Георги Тошев: Соня Йончева е един още неизвървян път, който вече е стигнал до мечтата
Георги Тошев: Соня Йончева е един още неизвървян път, който към този момент е стигнал до фантазията
Соня Йончева е едно от огромните български имена, които са познати отвън България. Сопрано, превзело огромните подиуми на операта. Едва на 36 години с 50 функции зад тила си.
„ Аз бих я наредил до Кристо, в случай че приказваме в по-широк проект – до Стоичков, Бербатов и Григор Димитров. Не са доста българите, които приказват с работата си на другите. Не са доста българите от нашето съвремие, които стават известни отвън рамките на страната. “
Това сподели в изявление за БГНЕС журналистът и продуцент Георги Тошев, който след тригодишен труд направи документален филм за оперната прима „ Соня Йончева. Sempre Libera “. Щастие е да можеш да разкажеш за хора като Соня, които са герои на нашето време, сподели Тошев. Филмът му ще има премиера на Киномания в НДК на 26 ноември. А огромната изненада е, че примата е решила да пристигна България от Латинска Америка особено за прeмиерата.
Соня Йончева е едно друго потомство и зад гения, който е неоспорим, се крие един извънреден темперамент. Тя е едвам на 36 години, а е изиграла 50 функции – най-големите. Последната й роля е на Медея от едноименната опера в Берлинската държавна опера с маестро Даниел Баренбойм на диригентския пулт. Изпълнението й е съпоставено с Мария Калас. Не съм човек, който харесва сравненията, само че тях ги вършат Папанас, Доминго, Валери Георгиев, т. е. огромните имена на актуалния оперен спектакъл, които са разкрили, разбрали и не престават да откриват гения на Соня, твърди Георги Тошев.
Да тръгнеш от Пловдив от едно извънредно оскъдно семейство, да заложиш всичко, което имаш, което вършат нейните родители, с цел да може щерка им да отиде да учи в Швейцария, да си единствено момиче и да пропътуваш това разстояние с трен, връзвайки с шал гърлото, с цел да го пазиш, и да се преоблечеш за изпита си в публичната тоалетна, тъй като няма къде – за това се изисква темперамент. Талантът е разследване, геният е нещо, което Господ ти дава и би трябвало да развиваш. Майка й Теменуга, татко й, са хора, които са толкоз елементарни, че там няма грам рекламация. Те са от тези родители, които са толкоз фокусирани върху гениите на своите деца, че са давали най-святото, с цел да съумеят да оказват помощ.
Тошев споделя още по какъв начин този филм се снима съвсем три години. Това е частен план, малко подкрепят от общината. Най-много заслуга за него има една огромна българка Таня Рапо, която живее в Швейцария и която реши да застане зад този план. Тя е дамата, която ми откри Соня Йончева. Казва: „ В Метрополитън “ в Ню Йорк има една забележителна певица, тя има огромно бъдеще “. Това бъдеще Соня го ръководи всеки ден. Тя сега е в Мексико, пее в най-големите зали всеки ден. Нейните последни албуми получават най-големи награди за звукозапис.
Много се веселя, че направих филм за човек, който е настоящ. Обикновено филмите се вършат за хора, които или за в една възраст, за която могат единствено да си спомнят, или те към този момент не са сред нас.
Няма нищо по-хубаво и по-предизвикателно за един публицист да споделя една история, която още няма край. История, която продължава да се написа. Колкото повече има филми за такива като Соня Йончева и други надарени българи, толкоз по-добре, тъй като този пъзел ще бъде доподреждан с годините. Този филм е с отворен край и той наблюдава една извънредно житейска история, увенчана в последните години с лустрото на триумфа. В Мотрополитън и на няколко пъти в Ла Скала видях по какъв начин Йончева има статута на международна звезда. Когато тя излиза, публиката я посреща като рок звезда, като поп звезда. Сещам се за Нетрепко и Доминго от този диаметър, тъй като операта не е всеобщо изкуство, само че контактът, който Соня Йончева прави на първично равнище с публиката, е нещо феноминално. Филмът съумява да наблюдава това. Ние сме били с нея и в Ню Йорк, и в Милано, и в Мюнхен, където съумя да запише последния си вердиев албум, и във Виена, където Пласидо Доминго я предложения да бъде една от партньорките му на сцената на неговия празник. И в родния Пловдив, в който все по-рядко се завръща, само че продължава да бъде доста значим за нея.
Георги Тошев разясни, че този филм има три прожекции на Киномания – първата е на 23 ноември, церемония концертът е на 26 в кино „ Люмиер “. Очаква се Соня Йончева да пристигна от Латинска Америка за един ден, с цел да съпреживее с нас премиерата на кино лентата. Много съм благополучен, че първият филм за нея е изработен от български екип. Смятам това за значимо. И когато ме питат какво е за теб България – България не са единствено потурите, размахването на флагове, обясняването по малките екрани какъв брой доста обичаш България. Важно е да направиш един малък жест, само че той да бъде в точния момент. Цялата тази сила, която вложи екипът ни, има смисъл, с цел да покажем, че да, ние българите съществуваме през тези жестове – ние да описваме за нашите герои. За мен освен Йончева, цялото й семейство са герои на нашето време.
Това са хора, които в тяхната си битност са сбъднали една фантазия. И са го създали по почтен, заслужен и надарен метод гордее се Тошев.
И продължава описа: Животът на Соня е доста динамичен. Аз я срещнах в един доста сложен за нея миг. Момент на успех, когато тя замести Натрепко и триуфира като Норма на Белини в Ковънгардън в Лондон три месеца откакто беше изгубила татко си. В живота на Соня нещата са някак по този начин – тя ражда първия си наследник Матео и безусловно две седмици по-късно заменя титубярка в Метрополитън в „ Бохем “ на Пучини. Това е нещо, което никой не прави, описа създателят.
За богатата палитра от персони за които е творил, Тошев признава: „ За мен да бъдеш толкоз близо позволен е огромно тестване. Доверието от време на време се понася мъчно. Разбирам го през всичките тези години, когато персони, на които извънредно доста съм се възхищавал, както беше казусът с АББА или с Лив Улмън, с Наум Шопов, Цветана Манева, Татяна Лолова, Лили Иванова – допускането е двустранен развой. Това, на което изучавам моите студенти, на което всеки ден изучавам себе си е постоянно да подхождаме с честност към героя. Понякога нашите вътрешни упования могат да се разминават с упованията на героя, само че най-важно е да останеш правилен на неговия дух, тъй че този човек и аз някак си да стигнем до това единодушие, в което този човек да се почувства уютно, в който аз и моите сътрудници сме създали като интерпретация на неговия живот. Целият този труд, макар подозрението дали в последна сметка ще се случи, си коства “, сподели той.
Смятам, че за всяка, работа, която вършим, няма нищо по-силно от истината. Това важи за всяко едно общество. Колкото и да ни внушават от лъжливите вести, при цялата тази бомбардировка на фалш и на неистина към нас в медийния и телекомуникационен свят, в който живеем, истината е това, което постоянно ще бъде водещо. Може да има моменти, в които да мислиш, че истината може да бъде победена, само че това е илюзия, уверен е създателят.
Следващият план на Тошев е по под на навършването на 80 години от рождението на Невена Коканова на 12 декември. Книгата за огромната актриса, написана от него ще влезе в щемпел тези дни. „ Няма да укривам в последните години от своя живот Невена Коканова беше непосредствен за мене човек и остава да е непосредствен “, сподели създателят. Моето другарство с щерка й Теодора и внука Калоян продължава и до ден сегашен. Новата книга „ Години обич “ ще излезе на 12 декември. Тогава ще има показване в НДК, по-късно и Сатиричния спектакъл. Ще бъде излъчен и новият документален филм, отдаден на Невена Коканова „ Пътуване “, изработен от 18 часа архивни материали. Попаднах на невероятни неща – на изявление на Невена Коканова с Емилиян Станев след крадеца на праскови. Също по този начин Невена Коканова за Димитър Димов. Изключително забавни свидетелства за едно време на българската просвета, сподели журналистът и акцентира, че доста е значимо ние българите първо да си подредим архива и по-късно да градим сегашното си по метод, по който имаме мечти, че то може да се случи. /БГНЕС
Соня Йончева е едно от огромните български имена, които са познати отвън България. Сопрано, превзело огромните подиуми на операта. Едва на 36 години с 50 функции зад тила си.
„ Аз бих я наредил до Кристо, в случай че приказваме в по-широк проект – до Стоичков, Бербатов и Григор Димитров. Не са доста българите, които приказват с работата си на другите. Не са доста българите от нашето съвремие, които стават известни отвън рамките на страната. “
Това сподели в изявление за БГНЕС журналистът и продуцент Георги Тошев, който след тригодишен труд направи документален филм за оперната прима „ Соня Йончева. Sempre Libera “. Щастие е да можеш да разкажеш за хора като Соня, които са герои на нашето време, сподели Тошев. Филмът му ще има премиера на Киномания в НДК на 26 ноември. А огромната изненада е, че примата е решила да пристигна България от Латинска Америка особено за прeмиерата.
Соня Йончева е едно друго потомство и зад гения, който е неоспорим, се крие един извънреден темперамент. Тя е едвам на 36 години, а е изиграла 50 функции – най-големите. Последната й роля е на Медея от едноименната опера в Берлинската държавна опера с маестро Даниел Баренбойм на диригентския пулт. Изпълнението й е съпоставено с Мария Калас. Не съм човек, който харесва сравненията, само че тях ги вършат Папанас, Доминго, Валери Георгиев, т. е. огромните имена на актуалния оперен спектакъл, които са разкрили, разбрали и не престават да откриват гения на Соня, твърди Георги Тошев.
Да тръгнеш от Пловдив от едно извънредно оскъдно семейство, да заложиш всичко, което имаш, което вършат нейните родители, с цел да може щерка им да отиде да учи в Швейцария, да си единствено момиче и да пропътуваш това разстояние с трен, връзвайки с шал гърлото, с цел да го пазиш, и да се преоблечеш за изпита си в публичната тоалетна, тъй като няма къде – за това се изисква темперамент. Талантът е разследване, геният е нещо, което Господ ти дава и би трябвало да развиваш. Майка й Теменуга, татко й, са хора, които са толкоз елементарни, че там няма грам рекламация. Те са от тези родители, които са толкоз фокусирани върху гениите на своите деца, че са давали най-святото, с цел да съумеят да оказват помощ.
Тошев споделя още по какъв начин този филм се снима съвсем три години. Това е частен план, малко подкрепят от общината. Най-много заслуга за него има една огромна българка Таня Рапо, която живее в Швейцария и която реши да застане зад този план. Тя е дамата, която ми откри Соня Йончева. Казва: „ В Метрополитън “ в Ню Йорк има една забележителна певица, тя има огромно бъдеще “. Това бъдеще Соня го ръководи всеки ден. Тя сега е в Мексико, пее в най-големите зали всеки ден. Нейните последни албуми получават най-големи награди за звукозапис.
Много се веселя, че направих филм за човек, който е настоящ. Обикновено филмите се вършат за хора, които или за в една възраст, за която могат единствено да си спомнят, или те към този момент не са сред нас.
Няма нищо по-хубаво и по-предизвикателно за един публицист да споделя една история, която още няма край. История, която продължава да се написа. Колкото повече има филми за такива като Соня Йончева и други надарени българи, толкоз по-добре, тъй като този пъзел ще бъде доподреждан с годините. Този филм е с отворен край и той наблюдава една извънредно житейска история, увенчана в последните години с лустрото на триумфа. В Мотрополитън и на няколко пъти в Ла Скала видях по какъв начин Йончева има статута на международна звезда. Когато тя излиза, публиката я посреща като рок звезда, като поп звезда. Сещам се за Нетрепко и Доминго от този диаметър, тъй като операта не е всеобщо изкуство, само че контактът, който Соня Йончева прави на първично равнище с публиката, е нещо феноминално. Филмът съумява да наблюдава това. Ние сме били с нея и в Ню Йорк, и в Милано, и в Мюнхен, където съумя да запише последния си вердиев албум, и във Виена, където Пласидо Доминго я предложения да бъде една от партньорките му на сцената на неговия празник. И в родния Пловдив, в който все по-рядко се завръща, само че продължава да бъде доста значим за нея.
Георги Тошев разясни, че този филм има три прожекции на Киномания – първата е на 23 ноември, церемония концертът е на 26 в кино „ Люмиер “. Очаква се Соня Йончева да пристигна от Латинска Америка за един ден, с цел да съпреживее с нас премиерата на кино лентата. Много съм благополучен, че първият филм за нея е изработен от български екип. Смятам това за значимо. И когато ме питат какво е за теб България – България не са единствено потурите, размахването на флагове, обясняването по малките екрани какъв брой доста обичаш България. Важно е да направиш един малък жест, само че той да бъде в точния момент. Цялата тази сила, която вложи екипът ни, има смисъл, с цел да покажем, че да, ние българите съществуваме през тези жестове – ние да описваме за нашите герои. За мен освен Йончева, цялото й семейство са герои на нашето време.
Това са хора, които в тяхната си битност са сбъднали една фантазия. И са го създали по почтен, заслужен и надарен метод гордее се Тошев.
И продължава описа: Животът на Соня е доста динамичен. Аз я срещнах в един доста сложен за нея миг. Момент на успех, когато тя замести Натрепко и триуфира като Норма на Белини в Ковънгардън в Лондон три месеца откакто беше изгубила татко си. В живота на Соня нещата са някак по този начин – тя ражда първия си наследник Матео и безусловно две седмици по-късно заменя титубярка в Метрополитън в „ Бохем “ на Пучини. Това е нещо, което никой не прави, описа създателят.
За богатата палитра от персони за които е творил, Тошев признава: „ За мен да бъдеш толкоз близо позволен е огромно тестване. Доверието от време на време се понася мъчно. Разбирам го през всичките тези години, когато персони, на които извънредно доста съм се възхищавал, както беше казусът с АББА или с Лив Улмън, с Наум Шопов, Цветана Манева, Татяна Лолова, Лили Иванова – допускането е двустранен развой. Това, на което изучавам моите студенти, на което всеки ден изучавам себе си е постоянно да подхождаме с честност към героя. Понякога нашите вътрешни упования могат да се разминават с упованията на героя, само че най-важно е да останеш правилен на неговия дух, тъй че този човек и аз някак си да стигнем до това единодушие, в което този човек да се почувства уютно, в който аз и моите сътрудници сме създали като интерпретация на неговия живот. Целият този труд, макар подозрението дали в последна сметка ще се случи, си коства “, сподели той.
Смятам, че за всяка, работа, която вършим, няма нищо по-силно от истината. Това важи за всяко едно общество. Колкото и да ни внушават от лъжливите вести, при цялата тази бомбардировка на фалш и на неистина към нас в медийния и телекомуникационен свят, в който живеем, истината е това, което постоянно ще бъде водещо. Може да има моменти, в които да мислиш, че истината може да бъде победена, само че това е илюзия, уверен е създателят.
Следващият план на Тошев е по под на навършването на 80 години от рождението на Невена Коканова на 12 декември. Книгата за огромната актриса, написана от него ще влезе в щемпел тези дни. „ Няма да укривам в последните години от своя живот Невена Коканова беше непосредствен за мене човек и остава да е непосредствен “, сподели създателят. Моето другарство с щерка й Теодора и внука Калоян продължава и до ден сегашен. Новата книга „ Години обич “ ще излезе на 12 декември. Тогава ще има показване в НДК, по-късно и Сатиричния спектакъл. Ще бъде излъчен и новият документален филм, отдаден на Невена Коканова „ Пътуване “, изработен от 18 часа архивни материали. Попаднах на невероятни неща – на изявление на Невена Коканова с Емилиян Станев след крадеца на праскови. Също по този начин Невена Коканова за Димитър Димов. Изключително забавни свидетелства за едно време на българската просвета, сподели журналистът и акцентира, че доста е значимо ние българите първо да си подредим архива и по-късно да градим сегашното си по метод, по който имаме мечти, че то може да се случи. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ