Човеко, ти си бил убиецът!
Гигантските животни измират в международен мащаб преди хиляди години. Кое е предизвикало тази всеобща гибел, някаква трагична смяна в климатичните условия или пък индивидът? Учените имат вяра, че имат явен отговор на този въпрос – и хвърлят обвиняване.
Австралийско – американско – немски проучвателен екип, воден от палеонтолога ван дер Каарс, има вяра, че е намерил доказателства, които дават отговор на античния въпрос: Чия е виновността за всеобщото изтребване на така наречен мегафауна – индивидът или климатична смяна. Каарс и сътрудниците му демонстрират в проучване, отдадено на изгубването на австралийската мегафауна и оповестено в „ Nature Communications„, че очевидната причина е индивидът.
Независимо къде търсите, вякъде във времевия прозорец от 50 000 до 10 000 години преди нашето време всеобща гибел изтрива огромните животни от лицето на Земята . Единствено в Африка дребни елементи от мегафауната оцеляват, евентуално тъй като единствено там индивидът не е бил „ инвазивен тип “. Причините за всеобщото измиране се дебатират от десетилетия. Поне в северното полукълбо великото изтребване съответствува и с огромни климатични промени. И кое е по-вероятно да заличи огромните животни като мамутите да вземем за пример: няколко дивака с копия или тотална смяна в климата?
Сандер ван дер Каарс в този момент твърди, че не се били нужни повече от няколко племена с копия с цел да се провокира заличаването на животните. Тежащи по 500 кг кенгурута, двуотробни по 2 тона, 200 килограмови птици, тежащи повече от звук тасманийски вълци и костенурки с размерите на фолксваген са населявали Австралия преди към 50 хиляди години. Само 5 хиляди години по-късно към този момент не са съществували.
Какво се е трансформирало? Точно тогава индивидът е почнал да се заселва в Австралия. От друга страна там климатична смяна не е имало. Според ван дер Каарс и сътрудниците му, това разрешава да се извадят заключения за ролята на индивида и в други елементи на света. Поне в Австралия, индивидът е бил единственият освен това решителен фактор.
Барбекю до точката, от която няма връщане
Движението по населяване на континента Австралия от туземците, мигрирали там преди към 50 – 60 хиляди години, е доста постепенно. Това беше аргументът, употребен досега за оневиняване на индивида що се отнася до всеобщата гибел на мегафауната. Според ван дер Каарс и сътрудниците му не е било належащо доста, с цел да се изтреби поколението и да се пререже популацията на огромните типове.
Калкулацията демонстрира, че е било изцяло задоволително туземците да убиват по едно животно на десетилетие на човек, с цел да се сведе популацията им до незначителни и надлежно неустойчиви равнища, при които оцеляването на типа към този момент не е обезпечено . „ Без даже да могат да виждат това в границите на своя живот, на хората са им били нужни единствено няколко века, с цел да унищожат мегафауната “, написа съавторът в проучването Гифорд Милър от Университета в Колорадо.
Това са разкрили Гифорд и ван дер Каарс в седимента: в дълбоките пластове, само че единствено до точка от преди към 50 хиляди години се намират депозити от екскременти и разлагащи ги гъби. След това тези съставки изчезват в седимента – освен това смяната е траяла едвам няколко хиляди години. След края на този развой преобладаващият тип от по-големите животни в Австралия е бил двукрак, а 85% от животните с телесно тегло над 50 кг изчезват.
