Георги Гьоков, БСП: Ако не почнем да решаваме задачите в социалната политика, ще се затрием за 50-тина години
Георги Гьоков е лидер на листата на Българска социалистическа партия за 45-тия парламент в Стара Загора. Той е народен представител и в Народното събрание, чийто мандат изтича в края на месеца, бил е част от групата на социалистите и в 43-тия, и в 42-рия парламент.
Гьоков е роден на 13 декември 1961 година. Завършва компетентност " Инженерство " в Техническия университет, Габрово. Бил е общински консултант и шеф на Бюрото по труда в Стара Загора.
Г-н Гьоков, в случай че сте обществен министър, какво неотложно бихте трансформирали в бранша?
Българска социалистическа партия ще завоюва парламентарните избори на 4 април и едвам тогава ще приказваме за ръководството, министрите и така нататък Който и да е общественият министър, едно е несъмнено - той би трябвало да е обществено сензитивен и виновен, честен и способен човек, само че в това време би трябвало да е съдбоносен, тъй като го чака доста работа и доста тежки задания. Трябва да е наясно, че обществената политика е комплицирано " занятие " и колкото и доста да направиш – все ще е малко, поради наследството. Задължително би трябвало да владее инструментариума на европейските фондове. Социалната политика е политика за възстановяване на качеството на живот, грижа за хората. Това би трябвало да дефинира освен незабавните дейности само че и всички следващи.
А какво неотложно да се промени в бранша? Ами всичко, след 11 година ръководство на ГЕРБ, за които обществената политика е като " доведеното дете в фамилията ", във всяко едно от направленията са нужни промени за обществена отбрана на човешкото достолепие, гражданските права и ползите на трудовите хора, младите, обществено слабите и пенсионерите. Необходими са нови демографски и фамилни политики, да се стартира решение на въпросите за съответно подкрепяне на младите фамилии. Тези политики би трябвало да дават решения за втората година на майчинството, за услугите за деца в фамилията, за детските ясли и градините и за съчетаване на фамилния и професионалния живот.
Трябва да се решат и проблемите, зародили с рецесията – заетостта, безработицата и структурата ѝ, загубата на работни места, обществени проблеми на уязвимите групи, зародили в резултат рецесията.
Трябват и незабавни ограничения и решения за превъзмогване на неравенствата и бедността.
Необходимо е да се построи ползотворно взаимоотношение с МОН, тъй като ползите на бизнеса са разнообразни от ползите на младежите и прехода сред образованието и първата работа е сложна.Трябва да се вземат решение провокациите, които ни носи дигитализацията на труда. Една извънредно значима ос, по която смятам, че България тотално изостава.
Политиките за хората с увреждания в България са остарели и не дават отговор на провокациите на времето и на европейските практики. Законодателството в обществената сфера, макар многократните промени е несъответстващо, неустойчиво и неприемано нито от тези, които го ползват на процедура, нито от тези, които са директните му ползватели. Трябва ни нова съответна политика за хората с увреждания, отчитаща самостоятелните потребности на всеки един българин от тази обществено уязвима група.
За проблемите в пенсионната система да не приказваме – несъответстващо ниски пенсии, съчетано със комплицирано законодателство за изплащането на пенсиите от втори дирек.
Неотложна смяна в политиките, свързани с превъзмогване на следствията от демографската рецесия. Все комплицирани задания, само че в случай че не тръгнем да ги решаваме, ще се затрием за 50-тина години.
Огромно число българи са под чертата на беднотия – какви ограничения са нужни и с какъв небосвод би трябвало да са, с цел да се промени това?
Най-сериозните проблеми на българите в обществената сфера са: ниски приходи, генериращи беднотия и неравенства и пагубно разрастваща се демографска рецесия, а също и отношението към проблемите на хората с увреждания.
Като стартира Българска социалистическа партия да ръководи, българите ще живеят по-добре занапред. Гаранция за това е програмата ни и целите в нея.
Имаме решения, които няма да оправят " от раз " приходите и демографията, само че ще слагат начало на разрешаването им в стръмна възходяща линия. Защото до момента, с изключение на приказки от ръководещите, аз действителни дейности не съм видял. Нито за 11-те, нито за последните 4 години няма действителна стъпка, да вземем за пример за превъзмогване на демографската рецесия. Хвалбата за увеличените приходи по никой метод не кореспондира с нарасналите цени на всичко, в т. ч. и на главните артикули. Не е значимо в безспорни стойности какъв брой са вдигнати заплатите, не е значимо дали ще направиш междинна заплата 2000 лв., а минимална 650 – значимо е да направиш по този начин, че в случай че българина до през вчерашния ден е успявал с тия приходи примерно да купи 100 хляба, на следващия ден да можеш да си купиш 120. Другото е измама!
Какво ще създадем? Пенсии – преизчисляване, което ще докара до 30% нарастване на всички пенсии! С следващо годишно индексиране, по отношение на повишаването на междинния застрахователен приход и инфлацията. Няма да допуснем вандалщина в пенсионната система – на всеки съгласно приноса към осигурителната система.
Помощите – правдивост, не на калпак, а там където има потребност, в размери, които да преодоляват казуса и съхраняват достолепието на подпомагания. Сега царува тотална неправда – средствата не доближават до тези, които най-вече се нуждаят от тях.
Заплати – главният детайл от приходите, подготвени сме с съответен автоматизиран механизъм за установяване на МРЗ, който е справедлив и удовлетворяващ всички страни в обществения разговор. Само ще подчертая, че в случай че по този механизъм в този момент изчислим МРЗ, тя би трябвало да е 720 лева Заплащане на всички, обвързано с резултати. Увеличаване на средствата за дейна политика на пазара на труда – това са средства за подготовка и преквалификация и за откриване на работни места за уязвимите групи на пазара на труда. Финансиране за основаване на държавни обществени предприятия за хора с увреждания. Стимулиране на дребни и междинни предприятия, които разкриват работни места.
Много и все незабавни ограничения са нужни, с цел да се промени фактът, че голямо число българи са под чертата на беднотия.
Компенсирането на пенсиите по отношение на инфлацията е измежду подложените на критика от Вас дейности на държавното управление. Какво и по какъв начин би трябвало да се промени в тази политика? Неведнъж посочвате, че пенсиите би трябвало да се преизчисляват всяка година. Възможно ли е това и по какъв начин би трябвало да се случи?
Една немалка част от българските жители са с приходи на границата на физическото оцеляване. В най-голяма степен това се отнася за пенсионерите и хората над 65 години. Ако не се вземат съответни ограничения, на процедура от ден на ден ще нараства броят на възрастните хора, от ден на ден ще понижава броят на обезпечените, от ден на ден пенсионери, които разчитат на пенсионната система за своята прехрана ще живеят под прага на бедността.
Основната функционалност на пенсионната система е да обезпечава отбрана на приходите на възрастните хора след отдръпването им от пазара на труда, т.е. да ги пази от изпадане в беднотия и да им подсигурява задоволително равнище на заменяне на прихода след пенсиониране. Изпълнява ли тази съществена функционалност Българската пенсионна система? Определено НЕ! Ако кажем, че българските пенсионери са най-онеправданите хора в България и живеят ден за ден ще сме прави за най-малко 90 на 100 от тях. Ако кажем, че са напълно забравени от ръководещите - ще сме прави на 100%. Какво имам поради като споделям забравени? Пенсиите за застрахователен стаж и възраст в нашата страна са несъответстващо и безпричинно ниски, а в пенсионноосигурителната система са насъбрани проблеми и деформации, които даже не дискутираме, да не приказваме за решение. Българската пенсионна система бе реформирана през 2000 година, като част от уговорките на България към Световната банка и Международния валутен фонд и това не донесе нищо положително на българските пенсионери, тъй като през днешния ден, повече от двадесет години след промяната може да заявим, че нито една от задачите ѝ не бе реализирана. С особена мощ това се отнася до поставеното като цел повишение на общото ниво на пенсионната отбрана, което да обезпечи по-добро материално положение на сегашните и бъдещите пенсионери, а също и за реализиране на по-голяма обществена правдивост в пенсионното обезпечаване. Т.е. съответни размери на пенсиите, които да разрешат на пенсионерите да живеят обикновено. Очевидно е, че през днешния ден след 11 години ръководство на ГЕРБ и нищо неправене, с изключение на несъответстващи дейности, като механично увеличение единствено и само на минималната пенсия, се нуждаем от необятен обществен спор за бъдещето на българската пенсионна система в това число и на размерите на пенсиите. Може ли да бъдат обезпечени на по-голямата част от българите съответни пенсии, които да им разрешават да живеят обикновено. А за останалата по дребна част, да се мисли за подкрепяне посредством обществената система. Трябва да се проучват всички решения и дейности след 2000 година, а също и пропуснатите вероятни съответни дейности, които доведоха българската пенсионна система до днешното ѝ положение - липса на публично доверие, ниски пенсии, финансова неустойчивост и некадърност да бъдат посрещнати дълготрайните демографски, стопански и обществени провокации.
Управляващите след изборите би трябвало да признаят, че през днешния ден пенсионната система не може да обезпечи съответни пенсии, и че в случай че не се вземат ограничения и в бъдеще българските пенсионери ще бъдат изложени на висок риск от изпадане в беднотия. Коефициентът на заменяне на предишните трудови приходи ще понижава, а пенсиите от частните пенсионни фондове надали ще могат и отчасти да компенсират спада в адекватността на пенсиите и може би даже ще го усилват. Изключително доста са провокациите и незнайните пред ролята освен универсалните, само че и професионалните пенсионни фондове за обезпечаване на почтени условия на живот на възрастните хора в бъдеще. И спомагателното наложително пенсионно обезпечаване явно не може да отговори на повишените упования към него.
Правилото за индексация с 50% от растежа на инфлацията и 50% от растежа на междинния застрахователен приход, е може би обективен метод за осъвременяване на пенсиите, само че когато първичното им равнище е несъответстващо ниско, очевидно не оказва помощ. А ръководещите за 11 години не направиха нищо друго от това да ползват това предписание. Дори за прочут интервал (2009-2013 г.) в нарушаване на българското законодателство и него не прилагаха. С това направиха ситуацията нетърпимо и в този момент се постановат неотложни ограничения, които да не нарушат съществени правила на обезпечаването и да не демотивират младите българи изобщо да се обезпечават. Като да вземем за пример нарастването единствено на минималната пенсия.
Като наложителна мярка за отбрана на човешкото достолепие, гражданските права и ползите на възрастните хора и за възобновяване на справедливостта сред поколенията, в нашата стратегия сме планували преизчисляване на всички пенсии, по отношение на междинния застрахователен приход от година, близка до 2020.Това преизчисляване, наред с увеличение на тежестта на всяка година застрахователен стаж, е еквивалент на вероятните механизми за увеличение на пенсиите. Преизчисляване на всички пенсии, което да докара до 30% нарастване и следващо годишно индексиране, по отношение на повишаването на междинния застрахователен приход и инфлацията. И в случай че е належащо - ново преизчисляване на по- късен стадий.
Основен принцип в обезпечаването е равнопоставеността и солидарността на обезпечените лица- размерът на пенсията за застрахователен стаж и възраст зависи от приблизително месечния приход на страната за последните 12 месеца преди пенсионирането, съотношението сред осигурителния приход на лицето и междинния застрахователен приход на страната за избрания интервал, и от осигурителния стаж на лицето. При съблюдаване на този принцип на равнопоставеността, обезпечените лица, имащи идентичен застрахователен принос (една и съща дълготрайност на застрахователен стаж и еднообразно съответствие сред осигурителния приход на лицето и междинния застрахователен приход на страната за избрания период) би трябвало да получават близки по мярка пенсии за застрахователен стаж и възраст. Поради това, че междинния застрахователен приход на страната през годините е друг, даже и при идентичен застрахователен принос на лицата, размерът на пенсията постоянно сензитивно се разграничава.
За да се понижат тези разлики може да се ползва от време на време преизчисляване на размера на старите пенсии за застрахователен стаж и възраст с настоящ междинен застрахователен приход за страната.
Последното преизчисляване беше осъществено през 2008 година със междинния застрахователен приход за 2007 година (398.17 лева.). Всички знаят от кого бе препоръчано и осъществено това предложение – от Българска социалистическа партия. За декември 2020 година междинния застрахователен приход е към този момент 1171,17 лева
Преизчисляването на пенсиите би трябвало да е от време на време и съобразено с изоставането на по-старо отпуснатите пенсии по отношение на новите.
Твърдите, че системата към образуването на втора пенсия, заложена още през 2002 година, е сбъркана. Какво е сбърканото и за какво е по този начин съгласно Вас?
Никой от ръководещите не изясни за какво има закъснение от 20 години в споразумяване на изплащането на така наречен " втора пенсия ". Докато при предните държавни управления, това отсрочване е частично целесъобразно, за последното държавно управление е неприемливо, минимум поради това, че хората, които законово бяха задължени още през 2002 година да се обезпечават във втория дирек, в универсалните пенсионни фондове, бяха в незнание, по какъв начин ще се обезпечи достъп до личните им пари насъбрани в тези фондове и един, може би най-съществен за тях въпрос, с какъв брой ще бъде понижена главната им пенсия, която би трябвало да получават от Национален осигурителен институт. Дали две пенсии ще са по-големи от една и още хиляди въпроси. Тези въпроси нямат точни отговори и до през днешния ден, макар признатите промени в КСО и уредената законово " фаза на погашение ", а още по-неясно е в каква степен отговорите са обективни.
Проблемът беше заложен още със основаването на тристълбовия модел – вместо обезпечаването във втория пенсионен дирек да стартира с началото на трудовия (осигурителен) стаж на обезпечаваното лице, то бе приложено и за хора от средата на осигурителния им стаж (родените след 31.12.1959 г.). Това бе неточност, тъй като на всички беше ясно, че самостоятелните партиди на обезпечаваните ще доближат до цялостния си потенциал, когато приключи целия естествен по дълготрайност, интервал за пенсионно обезпечаване, който е от порядъка на 35 - 40 години. Сега са минали едвам 18-20 години, което е на половина, т.е. насъбраните средства са на половина от вероятните. Тази неточност усложни извънредно доста справедливостта при изплащането на спомагателните пенсии от втория дирек и с какъв брой да бъде понижена пенсията от първия дирек на тези хора. И е учудващо, че изобщо, универсалните пенсионни фондове са подготвени и желаят да стартират погашение на пенсии при тази обстановка.
Пенсията от първия дирек, е обект на голям брой политически решения, като разпоредбите в течение на времето и промяна на политиките в пенсионната система се трансформират и пенсията може да стане напълно друга. Пример за едно такова решение е същата тази пенсионна промяна от 2000 година, която обрече пенсионерите придобили към този момент право на пенсия преди този момент на мизерни пенсии и мизерно битие. Да уточним и, че вторият дирек действа на ĸaпитaлo-нaтpyпвaщ принцип и напълно липсва солидарният детайл. И макар, че назоваваме изплащаните от втория дирек пари " втора пенсия ", парите, получавани от първия дирек, в действителност не са пенсия, а добавка към пенсията.
Да не забравяме и, че хората работили преди 2000 година са се осигурявали за пенсия единствено и само в Национален осигурителен институт и то с други размери на осигурителните вноски. Например промяната през 2000 година завари размер на осигурителните вноски за служащи и чиновници, работещи при изискванията на III-та категория труд - 35,7% от получено брутно заплащане, само че не повече от 10 МРЗ, разпределено както следва - 28.7% за осигурителя (работодателя) и 7% за обезпечения. За да стигнем до днешните 19,8%, от които 5% за ЧПФ. Да не забравяме че първичната внocĸa, избрана от законодателя е 2% при 5% сега.
Не можем да пренебрегнем и обстоятелството, че първият дирек, държавната пенсия от Национален осигурителен институт, се дoфинaнcиpa всяка година от бюджета с към половината от нужните средства, които се събират от всички под формата на налози, такси, акцизи и така нататък
Не подценявам и фактът, че при пускане на промяната и въвеждане на настоящия пенсионен модел бяха изведени суперлативи за втория стълби бяха давани непремерени обещания, които образуваха нереалистични упования у обезпечените лица. От това, което одобри Народното събрание, излиза наяве, че огромна част от обещанията са били искрено и съзнателно заблуждение на обезпечените лица, изключително това, че моделът ще подсигурява по едно и също време пожизнено погашение на пенсии и наследяемост. Въпреки, че са положени доста старания това да се поправя най-малко отчасти. Вносителите от Министерски съвет ни уверяваха, че е реализиран добър баланс и всички обществени сътрудници са го подкрепили. Това обаче не е по този начин! Наложени бяха коренни промени сред първо и второ гласоподаване, само че салдото още веднъж го няма. Не отхвърлям, че направеното е по-добро от първичното, заложено в закона, само че дали дава обективен отговор на упованията на хората е различен въпрос.
Възможността за осведомен избор от страна на обезпечените лица не е обезпечена в цялостна степен. Гаранцията, че изплащаните суми няма да са по-малки от брутния размер на вноските не е задоволителна, би трябвало да се разшири върху брутния размер на вноските с регистрирания размер на инфлацията от внасянето им до установяване на размера на добавката. Да се разпростре и за лицата, които не престават да упражняват трудова активност, откакто им е отпусната добавката при пенсиониране.
С това несъмнено не се изчерпват рецензиите, само че при всички случаи е нужен изчерпателен разбор и промени в интерес на обезпечените лица.
Какво може бъдещото ръководство да направи, с цел да се избегне демографската злополука? Какви ограничения са нужни, с цел да се подтиква развъждането на повече деца – и с какъв небосвод? Сред целите Ви е смяна в данъчното облагане за работещите младежи, в това число за работещи родители. Какво съответно оферирате?
Българска социалистическа партия се явява с съответна, ясна, точна и реализируема стратегия, в която основните цели са: да бъде възобновена демокрацията и доверието в институциите и да бъдат възобновени естествените стопански връзки и благоприятни условия за всеки. Там сме оповестили желанията си да създадем обективна, прогресивна данъчна система и фамилно подоходно облагане. Да създадем действителна отбрана на българското семейство, на майчинството, на децата, за решение на проблемите, подбудени от демографската злополука, на предоставяне на вероятност пред младежите за развиване в България - превръщането на този принцип в действителна стратегия за дейности, а не на лозунги.
В обществената политика главната цел, която си слагаме е обществена отбрана на човешкото достолепие, гражданските права и ползите на трудовите хора, обществено слабите и пенсионерите и не на последно място обезпечаване на вероятност за младежите.
Предвидили сме такива ограничения като: даване на еднократна помощ в размер на 6500 лева за всяко новородено второ и трето дете на обезпечени за най-малко 24 месеца обратно родители (това директно визира 9 230 деца на работещите родители); увеличение размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата (с това ще сътворяваме по-добри условия за развъждането на деца на 60 000 български майки), увеличение на еднократната помощ за майки-студентки от 2880 на 6500лв (това са 6 027 майки), еднократна помощ от 250 лева при започване на образователната година за всички деца от I до IV клас (120 000 деца) и безвъзмездни учебници за всички възпитаници от 1 до 12 клас (581 300 ученици); безвъзмездни детски градини и ясли за 219 000 деца и безвъзмездни медикаменти за всички деца до 14 година (1 004 845 деца). Все за младежи, млади фамилии и децата им.
И стигаме до Вашия въпрос за данъчните облекчения за работещите младежи, за работещи родители. За тях ще въведем необлагаем най-малко от 500лв. месечно за всяко дете, ненавършило 18 година Това са 755 946 фамилии които ще се възползват от това. Това значи, че във всяко едно работещо семейство ще остават за всяко дете по 50 лв. месечно. С това решаваме и алтернативата дали всяко българско семейство да получава за детето си помощ или така наречен „ детски “, без подоходен аршин и изпълняваме желанието на българите всяко българско дете да получава тези „ детски “. Ще променим и метода на прилагане на преференцията, като до момента данъчните облекчения за деца бяха незначителни и се употребиха еднократно на годишна база, а в този момент ще дадем опция преференцията да се употребява на месечна база. Родител с едно дете ще внася с 50 лева на месец по-малък налог, този с две деца – 100 лева с три - 150, и така нататък Така на процедура у родители с едно дете ще остават 600 лева на година, с две деца – 1200 лева, с три – 1800 лева и така нататък А преференцията ще обгръща както родителите с приходи по трудови взаимоотношения, по този начин тези с приходи от наем, от стопанска активност и така нататък
И не стопираме дотук, тъй като предвиждаме след навършване на 18 години, данъчната преференция да се трансферира от родителите към младежите, като навършилите пълноправие български жители няма да заплащат налог върху приходите от труд до навършване на 26 години. Това 289 697 младежи. Считайте това като детайли на фамилно подоходно облагане, което считаме за най- заслужено. С това ние обръщаме модела - от стимулиране посредством обществени помощи към стимулиране посредством данъчни преференции.
Защо да го вършим! Защото всички партии и всички политици приказват за страшната демографска злополука, която ни е сполетяла, само че никой не подхваща дейности. Само Българска социалистическа партия прави поредни, систематизирани и рационални оферти. Демографската злополука е реалност от доста години, а в най-новата ни история няма настоящи политики за превъзмогване на тази надвиснала опасност. Разбира се с това не се изчерпват ограниченията ни за справяне с казуса.
В Европейски Съюз се чуват гласове против диференцираните данъчни ставки за питателните артикули. Вие настоявате, че те биха понижили цените. Какви са причините Ви в отбрана на тезата Ви?
Да, в Европейски Съюз освен се чуват такива планове, само че и понижението на ставката на Данък добавена стойност върху питателните артикули и медикаментите е естествена европейска процедура. От 28-те членки на Европейски Съюз, 19 имат въведени диференцирани ставки, а отличник е Малта, която въобще не начислява Данък добавена стойност, Ирландия има 5 диференцирани ставки за Данък добавена стойност, Франция и Италия - по 4. Страните, които нямат диференцирани ставки за Данък добавена стойност са Естония, Дания и Латвия Австрия, Румъния и Словакия, като на последните три - Данък добавена стойност е закрепен на 9-9,5%. И още нещо разликите сред ниските ставки на Данък добавена стойност за храните и медикаментите и общоприетата за Европейския съюз ставка, е в съответствие 1 към 4. А в България не стига, че ДДС-ставката е измежду най-високите в Европа (20%), мащабът на стопанската система е измежду най-малките, а популацията - най-бедното, ами и ръководещите досега показват неуважение към нашите, на Българска социалистическа партия, поредни оферти да се диференцира данъкът върху потреблението. С това тези ръководещи, вместо да ни сближават до останалите европейски страни, досега настойчиво ни отдалечават. Ще променим това.
В нашата стратегия предвиждаме, всяка смяна в разпоредбите на облагане да бъде предмет на задълбочена социална полемика и нужна, предварителна подготовка на администрацията за нейното съответно използване. Като част от данъчната политика, която ще водим, измежду главните цели слагаме и понижаване ставките на Данък добавена стойност за храни и медикаменти.
Наясно сме, че пандемията която ни споходи докара до загубата на работни места и приходи в огромна част от популацията, а това от своя страна до стесняване на потреблението на храни. Ограничителните ограничения от своя страна водят до увеличение на разноските на производителите, което също е фактор за понижаване на потреблението. На фона на ниското търсене, нарастването на себестойността в хранително-вкусовата индустрия в допълнение свива комерсиалните обороти. Надвесила ни е справедлива действителност да се редуцират производства и да се утежни финансовото положение на цели браншове, свързани с производството, преработката и търговията с храни. Рискуваме освен да загубим пазари, само че и редица обичайно български храни да бъдат изместени с вносни такива, освен това на доста по-високи цени.
Намалението на данъчната ставка за храните ще направи по-евтини главните хранителни артикули. В същото време ще бъде насърчена българската хранително- вкусова индустрия. Независимо от номиналното нарастване на приходите на популацията, което не покачва покупателната му дарба, вътрешното ползване не е задоволително да даде подтик на родното произвеждане в хранителния бранш. По данни на Национален статистически институт междинното ползване на човек от популацията едва понижава през последните 10 години, което значи, че дефектите на пазара на питателните артикули освен не са преодолени, само че и засилени.
Намалението на ставката на Данък добавена стойност върху храните освен ще забави темпа на повишаване на цените им, само че и ще направи хранително-вкусовата и преработвателната промишленост по-атрактивни за вложителите. Ще подтиква българските производители да търсят нови технологии и да създават артикули с по-висока добавена стойност, вместо да изнасят първични материали. Ще направи продукцията в тези браншове по-конкурентоспособна, което ще сътвори предпоставки за откриване на нови работни места, изключително в земеделските, високо планинските и обезлюдени региони. Ще благоприятства за одобряване на пазарните механизми и за поддръжка на дребните и междинни български производители, които се оказват в неравностойно състояние по отношение на мултинационалните компании и огромни икономически субекти.Това понижение ще се отрази удобно, изключително на хората с ниски приходи, оставяйки им над 1 милиарда лв. за ползване.
За медикаментите - цените им в България са на едни от най-високите равнища. Намаляването на ставката на Данък добавена стойност за тях ще даде повече благоприятни условия за влияние в региона на лекарствената политика. Българите заплащат прекалено много за своя сметка. Това се твърди и в редица отчети на Световната банка: делът на фармацевтичните разноски у нас доближава 38% при 25% приблизително за Европейски Съюз. Това, естествено е за сметка на разноските за другите медицински действия -болничната и изключително отвън болничната помощ. На процедура българите заплащат от джоба си към 81% от разноските за медикаменти.
Това са задоволително претекстове за понижаване на Данък добавена стойност върху питателните артикули и медикаментите. И може би още един прийом във време на рецесия - диференцирането. Намаляването на Данък добавена стойност е антициклична мярка, която би имала резултат върху икономическия напредък и ще способства за по-леко прекосяване през спешния интервал.
Интервю на Евелина Гечева
Гьоков е роден на 13 декември 1961 година. Завършва компетентност " Инженерство " в Техническия университет, Габрово. Бил е общински консултант и шеф на Бюрото по труда в Стара Загора.
Г-н Гьоков, в случай че сте обществен министър, какво неотложно бихте трансформирали в бранша?
Българска социалистическа партия ще завоюва парламентарните избори на 4 април и едвам тогава ще приказваме за ръководството, министрите и така нататък Който и да е общественият министър, едно е несъмнено - той би трябвало да е обществено сензитивен и виновен, честен и способен човек, само че в това време би трябвало да е съдбоносен, тъй като го чака доста работа и доста тежки задания. Трябва да е наясно, че обществената политика е комплицирано " занятие " и колкото и доста да направиш – все ще е малко, поради наследството. Задължително би трябвало да владее инструментариума на европейските фондове. Социалната политика е политика за възстановяване на качеството на живот, грижа за хората. Това би трябвало да дефинира освен незабавните дейности само че и всички следващи.
А какво неотложно да се промени в бранша? Ами всичко, след 11 година ръководство на ГЕРБ, за които обществената политика е като " доведеното дете в фамилията ", във всяко едно от направленията са нужни промени за обществена отбрана на човешкото достолепие, гражданските права и ползите на трудовите хора, младите, обществено слабите и пенсионерите. Необходими са нови демографски и фамилни политики, да се стартира решение на въпросите за съответно подкрепяне на младите фамилии. Тези политики би трябвало да дават решения за втората година на майчинството, за услугите за деца в фамилията, за детските ясли и градините и за съчетаване на фамилния и професионалния живот.
Трябва да се решат и проблемите, зародили с рецесията – заетостта, безработицата и структурата ѝ, загубата на работни места, обществени проблеми на уязвимите групи, зародили в резултат рецесията.
Трябват и незабавни ограничения и решения за превъзмогване на неравенствата и бедността.
Необходимо е да се построи ползотворно взаимоотношение с МОН, тъй като ползите на бизнеса са разнообразни от ползите на младежите и прехода сред образованието и първата работа е сложна.Трябва да се вземат решение провокациите, които ни носи дигитализацията на труда. Една извънредно значима ос, по която смятам, че България тотално изостава.
Политиките за хората с увреждания в България са остарели и не дават отговор на провокациите на времето и на европейските практики. Законодателството в обществената сфера, макар многократните промени е несъответстващо, неустойчиво и неприемано нито от тези, които го ползват на процедура, нито от тези, които са директните му ползватели. Трябва ни нова съответна политика за хората с увреждания, отчитаща самостоятелните потребности на всеки един българин от тази обществено уязвима група.
За проблемите в пенсионната система да не приказваме – несъответстващо ниски пенсии, съчетано със комплицирано законодателство за изплащането на пенсиите от втори дирек.
Неотложна смяна в политиките, свързани с превъзмогване на следствията от демографската рецесия. Все комплицирани задания, само че в случай че не тръгнем да ги решаваме, ще се затрием за 50-тина години.
Огромно число българи са под чертата на беднотия – какви ограничения са нужни и с какъв небосвод би трябвало да са, с цел да се промени това?
Най-сериозните проблеми на българите в обществената сфера са: ниски приходи, генериращи беднотия и неравенства и пагубно разрастваща се демографска рецесия, а също и отношението към проблемите на хората с увреждания.
Като стартира Българска социалистическа партия да ръководи, българите ще живеят по-добре занапред. Гаранция за това е програмата ни и целите в нея.
Имаме решения, които няма да оправят " от раз " приходите и демографията, само че ще слагат начало на разрешаването им в стръмна възходяща линия. Защото до момента, с изключение на приказки от ръководещите, аз действителни дейности не съм видял. Нито за 11-те, нито за последните 4 години няма действителна стъпка, да вземем за пример за превъзмогване на демографската рецесия. Хвалбата за увеличените приходи по никой метод не кореспондира с нарасналите цени на всичко, в т. ч. и на главните артикули. Не е значимо в безспорни стойности какъв брой са вдигнати заплатите, не е значимо дали ще направиш междинна заплата 2000 лв., а минимална 650 – значимо е да направиш по този начин, че в случай че българина до през вчерашния ден е успявал с тия приходи примерно да купи 100 хляба, на следващия ден да можеш да си купиш 120. Другото е измама!
Какво ще създадем? Пенсии – преизчисляване, което ще докара до 30% нарастване на всички пенсии! С следващо годишно индексиране, по отношение на повишаването на междинния застрахователен приход и инфлацията. Няма да допуснем вандалщина в пенсионната система – на всеки съгласно приноса към осигурителната система.
Помощите – правдивост, не на калпак, а там където има потребност, в размери, които да преодоляват казуса и съхраняват достолепието на подпомагания. Сега царува тотална неправда – средствата не доближават до тези, които най-вече се нуждаят от тях.
Заплати – главният детайл от приходите, подготвени сме с съответен автоматизиран механизъм за установяване на МРЗ, който е справедлив и удовлетворяващ всички страни в обществения разговор. Само ще подчертая, че в случай че по този механизъм в този момент изчислим МРЗ, тя би трябвало да е 720 лева Заплащане на всички, обвързано с резултати. Увеличаване на средствата за дейна политика на пазара на труда – това са средства за подготовка и преквалификация и за откриване на работни места за уязвимите групи на пазара на труда. Финансиране за основаване на държавни обществени предприятия за хора с увреждания. Стимулиране на дребни и междинни предприятия, които разкриват работни места.
Много и все незабавни ограничения са нужни, с цел да се промени фактът, че голямо число българи са под чертата на беднотия.
Компенсирането на пенсиите по отношение на инфлацията е измежду подложените на критика от Вас дейности на държавното управление. Какво и по какъв начин би трябвало да се промени в тази политика? Неведнъж посочвате, че пенсиите би трябвало да се преизчисляват всяка година. Възможно ли е това и по какъв начин би трябвало да се случи?
Една немалка част от българските жители са с приходи на границата на физическото оцеляване. В най-голяма степен това се отнася за пенсионерите и хората над 65 години. Ако не се вземат съответни ограничения, на процедура от ден на ден ще нараства броят на възрастните хора, от ден на ден ще понижава броят на обезпечените, от ден на ден пенсионери, които разчитат на пенсионната система за своята прехрана ще живеят под прага на бедността.
Основната функционалност на пенсионната система е да обезпечава отбрана на приходите на възрастните хора след отдръпването им от пазара на труда, т.е. да ги пази от изпадане в беднотия и да им подсигурява задоволително равнище на заменяне на прихода след пенсиониране. Изпълнява ли тази съществена функционалност Българската пенсионна система? Определено НЕ! Ако кажем, че българските пенсионери са най-онеправданите хора в България и живеят ден за ден ще сме прави за най-малко 90 на 100 от тях. Ако кажем, че са напълно забравени от ръководещите - ще сме прави на 100%. Какво имам поради като споделям забравени? Пенсиите за застрахователен стаж и възраст в нашата страна са несъответстващо и безпричинно ниски, а в пенсионноосигурителната система са насъбрани проблеми и деформации, които даже не дискутираме, да не приказваме за решение. Българската пенсионна система бе реформирана през 2000 година, като част от уговорките на България към Световната банка и Международния валутен фонд и това не донесе нищо положително на българските пенсионери, тъй като през днешния ден, повече от двадесет години след промяната може да заявим, че нито една от задачите ѝ не бе реализирана. С особена мощ това се отнася до поставеното като цел повишение на общото ниво на пенсионната отбрана, което да обезпечи по-добро материално положение на сегашните и бъдещите пенсионери, а също и за реализиране на по-голяма обществена правдивост в пенсионното обезпечаване. Т.е. съответни размери на пенсиите, които да разрешат на пенсионерите да живеят обикновено. Очевидно е, че през днешния ден след 11 години ръководство на ГЕРБ и нищо неправене, с изключение на несъответстващи дейности, като механично увеличение единствено и само на минималната пенсия, се нуждаем от необятен обществен спор за бъдещето на българската пенсионна система в това число и на размерите на пенсиите. Може ли да бъдат обезпечени на по-голямата част от българите съответни пенсии, които да им разрешават да живеят обикновено. А за останалата по дребна част, да се мисли за подкрепяне посредством обществената система. Трябва да се проучват всички решения и дейности след 2000 година, а също и пропуснатите вероятни съответни дейности, които доведоха българската пенсионна система до днешното ѝ положение - липса на публично доверие, ниски пенсии, финансова неустойчивост и некадърност да бъдат посрещнати дълготрайните демографски, стопански и обществени провокации.
Управляващите след изборите би трябвало да признаят, че през днешния ден пенсионната система не може да обезпечи съответни пенсии, и че в случай че не се вземат ограничения и в бъдеще българските пенсионери ще бъдат изложени на висок риск от изпадане в беднотия. Коефициентът на заменяне на предишните трудови приходи ще понижава, а пенсиите от частните пенсионни фондове надали ще могат и отчасти да компенсират спада в адекватността на пенсиите и може би даже ще го усилват. Изключително доста са провокациите и незнайните пред ролята освен универсалните, само че и професионалните пенсионни фондове за обезпечаване на почтени условия на живот на възрастните хора в бъдеще. И спомагателното наложително пенсионно обезпечаване явно не може да отговори на повишените упования към него.
Правилото за индексация с 50% от растежа на инфлацията и 50% от растежа на междинния застрахователен приход, е може би обективен метод за осъвременяване на пенсиите, само че когато първичното им равнище е несъответстващо ниско, очевидно не оказва помощ. А ръководещите за 11 години не направиха нищо друго от това да ползват това предписание. Дори за прочут интервал (2009-2013 г.) в нарушаване на българското законодателство и него не прилагаха. С това направиха ситуацията нетърпимо и в този момент се постановат неотложни ограничения, които да не нарушат съществени правила на обезпечаването и да не демотивират младите българи изобщо да се обезпечават. Като да вземем за пример нарастването единствено на минималната пенсия.
Като наложителна мярка за отбрана на човешкото достолепие, гражданските права и ползите на възрастните хора и за възобновяване на справедливостта сред поколенията, в нашата стратегия сме планували преизчисляване на всички пенсии, по отношение на междинния застрахователен приход от година, близка до 2020.Това преизчисляване, наред с увеличение на тежестта на всяка година застрахователен стаж, е еквивалент на вероятните механизми за увеличение на пенсиите. Преизчисляване на всички пенсии, което да докара до 30% нарастване и следващо годишно индексиране, по отношение на повишаването на междинния застрахователен приход и инфлацията. И в случай че е належащо - ново преизчисляване на по- късен стадий.
Основен принцип в обезпечаването е равнопоставеността и солидарността на обезпечените лица- размерът на пенсията за застрахователен стаж и възраст зависи от приблизително месечния приход на страната за последните 12 месеца преди пенсионирането, съотношението сред осигурителния приход на лицето и междинния застрахователен приход на страната за избрания интервал, и от осигурителния стаж на лицето. При съблюдаване на този принцип на равнопоставеността, обезпечените лица, имащи идентичен застрахователен принос (една и съща дълготрайност на застрахователен стаж и еднообразно съответствие сред осигурителния приход на лицето и междинния застрахователен приход на страната за избрания период) би трябвало да получават близки по мярка пенсии за застрахователен стаж и възраст. Поради това, че междинния застрахователен приход на страната през годините е друг, даже и при идентичен застрахователен принос на лицата, размерът на пенсията постоянно сензитивно се разграничава.
За да се понижат тези разлики може да се ползва от време на време преизчисляване на размера на старите пенсии за застрахователен стаж и възраст с настоящ междинен застрахователен приход за страната.
Последното преизчисляване беше осъществено през 2008 година със междинния застрахователен приход за 2007 година (398.17 лева.). Всички знаят от кого бе препоръчано и осъществено това предложение – от Българска социалистическа партия. За декември 2020 година междинния застрахователен приход е към този момент 1171,17 лева
Преизчисляването на пенсиите би трябвало да е от време на време и съобразено с изоставането на по-старо отпуснатите пенсии по отношение на новите.
Твърдите, че системата към образуването на втора пенсия, заложена още през 2002 година, е сбъркана. Какво е сбърканото и за какво е по този начин съгласно Вас?
Никой от ръководещите не изясни за какво има закъснение от 20 години в споразумяване на изплащането на така наречен " втора пенсия ". Докато при предните държавни управления, това отсрочване е частично целесъобразно, за последното държавно управление е неприемливо, минимум поради това, че хората, които законово бяха задължени още през 2002 година да се обезпечават във втория дирек, в универсалните пенсионни фондове, бяха в незнание, по какъв начин ще се обезпечи достъп до личните им пари насъбрани в тези фондове и един, може би най-съществен за тях въпрос, с какъв брой ще бъде понижена главната им пенсия, която би трябвало да получават от Национален осигурителен институт. Дали две пенсии ще са по-големи от една и още хиляди въпроси. Тези въпроси нямат точни отговори и до през днешния ден, макар признатите промени в КСО и уредената законово " фаза на погашение ", а още по-неясно е в каква степен отговорите са обективни.
Проблемът беше заложен още със основаването на тристълбовия модел – вместо обезпечаването във втория пенсионен дирек да стартира с началото на трудовия (осигурителен) стаж на обезпечаваното лице, то бе приложено и за хора от средата на осигурителния им стаж (родените след 31.12.1959 г.). Това бе неточност, тъй като на всички беше ясно, че самостоятелните партиди на обезпечаваните ще доближат до цялостния си потенциал, когато приключи целия естествен по дълготрайност, интервал за пенсионно обезпечаване, който е от порядъка на 35 - 40 години. Сега са минали едвам 18-20 години, което е на половина, т.е. насъбраните средства са на половина от вероятните. Тази неточност усложни извънредно доста справедливостта при изплащането на спомагателните пенсии от втория дирек и с какъв брой да бъде понижена пенсията от първия дирек на тези хора. И е учудващо, че изобщо, универсалните пенсионни фондове са подготвени и желаят да стартират погашение на пенсии при тази обстановка.
Пенсията от първия дирек, е обект на голям брой политически решения, като разпоредбите в течение на времето и промяна на политиките в пенсионната система се трансформират и пенсията може да стане напълно друга. Пример за едно такова решение е същата тази пенсионна промяна от 2000 година, която обрече пенсионерите придобили към този момент право на пенсия преди този момент на мизерни пенсии и мизерно битие. Да уточним и, че вторият дирек действа на ĸaпитaлo-нaтpyпвaщ принцип и напълно липсва солидарният детайл. И макар, че назоваваме изплащаните от втория дирек пари " втора пенсия ", парите, получавани от първия дирек, в действителност не са пенсия, а добавка към пенсията.
Да не забравяме и, че хората работили преди 2000 година са се осигурявали за пенсия единствено и само в Национален осигурителен институт и то с други размери на осигурителните вноски. Например промяната през 2000 година завари размер на осигурителните вноски за служащи и чиновници, работещи при изискванията на III-та категория труд - 35,7% от получено брутно заплащане, само че не повече от 10 МРЗ, разпределено както следва - 28.7% за осигурителя (работодателя) и 7% за обезпечения. За да стигнем до днешните 19,8%, от които 5% за ЧПФ. Да не забравяме че първичната внocĸa, избрана от законодателя е 2% при 5% сега.
Не можем да пренебрегнем и обстоятелството, че първият дирек, държавната пенсия от Национален осигурителен институт, се дoфинaнcиpa всяка година от бюджета с към половината от нужните средства, които се събират от всички под формата на налози, такси, акцизи и така нататък
Не подценявам и фактът, че при пускане на промяната и въвеждане на настоящия пенсионен модел бяха изведени суперлативи за втория стълби бяха давани непремерени обещания, които образуваха нереалистични упования у обезпечените лица. От това, което одобри Народното събрание, излиза наяве, че огромна част от обещанията са били искрено и съзнателно заблуждение на обезпечените лица, изключително това, че моделът ще подсигурява по едно и също време пожизнено погашение на пенсии и наследяемост. Въпреки, че са положени доста старания това да се поправя най-малко отчасти. Вносителите от Министерски съвет ни уверяваха, че е реализиран добър баланс и всички обществени сътрудници са го подкрепили. Това обаче не е по този начин! Наложени бяха коренни промени сред първо и второ гласоподаване, само че салдото още веднъж го няма. Не отхвърлям, че направеното е по-добро от първичното, заложено в закона, само че дали дава обективен отговор на упованията на хората е различен въпрос.
Възможността за осведомен избор от страна на обезпечените лица не е обезпечена в цялостна степен. Гаранцията, че изплащаните суми няма да са по-малки от брутния размер на вноските не е задоволителна, би трябвало да се разшири върху брутния размер на вноските с регистрирания размер на инфлацията от внасянето им до установяване на размера на добавката. Да се разпростре и за лицата, които не престават да упражняват трудова активност, откакто им е отпусната добавката при пенсиониране.
С това несъмнено не се изчерпват рецензиите, само че при всички случаи е нужен изчерпателен разбор и промени в интерес на обезпечените лица.
Какво може бъдещото ръководство да направи, с цел да се избегне демографската злополука? Какви ограничения са нужни, с цел да се подтиква развъждането на повече деца – и с какъв небосвод? Сред целите Ви е смяна в данъчното облагане за работещите младежи, в това число за работещи родители. Какво съответно оферирате?
Българска социалистическа партия се явява с съответна, ясна, точна и реализируема стратегия, в която основните цели са: да бъде възобновена демокрацията и доверието в институциите и да бъдат възобновени естествените стопански връзки и благоприятни условия за всеки. Там сме оповестили желанията си да създадем обективна, прогресивна данъчна система и фамилно подоходно облагане. Да създадем действителна отбрана на българското семейство, на майчинството, на децата, за решение на проблемите, подбудени от демографската злополука, на предоставяне на вероятност пред младежите за развиване в България - превръщането на този принцип в действителна стратегия за дейности, а не на лозунги.
В обществената политика главната цел, която си слагаме е обществена отбрана на човешкото достолепие, гражданските права и ползите на трудовите хора, обществено слабите и пенсионерите и не на последно място обезпечаване на вероятност за младежите.
Предвидили сме такива ограничения като: даване на еднократна помощ в размер на 6500 лева за всяко новородено второ и трето дете на обезпечени за най-малко 24 месеца обратно родители (това директно визира 9 230 деца на работещите родители); увеличение размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата (с това ще сътворяваме по-добри условия за развъждането на деца на 60 000 български майки), увеличение на еднократната помощ за майки-студентки от 2880 на 6500лв (това са 6 027 майки), еднократна помощ от 250 лева при започване на образователната година за всички деца от I до IV клас (120 000 деца) и безвъзмездни учебници за всички възпитаници от 1 до 12 клас (581 300 ученици); безвъзмездни детски градини и ясли за 219 000 деца и безвъзмездни медикаменти за всички деца до 14 година (1 004 845 деца). Все за младежи, млади фамилии и децата им.
И стигаме до Вашия въпрос за данъчните облекчения за работещите младежи, за работещи родители. За тях ще въведем необлагаем най-малко от 500лв. месечно за всяко дете, ненавършило 18 година Това са 755 946 фамилии които ще се възползват от това. Това значи, че във всяко едно работещо семейство ще остават за всяко дете по 50 лв. месечно. С това решаваме и алтернативата дали всяко българско семейство да получава за детето си помощ или така наречен „ детски “, без подоходен аршин и изпълняваме желанието на българите всяко българско дете да получава тези „ детски “. Ще променим и метода на прилагане на преференцията, като до момента данъчните облекчения за деца бяха незначителни и се употребиха еднократно на годишна база, а в този момент ще дадем опция преференцията да се употребява на месечна база. Родител с едно дете ще внася с 50 лева на месец по-малък налог, този с две деца – 100 лева с три - 150, и така нататък Така на процедура у родители с едно дете ще остават 600 лева на година, с две деца – 1200 лева, с три – 1800 лева и така нататък А преференцията ще обгръща както родителите с приходи по трудови взаимоотношения, по този начин тези с приходи от наем, от стопанска активност и така нататък
И не стопираме дотук, тъй като предвиждаме след навършване на 18 години, данъчната преференция да се трансферира от родителите към младежите, като навършилите пълноправие български жители няма да заплащат налог върху приходите от труд до навършване на 26 години. Това 289 697 младежи. Считайте това като детайли на фамилно подоходно облагане, което считаме за най- заслужено. С това ние обръщаме модела - от стимулиране посредством обществени помощи към стимулиране посредством данъчни преференции.
Защо да го вършим! Защото всички партии и всички политици приказват за страшната демографска злополука, която ни е сполетяла, само че никой не подхваща дейности. Само Българска социалистическа партия прави поредни, систематизирани и рационални оферти. Демографската злополука е реалност от доста години, а в най-новата ни история няма настоящи политики за превъзмогване на тази надвиснала опасност. Разбира се с това не се изчерпват ограниченията ни за справяне с казуса.
В Европейски Съюз се чуват гласове против диференцираните данъчни ставки за питателните артикули. Вие настоявате, че те биха понижили цените. Какви са причините Ви в отбрана на тезата Ви?
Да, в Европейски Съюз освен се чуват такива планове, само че и понижението на ставката на Данък добавена стойност върху питателните артикули и медикаментите е естествена европейска процедура. От 28-те членки на Европейски Съюз, 19 имат въведени диференцирани ставки, а отличник е Малта, която въобще не начислява Данък добавена стойност, Ирландия има 5 диференцирани ставки за Данък добавена стойност, Франция и Италия - по 4. Страните, които нямат диференцирани ставки за Данък добавена стойност са Естония, Дания и Латвия Австрия, Румъния и Словакия, като на последните три - Данък добавена стойност е закрепен на 9-9,5%. И още нещо разликите сред ниските ставки на Данък добавена стойност за храните и медикаментите и общоприетата за Европейския съюз ставка, е в съответствие 1 към 4. А в България не стига, че ДДС-ставката е измежду най-високите в Европа (20%), мащабът на стопанската система е измежду най-малките, а популацията - най-бедното, ами и ръководещите досега показват неуважение към нашите, на Българска социалистическа партия, поредни оферти да се диференцира данъкът върху потреблението. С това тези ръководещи, вместо да ни сближават до останалите европейски страни, досега настойчиво ни отдалечават. Ще променим това.
В нашата стратегия предвиждаме, всяка смяна в разпоредбите на облагане да бъде предмет на задълбочена социална полемика и нужна, предварителна подготовка на администрацията за нейното съответно използване. Като част от данъчната политика, която ще водим, измежду главните цели слагаме и понижаване ставките на Данък добавена стойност за храни и медикаменти.
Наясно сме, че пандемията която ни споходи докара до загубата на работни места и приходи в огромна част от популацията, а това от своя страна до стесняване на потреблението на храни. Ограничителните ограничения от своя страна водят до увеличение на разноските на производителите, което също е фактор за понижаване на потреблението. На фона на ниското търсене, нарастването на себестойността в хранително-вкусовата индустрия в допълнение свива комерсиалните обороти. Надвесила ни е справедлива действителност да се редуцират производства и да се утежни финансовото положение на цели браншове, свързани с производството, преработката и търговията с храни. Рискуваме освен да загубим пазари, само че и редица обичайно български храни да бъдат изместени с вносни такива, освен това на доста по-високи цени.
Намалението на данъчната ставка за храните ще направи по-евтини главните хранителни артикули. В същото време ще бъде насърчена българската хранително- вкусова индустрия. Независимо от номиналното нарастване на приходите на популацията, което не покачва покупателната му дарба, вътрешното ползване не е задоволително да даде подтик на родното произвеждане в хранителния бранш. По данни на Национален статистически институт междинното ползване на човек от популацията едва понижава през последните 10 години, което значи, че дефектите на пазара на питателните артикули освен не са преодолени, само че и засилени.
Намалението на ставката на Данък добавена стойност върху храните освен ще забави темпа на повишаване на цените им, само че и ще направи хранително-вкусовата и преработвателната промишленост по-атрактивни за вложителите. Ще подтиква българските производители да търсят нови технологии и да създават артикули с по-висока добавена стойност, вместо да изнасят първични материали. Ще направи продукцията в тези браншове по-конкурентоспособна, което ще сътвори предпоставки за откриване на нови работни места, изключително в земеделските, високо планинските и обезлюдени региони. Ще благоприятства за одобряване на пазарните механизми и за поддръжка на дребните и междинни български производители, които се оказват в неравностойно състояние по отношение на мултинационалните компании и огромни икономически субекти.Това понижение ще се отрази удобно, изключително на хората с ниски приходи, оставяйки им над 1 милиарда лв. за ползване.
За медикаментите - цените им в България са на едни от най-високите равнища. Намаляването на ставката на Данък добавена стойност за тях ще даде повече благоприятни условия за влияние в региона на лекарствената политика. Българите заплащат прекалено много за своя сметка. Това се твърди и в редица отчети на Световната банка: делът на фармацевтичните разноски у нас доближава 38% при 25% приблизително за Европейски Съюз. Това, естествено е за сметка на разноските за другите медицински действия -болничната и изключително отвън болничната помощ. На процедура българите заплащат от джоба си към 81% от разноските за медикаменти.
Това са задоволително претекстове за понижаване на Данък добавена стойност върху питателните артикули и медикаментите. И може би още един прийом във време на рецесия - диференцирането. Намаляването на Данък добавена стойност е антициклична мярка, която би имала резултат върху икономическия напредък и ще способства за по-леко прекосяване през спешния интервал.
Интервю на Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ