Как глобализацията и климатичните промени са унищожили древния свят
Глобална стопанска система, разчитаща на взаимната взаимозависимост – евентуално прекалено много. Климатични промени, причиняващи бедствия по целия свят. Воюващи нации, внесли безпорядък измежду цивилизациите.
Звучи като нашето съвремие, само че в действителност се отнася за интервал, прочут като късна бронзова ера отпреди 3200 години. Точно по този начин, днешната глобализация води началото си отпреди най-малко три хилядолетия, когато народите са почнали да търгуват между тях, което доста е повлияло на културите им.
Но след 300 години стопански взрив и културен и софтуерен прогрес, целият цивилизован свят се е сринал в границите на десетилетия поради фактори, паралели на които откриваме през днешния ден. Това е първият образец за това по какъв начин политическа неустановеност в единия завършек на света може фрапантно да повлияе на стопанската система на райони, намиращи се на хиляди километри.
През второто хилядолетие пр.Хр. цивилизованият свят е обхващал общества от Гърция и Италия на запад, до Египет, Ханаан и Месопотамия на изток.
През последните 100 години археолози са разкрили доста доказателства за мощна търговия със артикули и работна ръка сред античните царства.
През 1930-те в Мари, царство в днешна Сирия, са открити 20 000 глинени плочки, измежду които са разчетени дълги описи със артикули, търгувани с други царства, както и доказателства, че владетелите са разменяли услугите на лекари, занаятчии и музиканти един с различен.
Икономическата взаимна взаимозависимост е била толкоз навлязла, че има доказателства и за антично ембарго – нещо, което допреди се смяташе за съвременно откритие – когато хетите са оповестили, че никой транспортен съд не може да плава към Микена.
Египет, най-великата мощ през късната бронзова ера, бил изключително мечтан търговски сътрудник поради златото си – то било толкоз несметно, че владетели на непознати земи упорствали фараоните да им го пращат, тъй като за Египет то било като пясъка.
Но въпреки цивилизованите общества да процъфтявали в продължение на епохи, някъде през 1177г.пр.Хр. (представителна година, защото събитията са се случили в границите на няколко десетилетия) всичките те видели своето проваляне, в това число заличаването на културите, технологиите и езиците им.
Вината за това световно заличаване се хвърля на една загадъчна група, известна като Морските нации.
Никой не е сигурен от кое място са пристигнали – най-вероятно са били от региона на Бяло море – само че се счита, че са били формирани от шест групи, измежду които и филистимците, за които написа в Стария завет. Те прииждали на талази в продължение на десетилетия, завладявайки всичко по пътя си.
Според записките на египетския фараон Рамзес III, Морските нации нападнали Египет два пъти – през 1207г.пр.Хр. и през 1177г.пр.Хр. Освен това опустошили други огромни империи, в това число Хетското царство, Микенската цивилизация, Ханаан и Кипър.
Рамзес писал за това по какъв начин Морските нации завладели други империи и въпреки Египет да спечелил и двете войни, след втората по този начин и не съумял да се съвземе, с което пристигнал краят на епохи египетско предимство.
Накрая като че ли цялата цивилизация била заличена, дружно с всичкото културно благосъстояние от предходните епохи.
Днес се счита, че нашествията на Морските нации са били в резултат на тежки суши, породени от климатични промени, които довели до апетит. В последна сметка падението на тази цивилизация се оказало съвършената стихия от условия, които довели до фрагментирането на световната стопанска система и разпадането на връзките, на които разчитали всички останали цивилизации.
Били нужни епохи, до момента в който се възстановят някои райони. Пилос в Гърция останал съвсем запустял цяло хилядолетие.
Следващият интервал от историята, желязната ера, е белязан от доста по-дребна търговия и появяването на бизнесмени, което довело до основаването на децентрализирана стопанска система, изместила световната взаимна взаимозависимост. В същата епоха се появили още писменостите и демокрацията.
В историята не е имало цивилизация, която да не е видяла своя край и аргументите нормално са все същите. Колкото и жестоко увещание да е това за нас, можем да открием и нещо позитивно – даже нашата цивилизация да се срине, евентуално от нейните остатъци ще се роди нещо още по-забележително.
Това е цикъл, който светът е виждал неведнъж. Раждането и рухването на империи, последвани от раждането на нови империи и така нататък Това е кръговрат на раждане, напредък, еволюция, крах, заличаване и препраждане.
