Германският канцлер Ангела Меркел успя да си осигури четвърти мандат

Германският канцлер Ангела Меркел съумя да си обезпечи четвърти мандат отпред на страната след вчерашните парламентарни избори, само че в лагера на консерваторите няма мотив за празненства. С един от най-ниските си резултати на избори (малко над 33%) от близо 70 години насам Християндемократическият съюз (ХДС) и неговият баварски сътрудник Християнсоциалния съюз (ХСС) губят забележителен брой мандати в новия парламент.

Това обаче надалеч няма да е най-сериозният проблем на консерваторите, които ще би трябвало да се нагаждат към действителността на един радикално друг Бундестаг. С влизането на популистката крайнодясна „ Алтернатива за Германия “ страната сподели, че не е останала пощадена от политическите земетресения, които минават през демокрациите на Запад, от желанието на гласоподавателите за смяна и оттегляне от статуквото.

Макар консерваторите и Социалдемократическата партия (ГСДП), които управляваха два пъти в коалиция (2005-2009 и 2013-2017), да приключиха на първите две места, техните настоящи резултати са доста по-ниски (ГСДП получи малко над 20%).

Досегашните съдружни сътрудници изгубиха общо съвсем 14% от гласовете си. Малко повече от това, което завоюва „ Алтернатива за Германия “ (12,6%). Това обаче може да се окаже, че няма да е най-голямото достижение на популистката партия, защото не е изключено тя да стане най-напористата опозиционна партия в Бундестага. Както сподели политикът Волфаганг Кубики от СвДП „ АГ е като камък в обувката “. Това няма да е надалеч от истината за новата власт, защото в късия си четиригодишен живот партията нееднократно е показвала, че не е елементарен събеседник.

На Меркел и блока ХДС/ХСС им следва да водят съдружни договаряния, само че опциите не са доста. Социалдемократите към този момент оповестиха, че минават в съпротива и по този начин, като единствена опция се обрисува така наречен коалиция „ Ямайка “ – ХДС/ХСС, Зелените и завърналата се в Народното събрание Свободна демократична партия (СвДП).

Заедно те ще би трябвало да се оправят с новозаформилата се съпротива. Ако до момента консерваторите успяваха да си обезпечат успокоение с присъединяване на ГСДП в ръководството, то това към този момент няма да е по този начин. Въпреки новите си сътрудници от СвДП, тази заран Меркел се разсъни с един радикално нов и надалеч по-враждебен Бундестаг и с две чисто нови опозиционни партии в него в лицето на АГ и ГСДП.

Това е и едно от нещата, за които би трябвало да внимава Меркел в новия си четиригодишен мандат. Макар и тя да съумя да задържи на своя страна гласоподавателите с обещания за сигурност и добър живот, изискванията на новия й мандат ще бъдат много по-трудни.
Тази заран Меркел се разсъни с един радикално нов и надалеч по-враждебен Бундестаг. / БГНЕС
Досега канцлерът сполучливо показваше, че може да се приспособява към другите политически действителности, само че ще би трябвало да постави изключителни старания в тази посока. Следващите четири години ще са значими освен за Германия, която би трябвало да успее да се оправи с доста вътрешнополитически провокации - последствията от единия милион мигранти, които пристигнаха на нейна територия, тяхното консолидиране и включването им в системата на трудова претовареност, както и продължаващото обществено неравноправие в немското общество. В същото време АГ в авангарда на опозицията може да провокира политически земетресения, от каквито Германия беше пощадена през последните години. Всичко това би трябвало да се случи до момента в който страната резервира икономическите си индикатори и статута си на „ мотор “ на европейската стопанска система.

Въпреки че предизборната й акция беше релативно бедна на огромни политически послания, Меркел ще би трябвало да се преценява с новите условия в Европейския съюз, който през идващите години ще би трябвало да реши въпросите за „ Европа на няколко скорости “, разширението на еврозоната и продължаването на договарянията за участие със Западните Балкани и Турция.

Отношенията на Берлин и Анкара не са това, което бяха по времето на предходните парламентарни избори. Останала без избор, Меркел трябваше да затвърди реториката по адрес на президента Реджеп Ердоган и неговата все по-разрастваща се власт, а времената, в които тя седеше на златните кресла до него в президентския му замък, като че ли са от дълго време забравени.

В Турция занапред предстоят още промени, оправянето с които ще изисква от Меркел доста повече от досегашната й изразителност на дистанцирана безчувственост. Политиката на канцлера, при която тя балансираше сред това да резервира облика си на бранител на европейските полезности, без да се нахвърля прекомерно на Ердоган, от който значително зависи бежанския поток към континента, няма да е задоволителна и тя ще би трябвало да реши от коя страна на турската история ще застане.

В същото време въпросите с Брекзит, Доналд Тръмп, иранското нуклеарно съглашение, Парижкия контракт и Северна Корея остават в развиване и занапред ще демонстрират по какъв начин ще се отразят на Германия и на цяла Европа.

Непредвидим остава и видимо сигурният съдружник на канцлера в Европейски Съюз – Еманюел Макрон, който, въпреки и да е правилен на европейската концепция, има свое виждане за бъдещето на съюза, обвързвано с радикални промени на работата на Европейски Съюз и еврозоната като парламент за страните с единна валута, европейски финансов министър и други.

Меркел може и да завоюва изборите с облика на „ положителния остарял канцлер “, само че отсега нататък ще се наложи да демонстрира доста повече и разнообразни свои лица, с цел да се приспособява сполучливо към новата политическа действителност освен себе си и Германия, само че и целия Европейски Съюз. /БГНЕС

-----------------

Елена Илиева, интернационален редактор в организация БГНЕС.