобитна война живеем през днешния ден.
Вие споменахте за фамилията на Андреа Чалупа - авторка на сюжета на " Мистър Джоунс " – нейният дядо е един от оживелите от " гладомора " в региона на Донбас. Помага или пречи на работата персоналната история, обвързвана с работата по лентата?
Бих споделила, че без тези предпоставки не бихме имали толкоз прелестен сюжет от Андреа. Mисля, че историята на дядо ѝ е повлияла на цялото ѝ семейство. Андреа е публицист, тя е пътувала из Украйна и е писала за протичащото се там. За нея това не е просто историята на една невероятна персона, а и нейната история, на нейното семейство, което е оживяло. Израснала е в Съединените щати и с нейната сестра са избрали да бъдат политически деятели и да разкриват истината. Ако погледнем метода, по който тя споделя историята, бихме могли да прозрем, че е вложила и нещо персонално в описа, което ѝ е помогнало да го пресъздаде по допустимо най-хубавия метод.
Снимкa: Getty Images/Guliver
Тя включва среща на журналиста Джоунс с Джордж Оруел. Има ли историческа причина да мислим, че такава среща в действителност се е случила и в случай че да - по какъв начин е повлияла на писателя?
Не знаем сигурно, само че бихме могли да предположим, че такава среща е имало. Влиянието е голямо. Нашата сценаристка стартира да рови доста надълбоко в историята и искаше да научи повече. Джордж Оруел по-късно споделя, че известният му роман-утопия " Фермата на животните " е въодушевен точно от репортажите на Гарет Джоунс. Всъщност Андреа първо е прочела тази книга и първият човек, за който е желала да знае повече е бил Оруел, а по-късно й е станала забавна и личността на Джоунс. Никога не открихме същински документи, доказващи среща сред двамата, само че тя сигурно би била допустима.
По това време под натиска на Кремъл западните репортери отхвърлят съществуването на апетит и жестокости. Можем ли да създадем някаква параленост с това, което се прикрива, за протичащото се през днешния ден в разнообразни елементи на света?
Посланието, което желаеме да достине до хората, гледащи кино лентата, е че ние се нуждаем от смели публицисти, търсещи истината на доста места по света – изключително в Русия, само че освен. Тук е и Тръмп и това, което се случва със Съединени американски щати през днешния ден. За нас – за мен, Агнешка и Андреа, беше извънредно значимо да покажем, че през днешния ден повече от всеки път се нуждаем от хора, говорещи истината, без да се въздействат от властимащите.
Прекалено ли би било в случай че кажем, че цялата история на руската страна е белязана от разпространението на една огромна " подправена вест "?
Тогава е било пропагадна, по този начин е и в този момент, към момента има агитация. В Русия се нуждаят от такива вести, с цел да пазят себе си от хората, които приказват свободно за проблемите, да се защищават от свободните медии. Това е агитация, която към момента построяват.
Може ли този филм да бъде ентусиазъм за някой от младежите в публицистиката да бъде новият Гарет Джоунс?
Ние безусловно се надяваме, че доста хора ще пожелаят да бъдат новият Гарет Джоунс. Аз в действителност имам вяра, че започваме да живеем в по-добри времена. И не става въпрос единствено за публицистите, а за нас, за всички хора, тъй като това е въпросът – какъв брой хора биха пожертвали себе си за богатството на другите. Джоунс е имал разнообразни избори, както можем да забележим във кино лентата, само че е избрал тъкмо този. Той е можел да продължи да живее в своя предпазен свят или да избе да поеме риск и би трябвало, предвид на това, че от това е зависел живота на доста хора.
Диалогът във кино лентата сред Гарет и Оруел, когато Гарет споделя, че в Украйна умират хора и той може да ги избави, е знаков. И въпросът е през днешния ден, в случай че се огледаме към себе си и кой се интересува от това, което се случва с другия, с човечеството? А би трябвало! На всяка цена!
Интервю на Милена Славкова
Това ще докара до така наречен " гладомор " - комбиниране от двете украински думи за " апетит " и " заличаване ". Въпреки геноцида, малко на брой са тези, които приказват за него, а протичащото се в Украйна се покрива добре от властта посредством смазаната машина за подправени вести.
Филмът " Мистър Джоунс " на полската режисьорка Агнешка Холанд, който едвам не завоюва тазгодишното Берлинале, показва историята на амбициозния млад английски публицист Гарет Джоунс, който се прочува като единствения задграничен публицист, летял с Хитлер. Докато работи като консултант на премиера Лойд Джордж, той стартира да се оглежда за идната огромна история. Във всички вести се приказва за руската " химера " и Джоунс желае да разбере по какъв начин Сталин финансира по този начин бързата рационализация на Съветския съюз. Отива в Москва, а там съумява да подлъже управляващите и скрито отпътува за Украйна. Там става очевидец на същински смут – милиони са оставени да умират от апетит, с цел да може цялото зърно да се продава в чужбина и по този начин да се финансира Съветската империя.
" Мистър Джоунс " имаше своята премиера у нас в границите на 23-тия София Филм Фест, а Actualno.com употребява опцията да беседва с продуцента на кино лентата - Клаудия Смея.
Снимка: Личен списък
Филмът визира тематика с огромен политически заряд – за геноцида в Украйна през 30-те години на 20 век. Трудно ли е да продуцираш сходен план, представящ толкоз сензитивна тематика?
На първо място, представяйки геноцида в Украйна няма да по какъв начин да създадеш филм като всички други, тъй като предметът му е доста характерен. Има два фактора в " Мистър Джоунс " – от една страна е журналистът Гарет Джоунс, неговата персонална история, биография. Другият фактор е гладът в Украйна. Мисля, че не бихме могли да създадем този филм без голямата помощ на хората, които ни вкараха в историята – това главно беше сценаристката – тя има родствена връзка с Украйна и по-голямата част от историята е построена на действителни обстоятелства в духа на времето. Нейните прародители са бежанци от Украйна и с помощта на тях и нейните изследвания, тя е разкрила какъв брой прелестен човек е бил журналистът Гарет Джоунс. Наши сътрудници в този план са доста хора, които са помогнали да се споделя и знае повече за Холодомора (името на гладомора на украински, б.а.) през днешния ден. Защото когато започнахме да работим по него установихме, че мнозина не знаят за него. Всеки е чувал за Холокоста, само че съвсем никой за Холодомора и какъв брой хора са били убити по това време. Огромни благодарности на огромния историк Тимъти Снайдър, който ни оказа помощ с доста документи и данни за протичащото се през 30-те години в Украйна. Имахме и огромна помощ от нашите украински сътрудници, които спомогнаха доста този филм да доближи до света. Сниман е в Украйна, Полша и Англия.
Как решихте да продуцирате този филм, по какъв начин повярвахте в него?
Всъщност бе доста бърз развой. Аз също имам персонална история, обвързвана с Украйна – имах другари от учебно заведение, които бяха от Украйна, бяха избягали от събитията там, от съветската експанзия в страната. Когато стартирахме плана, аз също започнах да пътувам из Украйна. Трябваше да снимаме там, само че заради разнообразни политически аргументи се осъществя в Полша. Тимъти Снайдер е споделил на сценаристката, че Ангешка Холанд би била най-хубавият режисьор за този план, след това направихме обща среща и нямаше по какъв начин да откажем. Агнешка беше доста заета, само че в границите на три седмици показа, че в действителност желае този сюжет.
Снимка: Getty Images/Guliver
Предизвикателство ли е работата с Агнешка Холанд?
О, да, голямо! Бих могла да приказвам с часове. Ангешка е този вид хора, които те въодушевяват освен по време на късия интервал, в който работите дружно, а от който черпиш ентусиазъм за цялостен живот. Тя е невероятна освен като актьор, само че и като човек, който може да събере всички нужни детайли дружно. Бих споделила, че не мога да си показва да работя толкоз доста, колкото нея. Защото тя не е просто режисьор, тя е икона. Филмът, които снима към дадения миг, не е просто следващият филм и следващата история, която пресъздава. Тя го показва не просто по метод, който би бил забавен, само че и значим, важен. Не просто да правиш филм, а да си част от премеждие, което в никакъв случай няма да забравиш. Понякога може да е мъчно, рисково, само че нито за момент да не се съмняваш дали си е коствало.
По време на премиерата на кино лентата в Берлин Агнешка показа, че е желала да " избегне порнографията на насилието ", само че да остане вярна на действителността. Как се е справила съгласно вас с тази задача?
Във кино лентата могат ясно да се видят гладът и страхът. За нас не беше толкоз значимо да покажем самото принуждение, актът на насилието, тъй като и през днешния ден имаме прекомерно доста принуждение към себе си, а по-скоро да покажем факторите, които са ни избавили от него. Така че ние се нуждаем от хора, които са смели да откриват истината, които да се изправят против тоталитарната система. Нуждаем от тях в живота си, с цел да ни оказват помощ да подредим този исторически пъзел в главата си. Ако гледате кино лентата, вие първо бихте си показали какво е било, без даже да видите картина от него. Внушението е доста по-силно от всичко. То ни кара да се замислим в каква самобитна война живеем през днешния ден.
Вие споменахте за фамилията на Андреа Чалупа - авторка на сюжета на " Мистър Джоунс " – нейният дядо е един от оживелите от " гладомора " в региона на Донбас. Помага или пречи на работата персоналната история, обвързвана с работата по лентата?
Бих споделила, че без тези предпоставки не бихме имали толкоз прелестен сюжет от Андреа. Mисля, че историята на дядо ѝ е повлияла на цялото ѝ семейство. Андреа е публицист, тя е пътувала из Украйна и е писала за протичащото се там. За нея това не е просто историята на една невероятна персона, а и нейната история, на нейното семейство, което е оживяло. Израснала е в Съединените щати и с нейната сестра са избрали да бъдат политически деятели и да разкриват истината. Ако погледнем метода, по който тя споделя историята, бихме могли да прозрем, че е вложила и нещо персонално в описа, което ѝ е помогнало да го пресъздаде по допустимо най-хубавия метод.
Снимкa: Getty Images/Guliver
Тя включва среща на журналиста Джоунс с Джордж Оруел. Има ли историческа причина да мислим, че такава среща в действителност се е случила и в случай че да - по какъв начин е повлияла на писателя?
Не знаем сигурно, само че бихме могли да предположим, че такава среща е имало. Влиянието е голямо. Нашата сценаристка стартира да рови доста надълбоко в историята и искаше да научи повече. Джордж Оруел по-късно споделя, че известният му роман-утопия " Фермата на животните " е въодушевен точно от репортажите на Гарет Джоунс. Всъщност Андреа първо е прочела тази книга и първият човек, за който е желала да знае повече е бил Оруел, а по-късно й е станала забавна и личността на Джоунс. Никога не открихме същински документи, доказващи среща сред двамата, само че тя сигурно би била допустима.
По това време под натиска на Кремъл западните репортери отхвърлят съществуването на апетит и жестокости. Можем ли да създадем някаква параленост с това, което се прикрива, за протичащото се през днешния ден в разнообразни елементи на света?
Посланието, което желаеме да достине до хората, гледащи кино лентата, е че ние се нуждаем от смели публицисти, търсещи истината на доста места по света – изключително в Русия, само че освен. Тук е и Тръмп и това, което се случва със Съединени американски щати през днешния ден. За нас – за мен, Агнешка и Андреа, беше извънредно значимо да покажем, че през днешния ден повече от всеки път се нуждаем от хора, говорещи истината, без да се въздействат от властимащите.
Прекалено ли би било в случай че кажем, че цялата история на руската страна е белязана от разпространението на една огромна " подправена вест "?
Тогава е било пропагадна, по този начин е и в този момент, към момента има агитация. В Русия се нуждаят от такива вести, с цел да пазят себе си от хората, които приказват свободно за проблемите, да се защищават от свободните медии. Това е агитация, която към момента построяват.
Може ли този филм да бъде ентусиазъм за някой от младежите в публицистиката да бъде новият Гарет Джоунс?
Ние безусловно се надяваме, че доста хора ще пожелаят да бъдат новият Гарет Джоунс. Аз в действителност имам вяра, че започваме да живеем в по-добри времена. И не става въпрос единствено за публицистите, а за нас, за всички хора, тъй като това е въпросът – какъв брой хора биха пожертвали себе си за богатството на другите. Джоунс е имал разнообразни избори, както можем да забележим във кино лентата, само че е избрал тъкмо този. Той е можел да продължи да живее в своя предпазен свят или да избе да поеме риск и би трябвало, предвид на това, че от това е зависел живота на доста хора.
Диалогът във кино лентата сред Гарет и Оруел, когато Гарет споделя, че в Украйна умират хора и той може да ги избави, е знаков. И въпросът е през днешния ден, в случай че се огледаме към себе си и кой се интересува от това, което се случва с другия, с човечеството? А би трябвало! На всяка цена!
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ