Трудовата инспекция ще може да иска несъстоятелност на работодател, ако бави заплати
Главната ревизия по труда (ГИТ) ще може да сезира съда за разкриване произвеждане по неплатежоспособност за работодатели, които бавят заплатите. Условието е да не са плащани хонорари повече от два месеца и да са наранени най-малко една трета от служащите. Това плануват промени в Кодекса на труда, признати през днешния ден от депутатите на второ четене.
Идеята е на КНСБ и омбудсмана Мая Манолова, а текстът ще влезе в действие на 31 март 2018 година, а не от 1 юли, както се планираше в началото.Народните представители дефинитивно взеха решение прекачване на дружество да става единствено в случай че работодателят е изплатил всички дължими заплати, компенсации и осигуровки. Целта на това изменение е да се отстрани опцията задлъжнели сдружения да бъдат прехвърляни фиктивно на безимотни и необразовани лица.
Работодатели, които дължат хонорари и компенсации на служащите си, няма да могат да вземат участие в процедури по публични поръчки като реализатори и подизпълнители. Трудовата ревизия видя дупки в новите разпореждания
Самата Главна ревизия по труда осведоми, че й е нужно време, с цел да приготви инспекторите за новата активност, която е по Търговския закон, а не по Кодекса на труда. Освен смяната в Устройствения устав на организацията, е належащо да бъде написана Процедура за осъществяване на инспекциите, свързани с откриването на произвеждане по неплатежоспособност, тъй че при тях да се събират годни за съда доказателства, прецизират от ГИТ.
Според инспекцията законодателната смяна не обяснява към кой миг ще се желае неплатежоспособност – дали незабавно щом се откри нарушаването, или след неизпълнено наставление. Новите текстове не споделят и ще може ли ГИТ да подхваща насилствени административни ограничения и да глоби по Кодекса на труда или напряко ще се обръща към съда. Не й е ясно и по какъв начин да работи, в случай че в това време работодателят заплати заплатите. Друг проблем е самото определяне на отговорностите, за което ГИТ няма пълномощия и зависи от съдействието на самия шеф.
И по старите правила ГИТ е съумяла да обезпечи заплащането на забавени заплати на обща стойност 300 млн. лева от началото на рецесията до момента. От началото на тази година към 10 000 служащи са получили забавени хонорари и компенсации в размер на 18.1 млн. лева след намесата на трудовата ревизия, сочат нейните данни.
Идеята е на КНСБ и омбудсмана Мая Манолова, а текстът ще влезе в действие на 31 март 2018 година, а не от 1 юли, както се планираше в началото.Народните представители дефинитивно взеха решение прекачване на дружество да става единствено в случай че работодателят е изплатил всички дължими заплати, компенсации и осигуровки. Целта на това изменение е да се отстрани опцията задлъжнели сдружения да бъдат прехвърляни фиктивно на безимотни и необразовани лица.
Работодатели, които дължат хонорари и компенсации на служащите си, няма да могат да вземат участие в процедури по публични поръчки като реализатори и подизпълнители. Трудовата ревизия видя дупки в новите разпореждания
Самата Главна ревизия по труда осведоми, че й е нужно време, с цел да приготви инспекторите за новата активност, която е по Търговския закон, а не по Кодекса на труда. Освен смяната в Устройствения устав на организацията, е належащо да бъде написана Процедура за осъществяване на инспекциите, свързани с откриването на произвеждане по неплатежоспособност, тъй че при тях да се събират годни за съда доказателства, прецизират от ГИТ.
Според инспекцията законодателната смяна не обяснява към кой миг ще се желае неплатежоспособност – дали незабавно щом се откри нарушаването, или след неизпълнено наставление. Новите текстове не споделят и ще може ли ГИТ да подхваща насилствени административни ограничения и да глоби по Кодекса на труда или напряко ще се обръща към съда. Не й е ясно и по какъв начин да работи, в случай че в това време работодателят заплати заплатите. Друг проблем е самото определяне на отговорностите, за което ГИТ няма пълномощия и зависи от съдействието на самия шеф.
И по старите правила ГИТ е съумяла да обезпечи заплащането на забавени заплати на обща стойност 300 млн. лева от началото на рецесията до момента. От началото на тази година към 10 000 служащи са получили забавени хонорари и компенсации в размер на 18.1 млн. лева след намесата на трудовата ревизия, сочат нейните данни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ