Гений и един от най-великите творци на човешката култура. Неговите

Музиката e посредник между живота на ума и живота на чувствата ♫ Лудвиг ван БЕТОВЕН

Гений и един от най-великите създатели на човешката просвета. Неговите творби са върхове в музиката – недостижими както по идейна устременост, по този начин и по художествени качества. Творбите му отразяват най-напредничавите и най-съкровените идеали на тогавашната ера. В тях са вложени концепциите за освобождението на индивида от общественото неравенство; в тях пулсира и несломима религия, че щастието ще озари всички хора. Бетовен обаче, е надълбоко уверен, че за човешкото благополучие би трябвало да се води война. Няма мощ, която може да се опълчи на човешкия дух и на битката му за мир и благополучие. Това са тематиките, които стоят в центъра на неговото творчество. Той основава своите творби в интервал, малко по-голям от три десетилетия, само че тия тридесет години съставляват ера в развиването на музиката. Малко са образците в изкуството, когато за подобен къс период е юридически толкоз огромен скок в развиването напред, както в музиката по времето на Бетовен, и то във всички жанрове. Най-забележителното и най-ценното в неговото творчество са деветте му симфонии. Неговите инструментални концерти, сонати за пиано, за цигулка и пиано, струнните му квартети и операта му „ Фиделио “, са изключителни постижения в историята на музиката.

Лудвиг ван Бетовен е роден на 16 декември 1770 година в Бон. Произхожда от остарял фламандски музикален жанр, татко му е бил велможа артист. Детството на Бетховен е тежко и сурово, както и целият му живот, минал през тествания и в непрекъсната битка. Още от напълно дребен той стартира да учи цигулка и пиано и демонстрира изключителното си дарование. Баща му, алкохолик и кавгаджия, в устрема си да извлече изгода от гения на детето го принуждава да свири съвсем непрестанно. На 11 години Бетовен към този момент е измежду музикантите в придворния оркестър, а две години по-късно се демонстрира и като органист. Истинско благотворно въздействие върху надареното момче оказва неговият преподавател Нефе. Идеите на Великата френска буржоазна гражданска война превземат и младия Бетовен и не го изоставят до края на живота му.

През 1792 година Бетовен остава да живее във Виена. Там той учи при Албрехтсбергер и Салиери и завоюва първите си триумфи и като извънреден пианист-импровизатор, и като композитор. Крайно придирчив към себе си, той унищожава всичко, което е написал до 25-годишната си възраст. Само за пет години, до 1800 година, Бетовен основава 21 опуса. Когато креативният талант на композитора блясва с цялостна мощ, Бетовен получава най-страшния „ удар на ориста “, както самичък той се показва – слухът му отслабва. В по този начин нареченото „ Хайлигенщадско наследство “, написано през 1802 година, Бетовен признава, че стартира да чува тежко още през 1796 година, при започване на креативната си активност. Композиторът се мъчи да крие недъга си, само че това става невероятно и той прибягва до помощта на „ разговорни “ тефтерчета. За финален път се пробва да дирижира на една подготовка на „ Фиделио “ през 1822 година, само че към този момент не чува нищо и подготовката се проваля. Бетовен съумява да приключи делото си с помощта на изключителната си воля, неизчерпаемата си сила и вярата, че със своето творчество е потребен на човечеството. През второто десетилетие на века, той към този момент не твори по този начин интензивно, защото здравето му внезапно се утежнява. Неговото най-забележително произведение, епохалната Девета симфония, проехтява на 7 май 1824 година С тази симфония, писана в мизерия и с разклатено здраве, композиторът се обръща посредством словата на Шилеровата „ Ода на насладата “ към целия свят и приканва за мир, благополучие и другарство сред хората. Бетовен умира на 26 март 1827 година във Виена.
(със съкращения От „ Книга за операта ”, Любомир Сагаев)

♫♫

Ludwig van Beethoven. Portrait by Joseph Karl Stieler, 1820