Проучване на “Алфа Рисърч”: ГЕРБ губи от вътрешните скандали, БСП – от антиевропейската си реторика
ГЕРБ губи от вътрешните кавги, Българска социалистическа партия – от антиевропейската си изразителност. Това демонстрират резултатите от регулярното изследване на обществено-политическите настройки „ Алфа Рисърч ”.
Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч е извършено е в интервала 15 – 24 март 2018г. измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
В политическия календар на България месеците януари-март бяха наситени откъм динамичност на събития, само че и на кавги. Макар и да е мъчно в края на тримесечния интервал да се мери точното въздействие на всяко едно от тях върху публичното мнение, регулярното изследване на Алфа Рисърч открива поредност от предстоящи и непредвидени резултати. Както и един извънредно забавен резултат – краткосрочното въздействие на шумни акции върху публичните настройки не съответствува наложително с по-дългосрочното влияние върху политическото и електорално държание на гласоподавателите.
Най-голямото тестване за Кабинета Борисов 3, договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж. 57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително сдружение в България на пазарджишката компания Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Същевременно, 42% са на мнение, че в политически проект този скандал се употребява от съперниците на държавното управление, с цел да го смъкват от власт. Така, въпреки симпатизантите на ГЕРБ също да са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници. 37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% – като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември. Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета – Т.Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Л.Павлова, Е.Захариева.
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни. Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци. Охладняването към Русия, обаче, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на всекидневно високата поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Въпреки наситения с несъгласия сред институциите интервал и разминаващите се с държавното управление позиции по редица проблеми, президентът Р. Радев остава непокътнат от горещите настоящи кавги. С 59% утвърждение и 10% отрицание той реализира най-голям рейтинг от началото на своя мандат.
Eдин от най-интересните резултати от изследването е по какъв начин тази плеяда от разнообразни и даже разнопосочни събития въздейства на електоралната партийна поддръжка. След свадите към ЧЕЗ, акцията против приемането на Истанбулската спогодба, офанзивите против посредническата роля на България на европейската сцена, Българска социалистическа партия отбелязва свои символни победи и съкратява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%. Антиевропейската като цяло изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019г. Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Две трендове в публичните настройки към активността на държавното управление се открояват в края на месец март:
Запазване доверието на 21% от българските жители и повишаване на утвърждението за премиера Б. Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на ЕС;4%-ов растеж в каузи на критиците на кабинета, като разследване от поредицата вътрешно-политически кавги.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество. Случаи като държанието на съветския патриарх Кирил при визитата му по случай националния празник срещат остра реакция: за 67% то е недопустимо освен поради накърнената национална горделивост, само че и поради по-широкия прочит на тези думи като условие по какъв начин да се държи и развива една суверенна страна. Което води до следващия непредвиден резултат върху публичното мнение. Защото надали някой можеше да планува, че тъкмо след 3ти март, всекидневно мощните благосклонности на българите към Русия ще отбележат натоварен спад – от 66% до 56%.
Макар и постоянно засенчвано от настоящи кавги, българското европредседателство, оказва своето влияние върху публичните настройки. Малко над половината от пълнолетните поданици на страната наблюдават едни или други негови прояви. Най-голяма част, 37%, правят оценка като сполучлив неговия ход досега, против 13% като несполучлив. 50% показват поддръжка за държавното управление в напъните му да сложи интеграцията на страните от Западните Балкани във фокуса на европейския дневен ред.
Въпреки позитивните оценки за външната политика, вътрешните политики не престават да генерират сериозни настройки към държавното управление. Противоречивите му дейности във значими за всекидневието на хората сфери – стопанска система, битка с престъпността и корупцията, правораздаване, опазване на здравето – съпътстващите ги кавги, както и периодическите търкания сред съдружните сътрудници подхранват чувството за неоползотворени благоприятни условия и управнически дефицити. Най-критични към държавното управление са както симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от дребните обитаеми места, по този начин и по-взискателните, с по-високи упования поданици на огромните градски центрове. Разликата сред тях е, че левите гласоподаватели не поддържат и външната политика на държавното управление, до момента в който градската междинна класа е с безапелационна проевропейска ориентировка.
Най-сериозен отзив във вътрешен проект продължава да има договорката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните поданици на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и събаряне на кабинета. Реакцията на ръководещите обаче оставя у болшинството от 57% усещането, че държавното управление е забъркано в нея по някакъв метод.
Конкретните събития се отразяват релативно едва на общото доверие към кабинета, само че имат доста въздействие върху оценката за работата на обособените министри. Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиера Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място измежду „ отличниците “ намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
В другия завършек на таблицата, с релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).
Българските жители не престават да демонстрират висока сдържаност към активността на болшинството от институциите в страната.
Изключение от тази наклонност прави президентът Р. Радев, който се употребява с доверието на 59% от пълнолетните поданици на страната. Въпреки позитивния тренд обаче, част от дейностите му също се посрещат сериозно. Ползвайки се със доста по-висок заем на доверие от водача на Българска социалистическа партия, той получава повече положителни оценки като вътрешен коректив на ръководещите, в сравнение с опозицията, само че не получава такива във връзка с външно-политическите им дейности. Едва идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се развие динамичността в тези връзки.
Одобрението за Народното събрание (12%) и ръководителя му Цв. Караянчева (21%) бележи леко усъвършенстване през първите три месеца от годината. Въпреки това Народното събрание продължава да търпи сериозна рецесия на публично доверие.
Аналогична е обстановката с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято активност е придружена от трайна рецензия: съд (9% позитивни оценки против 56% отрицателни), основен прокурор (10% позитивни оценки против 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови закононарушения през последните месеци се отразява в изразителен спад на утвърждението за работата на полицията (от 27% на 20%) и мощен растеж в неодобрението (от 30% до 41%).
Трите месеца от началото на годината не трансформират значително позициите на главните политически сили и техните водачи, само че дават забавни индикации за резултатите, към които ги води тяхното политическо позициониране.
ГЕРБ търпи лека електорална ерозия в следствие от свадите към ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните разтърсвания. Любопитно е, че вътрешнопартийните удари сред „ патриотите “ рикошират в огромния съдружен сътрудник и нанасят спомагателни вреди върху неговия имидж. Въпреки този процес, ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23.1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Б.Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%. През интервала нарастват обаче и отрицателните отзиви за ръководството, което би представлявало риск най-много в обстановка на мажоритарен избор, в случай че против претендентите на ръководеща партия се изправят мощни съперници.
Като съществена опозиционна мощ, Българска социалистическа партия означи поредност от свои победи през миналия интервал. Възползва се от настоящите кавги, от разпалените от дебатите по Истанбулската спогодба публични страхове, от националистическа изразителност към посредническата роля на България в разговора сред Европейски Съюз и Турция. В резултат, с поддръжка от 20.5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, К.Нинова (доверие 26.4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се обрисува обаче стратегическото разминаване сред антиевропейската й изразителност и първия тест за нейното електорално въздействие – Европейските избори следващата година. Ерозирайки сполучливо облика на Европа измежду част от своите гласоподаватели, тя намалява мобилизацията в ляво, в резултат на което изостава по-значително от ГЕРБ, в сравнение с при народен избор. Така, рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на личните си ПР победи.
Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5.2% електорална поддръжка. Кр. Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от В.Симеонов – 11.4% и В.Сидеров – 6.4%. Отрицателните оценки и към тримата водачи нарастват, само че позитивните не понижават. В случая, националистите се възползват от така наречен резултат на отрицателната готовност – увеличението на публичната непоносимост към техни обществени изяви, води до консолидация на почитателите им.
При Движение за права и свободи, както и при Воля, основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на В. Марешки в Народното събрание (2.0%).
Твърде ниска, евентуално даже наказателно ниска, остава поддръжката за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира сред 0.6% 1.8%. От водачите им с релативно най-висока поддръжка се употребява Христо Иванов (9%). Заради безапелационните проевропейски настройки на гласоподавателите им, Европейските избори са удобна опция за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат късмет за посланичество на своите евентуални гласоподаватели.
Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч е извършено е в интервала 15 – 24 март 2018г. измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
В политическия календар на България месеците януари-март бяха наситени откъм динамичност на събития, само че и на кавги. Макар и да е мъчно в края на тримесечния интервал да се мери точното въздействие на всяко едно от тях върху публичното мнение, регулярното изследване на Алфа Рисърч открива поредност от предстоящи и непредвидени резултати. Както и един извънредно забавен резултат – краткосрочното въздействие на шумни акции върху публичните настройки не съответствува наложително с по-дългосрочното влияние върху политическото и електорално държание на гласоподавателите.
Най-голямото тестване за Кабинета Борисов 3, договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж. 57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително сдружение в България на пазарджишката компания Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Същевременно, 42% са на мнение, че в политически проект този скандал се употребява от съперниците на държавното управление, с цел да го смъкват от власт. Така, въпреки симпатизантите на ГЕРБ също да са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници. 37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% – като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември. Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета – Т.Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Л.Павлова, Е.Захариева.
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни. Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци. Охладняването към Русия, обаче, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на всекидневно високата поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Въпреки наситения с несъгласия сред институциите интервал и разминаващите се с държавното управление позиции по редица проблеми, президентът Р. Радев остава непокътнат от горещите настоящи кавги. С 59% утвърждение и 10% отрицание той реализира най-голям рейтинг от началото на своя мандат.
Eдин от най-интересните резултати от изследването е по какъв начин тази плеяда от разнообразни и даже разнопосочни събития въздейства на електоралната партийна поддръжка. След свадите към ЧЕЗ, акцията против приемането на Истанбулската спогодба, офанзивите против посредническата роля на България на европейската сцена, Българска социалистическа партия отбелязва свои символни победи и съкратява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%. Антиевропейската като цяло изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019г. Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Две трендове в публичните настройки към активността на държавното управление се открояват в края на месец март:
Запазване доверието на 21% от българските жители и повишаване на утвърждението за премиера Б. Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на ЕС;4%-ов растеж в каузи на критиците на кабинета, като разследване от поредицата вътрешно-политически кавги.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество. Случаи като държанието на съветския патриарх Кирил при визитата му по случай националния празник срещат остра реакция: за 67% то е недопустимо освен поради накърнената национална горделивост, само че и поради по-широкия прочит на тези думи като условие по какъв начин да се държи и развива една суверенна страна. Което води до следващия непредвиден резултат върху публичното мнение. Защото надали някой можеше да планува, че тъкмо след 3ти март, всекидневно мощните благосклонности на българите към Русия ще отбележат натоварен спад – от 66% до 56%.
Макар и постоянно засенчвано от настоящи кавги, българското европредседателство, оказва своето влияние върху публичните настройки. Малко над половината от пълнолетните поданици на страната наблюдават едни или други негови прояви. Най-голяма част, 37%, правят оценка като сполучлив неговия ход досега, против 13% като несполучлив. 50% показват поддръжка за държавното управление в напъните му да сложи интеграцията на страните от Западните Балкани във фокуса на европейския дневен ред.
Въпреки позитивните оценки за външната политика, вътрешните политики не престават да генерират сериозни настройки към държавното управление. Противоречивите му дейности във значими за всекидневието на хората сфери – стопанска система, битка с престъпността и корупцията, правораздаване, опазване на здравето – съпътстващите ги кавги, както и периодическите търкания сред съдружните сътрудници подхранват чувството за неоползотворени благоприятни условия и управнически дефицити. Най-критични към държавното управление са както симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от дребните обитаеми места, по този начин и по-взискателните, с по-високи упования поданици на огромните градски центрове. Разликата сред тях е, че левите гласоподаватели не поддържат и външната политика на държавното управление, до момента в който градската междинна класа е с безапелационна проевропейска ориентировка.
Най-сериозен отзив във вътрешен проект продължава да има договорката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните поданици на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и събаряне на кабинета. Реакцията на ръководещите обаче оставя у болшинството от 57% усещането, че държавното управление е забъркано в нея по някакъв метод.
Конкретните събития се отразяват релативно едва на общото доверие към кабинета, само че имат доста въздействие върху оценката за работата на обособените министри. Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиера Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място измежду „ отличниците “ намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
В другия завършек на таблицата, с релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).
Българските жители не престават да демонстрират висока сдържаност към активността на болшинството от институциите в страната.
Изключение от тази наклонност прави президентът Р. Радев, който се употребява с доверието на 59% от пълнолетните поданици на страната. Въпреки позитивния тренд обаче, част от дейностите му също се посрещат сериозно. Ползвайки се със доста по-висок заем на доверие от водача на Българска социалистическа партия, той получава повече положителни оценки като вътрешен коректив на ръководещите, в сравнение с опозицията, само че не получава такива във връзка с външно-политическите им дейности. Едва идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се развие динамичността в тези връзки.
Одобрението за Народното събрание (12%) и ръководителя му Цв. Караянчева (21%) бележи леко усъвършенстване през първите три месеца от годината. Въпреки това Народното събрание продължава да търпи сериозна рецесия на публично доверие.
Аналогична е обстановката с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято активност е придружена от трайна рецензия: съд (9% позитивни оценки против 56% отрицателни), основен прокурор (10% позитивни оценки против 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови закононарушения през последните месеци се отразява в изразителен спад на утвърждението за работата на полицията (от 27% на 20%) и мощен растеж в неодобрението (от 30% до 41%).
Трите месеца от началото на годината не трансформират значително позициите на главните политически сили и техните водачи, само че дават забавни индикации за резултатите, към които ги води тяхното политическо позициониране.
ГЕРБ търпи лека електорална ерозия в следствие от свадите към ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните разтърсвания. Любопитно е, че вътрешнопартийните удари сред „ патриотите “ рикошират в огромния съдружен сътрудник и нанасят спомагателни вреди върху неговия имидж. Въпреки този процес, ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23.1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Б.Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%. През интервала нарастват обаче и отрицателните отзиви за ръководството, което би представлявало риск най-много в обстановка на мажоритарен избор, в случай че против претендентите на ръководеща партия се изправят мощни съперници.
Като съществена опозиционна мощ, Българска социалистическа партия означи поредност от свои победи през миналия интервал. Възползва се от настоящите кавги, от разпалените от дебатите по Истанбулската спогодба публични страхове, от националистическа изразителност към посредническата роля на България в разговора сред Европейски Съюз и Турция. В резултат, с поддръжка от 20.5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, К.Нинова (доверие 26.4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се обрисува обаче стратегическото разминаване сред антиевропейската й изразителност и първия тест за нейното електорално въздействие – Европейските избори следващата година. Ерозирайки сполучливо облика на Европа измежду част от своите гласоподаватели, тя намалява мобилизацията в ляво, в резултат на което изостава по-значително от ГЕРБ, в сравнение с при народен избор. Така, рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на личните си ПР победи.
Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5.2% електорална поддръжка. Кр. Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от В.Симеонов – 11.4% и В.Сидеров – 6.4%. Отрицателните оценки и към тримата водачи нарастват, само че позитивните не понижават. В случая, националистите се възползват от така наречен резултат на отрицателната готовност – увеличението на публичната непоносимост към техни обществени изяви, води до консолидация на почитателите им.
При Движение за права и свободи, както и при Воля, основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на В. Марешки в Народното събрание (2.0%).
Твърде ниска, евентуално даже наказателно ниска, остава поддръжката за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира сред 0.6% 1.8%. От водачите им с релативно най-висока поддръжка се употребява Христо Иванов (9%). Заради безапелационните проевропейски настройки на гласоподавателите им, Европейските избори са удобна опция за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат късмет за посланичество на своите евентуални гласоподаватели.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ