Едно момиче открива Гранд Каньон
Главната причина да сме във Вегас, с изключение на да изгубим 100 $ в
казината, е Гранд Каньон. Част от маршрута ни минава през Historic Route 66, за който толкоз съм слушала и съм се чудела какво съставлява. Ами в действителност не е нищо изключително, само че пък ме обзема едно хубаво, любопитно и благо чувство, до момента в който се движим по него. Не срещаме доста коли, тъй като от дълго време е издигната различна автомагистрала, която се употребява. Ние преднамерено не минаваме по нея. Караме си по Route 66, виждам полетата в профил и в главата ми звучи музика. Стигаме до едно градче на име Seligman, на чиято табела написа: “Родното място на Route 66 ”. Тук всяко кафе, заведение, даже и бензиностанцията се споделят Route 66.
Наближаваме. Представяла съм си Гранд Каньон като голяма бездна на средата на пустинята. Нищо сходно. Местността, в която навлизаме, е горска, планинска и зелена. Пристигаме към обяд. Снабдяваме се с карта. Оказва се, че сме от едната страна на Каньона и обикалянето й ще отнеме през целия ден. А другите, по-дивите елементи можело да се изследват с дни. Въобще не съм подозирала, че мащабът е подобен! Паркираме колата и тръгваме към първата точка от картата. Ходим по пътечка, осеяна с шубраци и дървета. Озоваваме се на ръба на отвесни големи скали и замлъкваме. Природата тук е рисувала, рисувала и нарисувала най-големия си шедьовър. Скалите слизат внезапно надолу. Каньонът е извънредно необятен и далечните му краища разрязват хоризонта. На места алените скали са осеяни със зеленина и растителност. Не са просто скали, а са жива мощ. Изобщо не можем да повярваме, че тази чудовищна хубост е създание на една река. Търсим я с взор надолу из назъбените многолики форми, само че не я намираме. Потегляме, сащисани от гледката към идната точка. Решаваме да пробваме директен път, само че той е ограден с огради и надпис за нараснало равнище на радиоактивност. Каньонът отделя уран.
Следващата ни панорама ни чака още по-красива от предходната. Да видя тези цветове, огряни от слънцето, безусловно затруднява дишането ми. Досега смисъла на израза „ стопира ми дъха “ не ми беше познато. На една канара насреща стои орел и се взира напред. Ние гледаме него. Той наподобява като стопанин, смълчано втренчен в царството си. А ние отдалеко го снимаме с дребните си фотоапаратчета. Не помръдва.
На идващото място, на което стопираме, прелита друга птица. Далеч е, само че ми се коства, че е по-голяма от орел. Носи се по въздушното течение, след това се издига над нас. Да, доста е огромна. Гранд Каньон е дом на кондори. Всеки от тях е маркиран и преброен. Значи сме видели кондор. Слав не ми има вяра. Кондорът прелита над нас. Крилата му са разнообразни от тези на орела и наподобява съвсем на фотографията от осведомителната табела. Опитваме се да го снимаме, само че е мъчно. Кондор лети във величествения си кондорски дом. Сигурна съм!
Мен естествено ме е боязън от високо. А такава височина и дълбочина във всички направления не съм виждала през живота си. Трудно ми е да се доближа до някоя канара, до момента в който вървим. Слав застава на ръба и разперва ръце. Снимам го, удивлявам се и му изпитвам завист!
Малко по-надолу вземам решение и аз да опитвам. И аз желая героична и в същото време небрежна фотография на ръба на заплахата. Така се случва, че краката ми се разтреперват и не мога да застана права, само че въпреки всичко сядам. Умирам от боязън. Гледам напред в тази пропаст и имам възприятието, че ще ме дръпне. Впивам ръце в камъка, на който съм седнала, притегляйки се обратно. Слав се пробва да ме снима, до момента в който се дръзвам обезпокоеното, стремейки се да наподобявам естествено приседнала на високата канара. Нищо повърхностно, да не приказваме за героично, не се получава, само че пък за мен си е огромно достижение.
На последната ни точка от разходката виждаме три значими неща:
1. Сладко пухкаво зайче, което стои на пътя и мърда с ушички. Представям си по какъв начин му даваме тревичка да хапне, а след това се сгушва в скута ми и дружно се любуваме на гледката. То ни поглежда и се затичва бързо към храстите.
2. Залезът или по-скоро „ Преди залеза “. Гранд Каньон е доста хубав таман преди да се скрие слънцето. Точно сега, в който слънцето е ниско и огрява скалите, това, което се разкрива пред очите, е неописуемо. Червеното и зеленото имат най-малко 24 нюанса, които се хващат за ръка и танцуват танц на светлини и сенки. Когато слънцето се скрие, цветовете и скалите угасват.
3. Реката! Ето я реката, която е основала това знамение на природата. От височината, от която я гледаме, наподобява огромна, само че не голяма. Не можем да преценим дали е бурна. Но това е тя: реката- творец. Да живей!
Автор: Диляна Георгиева
Диляна е маркетинг специалист, животоизследовател и изследовател на познания. Повече от нея можете да откриете в блога й One Girl Finds. 
