Генерал Ратко Младич – най-кървавият военен диктатор, стъпвал на европейска

Генерал Ратко Младич – най-кървавият боен деспот, стъпвал на европейска почва от Третия райх насам, ще почине в пандиза. Всеки различен излаз от днешната (вчерашната, на 22.11. 2018 година – бел. ред.) присъда в Хага би бил неуместен.

Майките на над 8000-те мъже и момчета, убити в Сребреница в границите на пет дни през лятото на 1995 година, имат цялостното право да се радват на присъдата за пожизнен затвор, както и за геноцид – единствената правна норма, с която сходно закононарушение може да бъде вярно оценено.

Но без значение от цялата наслада на юристи и организации за отбрана на човешките права, мрачен облак е щръкнал над болшинството от хора, които са претърпели урагана от принуждение на Младич, белязал живота им и хвърлил було върху загатна за тези, които са убити или към момента са „ в неопределеност “.

Свидетелствах против Младич, както и против неговото политически сподвижник Радован Караджич и седмина други обвинени в Хага. Основно предоставях доказателства за мрежата от концентрационни лагери, които демонстрирах в този вестник („ Гардиън “ – бел. ред.) през 1992 година, дружно с екип на (британската телевизионна мрежа – бел. ред) ITN, и поредицата от всеобщи убийства, етнически прочиствания, изнасилвания и заличавания, които продължаваха три кървави години.

Днес прекарах известно време на телефона, разговаряйки с оживели. Освен тези, които са изгубили непосредствен в Сребреница, никой не показа насладата от присъдата на Младич.

Срещу него бяха повдигнати две обвинявания в геноцид – едно за Сребреница и друго за случилото се в така наречен общини в Босна. Там през годините са осъществени всеобщи зверства от войски под директното командване на Младич, до момента в който интернационалната общественост се колебаеше по какъв начин да реагира. Самият арбитражен съд в Хага беше колкото опит да се наложи интернационално правораздаване, толкоз и опит да се компенсират угризенията поради тази некадърност за деяние.
В Сребреница умират над 8000 мъже и момчета мюсюлмани, останките на доста от които към момента не са разпознати. / БГНЕС
Погромите на Младич включваха още всеобщи убийства, мъчения, апетит и изнасилвания в лагерите в Омарска, Търнополе и Керетем в Северозападна Босна. На изток във Вишеград цивилни – в това число бебета, бяха вкарвани живи в здания за кремация или изправяни на мостове, с цел да бъдат разстреляни или нарязвани на части и хвърляни в река Дрина. В допълнение на това са и огромните опустошения на безбройни градове и села, прочистванията от всички несърби посредством гибел или депортиране, разрушаването на джамии и католически църкви, събирането на дами и девойки в лагери, където са насилвани по цели нощи. И по този начин нататък.

Но явно нищо от това не е геноцид. Младич беше оневинен по това обвиняване, което повдига въпроса – в случай че това не е геноцид, то тогава какво е?

Сред тези, които бяха в Хага, с цел да чуят присъдата, беше и Келима Даутович, която оцелява лагера в Търнополе. Нейният брачен партньор е хвърлен в този при Омарска, а самата тя губи огромна част от фамилията и съседите си по време на разрушаването на родния й град Козарач през 1992 година „ Толкова е разочароващо, само че и не изключително изненадващо “, споделя тя. „ Може би не са желали да го нарекат геноцид, тъй като се случи пред очите на интернационалната общественост, която беше там и се очакваше да ни отбрани. Както и да е, уповавам се историците да си свършат по-добре работата, в сравнение с съдиите “, добавя Даутович.

Сред другите по-възмутителни фарсове в дългата история на трибунала е хвърлянето в пандиза през 2015 година на една от неговите тогавашни високопоставени служителки – Флорънс Хартман, поради неин журналистически материал за Сребреница, в който включва препратки към материал, достъпът до който е неразрешен от съда. Хартман, която от килията си е можела да вижда по какъв начин Младич прави ежедневните си извършения, показва през днешния ден, че „ никой геноцид в историята не се е случил в границите на единствено пет дни през лятото. Геноцидът е развой “.

По думите й, за разлика от други присъди, при тази ролята на Сърбия е напълно пренебрегната. „ Присъдата лиши геноцида от неговата идеология, история и исторически подтекст “, споделя Хартман.

Добра забележка. Human Rights Watch се зарадва на обстоятелството, че присъдата изпраща „ обръщение до хората с власт по света, които правят брутални жестокости, било то в Мианмар, Северна Корея или Сирия “, на фона на почналите мерки за следствие на военните закононарушения в Сирия.
Ратко Младич и Радован Караджич през 90-те години. / БГНЕС
Но кой тъкмо ще бъде изправен пред правораздаването? Младич е военноначалник и по-добре да бъде в пандиза, в сравнение с независимост. Но както вярно попита архиепископ Дезмънд Туту – къде беше Тони Блеър, когато ставаше въпрос за правдивост за Ирак, където могат да се прибавят още имената на Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и други? И в Сирия ли правораздаването ще бъде по сходен метод „ лимитирано “, с цел да не включва Асад и Путин, и всеки в режима на нашите съдружници от Саудитска Арабия, които въоръжават „ Ислямска страна “ и бомбардират Йемен? Дали някогашната фаворитка на международното правозащитно придвижване Аун Сан Су Чи би трябвало да чака да й бъдат повдигнати обвинявания?

Задачата на трибунала в Хага е частично обвързвана с правораздаването, само че също по този начин и с „ насърчаването на помиряването “ на Балканите. Е, такова няма. Младич значително получи това, което искаше – самостоятелна област на босненските сърби, от която съвсем всички несърби бяха изгонени през 1995 година и където единствено няколкото най-смели се завърнаха. Той е обожаван, неговият портрет краси стените на питейни заведения и офис здания в Босна и Сърбия, името му се скандира по време на футболни мачове.

Дори и основният прокурор на трибунала в Хага – Серж Брамерц, призна, че „ споровете и жестокостите могат да придобият своя лична логичност “. Междурелигиозното напрежение в Босна е по-голямо от по всяко време било след войната, всички страни са се открили в удобната си зона на взаимна ненавист, която – напълно инцидентно, е финансово преференциална за политическата класа отпред. Без подозрение Младич е ужасяващ човек, само че той ще може да стартира да излежава присъдата си със задоволството на човек, извършил значително задачата си. /БГНЕС

----------------

Материалът е на журналиста Ед Вулиами и е оповестен от английския в. „ Гардиън “.