Кузман Илиев: Германия официално е в рецесия
Германия публично е в криза. Две следващи тримесечия на спад - предходното с 0.3, а последното на предходната година - с 0.5%. Очаквано. Както неведнъж е ставало дума: отровният коктейл е изпит докрай.
Хунвейбински “зелен преход ” и самопричинена енергийната рецесия, плюс самоцелно блокиране на интернационалната търговия. Взети дружно и гарнирани с растеж на лихвите в борба с инфлацията - което, несъмнено, свива разполагаемия приход на немци и европейци.
Тези инциденти удрят най-тежко Европа, започвайки от мотора й Германия. Впрочем главен търговски сътрудник на България. Ключов за външното ни търсене (нетния износ), а оттова и за растежа.
Оскъпените торове и храни, избягалите бизнеси поради свръхскъпи цени на енергоресурсите, деиндустриализация поради безумни налози и мегащедра обществена страна - стопанската система е сложна система, само че и има незаобиколими закономерности, от които няма мърдане. Както посееш - това ще пожънеш.
Повече от проблемите ни де факто са самопричинени. Най-тежък е казусът с цената на храните. Ако поради рецесията икономическата интензивност и промишлеността се забавят (а оттова и цените на енергоресурсите), то при храните шокът за изгладняваща Европа е труднорешим и систематичен проблем. Разбира се, най-крайните на опашката в приходите - теглят най-късата съчка.
При нас забележимото статистически икономическо закъснение най-вероятно ще пристигна в края на годината. Сценарият на спад в стопанската система и високи цени се назовава “стагфлация ” и е най-лошото, което може да се комбинира като отрицателни сюжети. Пазарът на труда ни от дълго време е прегрял, което удря конкурентоспособността ни, само че също има систематичен темперамент: негативен натурален демографски приръст, емиграция, неприятен здравен статус и липса на професионални вероятности. Прибавете и политическа и управническа кома.
Засега изстудяване на експанзията на заема няма очевидно у нас - с изключение на при фирмения заем. Някои банкови институции към този момент демонстрират здрав разсъдък и се задействат по сигнала на Българска народна банка (увеличени минимални изискуеми запаси, ерго по-малко кредитен запас на раздаване) - демонстрират разсъдък и консервативност в кредитораздаването. Други - не, напред като за последно. Ние имаме голяма депозитна база, защото заради неустановеност и неналичието на развъртян финансов пазар (алтернативи за инвестиране), хората поставят парите си в банките. Но това не трябва да ни подлъгва и да си мислим, че може да ни се размине стягането и на лихвите по заемите - ипотечни лихви по 2.5-3 на 100 са рисково падение, което няма да продължава още дълго. И ще е мъчително, в случай че не сме подготвени.
Важно е да се разбере, че в рецесия налозите (особено “преките ”) би трябвало да са оптимално ниски, с цел да подтикваме частните вложения и да не задушаваме стопанската система. Както и че би трябвало да създадем постоянен бюджет с невисок недостиг. Произвеждаме ли повече като стопанска система, ще парираме резултата от стагфлацията. Гледана вярно: всяка криза е изчистване. Въпросът е да се разбере процесът и да се работи рационално.
И без непотребна и нездравословна измама, която ще ни излезе през носа, когато рецесията се усети и приходите в хазната намалеят фрапантно, а боклуците под килима излязат нескрито.
Хунвейбински “зелен преход ” и самопричинена енергийната рецесия, плюс самоцелно блокиране на интернационалната търговия. Взети дружно и гарнирани с растеж на лихвите в борба с инфлацията - което, несъмнено, свива разполагаемия приход на немци и европейци.
Тези инциденти удрят най-тежко Европа, започвайки от мотора й Германия. Впрочем главен търговски сътрудник на България. Ключов за външното ни търсене (нетния износ), а оттова и за растежа.
Оскъпените торове и храни, избягалите бизнеси поради свръхскъпи цени на енергоресурсите, деиндустриализация поради безумни налози и мегащедра обществена страна - стопанската система е сложна система, само че и има незаобиколими закономерности, от които няма мърдане. Както посееш - това ще пожънеш.
Повече от проблемите ни де факто са самопричинени. Най-тежък е казусът с цената на храните. Ако поради рецесията икономическата интензивност и промишлеността се забавят (а оттова и цените на енергоресурсите), то при храните шокът за изгладняваща Европа е труднорешим и систематичен проблем. Разбира се, най-крайните на опашката в приходите - теглят най-късата съчка.
При нас забележимото статистически икономическо закъснение най-вероятно ще пристигна в края на годината. Сценарият на спад в стопанската система и високи цени се назовава “стагфлация ” и е най-лошото, което може да се комбинира като отрицателни сюжети. Пазарът на труда ни от дълго време е прегрял, което удря конкурентоспособността ни, само че също има систематичен темперамент: негативен натурален демографски приръст, емиграция, неприятен здравен статус и липса на професионални вероятности. Прибавете и политическа и управническа кома.
Засега изстудяване на експанзията на заема няма очевидно у нас - с изключение на при фирмения заем. Някои банкови институции към този момент демонстрират здрав разсъдък и се задействат по сигнала на Българска народна банка (увеличени минимални изискуеми запаси, ерго по-малко кредитен запас на раздаване) - демонстрират разсъдък и консервативност в кредитораздаването. Други - не, напред като за последно. Ние имаме голяма депозитна база, защото заради неустановеност и неналичието на развъртян финансов пазар (алтернативи за инвестиране), хората поставят парите си в банките. Но това не трябва да ни подлъгва и да си мислим, че може да ни се размине стягането и на лихвите по заемите - ипотечни лихви по 2.5-3 на 100 са рисково падение, което няма да продължава още дълго. И ще е мъчително, в случай че не сме подготвени.
Важно е да се разбере, че в рецесия налозите (особено “преките ”) би трябвало да са оптимално ниски, с цел да подтикваме частните вложения и да не задушаваме стопанската система. Както и че би трябвало да създадем постоянен бюджет с невисок недостиг. Произвеждаме ли повече като стопанска система, ще парираме резултата от стагфлацията. Гледана вярно: всяка криза е изчистване. Въпросът е да се разбере процесът и да се работи рационално.
И без непотребна и нездравословна измама, която ще ни излезе през носа, когато рецесията се усети и приходите в хазната намалеят фрапантно, а боклуците под килима излязат нескрито.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ