Гоби е една от най-студените пустини в света. Тя се

Гоби е една от най-студените пустини в света. Тя се протяга в голяма дъга на 1600 километра – от Северен Китай до Югоизточна Монголия, заемайки повърхност от 1,3 милиона квадратни километра.

Пустинните региони на Гоби, както е признато да се счита, към този момент 65 милиона години остават на практика неизменими и безводни.

Неуловимият Олгой-Хорхой

С пустинята Гоби са свързани доста секрети. Говори се, че в най-безлюдните ѝ пясъчни региони живее Олгой-Хорхой. Това е голям земен червей с пурпурен цвят. Той се появява на повърхността в най-горещите месеци. Местното население изпитва тайнствен смут пред Олгой-Хорхой, защото той бил кадърен да убива от разстояние като плюе смъртоносна отрова или поразява жертвата с електрически заряд.

Множество експедиции са търсили Олгой-Хорхой. През 1954 година на територията на Вътрешна Монголия работили американски учени. Те се качили на два джипа от село Сайншанд и… изчезнали безследно. По молба на държавното управление на Съединени американски щати монголските управляващи организирали търсене. Изчезналите били открити в един от труднодостъпните региони на Гоби. Двата автомобила се оказали изправни, само че недалече лежали шестте тела на военните. Тъй като дълго били на слънце, точната причина за гибелта в участниците на експедицията не била открита. Смята се, че са станали жертва на Олгой-Хорхой.

През 1946–1949 година в пустинята Гоби три пъти ходил известният руски публицист и палеонтолог Иван Ефремов. Той събрал голям брой локални поверия, свързани с червея палач. В един от разказите си той написа: „ Очевидно в пустинята Гоби живее още незнайно на науката необичайно създание. Възможно – светиня от антично, измряло население на Земята. “

През 90-те години в Гоби обитавали две чешки експедиции, опитващи се да открият неуловимия Олгой-Хорхой. Те не съумели да уловят гигантския червей, само че събрали многочислени доказателства за неговото битие.

Рогатият череп

Цяла редица странни находки са създали археолозите в Гоби. През 1995 година на границата на Китай и Монголия били открити няколко черепа, несъмнено принадлежащи на хора. Но те били забележителни с това, че всички имали… рога.

Почти незабавно се появили две хипотези – или тези рога изобретателно са вграждани човек и става дума за антична ловна магия, или точно подобен е бил вроденият градеж на главите на един от типовете антични жители.

Били нужни дълги месеци проучвания, с цел да се направи по-определен извод за произхода на това знамение. Странните находки били попилени някъде в музейните хранилища, а окончателните заключения не били оповестени.

Великанският хуманоид

През 1999 година английски палеонтолози в региона на монголското градче Уул разкрили в пластове на 45 милиона години фосилизирани остатъци на гигантско човекоподобно създание. Черепът му по редица признаци сочело близко роднинство с първите човекоподобни маймуни, живели преди 6-8 млн. години. Други антропологични признаци свързвали находката с Homo sapiens. Особеностите на градежа на черепа свидетелствали, че това създание е било в избрана степен рационално и можело да приказва. Строежът на скелета на този хуманоид бил непосредствен до човешкия. Само китките на ръцете били несъразмерно огромни. Ръстът на това създание бил нехарактерен за хората и приматите – към 15 метра.

Американските палеонтолози се отнесли скептично към находката. Списание Nature изказало съмнение, че находката в Уул е машинация, само че доктор Тоун от Англия разсъждавал друго: „ Възможно е да си имаме работа не с измряла преди милиони години раса, а с нещо друго, неприсъщо на нашата природа. Това създание, наподобява, се е развивало отвън законите на нашата еволюция. “ С това си заявление той много зарадвал уфолозите.

Неговият съотечественик Даниъл Станфорд на страниците на в. Globe оценил находката друго: „ Изглежда, ни се постанова да преразгледаме известната на човечеството история на планетата. Това, което открихме, изцяло опонира на съществуващата до през днешния ден научна картина на света. “ В изгода на находката приказват и локални предания за „ костелив дявол, живеещ в каньона “. („ Наука и Религия “, N 8, 2003)

Междупланетна война в пустинята

Втората половина на 60-те години била маркирана с политическо напрежение сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай. През 1969 година се стигнало до бойни дейности на съветско-китайската граница. На 11 септември 1969 година ръководителят на министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Алексей Косигин на противоположния път от Виетнам за Москва кацнал на пекинското летище и подписал съглашение с премиера на КНР Чжоу Енлай за опазване на съществуващите граници. След това ситуацията малко се нормализирала.

През април 1970 година над пустинята Гоби безусловно на ята летели НЛО. Наблюдавали ги от Китай и Съветския съюз. Съюз на съветските социалистически републики обвинил Китай, че пуска разследващи апарати. Китайците пък приписвали полетите на Съюза.

На 24 април се случил случай, изострил обстановката. В този ден един руски бомбардировач изхвърчал от Москва и съгласно заповедта трябвало да се приземи във Владивосток. Над Сибир връзката с него ненадейно прекъснала. Незабавно била проведена издирвателна интервенция – големият регион бил проучен от 200 самолета, само че от бомбардировача нямало и диря.

В тези дни радарите на системите за Противовъздушна отбрана на страната записали във въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики десетки полети на НЛО. Ракетите, които се опитвали да смъкват хипотетичните разследващи апарати, не достигали задачите си. Тогава военните експерти и спецслужби решили да изяснят от кое място са дохвърчали тези обекти.

Аналитиците реконструирали траекторията на техните полети и изяснили, че всички НЛО са се появили от район, намиращ се на 1000 км североизточно от монголската столица Улан Батор. След два дни била дадена заповед за предислокация на огромни сили на Съветската войска в този район. Три дивизии с танкове, БТР, военна техника и щабове тръгнали в източна посока. Съветският съюз обичайно за сходни случаи уведомил Запада, че войската се реалокира към място за военни учения.

На 27 април китайската армия също минала в придвижване. В Монголия почнало прекачване на дивизия, изведена от Северна Корея. В същото време руски самолети провеждали наблюдения и снимане от въздуха, след което авиацията безусловно засипала подозрителния регион с бомби. Медиите на двете страни заговорили за незначителни произшествия за нарушение на границите.

Но напълно друго нещо можело да се чуе в Хонконг. Бежанци от КНР разказвали за стотици починали от двете страни и за това, че Съюзът хвърлил нуклеарна бомба върху китайска секретна военна база или върху различен незнаен зложелател. Френският публицист Пиер Гарден и американският му сътрудник Дикс Лестър, които се намирали в Хонконг, също разбрали за граничния съветско-китайски спор. Дикс Лестър съобщил в сп. SAGA, че е разкрил и очевидци от Германска демократична република. Младите хора отишли в Монголия по стратегия за студентски продан и инцидентно станали очевидци на бойните дейности. Те удостоверили всичко, което разказвали в Хонконг бежанците, в това число и информация за разрушение на „ огромна военна база с многокилометрова система от тунели “.

Какво в действителност се е случило там, не е ясно и до през днешния ден. Не последвали никакви публични мнения за събитията в пустинята Гоби от април-май 1970 година. Що за апарати са летели над граничните региони сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай и какво отношение и имала секретната база, също остава мистерия.

Инфо: сп. Тайны ХХ века