Глобалните инвестиционни и кредитни системи са на прага на метаморфоза, ориентирана към климата, тъй като последиците от глобалното затопляне върху икономиките по света стават невъзможни за пренебрегване.
Тази промяна трябва да е добра новина, но икономически изправеният глобален юг може да понесе най-тежкото бреме на тази промяна.
Продължавайте да четете
списъка на 4 елементаДругият виновник за наводненията в Либия„Тори ни към разруха“: Холандски протестиращи срещу климата се борят с изкопаемите гориваМарокански момичета в риск от сексуално насилие, принудителен брак след земетресениеОбщо събрание на ООН: Могат ли лидерите спасяване на целите за устойчиво развитие?край на списъкаПреди 2021 г. изменението на климата се разглеждаше предимно като проблем, който засяга непропорционално глобалния юг. Международните финансови институции и развитите икономики насочиха значителни суми от своите финанси, предназначени за смекчаване и инвестиции, свързани с климата, към уязвими райони, за да подобрят способността им да се адаптират.
Последните две години обаче доведоха до радикална промяна. По-конкретно през 2023 г. станахме свидетели на безпрецедентно нарастване на драматичните последици от изменението на климата в Северна Америка, Европа, Близкия изток и Източна Азия. Продължителните горещи вълни, наводнения, бушуващи горски пожари и опустошителни урагани удариха тези по-богати региони, оставяйки ги объркани.
На този фон не би трябвало да изненада никого, ако по-богатите нации пренасочат финансирането, което преди това е било разпределено за усилията за адаптиране на Глобалния юг, като го насочат вместо това към вътрешни усилия за възстановяване.
Промяната вече е забележима в механизми като многостранните фондове за климата, както беше подчертано наскоро от борбите на Зеления климатичен фонд (GCF) за осигуряване на ангажименти от богатите страни за предстоящия му цикъл на финансиране. Не забравяйте, че има само ограничени специализирани източници на финансиране за климата като начало.
И докато достъпът до финансиране от такива платформи е изключително предизвикателство, те играят решаваща роля и може да са единственият спасителен пояс за много уязвими региони. Ако тези средства изчезнат, Глобалният Юг няма да има врати, на които да почука. Фондът за загуби и щети (L&D), създаден едва миналата година, също може да стане жертва на този променящ се пейзаж. До известна степен вече е така.
Фондът все още няма достатъчно ангажименти, да не говорим за необходимия капитал, за да се справи с изменението на климата. Освен това той редовно се натъква на пренебрежителни коментари от богати страни относно вноските. Съединените щати, по-специално, продължават да се противопоставят на идеята за държане на исторически емитери отговорни за настоящия климатичен пейзаж или компенсиране на страни, засегнати от бедствия.
Очаква се COP28 да включи в своя дневен ред въвеждането в действие на фонда L&D. Ще бъде интригуващо да станем свидетели как делегатите ще се справят с предизвикателството да приведат в действие фонд, който е почти празен.
Друго следствие от провокираната от климата трансформация на финансовите системи, която може да има най-значително въздействие върху глобалния юг, е свързана с концесионните елементи в рамките на глобалния дълг.
За институционалните заемодатели като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка излагането на въздействието на климата става все по-очевидно чрез повишена вероятност от заеми, които кредитополучателите не са в състояние да изплатят поради трудности.
Такива предизвикателства произтичат от кредитополучателите, изправени пред повтарящи се бедствия, причинени от климата, или амортизация на техните съществуващи активи, причинени от ескалацията на глобалната инфлация, която сама по себе си може да бъде предизвикана от изменението на климата.
Кредиторите са изправени пред затруднение. От една страна, основният им мандат е да предоставят финансова помощ на нуждаещи се страни. Те обаче трябва също така да бъдат внимателни, когато отпускат заеми на държави, които може да не са в състояние да ги изплатят.
Следователно, като деликатен акт на балансиране, институциите сега се отдалечават от концесионния характер на дълговите инструменти, отказвайки се от предишната си снизходителност.
Пакистан служи като забележителен пример.
Миналогодишните наводнения хвърлиха страната в поликризи, тласкайки я опасно близо до фалит на държавния дълг. В крайна сметка икономическият колапс беше предотвратен чрез одобрението на програма за заем от $3 млрд. от МВФ.
Човек може да очаква, че МВФ ще предостави тази сума при изгодни условия, за да помогне за облекчаване на икономическите проблеми на Пакистан. Реалността обаче е точно обратната.
Реформите, свързани със спасителния пакет, доведоха до скок на годишната инфлация в Пакистан, достигайки исторически връх от 38 процента през май. Лихвените проценти също се покачиха, а пакистанската рупия достигна безпрецедентно дъно, с 6,2 процента спад спрямо щатския долар миналия месец.
Уязвимите от климата африкански нации представят други примери. Според собствената оценка на МВФ 13 африкански държави в момента се люлеят на ръба на климатичните и дългови проблеми. Поразената от суша Замбия и, напоследък, податливата на наводнения Гана вече са изпаднали в неизпълнение на задълженията си.
Перспективата за опрощаване на дългове, молба, за която пламенно се застъпва обременения от дългове Глобален Юг, не се харесва на кредиторите. Климатът се промени, а не принципите на капитализма.
„Искаме да платим“, каза президентът на Кения Уилям Руто по време на срещата на върха на Новия глобален финансов пакт през юни. „Но имаме нужда от нов финансов модел“, каза той. „Настоящата финансова архитектура е несправедлива, наказателна и несправедлива.“
Разбира се, глобалният юг ще трябва да зависи в по-голямата си част от своите вътрешни ресурси, за да стимулира инвестициите в климата. Тези държави трябва да се стремят да се освободят от безмилостния цикъл на дългова и климатична криза.
И все пак, за да постигнат това, те се нуждаят от финансова система, основана не на принципа за оцеляване на най-силните, а по-скоро на равни възможности за всички.
Просто съчувствие от страна на богатите вече няма да е достатъчно. Това, от което се нуждае Глобалният Юг и което с право заслужава, е систематизирана емпатия.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
