Извънредно: Гешев намекна, че започва операция Чисти ръце
Главният прокурор Иван Гешев разгласява в профила си във Facebook за един от най-големите политически кавги в света - интервенция " Чисти ръце " в Италия ".
Над обявата обвинител номер 1 написа: " Време е в името на България ".
А ето и детайлности за интервенция " Чисти ръце ":
Един голям корупционен скандал, обвързван с Милано, се трансформира в катализатор на новата вълна от негативизъм против политиците и политиката. Неслучайно градът, който е измежду главните стопански метрополии на Италия, скоро по-късно си печели прозвището „ Tangentopoli “ („ градът на рушветите “).
Този скандал раздрусва радикално страната и съвсем напълно унищожава доверието на италианците към техните политици. Той основава и предпоставките за възхода на един различен популист – медийния необут Силвио Берлускони.
На 17 февруари 1992 година магистратът от Милано Антонио ди Пиетро подреди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на интервенция „ Чисти ръце “.
Как се стига до това?
През 80-те, порочната система с подкупите е толкоз известна и публикувана, че „ подаръкът “ се възприема като всекидневно обвързване за частното лице по време на процедура за възлагане на публични поръчки. Той е табиет за бизнесмените и обред за политиците,нормална част от договорката. Неписана уговорка в контракта. Всеки я знае, непринудено я приема и би трябвало да я почита.
Първата цепнатина в кутията на Пандора идва на 17 февруари 1992 година, когато регионалният прокурор Антонио Ди Пиетро, с помощта на дребен бизнесмен, изтощен от раздаването на „ дарове “, хваща Марио Киеза. Видният милански член на Италианската социалистическа партия е заловен в крачка да желае седем милиона лири рушвет. Но това е единствено дребна част от цялата история. В момента, в който полицията нахлува в стаята, разтревоженият Киеза се пробва да се освободи от още 37 милиона лири, заделени за подкупи, като хвърля парите в тоалетната. Заловен е обаче „ на мястото на престъплението “.
Прокурорът Ди Пиетро и хората му откриват секрети банкови сметки на Киеза в Швейцаря.
Вследствие, Киеза е заставен да разкрие скришен обръч от подкупи, разкриващ присъединяване на партиите при възлагането на публични поръчки. Слага се началото на „ Чистите ръце “, голямо правосъдно следствие, което злепоставя партии, бизнесмени и цялата страна като цяло.
Старият политически свят стартира да се разпада: видни частни бизнесмени и политически персони се самоубиват; умножават се и политическите изменничества и признания пред правосъдната власт. Общественото мнение е в поддръжка на Антонио Ди Пиетро. Той се трансформира в народен воин. Прокурорът осветлява корупцията в публичния бранш и води дейна битка против мафията, другият мрачен и мистериозен епизод от историята на италианската република.
Своеобразен връх на правосъдно следствие „ Чистите ръце “ е „ процесът на Енимонт “, който визира партньорството сред общественото сдружение „ ENI “ и частната компания „ Монтедисон “ в края на 80-те години. По време на правосъдния развой се разкрива „ майката на всички подкупи “. Това е рушвет в размер на 150 милиарда лири (около 137 милиона евро в наши дни), заплатен от Монтедисон на държавните партии. Замесен е каймакът на италианския политически хайлайф, в това число Бетино Краски.
Същият признава с огромна самонадеяност по време на правосъдния развой, предаван онлайн по социална телевизия, че съществува противозаконна система за финансиране на партии, в която целият политически набор е забъркан.
„ Чистите ръце ” оказва голямо влияние върху публичното мнение. „ Майката на всички подкупи “ дава началото на нова вълна от следствия, които разкриват доста други подкупи, в това число в бранша на опазване на здравето, инфраструктурата и доста други обществени браншове.
Италианската партийна система е в нокдаун.
Старата постоянна Християн-демократическата партия се разпада през 1994г. Останалите следвоенни партии губят известност, а политици като Бетино Краски отпътуват в заточение в Тунис. Членовете на християн-деократите незасегнати от корупционните кавги, се раздробяват и основават три разнообразни партии.
Италианската комунистическа партия трансформира името и политическите си възгледи след рухването на комунистическия блок и Първата италианска република. Социалистите се преименуват на Демократична левица.
Италианското обществено придвижване, единствената партия, която не е забъркана в „ Чистите ръце ”, се преименува на Национален Алианс.
В края на декември 1994 година някогашният министър председател Бетино Кракси е наказан на 5 и половина години затвор.
Месеци по-рано Кракси е получил друга присъда от 8 и половина години за съучастничество в излъган фалит.
Той обаче прозорливо е напуснал страната и до края на живота си през 2000 година остава в заточение в Тунис.
Самият Антонио ди Пиетро обаче не дочаква триумфа си, а подава оставка, без да даде ясно пояснение за това си деяние.
Той споделя единствено с половин уста, че политическият напън му е пристигнал до гуша и са заканва да не се меси повече в политиката. Фактор за отдръпването му евентуално е животът му под блокада. В продължение на няколко години той, втората му брачна половинка Сузи Мацолени и двете им деца са непрекъснато съпровождани от служители на реда.
Само 18 месеца след отдръпването си от интервенция „ Чисти ръце “ обаче Ди Пиетро още веднъж се връща в политиката, въпреки и от противоположната страна, като през 1996 година става министър на публичните каузи в кабинета на Романо Проди. Броени месеци по-късно той самичък е упрекнат в корупция и приемане на подкупи от изтъкнат предприемач, единствено с цел да подаде втората си оставка в продължение на две години.
За да се отърве от сходни обстановки, Антонио ди Пиетро основава политическото придвижване „ Италия на стойностите “.
Италия обаче по този начин и не са очиства от корупцията. Дори ди Пиетро се предава пред силата на парите. Той беше махленски в закупуване на огромен брой парцели с партийни пари, макар, че твърдеше, че те са насъбрани от извоювани против него каузи. За малко той беше притежател и на парцел и в България. Така, че корупцията не подминава никого..дори и най-честните.
Над обявата обвинител номер 1 написа: " Време е в името на България ".
А ето и детайлности за интервенция " Чисти ръце ":
Един голям корупционен скандал, обвързван с Милано, се трансформира в катализатор на новата вълна от негативизъм против политиците и политиката. Неслучайно градът, който е измежду главните стопански метрополии на Италия, скоро по-късно си печели прозвището „ Tangentopoli “ („ градът на рушветите “).
Този скандал раздрусва радикално страната и съвсем напълно унищожава доверието на италианците към техните политици. Той основава и предпоставките за възхода на един различен популист – медийния необут Силвио Берлускони.
На 17 февруари 1992 година магистратът от Милано Антонио ди Пиетро подреди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на интервенция „ Чисти ръце “.
Как се стига до това?
През 80-те, порочната система с подкупите е толкоз известна и публикувана, че „ подаръкът “ се възприема като всекидневно обвързване за частното лице по време на процедура за възлагане на публични поръчки. Той е табиет за бизнесмените и обред за политиците,нормална част от договорката. Неписана уговорка в контракта. Всеки я знае, непринудено я приема и би трябвало да я почита.
Първата цепнатина в кутията на Пандора идва на 17 февруари 1992 година, когато регионалният прокурор Антонио Ди Пиетро, с помощта на дребен бизнесмен, изтощен от раздаването на „ дарове “, хваща Марио Киеза. Видният милански член на Италианската социалистическа партия е заловен в крачка да желае седем милиона лири рушвет. Но това е единствено дребна част от цялата история. В момента, в който полицията нахлува в стаята, разтревоженият Киеза се пробва да се освободи от още 37 милиона лири, заделени за подкупи, като хвърля парите в тоалетната. Заловен е обаче „ на мястото на престъплението “.
Прокурорът Ди Пиетро и хората му откриват секрети банкови сметки на Киеза в Швейцаря.
Вследствие, Киеза е заставен да разкрие скришен обръч от подкупи, разкриващ присъединяване на партиите при възлагането на публични поръчки. Слага се началото на „ Чистите ръце “, голямо правосъдно следствие, което злепоставя партии, бизнесмени и цялата страна като цяло.
Старият политически свят стартира да се разпада: видни частни бизнесмени и политически персони се самоубиват; умножават се и политическите изменничества и признания пред правосъдната власт. Общественото мнение е в поддръжка на Антонио Ди Пиетро. Той се трансформира в народен воин. Прокурорът осветлява корупцията в публичния бранш и води дейна битка против мафията, другият мрачен и мистериозен епизод от историята на италианската република.
Своеобразен връх на правосъдно следствие „ Чистите ръце “ е „ процесът на Енимонт “, който визира партньорството сред общественото сдружение „ ENI “ и частната компания „ Монтедисон “ в края на 80-те години. По време на правосъдния развой се разкрива „ майката на всички подкупи “. Това е рушвет в размер на 150 милиарда лири (около 137 милиона евро в наши дни), заплатен от Монтедисон на държавните партии. Замесен е каймакът на италианския политически хайлайф, в това число Бетино Краски.
Същият признава с огромна самонадеяност по време на правосъдния развой, предаван онлайн по социална телевизия, че съществува противозаконна система за финансиране на партии, в която целият политически набор е забъркан.
„ Чистите ръце ” оказва голямо влияние върху публичното мнение. „ Майката на всички подкупи “ дава началото на нова вълна от следствия, които разкриват доста други подкупи, в това число в бранша на опазване на здравето, инфраструктурата и доста други обществени браншове.
Италианската партийна система е в нокдаун.
Старата постоянна Християн-демократическата партия се разпада през 1994г. Останалите следвоенни партии губят известност, а политици като Бетино Краски отпътуват в заточение в Тунис. Членовете на християн-деократите незасегнати от корупционните кавги, се раздробяват и основават три разнообразни партии.
Италианската комунистическа партия трансформира името и политическите си възгледи след рухването на комунистическия блок и Първата италианска република. Социалистите се преименуват на Демократична левица.
Италианското обществено придвижване, единствената партия, която не е забъркана в „ Чистите ръце ”, се преименува на Национален Алианс.
В края на декември 1994 година някогашният министър председател Бетино Кракси е наказан на 5 и половина години затвор.
Месеци по-рано Кракси е получил друга присъда от 8 и половина години за съучастничество в излъган фалит.
Той обаче прозорливо е напуснал страната и до края на живота си през 2000 година остава в заточение в Тунис.
Самият Антонио ди Пиетро обаче не дочаква триумфа си, а подава оставка, без да даде ясно пояснение за това си деяние.
Той споделя единствено с половин уста, че политическият напън му е пристигнал до гуша и са заканва да не се меси повече в политиката. Фактор за отдръпването му евентуално е животът му под блокада. В продължение на няколко години той, втората му брачна половинка Сузи Мацолени и двете им деца са непрекъснато съпровождани от служители на реда.
Само 18 месеца след отдръпването си от интервенция „ Чисти ръце “ обаче Ди Пиетро още веднъж се връща в политиката, въпреки и от противоположната страна, като през 1996 година става министър на публичните каузи в кабинета на Романо Проди. Броени месеци по-късно той самичък е упрекнат в корупция и приемане на подкупи от изтъкнат предприемач, единствено с цел да подаде втората си оставка в продължение на две години.
За да се отърве от сходни обстановки, Антонио ди Пиетро основава политическото придвижване „ Италия на стойностите “.
Италия обаче по този начин и не са очиства от корупцията. Дори ди Пиетро се предава пред силата на парите. Той беше махленски в закупуване на огромен брой парцели с партийни пари, макар, че твърдеше, че те са насъбрани от извоювани против него каузи. За малко той беше притежател и на парцел и в България. Така, че корупцията не подминава никого..дори и най-честните.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ