Може ли руско-украинската война да приключи преди 2025 г.
Главното измежду тези опасения е по какъв начин ще приключи войната през идващите дванадесет месеца и по-специално - ще продължи ли Европа да поддържа формален Киев. Колко дълго може да се издържи тежката финансова поддръжка за Украйна? Какво въздействие могат да имат идните президентски избори в Съединени американски щати в края на годината, изключително в случай че републиканецът Доналд Тръмп завоюва? Има ли опция войната да завърши преди 2025 година? На първо място остава въпросът - какъв брой дълго може Европа дейно да упорства за своята изчерпателна финансова поддръжка за Украйна?
От началото на спора Европейски Съюз и неговите държави-членки са дали на Украйна общо 96 милиарда $ финансова, военна и филантропична помощ. На 1 февруари 2024 година европейските водачи се съгласиха да провиснал до 54 милиарда $ в поддръжка на самодейностите за възобновяване, реорганизация и рационализация на Украйна, дружно с нейните старания за използване на промени, които са от решаващо значение за нейното бъдещо участие в Европейски Съюз до 2027 година Следователно кумулативните финансови задължения от Европейски Съюз надвишават 150 милиарда $. Междувременно Обединеното кралство даде обещание над 15 милиарда $ на Украйна от 2022 година, до момента в който Съединените щати към този момент са изразходвали 66 милиарда $, като спомагателни 60 милиарда $ са планувани за бъдеща помощ.
Разрешаването на този спор остава неуловимо и изразходването на големи суми пари за Украйна може да стане политически несъстоятелно за западните държавни управления, подкрепящи формален Киев. Политическият напън във връзка с разноските евентуално ще стане по-ясно изразен в навечерието на идните избори за Европейски парламент (ЕП) през юни 2024 година, дружно с националните парламентарни избори в няколко страни, в това число Обединеното кралство, основен съдружник на Украйна.
Политика на Европейски Съюз след изборите за Европейски парламент на 6-9 юни 2024 година?
Гласоподавателите от 27-те държави-членки на Европейския съюз ще вземат участие в изборите за Европейски парламент на 6-9 юни, избирайки 720 членове на Европейския парламент. Проучванията демонстрират, че десните екстремистки партии са подготвени да реализират забележителен прогрес на тези избори.
Докато законодателното гласоподаване значително следва партийни съюзи, исторически Европейският парламент е бил доминиран от партии от по-широкия център, включващ Европейската национална партия (ЕНП) отдясно, Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) отляво и Алианс за либералите и демократите за Европа (ALDE).
Тези три групи сега държат 60% от местата в Европейския парламент. Сигурно е обаче, че този всекидневен съюз ще загуби забележителен брой мандати в интерес на крайната десница, като по този метод ще измести салдото на новия парламент към десния набор.
Съставът на идния Европейски парламент ще повлияе освен върху хода на войната в Украйна и връзките с Русия, само че и върху бъдещето на общата европейска отбранителна политика. Освен това, може да засегне въпроса за разширението на участието в Европейски Съюз, правейки присъединението на нови страни-членки съвсем невероятно.
Изборите идват в миг, когато Европейски Съюз е подготвен да обмисли опцията за продължение или понижаване на финансовата помощ за Киев. Въпросът за общата европейска защита също ще бъде съществена тематика на тези избори, изключително откакто Доналд Тръмп удостовери, че Съединените щати пазят и ще пазят европейските страни, в случай че те са подготвени да платят цената и да усилят разноските за защита.
Това, което най-вече тревожи Киев, е така наречен " отмалялост от Украйна ", което демонстрира понижаване на съчувствието и поддръжката на необятната общност в страните от Европейски Съюз. Последните избори в Нидерландия и Словакия към този момент доведоха до спад в поддръжката, като Словакия спря забележителен пакет от помощ за Украйна, до момента в който Нидерландия може да не извърши дългогодишното си заричане да достави самолети F-16.
Политиката на Полша към Украйна
В Европейски Съюз се водят напрегнати договаряния с Унгария и други страни членки по отношение на помощта за Украйна. Унгария зае страната на Русия, за разлика от останалата част от Европейски Съюз, и има за цел изцяло да спре помощта за Украйна.
След като в началото даде забележителна поддръжка и помощ на Украйна при започване на спора с Русия, някогашният полски министър председател Матеуш Моравецки разгласи през септември 2023 година, че страната му ще спре да въоръжава Украйна, с цел да даде приоритет на укрепването на личните си отбранителни сили. Това решение съответства с продължаващия спор сред двете страни по отношение на износа на украинско зърно, което накара Украйна да заплаши със съд Полша пред Световната комерсиална организация (СТО). Полша даде поддръжка на Киев в размер на близо три милиарда евро, в това число военно съоръжение на стойност 1,5 милиарда евро.
Новото полско държавно управление, определено през декември 2023 година, се върна към европейския курс. Новият министър-председател на Полша Доналд Туск, умел европейски политик и някогашен ръководител на Европейския съвет (2014-2019 г.), посети Берлин и Париж през февруари 2024 година, с цел да ускори съдействието в европейската външна политика. Заедно с Германия и Франция, полското държавно управление задейства формулата на " Ваймарския триъгълник ", като в допълнение ускори външната политика и съдействието в региона на сигурността. Формулата на " Ваймарския триъгълник ", основана през 1991 година, е съюз сред трите страни, ориентиран към съдействие по европейски въпроси.
Президентските избори в Съединените щати са планувани за 5 ноември 2024 година
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е изправен пред компликации при прокарването на пакет от финансова помощ за Украйна през американския Конгрес в годината на изборите. Тази предизвикателна обстановка за Украйна се усложнява от евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом през идната година.
Тръмп не е дефинирал ясно политиката си по отношение на Украйна, с изключение на изказванието си, че може да приключи войната в границите на 24 часа. Неговата антинатовска изразителност е добре известна, дружно с общото му пренебрежение към европейските институции и изненадващото му удивление към съветския президент Владимир Путин. В Европейски Съюз към този момент има възходящи опасения по отношение на евентуалното завръщане на Тръмп отпред на Съединените щати. Въпреки че точните финансови последствия от следващата администрация на Тръмп остават несигурни, е рационално да се планува най-лошият сюжет за Украйна, където армията им губи инерция и се чака Тръмп да реши да спре милиардната помощ за Украйна. Това е тревожна вероятност за европейската отбранителна политика, която към този момент има вяра, че Путин чака времето си и се пробва да надживее Запада. Следващите 12 месеца са решаващи за европейските съдружници на Украйна, защото е явно, че ползата на Европа е да попречи на Путин да завоюва тази война.
В навечерието на президентските избори в Съединени американски щати неизбежно ще се появят опасения по отношение на последствията за европейската сигурност, в случай че Съединените щати отсъстват. Като се има поради, че украинската сигурност е директно обвързвана с по-широката европейска сигурност, въпросът по какъв начин да се поддържа Киев остава от първостепенно значение. Дългосрочната цел на Европа е да реализира по-голяма самостоятелност на сигурността от Вашингтон, което се разминава с трансатлантическата политика на Съединени американски щати.
През идващите 12 месеца Брюксел ще стартира да изследва опцията за потребление на замразени съветски активи за финансиране на Украйна. Въпреки че тези средства не могат да се употребяват законно за закупуване на оръжия, те могат да се употребяват за покриване на разноските за репарации. Дипломатите се притесняват, че основаването на казус за потребление на замразени активи за набиране на средства за военни помощи може да насърчи страни като Китай да задълбочи борбите си със Запада, изключително откакто Пекин одобри нов закон предходната година, улесняващ сходни дейности, включващи заледяване на задгранични активи в Китай.
Дори в случай че Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати утвърди спомагателни 60 милиарда $ за поддръжка на Украйна, има дребна вероятност за прекъсване на съветската атака или въздържане на Русия от продължение на тази война.
Въпрос на време ли е някогашният президент Доналд Тръмп да се върне в Белия дом? Какво ще прави през втория си мандат, какви уроци е научил и какви неточности няма да повтори? Тръмп омаловажава политиките на президента Байдън, само че без да показва други възможности. Това включва обвинявания против администрацията на Съединени американски щати, че е предала Украйна на Русия и неговата рецензия към решението на Байдън да не разполага войски там, макар че е за всички е ясно, че Тръмп също няма да изпрати войски. Малко евентуално е Тръмп да натовари американците със обилни финансови задължения. Вместо това той ще се стреми да откри практическо решение, като одобри нужните отстъпки от Украйна и договаря въз основа на тях.
Тръмп не споделя същите правила и полезности като европейците, като свободата и суверенитета на Украйна и други, които не са в сходство с неговите цели или сметки. Той евентуално ще се ангажира с Путин, с цел да обсъдят разрешаването на рецесията, което евентуално ще е за сметка на Украйна, защото й липсва решителен лост, който има значение за Тръмп и неговия опортюнистичен темперамент.
Съединените щати са нация, ръководена от институции, които имат доста въздействие върху вземането на решения, без значение от партийните ползи или самостоятелни стратегии. Тези институции постоянно смекчават капризите на американските президенти и администрации, изключително в случай че са свързани с същинска опасност за националната сигурност на Съединени американски щати, както беше демонстрирано няколко пъти по време на президентството на Барак Обама и Доналд Тръмп. Дори когато американската администрация работи в сходство със своите ползи, в последна сметка американските центрове за взимане на решения имат последната дума. Следователно няма действителна заплаха, че предстоящ американски президент ще компрометира украинската държавност и целокупност.
Дали статуквото е " корейският сюжет " за прекъсване на спора в Украйна?
Въпреки отричането от Русия на полемики за " корейския сюжет ", той съставлява потребно решение за Москва по няколко аргументи. Руският спор с Украйна е в положение на безсилие от месеци. " Корейският сюжет " подсигурява на Русия запазването на окупираните от нея територии в Източна и Южна Украйна, както и подсилване на позициите й по към 1000 км гранична линия.
" Корейският сюжет " или " 38-ият паралел " нормално се прави оценка като решението, реализирано след Корейската война (1950-1953) по линията на преустановяване на огъня сред Северна и Южна Корея, където демилитаризирана зона се простира сред двете Кореи. Този сюжет, обаче, не включва подписването на спокойно съглашение сред двете страни, което на процедура ги държи във война от 1953 година
Ако този сюжет се приложи по съществуващите бойни линии и при бъдещи мирни договаряния, Украйна може да загуби непосредствено към 100 000 квадратни километра. Тя ще бъде разграничена на две елементи, като първата ще бъде под контрола на Русия, обхващаща южните и югоизточните райони, в това число Кримския полуостров, анексиран от Москва през 2014 година Създаването на демилитаризирана зона с дълбочина няколко километра ще обезпечи преустановяване на огъня, което ще докара до де факто замразен спор. Разполагането на мироопазващи сили по демаркационните линии ще бъде належащо за установяването на тази демилитаризирана зона. Предвид актуалните условия, разполагането на сили на НАТО в Украйна е от значително значение за гарантиране на сигурността на Украйна.
На 26 февруари 2024 година френският президент Еманюел Макрон съобщи, че не изключва опцията за разполагане на френски сухопътни войски в Украйна. След приключването на конференцията за помощта за Украйна в Париж Макрон добави, че всички разновидности са на масата, с цел да се попречи на Русия да завоюва войната против Украйна. Въпреки това няколко членки на НАТО, в това число Съединените щати, Германия и Обединеното кралство, бързо отхвърлиха това предложение. Това развиване повдига въпроси дали предлагането на френския президент е сигнал за началото на старания за определяне на демаркационни линии, сходни на корейския сюжет.
Украйна няма да одобри никаква формула за заледяване на спора, сходна на " корейския сюжет ", в случай че западната поддръжка изцяло не спре. Не се чака това да се случи скоро, защото Европа към момента счита Украйна за своя първа отбранителна линия.
Нова турска мирна самодейност беше оповестена в коридорите на дипломатическия конгрес в Анталия на 3 март 2024 година след среща сред външните министри на Турция и Русия Хакан Фидан и Сергей Лавров. " По въпроса за Украйна нашето мнение е, че и двете страни са достигнали границите на това, което могат да получат посредством война. Смятаме, че е време да стартираме разговор за преустановяване на огъня ", сподели турският външен министър Фидан. Това навежда на въпроса дали самодейността на Турция продължава африканската самодейност от юли 2023 година или е в сходство с визията на Макрон за преустановяване на спора.
Русия е за заледяване на спора и статуквото
Основната политическа тенденция на Путин през 2024 година е опазване на статуквото на украинския фронт. Геополитически и военни специалисти не плануват огромна атака от Кремъл, най-малко не през първата половина на годината. Този метод е мощно оневинен от тяхна позиция. Москва не вижда нужда да трансформира актуалната военна демаркационна линия, защото това може да наруши съществуващия баланс на силите, до момента в който страната се приготвяше за значими президентски избори. Въпреки предсказуемия излаз от тези избори, това не омаловажава смисъла на събитието, което на процедура нарежда Путин като водач на нацията и пожизнен стопанин на Кремъл. Това значи затвърждаване на " путинския " метод в Русия за доста години напред, противопоставяйки се на предходните западни упования за нейния провал.
При сегашните условия Москва се нарежда ненапълно преференциално във " войната на безсилие ". Следователно фокусът е върху разширението на разрива сред западните страни на фона на възходящото европейско неодобрение. Русия чака, че още няколко страни ще последват образеца на Словакия, Унгария и Нидерландия в намаляване на реториката си по отношение на Москва.
В същия подтекст руснаците са наясно, че западните ресурси от оръжия и муниции са изчерпани, което значи, че разноските за доставки за Украйна ще ескалират. Това развиване подтиква някои западни страни да поддържат основаването на взаимна отбранителна промишленост с Киев като опция на доставките на военни оръжия и технологии, създадени в страните от НАТО. Съществува даже концепция за евентуалното присъединяване на страни от Западните Балкани, употребявайки техния усъвършенстван потенциал, в производството на по този начин нужните муниции за Украйна.
За Русия безизходицата в спора служи като решаваща основа за подклаждане на вътрешни раздори в Украйна, които биха могли да се засилят с наближаването на датата за украинските президентски избори, които до момента бяха отлагани. Мандатът на украинския президент Володимир Зеленски изтича през май 2024 година Според конституцията изборите на нов държавен глава в Украйна би трябвало да се състоят в последната неделя на март, само че заради войната изборният развой надали ще стартира.
Експертите не плануват разгръщане на военния спор преди средата на годината, а всяка сходна ескалация евентуално ще бъде обвързвана с вътрешния (без)порядък в Украйна. Общите оценки сочат, че последното тримесечие на 2024 година ще бъде решаващо за ориста на руско-украинската война.
*Международният институт за близкоизточни и балкански проучвания (IFIMES) със седалище в Любляна, Словения, постоянно прави разбори на събития, обхващащи Близкия изток, Балканите и световните въпроси. IFIMES e със специфичен консултатитвен статут към Икономическия и обществен съвет ECOSOC към Организация на обединените нации от 2018 година и е издател на интернационалното научно списание European Perspectives.
От началото на спора Европейски Съюз и неговите държави-членки са дали на Украйна общо 96 милиарда $ финансова, военна и филантропична помощ. На 1 февруари 2024 година европейските водачи се съгласиха да провиснал до 54 милиарда $ в поддръжка на самодейностите за възобновяване, реорганизация и рационализация на Украйна, дружно с нейните старания за използване на промени, които са от решаващо значение за нейното бъдещо участие в Европейски Съюз до 2027 година Следователно кумулативните финансови задължения от Европейски Съюз надвишават 150 милиарда $. Междувременно Обединеното кралство даде обещание над 15 милиарда $ на Украйна от 2022 година, до момента в който Съединените щати към този момент са изразходвали 66 милиарда $, като спомагателни 60 милиарда $ са планувани за бъдеща помощ.
Разрешаването на този спор остава неуловимо и изразходването на големи суми пари за Украйна може да стане политически несъстоятелно за западните държавни управления, подкрепящи формален Киев. Политическият напън във връзка с разноските евентуално ще стане по-ясно изразен в навечерието на идните избори за Европейски парламент (ЕП) през юни 2024 година, дружно с националните парламентарни избори в няколко страни, в това число Обединеното кралство, основен съдружник на Украйна.
Политика на Европейски Съюз след изборите за Европейски парламент на 6-9 юни 2024 година?
Гласоподавателите от 27-те държави-членки на Европейския съюз ще вземат участие в изборите за Европейски парламент на 6-9 юни, избирайки 720 членове на Европейския парламент. Проучванията демонстрират, че десните екстремистки партии са подготвени да реализират забележителен прогрес на тези избори.
Докато законодателното гласоподаване значително следва партийни съюзи, исторически Европейският парламент е бил доминиран от партии от по-широкия център, включващ Европейската национална партия (ЕНП) отдясно, Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) отляво и Алианс за либералите и демократите за Европа (ALDE).
Тези три групи сега държат 60% от местата в Европейския парламент. Сигурно е обаче, че този всекидневен съюз ще загуби забележителен брой мандати в интерес на крайната десница, като по този метод ще измести салдото на новия парламент към десния набор.
Съставът на идния Европейски парламент ще повлияе освен върху хода на войната в Украйна и връзките с Русия, само че и върху бъдещето на общата европейска отбранителна политика. Освен това, може да засегне въпроса за разширението на участието в Европейски Съюз, правейки присъединението на нови страни-членки съвсем невероятно.
Изборите идват в миг, когато Европейски Съюз е подготвен да обмисли опцията за продължение или понижаване на финансовата помощ за Киев. Въпросът за общата европейска защита също ще бъде съществена тематика на тези избори, изключително откакто Доналд Тръмп удостовери, че Съединените щати пазят и ще пазят европейските страни, в случай че те са подготвени да платят цената и да усилят разноските за защита.
Това, което най-вече тревожи Киев, е така наречен " отмалялост от Украйна ", което демонстрира понижаване на съчувствието и поддръжката на необятната общност в страните от Европейски Съюз. Последните избори в Нидерландия и Словакия към този момент доведоха до спад в поддръжката, като Словакия спря забележителен пакет от помощ за Украйна, до момента в който Нидерландия може да не извърши дългогодишното си заричане да достави самолети F-16.
Политиката на Полша към Украйна
В Европейски Съюз се водят напрегнати договаряния с Унгария и други страни членки по отношение на помощта за Украйна. Унгария зае страната на Русия, за разлика от останалата част от Европейски Съюз, и има за цел изцяло да спре помощта за Украйна.
След като в началото даде забележителна поддръжка и помощ на Украйна при започване на спора с Русия, някогашният полски министър председател Матеуш Моравецки разгласи през септември 2023 година, че страната му ще спре да въоръжава Украйна, с цел да даде приоритет на укрепването на личните си отбранителни сили. Това решение съответства с продължаващия спор сред двете страни по отношение на износа на украинско зърно, което накара Украйна да заплаши със съд Полша пред Световната комерсиална организация (СТО). Полша даде поддръжка на Киев в размер на близо три милиарда евро, в това число военно съоръжение на стойност 1,5 милиарда евро.
Новото полско държавно управление, определено през декември 2023 година, се върна към европейския курс. Новият министър-председател на Полша Доналд Туск, умел европейски политик и някогашен ръководител на Европейския съвет (2014-2019 г.), посети Берлин и Париж през февруари 2024 година, с цел да ускори съдействието в европейската външна политика. Заедно с Германия и Франция, полското държавно управление задейства формулата на " Ваймарския триъгълник ", като в допълнение ускори външната политика и съдействието в региона на сигурността. Формулата на " Ваймарския триъгълник ", основана през 1991 година, е съюз сред трите страни, ориентиран към съдействие по европейски въпроси.
Президентските избори в Съединените щати са планувани за 5 ноември 2024 година
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е изправен пред компликации при прокарването на пакет от финансова помощ за Украйна през американския Конгрес в годината на изборите. Тази предизвикателна обстановка за Украйна се усложнява от евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом през идната година.
Тръмп не е дефинирал ясно политиката си по отношение на Украйна, с изключение на изказванието си, че може да приключи войната в границите на 24 часа. Неговата антинатовска изразителност е добре известна, дружно с общото му пренебрежение към европейските институции и изненадващото му удивление към съветския президент Владимир Путин. В Европейски Съюз към този момент има възходящи опасения по отношение на евентуалното завръщане на Тръмп отпред на Съединените щати. Въпреки че точните финансови последствия от следващата администрация на Тръмп остават несигурни, е рационално да се планува най-лошият сюжет за Украйна, където армията им губи инерция и се чака Тръмп да реши да спре милиардната помощ за Украйна. Това е тревожна вероятност за европейската отбранителна политика, която към този момент има вяра, че Путин чака времето си и се пробва да надживее Запада. Следващите 12 месеца са решаващи за европейските съдружници на Украйна, защото е явно, че ползата на Европа е да попречи на Путин да завоюва тази война.
В навечерието на президентските избори в Съединени американски щати неизбежно ще се появят опасения по отношение на последствията за европейската сигурност, в случай че Съединените щати отсъстват. Като се има поради, че украинската сигурност е директно обвързвана с по-широката европейска сигурност, въпросът по какъв начин да се поддържа Киев остава от първостепенно значение. Дългосрочната цел на Европа е да реализира по-голяма самостоятелност на сигурността от Вашингтон, което се разминава с трансатлантическата политика на Съединени американски щати.
През идващите 12 месеца Брюксел ще стартира да изследва опцията за потребление на замразени съветски активи за финансиране на Украйна. Въпреки че тези средства не могат да се употребяват законно за закупуване на оръжия, те могат да се употребяват за покриване на разноските за репарации. Дипломатите се притесняват, че основаването на казус за потребление на замразени активи за набиране на средства за военни помощи може да насърчи страни като Китай да задълбочи борбите си със Запада, изключително откакто Пекин одобри нов закон предходната година, улесняващ сходни дейности, включващи заледяване на задгранични активи в Китай.
Дори в случай че Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати утвърди спомагателни 60 милиарда $ за поддръжка на Украйна, има дребна вероятност за прекъсване на съветската атака или въздържане на Русия от продължение на тази война.
Въпрос на време ли е някогашният президент Доналд Тръмп да се върне в Белия дом? Какво ще прави през втория си мандат, какви уроци е научил и какви неточности няма да повтори? Тръмп омаловажава политиките на президента Байдън, само че без да показва други възможности. Това включва обвинявания против администрацията на Съединени американски щати, че е предала Украйна на Русия и неговата рецензия към решението на Байдън да не разполага войски там, макар че е за всички е ясно, че Тръмп също няма да изпрати войски. Малко евентуално е Тръмп да натовари американците със обилни финансови задължения. Вместо това той ще се стреми да откри практическо решение, като одобри нужните отстъпки от Украйна и договаря въз основа на тях.
Тръмп не споделя същите правила и полезности като европейците, като свободата и суверенитета на Украйна и други, които не са в сходство с неговите цели или сметки. Той евентуално ще се ангажира с Путин, с цел да обсъдят разрешаването на рецесията, което евентуално ще е за сметка на Украйна, защото й липсва решителен лост, който има значение за Тръмп и неговия опортюнистичен темперамент.
Съединените щати са нация, ръководена от институции, които имат доста въздействие върху вземането на решения, без значение от партийните ползи или самостоятелни стратегии. Тези институции постоянно смекчават капризите на американските президенти и администрации, изключително в случай че са свързани с същинска опасност за националната сигурност на Съединени американски щати, както беше демонстрирано няколко пъти по време на президентството на Барак Обама и Доналд Тръмп. Дори когато американската администрация работи в сходство със своите ползи, в последна сметка американските центрове за взимане на решения имат последната дума. Следователно няма действителна заплаха, че предстоящ американски президент ще компрометира украинската държавност и целокупност.
Дали статуквото е " корейският сюжет " за прекъсване на спора в Украйна?
Въпреки отричането от Русия на полемики за " корейския сюжет ", той съставлява потребно решение за Москва по няколко аргументи. Руският спор с Украйна е в положение на безсилие от месеци. " Корейският сюжет " подсигурява на Русия запазването на окупираните от нея територии в Източна и Южна Украйна, както и подсилване на позициите й по към 1000 км гранична линия.
" Корейският сюжет " или " 38-ият паралел " нормално се прави оценка като решението, реализирано след Корейската война (1950-1953) по линията на преустановяване на огъня сред Северна и Южна Корея, където демилитаризирана зона се простира сред двете Кореи. Този сюжет, обаче, не включва подписването на спокойно съглашение сред двете страни, което на процедура ги държи във война от 1953 година
Ако този сюжет се приложи по съществуващите бойни линии и при бъдещи мирни договаряния, Украйна може да загуби непосредствено към 100 000 квадратни километра. Тя ще бъде разграничена на две елементи, като първата ще бъде под контрола на Русия, обхващаща южните и югоизточните райони, в това число Кримския полуостров, анексиран от Москва през 2014 година Създаването на демилитаризирана зона с дълбочина няколко километра ще обезпечи преустановяване на огъня, което ще докара до де факто замразен спор. Разполагането на мироопазващи сили по демаркационните линии ще бъде належащо за установяването на тази демилитаризирана зона. Предвид актуалните условия, разполагането на сили на НАТО в Украйна е от значително значение за гарантиране на сигурността на Украйна.
На 26 февруари 2024 година френският президент Еманюел Макрон съобщи, че не изключва опцията за разполагане на френски сухопътни войски в Украйна. След приключването на конференцията за помощта за Украйна в Париж Макрон добави, че всички разновидности са на масата, с цел да се попречи на Русия да завоюва войната против Украйна. Въпреки това няколко членки на НАТО, в това число Съединените щати, Германия и Обединеното кралство, бързо отхвърлиха това предложение. Това развиване повдига въпроси дали предлагането на френския президент е сигнал за началото на старания за определяне на демаркационни линии, сходни на корейския сюжет.
Украйна няма да одобри никаква формула за заледяване на спора, сходна на " корейския сюжет ", в случай че западната поддръжка изцяло не спре. Не се чака това да се случи скоро, защото Европа към момента счита Украйна за своя първа отбранителна линия.
Нова турска мирна самодейност беше оповестена в коридорите на дипломатическия конгрес в Анталия на 3 март 2024 година след среща сред външните министри на Турция и Русия Хакан Фидан и Сергей Лавров. " По въпроса за Украйна нашето мнение е, че и двете страни са достигнали границите на това, което могат да получат посредством война. Смятаме, че е време да стартираме разговор за преустановяване на огъня ", сподели турският външен министър Фидан. Това навежда на въпроса дали самодейността на Турция продължава африканската самодейност от юли 2023 година или е в сходство с визията на Макрон за преустановяване на спора.
Русия е за заледяване на спора и статуквото
Основната политическа тенденция на Путин през 2024 година е опазване на статуквото на украинския фронт. Геополитически и военни специалисти не плануват огромна атака от Кремъл, най-малко не през първата половина на годината. Този метод е мощно оневинен от тяхна позиция. Москва не вижда нужда да трансформира актуалната военна демаркационна линия, защото това може да наруши съществуващия баланс на силите, до момента в който страната се приготвяше за значими президентски избори. Въпреки предсказуемия излаз от тези избори, това не омаловажава смисъла на събитието, което на процедура нарежда Путин като водач на нацията и пожизнен стопанин на Кремъл. Това значи затвърждаване на " путинския " метод в Русия за доста години напред, противопоставяйки се на предходните западни упования за нейния провал.
При сегашните условия Москва се нарежда ненапълно преференциално във " войната на безсилие ". Следователно фокусът е върху разширението на разрива сред западните страни на фона на възходящото европейско неодобрение. Русия чака, че още няколко страни ще последват образеца на Словакия, Унгария и Нидерландия в намаляване на реториката си по отношение на Москва.
В същия подтекст руснаците са наясно, че западните ресурси от оръжия и муниции са изчерпани, което значи, че разноските за доставки за Украйна ще ескалират. Това развиване подтиква някои западни страни да поддържат основаването на взаимна отбранителна промишленост с Киев като опция на доставките на военни оръжия и технологии, създадени в страните от НАТО. Съществува даже концепция за евентуалното присъединяване на страни от Западните Балкани, употребявайки техния усъвършенстван потенциал, в производството на по този начин нужните муниции за Украйна.
За Русия безизходицата в спора служи като решаваща основа за подклаждане на вътрешни раздори в Украйна, които биха могли да се засилят с наближаването на датата за украинските президентски избори, които до момента бяха отлагани. Мандатът на украинския президент Володимир Зеленски изтича през май 2024 година Според конституцията изборите на нов държавен глава в Украйна би трябвало да се състоят в последната неделя на март, само че заради войната изборният развой надали ще стартира.
Експертите не плануват разгръщане на военния спор преди средата на годината, а всяка сходна ескалация евентуално ще бъде обвързвана с вътрешния (без)порядък в Украйна. Общите оценки сочат, че последното тримесечие на 2024 година ще бъде решаващо за ориста на руско-украинската война.
*Международният институт за близкоизточни и балкански проучвания (IFIMES) със седалище в Любляна, Словения, постоянно прави разбори на събития, обхващащи Близкия изток, Балканите и световните въпроси. IFIMES e със специфичен консултатитвен статут към Икономическия и обществен съвет ECOSOC към Организация на обединените нации от 2018 година и е издател на интернационалното научно списание European Perspectives.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ