Подредете обувките си. Хаосът в ума ви си проличава в краката ♥ Изкуството да живеем просто
Главен духовник в 450-годишен дзенбудистки храм в Япония, ландшафтен дизайнер на дзен градини и професор по дизайн на околната среда в едно от водещите учебни заведения по изкуства в Япония, Шунмьо Масуно споделя изпитани във времето практики, които да внесат повече естетика в живота ни. Трудно ли е „ Изкуството да живеем просто ” (Изд. Колибри)?
(Meandering Stream at Lan-ting Yamamoto Jakurin Hanging, 1970)
~ Намерете време за празнина. Първо наблюдавайте себе си.
Бъдете такива, каквито сте, само че без да бързате, без да проявявате неспокойствие
Дали някой от нас намира време да не мисли за нищо в своето ежедневие?
Повечето хора биха споделили: „ Не мога да отделя и една минута за сходно нещо “. Непрекъснато се усещаме притискани от времето, от работата и от всичко останало, което изпълва живота ни. Съвременното съществуване е по-забързано от всеки път. Всеки ден по през целия ден ние се опитваме да дадем най-хубавото от себе си единствено и единствено да свършим това, което би трябвало да бъде направено. Ако се потопим изцяло в тази рутина, неумишлено, само че неизбежно ще изгубим вероятността за същинското си аз и за същинското благополучие.
Единственото, от което се нуждаете, е да отделяте някакви си 10 минути всеки ден. Опитайте се да намерите време за празнина, за мигове, в които не мислите за нищо. Просто се постарайте да прочистите съзнанието си и да не обръщате никакво внимание на нещата към вас. В мозъка ви ще блуждаят различни мисли, само че се постарайте да ги отпратите една по една. След като го извършите, ще започнете да забелязвате настоящия миг, да улавяте неуловимите промени в природата, които ви поддържат живи. Когато вниманието ви не е отвлечено от други неща, тогава се разкрива вашето чисто и същинско аз. Намирането на време да не се мисли за нищо – това е първата стъпка към постигането на просто живеене.
~ Събудете се 15 минути по-рано. Рецепта за моментите, когато нямате повече място в сърцето си.
Как непрекъснатата претовареност ви обезсърчава
Когато времето в никакъв случай не стига, тази оскъдност се отразява и на сърцето ни. Машинално си споделяме: „ Зает съм – нямам време “. В резултат на това разсъдъкът ни стартира да работи още по-трескаво. Но в действителност ли сме толкоз заети? Не се ли принуждаваме сами да бързаме непрестанно?
В японския език йероглифът за „ ангажиран “ е формиран от знаците за „ изгубвам “ и „ сърце “. Ние не сме заети, тъй като няма задоволително време. Заети сме, тъй като в сърцето ни няма повече място. Особено когато всекидневието ви е трескаво, пробвайте се да станете петнайсет минути по-рано от нормалното. Изпънете гърба си и постепенно си поемете въздух със зоната под пъпа – това място, което ние назоваваме танден. Щом стабилизирате дишането си, съзнанието ви изцяло естествено ще премине в умерено положение. След това, до момента в който се наслаждавате на чаша чай или кафе, погледнете през прозореца към небето. Заслушайте се в чуруликането на дребните птички. Колко необичайно – с лекост, просто ей по този начин, успявате да създадете празно пространство в съзнанието си. Събуждането петнайсет минути по-рано по магичен метод ви освобождава от чувството за свръхангажираност.
~ Насладете се на утринния въздух. Тайната на монасите за дълъг живот се крие тук.
Всеки ден е друг от останалите
Известно е, че будистките монаси, които практикуват дзен, живеят дълго.
Основните фактори за това са диетата и техниките за дишане, несъмнено, само че аз имам вяра, че един регулярен и спретнат метод на живот оказва позитивно въздействие както в нравствен, по този начин и във физически смисъл. Всяка заран ставам в 5 часа и първото нещо, което върша, е да изпълня дробовете си с утрешен въздух. Докато обикалям основната зала, приемната и пространствата на свещениците в храма, с цел да разтворя кепенците срещу дъжд, тялото ми претърпява измененията в сезонните. В 6.30 часа извършвам будистката утринна работа, като пея мантри, и по-късно закусвам. После се понечвам със отговорностите си за деня.
Този развой се повтаря всеки ден, само че всеки ден е друг. Вкусът на утринния въздух, моментът, когато се появява слънчевата светлина, вятърът, който допира бузата ви, цветът на небето и листата на дърветата – всичко непрестанно се трансформира. Утрото е времето, когато можете най-пълноценно да почувствате тези промени. Затова монасите извършват дзадзен медитацията си преди зазоряване, с цел да могат изцяло да усетят тези промени в природата. С първата за деня медитативна дзадзен процедура – кьотен дзадзен (утринен дзадзен) – ние подхранваме съзнанието и тялото си с дихателни извършения на прелестния утрешен въздух.
~ Подредете обувките си. Това ще внесе хубост в живота ви.
Хаосът в мозъка ви си личи в краката ви
Отдавна е казано, че можете да разберете доста за едно домакинство даже единствено като огледате фоайето, изключително в японските домове, където събуваме обувките си на влизане. По това дали те са подредени в идеална редица, или са разхвърляни бихте могли да отгатнете в какво положение се намират съзнанията на тези, които живеят там.
В дзенбудизма имаме една сентенция, която гласи: „ Гледай деликатно по какво стъпваш “. Тя може да се одобри безусловно, само че също по този начин загатва, че тези, които не обръщат внимание къде вървят, не познават себе си и не могат да знаят накъде върви животът им. Това несъмнено ви звучи пресилено, само че едно такова дребно нещо в действителност оказва голямо въздействие върху метода ви на живот.
Когато се приберете вкъщи, събуйте обувките си и ги подредете до входната врата. Само това. Ще ви отнеме едвам три секунди. Възприемането на този навик ще помогне всичко в живота ви да стане неизказано по-ясно и по-подредено. Ще внесе хубост в живота ви. Такава е човешката природа. На първо място се пробвайте да насочите вниманието към краката си.
Като подреждате обувките, вие вършиме първата крачка натам, накъдето сте се запътили.
От: „ Изкуството да живеем просто ” Шунмьо Масуно, превод Васил Велчев, изд. Колибри
Изображение: Meandering Stream at Lan-ting Yamamoto Jakurin Hanging, 1970 - commons.wikimedia.org
