Митът за "евтиния руски газ" отдавна няма нищо общо с реалността
Георги Ангелов
Старши икономист, Институт " Отворено общество " – София
България е дребен консуматор на газ
Потреблението на природен газ в България е към 3 милиарда кубически метра годишно като варира в дребни граници, сред 2.9 и 3.2 милиарда годишно, по данни на Евростат. Това съставлява едвам 0.8% от общото ползване на газ в Европейския съюз (което е близо 400 милиарда куб.м. годишно). Количеството газ, употребявано в България е два пъти по-ниско от Гърция, три пъти по-ниско от Австрия и Унгария, шест пъти по-малко от Белгия.
Газът има относително невисок дял в енергийния микс на България
Средно в Европа природният газ има дял от към 25% в общия енергиен микс, защото в някои страни той се употребява за произвеждане на електричество. В България делът на газа в енергийния микс е съвсем двойно по-нисък, към 14% по данни на Евростат. В България газ съвсем не се употребява за произвеждане на електрическа сила – електричество се създава от газ главно в топлофикациите с когенерация, т.е. като непряк артикул от производството на топлинна сила. В същото време, България е огромен производител и експортьор на електричество.
Потреблението на газ е главно през зимата
Газът има сезонен темперамент и се използва главно в зимните месеци за отопление, главно от топлофикационните сдружения и най-много в София. По данни на Булгаргаз две трети от потреблението на газ е по време на отоплителния сезон, от ноември до април, като пиковите интервали са най-студените зимни месеци – декември и януари, следвани от февруари и март. Потреблението на газ от май до октомври е към два по-ниско – единствено една трета от потреблението на газ се случва в тези месеци. През някои от летните месеци потреблението е съвсем три пъти по-ниско по отношение на най-студените зимни месеци.
Топлофикация и химическата индустрия са съществени консуматори на газ
Две трети от газа се използва от топлофикациите и химическата индустрия. Най-големият консуматор на газ е Топлофикация София, която използва към една трета от целия газ в България. Вторият максимален консуматор на газ е Нефтохим – Бургас, само че по информация от медиите рафинерията към този момент не купува газ от Булгаргаз, а доставя съветски газ посредством медиатори. Това се удостоверява от докладите на Булгаргаз, които демонстрират спад на потреблението на газ от химическата индустрия през 2021 година макар че поради икономическото възобновяване потреблението във всички останали браншове пораства.
България е изцяло подвластна от импорт на газ
Местното произвеждане на газ е под 1%, като цялото останало количество се внася. Много други европейски страни са в сходно състояние, а като цяло страните от Европейския съюз внасят към 84% от потребявания природен газ. Изключения са тези страни, в които локалното произвеждане на газ господства, а вносът е стеснен – такива са Румъния, Дания и Нидерландия. При високите равнища на взаимозависимост от импорт, сигурността на доставките е от определящо значение.
Газпром има(ше) съвсем цялостен монопол в България
В Европейския съюз вносът на съветски газ е забележителен, само че не е преобладаващ – приблизително към 40% от газа в Европа идва от Русия. В България обичайно процентът е непосредствен до 100%. Но тоталната взаимозависимост на България от Газпром стартира да се пропуква. През 2019 година България внесе полутечен газ през гръцкия терминал Ревитуса, а от 2021 година България стартира да получава регулярни доставки азерски газ през новоизградения Трансадриатически газопровод (TP). България има контракт за 1 милиард куб.м. азерски газ годишно, само че към този момент получава сред една четвърт и една трета от количествата с оправданието, че газовата връзка с Гърция не е приключена.
Руският газ към този момент не е на ниска цена
Митът за " евтиния съветски газ " продължава да съществува в общественото говорене, само че той от дълго време няма нищо общо с действителността. През 2021 година макар мощното търсене на газ Русия ограничи доставките за Европа, създавайки неестествен недостиг, което внезапно увеличи цените в Европа. Малко преди Коледа борсовата цена на газа (TTF) доближи повишаване от близо 900% на годишна основа. Към тази цена е обвързана цената за доставката на съветски газ. С началото на войната в Украйна газът доближи още по-високи върхове. В момента цената на азерския газ, който България внася, е най-малко две трети по-ниска от цената на съветския газ. Така че през последната година за на ниска цена съветски газ изобщо не може да се приказва. Но даже преди този момент съветският газ не беше толкоз на ниска цена – още през 2019 година България внесе американски полутечен газ, който беше на по-ниска цена от съветския, макар огромното разстояние.
Незаменим ли е съветският газ?
България към този момент сполучливо е внасяла както полутечен газ, по този начин и азерски газ. Втечнен газ може да се внася от терминала Ревитуса в Гърция, както и от терминали в Турция. Завършването на газовата връзка с Гърция с потенциал 3 милиарда куб.м. годишно ще обезпечи инфраструктура, която ще може напълно да задоволява българското ползване на газ. Незавършената газова връзка беше употребена като мотив България да не получава цялостните количества на ниска цена азерски газ. С нейното довеждане докрай, България ще получава 1 милиард куб. м. газ годишно, което покрива към една трета от цялото ползване на страната. Останалото ползване на страната може да се покрие от вноса на един танкер с полутечен газ месечно. Няколко танкера са нужни, с цел да се запълни напълно хранилището в Чирен.
Какво се случва при цялостна липса на газ?
Топлофикациите са задължени да поддържат запаси от различно гориво (мазут) и механически могат да преминат на мазут за 24 часа при липса на природен газ. Газифицираните семейства, които са едвам към 120 000, при нужда могат да преминат на отопление с друга сила, да вземем за пример електричество. Но по този начин или другояче, топлофикациите и семействата използват минимални количества газ от май до октомври, тъй че надали ще е проблем да се обезпечи газ за тях. Газохранилището в Чирен сега е цялостно на към 17.5% – това е повече от същия интервал на предходната година, когато то беше цялостно на 10% поради по-студената зима. Извън отоплителния сезон Чирен може да обезпечи няколко седмици ползване на газ, което е буфер при ненадейно прекъсване на доставките.
Печели или губи България от енергийната рецесия?
Изкуствено основаният недостиг на съветски газ в Европа и нарасналите цени на газа са пряк разход за България, защото страната внася целия си газ. Например, вносът на газ през 2020 година коства на Булгаргаз под 650 милиона лв. до момента в който единствено през първите девет месеца на 2021 година вносът на газ коства 1.1 милиарда лв., като това е преди огромното повишаване в края на годината.
В същото време, обаче, поради енергийната рецесия България усили фрапантно износа на ток и то на извънредно високи цени. Много енергийни мощности, които от години не се употребяват, бяха включени и натоварени на 100%, а губещи енергийни компании се трансфораха в печеливши. Износът на електричество през първите четири месеца на 2022 година е близо три пъти по-висок от същия интервал на 2020 година, а борсовата цена е близо 10 пъти по-висока. Така че приходите от експорт на ток са се нараснали десетки пъти. Само за първите четири месеца на 2022 година приходите от експорт на ток се правят оценка на близо 1.7 милиарда лв.. По приблизителни оценки за момента облагите на България от по-големия експорт на ток напълно компенсират загубите от вноса на по-скъп природен газ.
Старши икономист, Институт " Отворено общество " – София
България е дребен консуматор на газ
Потреблението на природен газ в България е към 3 милиарда кубически метра годишно като варира в дребни граници, сред 2.9 и 3.2 милиарда годишно, по данни на Евростат. Това съставлява едвам 0.8% от общото ползване на газ в Европейския съюз (което е близо 400 милиарда куб.м. годишно). Количеството газ, употребявано в България е два пъти по-ниско от Гърция, три пъти по-ниско от Австрия и Унгария, шест пъти по-малко от Белгия.
Газът има относително невисок дял в енергийния микс на България
Средно в Европа природният газ има дял от към 25% в общия енергиен микс, защото в някои страни той се употребява за произвеждане на електричество. В България делът на газа в енергийния микс е съвсем двойно по-нисък, към 14% по данни на Евростат. В България газ съвсем не се употребява за произвеждане на електрическа сила – електричество се създава от газ главно в топлофикациите с когенерация, т.е. като непряк артикул от производството на топлинна сила. В същото време, България е огромен производител и експортьор на електричество.
Потреблението на газ е главно през зимата
Газът има сезонен темперамент и се използва главно в зимните месеци за отопление, главно от топлофикационните сдружения и най-много в София. По данни на Булгаргаз две трети от потреблението на газ е по време на отоплителния сезон, от ноември до април, като пиковите интервали са най-студените зимни месеци – декември и януари, следвани от февруари и март. Потреблението на газ от май до октомври е към два по-ниско – единствено една трета от потреблението на газ се случва в тези месеци. През някои от летните месеци потреблението е съвсем три пъти по-ниско по отношение на най-студените зимни месеци.
Топлофикация и химическата индустрия са съществени консуматори на газ
Две трети от газа се използва от топлофикациите и химическата индустрия. Най-големият консуматор на газ е Топлофикация София, която използва към една трета от целия газ в България. Вторият максимален консуматор на газ е Нефтохим – Бургас, само че по информация от медиите рафинерията към този момент не купува газ от Булгаргаз, а доставя съветски газ посредством медиатори. Това се удостоверява от докладите на Булгаргаз, които демонстрират спад на потреблението на газ от химическата индустрия през 2021 година макар че поради икономическото възобновяване потреблението във всички останали браншове пораства.
България е изцяло подвластна от импорт на газ
Местното произвеждане на газ е под 1%, като цялото останало количество се внася. Много други европейски страни са в сходно състояние, а като цяло страните от Европейския съюз внасят към 84% от потребявания природен газ. Изключения са тези страни, в които локалното произвеждане на газ господства, а вносът е стеснен – такива са Румъния, Дания и Нидерландия. При високите равнища на взаимозависимост от импорт, сигурността на доставките е от определящо значение.
Газпром има(ше) съвсем цялостен монопол в България
В Европейския съюз вносът на съветски газ е забележителен, само че не е преобладаващ – приблизително към 40% от газа в Европа идва от Русия. В България обичайно процентът е непосредствен до 100%. Но тоталната взаимозависимост на България от Газпром стартира да се пропуква. През 2019 година България внесе полутечен газ през гръцкия терминал Ревитуса, а от 2021 година България стартира да получава регулярни доставки азерски газ през новоизградения Трансадриатически газопровод (TP). България има контракт за 1 милиард куб.м. азерски газ годишно, само че към този момент получава сред една четвърт и една трета от количествата с оправданието, че газовата връзка с Гърция не е приключена.
Руският газ към този момент не е на ниска цена
Митът за " евтиния съветски газ " продължава да съществува в общественото говорене, само че той от дълго време няма нищо общо с действителността. През 2021 година макар мощното търсене на газ Русия ограничи доставките за Европа, създавайки неестествен недостиг, което внезапно увеличи цените в Европа. Малко преди Коледа борсовата цена на газа (TTF) доближи повишаване от близо 900% на годишна основа. Към тази цена е обвързана цената за доставката на съветски газ. С началото на войната в Украйна газът доближи още по-високи върхове. В момента цената на азерския газ, който България внася, е най-малко две трети по-ниска от цената на съветския газ. Така че през последната година за на ниска цена съветски газ изобщо не може да се приказва. Но даже преди този момент съветският газ не беше толкоз на ниска цена – още през 2019 година България внесе американски полутечен газ, който беше на по-ниска цена от съветския, макар огромното разстояние.
Незаменим ли е съветският газ?
България към този момент сполучливо е внасяла както полутечен газ, по този начин и азерски газ. Втечнен газ може да се внася от терминала Ревитуса в Гърция, както и от терминали в Турция. Завършването на газовата връзка с Гърция с потенциал 3 милиарда куб.м. годишно ще обезпечи инфраструктура, която ще може напълно да задоволява българското ползване на газ. Незавършената газова връзка беше употребена като мотив България да не получава цялостните количества на ниска цена азерски газ. С нейното довеждане докрай, България ще получава 1 милиард куб. м. газ годишно, което покрива към една трета от цялото ползване на страната. Останалото ползване на страната може да се покрие от вноса на един танкер с полутечен газ месечно. Няколко танкера са нужни, с цел да се запълни напълно хранилището в Чирен.
Какво се случва при цялостна липса на газ?
Топлофикациите са задължени да поддържат запаси от различно гориво (мазут) и механически могат да преминат на мазут за 24 часа при липса на природен газ. Газифицираните семейства, които са едвам към 120 000, при нужда могат да преминат на отопление с друга сила, да вземем за пример електричество. Но по този начин или другояче, топлофикациите и семействата използват минимални количества газ от май до октомври, тъй че надали ще е проблем да се обезпечи газ за тях. Газохранилището в Чирен сега е цялостно на към 17.5% – това е повече от същия интервал на предходната година, когато то беше цялостно на 10% поради по-студената зима. Извън отоплителния сезон Чирен може да обезпечи няколко седмици ползване на газ, което е буфер при ненадейно прекъсване на доставките.
Печели или губи България от енергийната рецесия?
Изкуствено основаният недостиг на съветски газ в Европа и нарасналите цени на газа са пряк разход за България, защото страната внася целия си газ. Например, вносът на газ през 2020 година коства на Булгаргаз под 650 милиона лв. до момента в който единствено през първите девет месеца на 2021 година вносът на газ коства 1.1 милиарда лв., като това е преди огромното повишаване в края на годината.
В същото време, обаче, поради енергийната рецесия България усили фрапантно износа на ток и то на извънредно високи цени. Много енергийни мощности, които от години не се употребяват, бяха включени и натоварени на 100%, а губещи енергийни компании се трансфораха в печеливши. Износът на електричество през първите четири месеца на 2022 година е близо три пъти по-висок от същия интервал на 2020 година, а борсовата цена е близо 10 пъти по-висока. Така че приходите от експорт на ток са се нараснали десетки пъти. Само за първите четири месеца на 2022 година приходите от експорт на ток се правят оценка на близо 1.7 милиарда лв.. По приблизителни оценки за момента облагите на България от по-големия експорт на ток напълно компенсират загубите от вноса на по-скъп природен газ.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ