“Юбилей” на кремълския слугинаж – може ли парламентът да касира мандатите на путинистите
Георги Боздуганов
Преди 82 години на днешния ден Народното събрание касира мандатите на всичките деветима комунистически депутати. Истинската причина не е в това, че са комунисти. Всеизвестно е, че те са - маскирани като безпартийни. Партиите са неразрешени след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев през 1934 година, само че компартията печели 10 места на изборите през 1939 година На 22 юни 1941 година след началото на междусъюзническта война на Третия райх против Съветския съюз Коминтернът, под управлението на Георги Димитров, издава от Москва
инструкция за “въоръжена битка ”
против немската войска и събаряне на държавното управление на Богдан Филов. Това към този момент е сериозен проблем - народни представители, които от депутатската пейка се готвят да се борят с оръжие в ръка за унищожаване на самия парламент и законно определеното държавно управление. Проведени са неофициални увещателни диалози, само че депутатите не отстъпват и не се съгласяват да се разграничат обществено от московската инструкция, въпреки да знаят, че България не е окупирана, немска войска няма и държавното управление не има намерение да къса дипломатически връзки с Кремъл и да изпраща войски на Източния фронт. Въпреки това
тероризмът стартира - основават се бойни групи и шумкарски чети,
убити са служители на реда. Времето за церемонии свършва. Комунистът Никола Сакаров се отхвърля от депутатското място, само че съратниците му нямат такива планове и Народното събрание дефинира комисия за разследваане на активността им. На 10 юли 1941 година в намерено съвещание тя показва отчет, съгласно който те са “активни комунисти, определени посредством осъществяване на комунистическа пропаганда и с поддръжката на незаконно съществуващата комунистическа партия ”, като са “преминали към незаконен живот и са траяли своята активност по таен път ” за осъществяване на “революция и определяне тирания на пролетариата ”. Аргументите са повече от задоволителни и Народното събрание гласоподава с безусловно болшинство анулиране на мандатите на Аврам Гачев, Атанас Къдрев, Белю Белев, Димитър Захариев, Коста Светлов, Любен Дюкмеджиев, Никола Джанков, Петър Митев и Тодор Поляков. Тези хора са подписали заявления за преданост към страната съгласно условията на закона, само че за всички е ясно, че откакто са определени с пари на московския Коминтерн, те работят съгласно неговите указания.
Въпреки че на Източния фронт Вермахтът напредва със скорост на напредване и сталиновите армии търпят колосални загуби фокусът върху България не е зарязан. Незабавно стартират излъчвания от Москва на незаконната радиостанция “Христо Ботев ”. Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров и Вълко Червенков неуморно приканват за
въоръжена битка и завладяване на властта
Освен думи обаче и каузи трябват. Още на 2 юли Г. Димитров е записал в дневника си: „ Подготвяхме хора от политемиграцията за бойни действия и политическа работа в тила на врага “. Със руски самолети и подводници са изпратени 55 диверсанти под управлението на опитни офицери като Цвятко Радойнов и Христо Боев, които да оглавят битката. Почти всички са хванати и изправени пред съда. За да избегнат смъртната присъда и бъдат изпратени във военнопленнически лагер главатарите молят руските управляващи да разкрият, че са офицери от Червената войска. В Москва Димитров е известен, че молбата им няма да бъде задоволена, а министър Молотов декларира на българския дипломат, че това са хитлеристки агент-провокатори. След войната им издигат монументи и всеобщо кръщават улици.
Съвременните путински способи не се разграничават изключително от сталинските. Дезинформационните радио-емисии през днешния ден са сменени от заводи за интернет тролове, въоръжени “зелени човечета ” бяха употребявани в Крим, а в българския парламент броят на кремълските “хранени хора ” е надалеч по-голям. Логично поражда въпросът дали
следващата московска партия би трябвало да бъде неразрешена
и депутатски мандати - касирани. Аргументите са в провежданата политика:
— посредством подправен референдум да се спре пътя на страната към еврозоната,
—да се поддържа кремълският ядрено-електрически диктат посредством наливане на пари в допотопното беленско съоръжение,
— прекъсване на оръжейните доставки за Украйна, с ясната хипотеза, че след рухване на Киев кремълската върхушка ще насочи старания за изваждане на страната ни от Европейски Съюз и НАТО.
Основания има, само че в изискванията на народна власт репресивните ограничения са незаконосъобразни и …. безполезни. Регистрацията на нова партия със същите цели ще отнеме броени дни, а касацията ще влезе в правосъден въртоп, където ще се търкаля с месеци и евентуално ще бъде отхвърлена.
Ефективното решение може да бъде записано с три думи:
ПЪТЯТ НА ПАРИТЕ
Неотдавна Лена Бориславова цитира конфиденциален отчет на ДАНС, съгласно който избрани лица щедро популяризират кремълска агитация против възнаграждение от четирихиляди лв. месечно. Руската резидентура несъмнено пострада с изгонването на 70-те “дипломати ”, само че дано не си вършим илюзии. В течение на последните 30 години тя сътвори нова огромна мрежа за информация и въздействие. За да бъде разградена, тя би трябвало да бъде огласена и описът с имената на “четирихилядниците ” да стане неотложно обществен. Това обаче е единствено върхът на айсберга тъй като е ноторно обяснимо по какъв начин кремълски партизани, открити в Парламента, ненадейно стават притежатели на първокласни приморски парцели и свръхскъпи коли, и даже малолетните им деца закупуват жилища на стойност над 200 000 лв..
Предстои доста работа за службите, които неотложно би трябвало да бъдат реформирани и да работят извънредно за нашия народен интерес. В противоположен случай все по-оглушително ще звучи московското обръщение: „ Ще ни слушате. Ние
плащаме с цел да владеем над вас
Ние желаеме послушание. Не би трябвало да говорите против нас и никога не би трябвало да протестирате против нас. ”
Преди 82 години на днешния ден Народното събрание касира мандатите на всичките деветима комунистически депутати. Истинската причина не е в това, че са комунисти. Всеизвестно е, че те са - маскирани като безпартийни. Партиите са неразрешени след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев през 1934 година, само че компартията печели 10 места на изборите през 1939 година На 22 юни 1941 година след началото на междусъюзническта война на Третия райх против Съветския съюз Коминтернът, под управлението на Георги Димитров, издава от Москва
инструкция за “въоръжена битка ”
против немската войска и събаряне на държавното управление на Богдан Филов. Това към този момент е сериозен проблем - народни представители, които от депутатската пейка се готвят да се борят с оръжие в ръка за унищожаване на самия парламент и законно определеното държавно управление. Проведени са неофициални увещателни диалози, само че депутатите не отстъпват и не се съгласяват да се разграничат обществено от московската инструкция, въпреки да знаят, че България не е окупирана, немска войска няма и държавното управление не има намерение да къса дипломатически връзки с Кремъл и да изпраща войски на Източния фронт. Въпреки това
тероризмът стартира - основават се бойни групи и шумкарски чети,
убити са служители на реда. Времето за церемонии свършва. Комунистът Никола Сакаров се отхвърля от депутатското място, само че съратниците му нямат такива планове и Народното събрание дефинира комисия за разследваане на активността им. На 10 юли 1941 година в намерено съвещание тя показва отчет, съгласно който те са “активни комунисти, определени посредством осъществяване на комунистическа пропаганда и с поддръжката на незаконно съществуващата комунистическа партия ”, като са “преминали към незаконен живот и са траяли своята активност по таен път ” за осъществяване на “революция и определяне тирания на пролетариата ”. Аргументите са повече от задоволителни и Народното събрание гласоподава с безусловно болшинство анулиране на мандатите на Аврам Гачев, Атанас Къдрев, Белю Белев, Димитър Захариев, Коста Светлов, Любен Дюкмеджиев, Никола Джанков, Петър Митев и Тодор Поляков. Тези хора са подписали заявления за преданост към страната съгласно условията на закона, само че за всички е ясно, че откакто са определени с пари на московския Коминтерн, те работят съгласно неговите указания.
Въпреки че на Източния фронт Вермахтът напредва със скорост на напредване и сталиновите армии търпят колосални загуби фокусът върху България не е зарязан. Незабавно стартират излъчвания от Москва на незаконната радиостанция “Христо Ботев ”. Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров и Вълко Червенков неуморно приканват за
въоръжена битка и завладяване на властта
Освен думи обаче и каузи трябват. Още на 2 юли Г. Димитров е записал в дневника си: „ Подготвяхме хора от политемиграцията за бойни действия и политическа работа в тила на врага “. Със руски самолети и подводници са изпратени 55 диверсанти под управлението на опитни офицери като Цвятко Радойнов и Христо Боев, които да оглавят битката. Почти всички са хванати и изправени пред съда. За да избегнат смъртната присъда и бъдат изпратени във военнопленнически лагер главатарите молят руските управляващи да разкрият, че са офицери от Червената войска. В Москва Димитров е известен, че молбата им няма да бъде задоволена, а министър Молотов декларира на българския дипломат, че това са хитлеристки агент-провокатори. След войната им издигат монументи и всеобщо кръщават улици.
Съвременните путински способи не се разграничават изключително от сталинските. Дезинформационните радио-емисии през днешния ден са сменени от заводи за интернет тролове, въоръжени “зелени човечета ” бяха употребявани в Крим, а в българския парламент броят на кремълските “хранени хора ” е надалеч по-голям. Логично поражда въпросът дали
следващата московска партия би трябвало да бъде неразрешена
и депутатски мандати - касирани. Аргументите са в провежданата политика:
— посредством подправен референдум да се спре пътя на страната към еврозоната,
—да се поддържа кремълският ядрено-електрически диктат посредством наливане на пари в допотопното беленско съоръжение,
— прекъсване на оръжейните доставки за Украйна, с ясната хипотеза, че след рухване на Киев кремълската върхушка ще насочи старания за изваждане на страната ни от Европейски Съюз и НАТО.
Основания има, само че в изискванията на народна власт репресивните ограничения са незаконосъобразни и …. безполезни. Регистрацията на нова партия със същите цели ще отнеме броени дни, а касацията ще влезе в правосъден въртоп, където ще се търкаля с месеци и евентуално ще бъде отхвърлена.
Ефективното решение може да бъде записано с три думи:
ПЪТЯТ НА ПАРИТЕ
Неотдавна Лена Бориславова цитира конфиденциален отчет на ДАНС, съгласно който избрани лица щедро популяризират кремълска агитация против възнаграждение от четирихиляди лв. месечно. Руската резидентура несъмнено пострада с изгонването на 70-те “дипломати ”, само че дано не си вършим илюзии. В течение на последните 30 години тя сътвори нова огромна мрежа за информация и въздействие. За да бъде разградена, тя би трябвало да бъде огласена и описът с имената на “четирихилядниците ” да стане неотложно обществен. Това обаче е единствено върхът на айсберга тъй като е ноторно обяснимо по какъв начин кремълски партизани, открити в Парламента, ненадейно стават притежатели на първокласни приморски парцели и свръхскъпи коли, и даже малолетните им деца закупуват жилища на стойност над 200 000 лв..
Предстои доста работа за службите, които неотложно би трябвало да бъдат реформирани и да работят извънредно за нашия народен интерес. В противоположен случай все по-оглушително ще звучи московското обръщение: „ Ще ни слушате. Ние
плащаме с цел да владеем над вас
Ние желаеме послушание. Не би трябвало да говорите против нас и никога не би трябвало да протестирате против нас. ”
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ