Генерал-адютант Едуард Тотлебен пристигна в Сан Стефано на 15 април

Берлинският конгрес от 1878 г. - кражбата на века

Генерал-адютант Едуард Тотлебен дойде в Сан Стефано на 15 април 1878 година, с цел да смени досегашния главнокомандващ Николай Николаевич. Първата му грижа беше да се показа на Великия княз и по тази причина се насочи към квартирата му. Тя се обитаваше в огромната хубава къща на Дадиан бей. Полковник Скалон, предизвестен за идването на генерала, го посрещна и го води в спалнята на Великия княз.
- Как по този начин, Ваше височество, сте си разрешили да не извършите заповедите на Негово величество? - запита военачалник Тотлебен.
В отговор прозвуча:
- Едуард Иванович, вие се забравяте! Не на вас ще давам пояснение! Или забравяте с кого говорите? Достатъчно...
Генерал Тотлебен излезе от стаята. Лицето му беше зачервено.
Тази промяна на Великия княз и извикването му в Петербург не беше напълно изненадваща. Императорът не можеше да му елементарни, че не беше извършил заповедта му от 18 март, която беше директно обвързвана с предходната шифрована депеша от 29 януари. В нея императорът сочеше при какви условия армията би трябвало да стигне до Цариград, като се окупират височините към него. А на 18 март нареждаше да се окупира Цариград, защото спорът с Англия е съвсем неминуем. Но това трябваше да стане по самобитен метод: като убеди султана да му отстъпи непринудено укрепленията на Босфора. Целта е съветската армия да вземе стратегическо преимущество пред възможното дебаркиране на британската флота в Дарданелите...
В телеграмата си от идващия ден императорът потвърждаваше значимостта на заповедта си от 18 март с думите: "Вчерашната ми шифрована депеша би трябвало да ти служи за управление. Съобщи ми, когато всичко бъде готово за деяние. Не би трябвало да губим време, с цел да изпреварим десанта на британските войски! "
Вместо да пристъпи към осъществяване на заповедта, Великият княз бе дал отговор: "Получих шифрованата ти депеша. Всичко ще взема под внимание и ще процедирам съгласно събитията. " А англичаните действаха, с цел да реализиран стратегическо предимство. Ето за какво това, което беше пропуснато през януари и февруари, беше на практика невероятно да се реализира през март. Оказваше се, че максимата на Наполеон "По време на война и секундата е скъпа; пропуснатият момент неведнъж коства повече от един век! ", важеше с цялостна мощ.
Между тези, които посрещнаха Великия княз при идването му на петербургската гара, беше и императорът.
- Царят ми изясни, че пристигнал да ме посрещне, с цел да не ме освирка народът! - изясни Великият княз.
Нека оставим този случай без коментар, като споменем единствено, че Александър II до края на живота си - а той беше погубен през 1881 година - не елементарни на брат си грешката. Финалът, към който ни приближаваха събитията, бе доста по-трагичен.

"Панаир на суетата " - това беше първото усещане от Международния конгрес в Берлин - и то освен за двамата престарели държавници лорд Биконсфилд и княз Горчаков, само че и за публицистите, пристигнали тук от целия свят за "голямата ликвидация ". И защото един панаир нормално се съпровожда от разнообразни по своя темперамент атракции, то и този не мина без тях. Нещо повече, деловото му започване след стилно проведените обеди и вечери, давани от домакините - императорската фамилия на Вилхелм и райхсканцлера княз Ото Бисмарк - бе ознаменувано с същински атракционен случай от огромната дипломатическа акробатика...
След като получи домакинство на конгреса, Бисмарк реши да го управлява твърдо, или както самичък споделяше - с тъпан, т.е. по военному.
На тази сцена всеки искаше да изяви гения си, да респектира съперниците си. На 73 години лорд Биконсфилд имаше зад тила си насъбрана толкоз популярност, колкото и злоба от страна на Гладстон и последователите му, само че той потегли с убеденост към Берлин. С него бяха лорд Солсбъри, министърът на външните работи, и британският дипломат в Берлин Ото Ръсел. Те носеха не една, а няколко кошници с авансово уговорени споразумения.
Очакванията, че в съветската делегация първата цигулка ще свири граф Игнатиев, не се оправдаха. Обществеността в Русия се изненада, когато научи, че той не е зает за договарянията, с цел да не скапва настроението на лорд Биконсфилд, на граф Андраши и на Бисмарк. По подстрекателство на Бисмарк и на Биконсфилд ненадейно бе включен в състава граф Шувалов, отпред бе княз Горчаков. Със свойствената му емоционалност, разпервайки театрално ръце, Бисмарк бе възкликнал пред съветския дипломат Павел Убри, избран като трети пратеник:
- Сега всичко се промени. Ние с вас ще си останем другари на конгреса, само че аз няма да разреша на Горчаков да ми се качва още веднъж на раменете и да ме използува като фундамент!
Когато споделиха на съветския император за реакцията на Бисмарк, той си спомни, че предходната година пред Игнатиев немският канцлер бе отправил закана да разчисти старите си сметки с Горчаков.
"Бедната Русия - намерения си той - и за нашите персонални провинения ли би трябвало отново да заплаща! " Може би надалеч по-добре би било, в случай че християнското състрадание и възприятието за тактичност пред висшестоящия не бяха повлияли при съставянето на делегацията и в нея по право заемаше своето място Николай Игнатиев. Европа пращаше в Берлин най-отявлените врагове на Русия, с цел да я унижат, а нейното държавно управление лишаваше основателя на Санстефанския кротичък контракт от правото да брани постигнатото с толкоз доста жертви.
Австрийската делегация се водеше от граф Андраши, министър-председател, и двамата посланици: в Рим - Кароли, и в Берлин - Хаймерле.
Начело на френската група беше министърът на външните работи Вадингтон, полуфранцузин - полуангличанин.
Германската страна представляваха канцлерът Бисмарк, държавният секретар Бюлов и немският дипломат в Париж Хенло.
От Италия бяха единствено министърът на външните работи Корти и посланикът в Берлин Лоней.
От страна на Турция бяха изпратени Каратеодори паша, познатият потурчен немец и беглец от пруската войска военачалник Мехмед Али и Садулах бей, дипломат в Берлин.
Не без съвета на Англия, в Германия бяха пристигнали пратеници от разнообразни балкански страни, които разчитаха на персонални контакти с европейските си съдници при решаването на техните проблеми.
Както постоянно отпред на "Армията на гласността " стояха представителите на британските "Таймс ", "Дейли Нюз ", "Пал Малчуст ", "Стандарт ", френските "Фигаро ", "Льо Тан ", "Журнал де Деба "... Център на тяхното внимание бяха на първо място делегациите на Русия, Англия и Австро-Унгария.
Руската делегация беше една от най-многочислените. Освен тримата публични делегати имаше и към десетина души консултанти.
Конгресът бе открит на 1 юни тъкмо в 2 часа следобяд. В късата си встъпителна тирада Бисмарк изрази вярата, че предстоящото от цяла Европа значимо събитие ще премине делово и ще задоволи с резултатите си всички заинтересувани страни. В своя дневник същата вечер военачалник Анучин написа:
"Независимо от това, че в живота си съм видял доста нещо и елементарно не бих могъл да се удивя, Бисмарк ми направи извънредно усещане. Каква мощна персона! По всяка възможност нашият Петър Велики е бил по този начин извънреден, както в този момент е той?! Когато се приближавах към него, аз несъзнателно почувствувах у себе си някаква покорност. "
Пръв изиска думата лорд Биконсфилд. Речта му бе напълно срещу Русия и тълкуваше заплахата, която съставлява сега съветската войска освен за Турция, само че и за мира в Европа.
- Може ли конгресът умерено да заседава при сходна заплаха? - питаше Биконсфилд.
- Този въпрос не е подложен за разглеждане в дневния ред! - възрази Бисмарк и обръщайки се към съветската делегация, попита:
- Ще отговорите ли на първия британски пратеник?
Княз Горчаков разясни:
- Упълномощен съм от името на моя августейши стопанин да заявя, че като се управлява само от желанието да пази християните и да прави всичко за тяхното положително, той е подготвен на всички отстъпки, които се оферират в тяхна изгода. - След което махна с ръка на Шувалов: - Хайде, почвай!
Граф Шувалов пък увери, че не съществува заплаха за спор от страна на съветската войска и таман нейното наличие там е гаранция за мира.
На идващия ден граф Шувалов помоли при него в хотела да дойдат военните експерти Анучин, Бобриков и Боголюбов, а също Нелидов, Убри и Жомини. Когато се събраха, графът им сподели:
- Моля, господа, да ми помогнете с вашите познания. Да ми кажете всичко, което сметнете, че ще бъде нужно да знам по отношение на конгреса.
Това смути присъстващите. Веднага породи въпросът за какво вместо него тук не беше изпратен Игнатиев, индивидът, познаващ до съвършенство обсъжданите проблеми?
Първата среща при Шувалов беше отдадена на въпроса за границите на България. Да се мечтае за договореностите в Сан Стефано, беше към този момент немислимо. Това пролича освен от песимистичния звук, само че и от мощното стеснение, което изпитваше графът, когато сподели:
- Господа, вам към този момент е известно, че през вчерашния ден в британския вестник "Глоуб " изненадващо се появи текстът на нашето скрито съглашение.
Тази обява бе една от мощно впечатляващите обществеността дипломатически атракции, прозвуча като първата мощна плесница за Русия. Защото от обнародвания текст се виждаше, че южната граница на България е отдръпната надалеч във вътрешността, северно от Егейско море. Направени бяха още доста взаимни отстъпки, които се отклоняваха освен от Санстефанския контракт, само че и от Цариградската конференция.
След време щеше да стане ясно, че текстът на тайното руско-английско съглашение е предаден на редакцията по внушението на Бисмарк. Целта му е била посредством бърза и ефектна контрамярка да нанесе удар върху едно вероятно по-нататъшно доближаване сред Русия и Англия. Опитът се оказа сполучлив.
Както и трябваше да се чака, най-големи бяха усложненията при решаването на българския въпрос. Цяла седмица продължи жестоката битка сред британските и съветските делегати. Англичаните защитаваха Турция, като желаеха да запазят ситуацията й на европейска страна, а руснаците бяха за основаването на самостоятелно българско княжество, като се съгласиха да се раздели България на две (по искане на британските делегати). Но бяха срещу изискването да остане изцяло самостоятелно единствено княжеството на север от Балкана, а другите елементи да бъдат под директната военна и политическа власт на султана.
Нито една от европейските страни не поддържа Русия. И най-малката интервенция на Бисмарк в интерес на тази уговорка би била задоволителна, с цел да се решат разногласията позитивно, само че той преднамерено усложняваше взаимоотношенията. Неговата тактичност беше да остави Русия безпомощна сред Австро-Унгария и Англия, като в това време играеше ролята на неин другар.
Остри разногласия провокира и въпросът за границата сред Княжество България и Източна Румелия. Англичаните упорстваха границата да върви тъкмо по билото на Стара планина, при което и София, и Варна трябваше да останат отвън княжеството. Турците, подстрекавани от Англия и Австро-Унгария, също упорстваха тези територии непременно да не влизат в България. Русия изрично отхвърли да одобри такова решение. Малката интервенция на Бисмарк докара до компромис: за сметка на Софийския санджак и Варна бяха пожертвани Македония и Тракия.
Въпреки голямата си претовареност Биконсфилд съвсем всяка вечер пишеше писма до кралица Виктория и до близката си другарка лейди Честърфилд. Той най-подробно ги уведомяваше за съвещанията, какво се е решавало, като не пропускаше да спомене и за своето персонално присъединяване. Във връзка с частното съвещание сред делегациите на Англия, Австрия и Русия той пишеше, че то траяло 4 часа:
"Мога да кажа най-тежките 4 часа, които си припомням в живота. Нашето съглашение с Австрия провокира огромно отчаяние сред русите. Аз разгласих нашите оферти за така наречените граници на България ултимативно. Отчаяние в съветския лагер. В 5 и 1/2 часа бях поканен у княз Горчаков и имах с него диалог с необикновен темперамент. "
Голям артист на политическата сцена, лорд Биконсфилд изигра успешно няколко етюда, шантажирайки еднообразно и Бисмарк, и съветската делегация. Така да вземем за пример във връзка със създалото се затруднение към разграничителната граница сред България и Източна Румелия, което наложи заминаването на полковник Боголюбов за мнение в Русия, на вечерята, която италианската делегация даваше на 19 юни за участниците в конгреса, Биконсфилд показа с граф Корти, че в случай че Русия не одобри британските и австрийските оферти, е решил да разтури конгреса. Той знаеше, че Корти е другар с Бисмарк и ще показа това освен с него, а и с останалите делегати. Така и стана.
Втория път отново заплаши, че към този момент е поръчал да му приготвят влака и не желае повече да си губи времето в празно разтакаване на руснаците. А това означаваше, че може да избухне война. На този шантаж повярва даже и Бисмарк, тъй като отиде при Шувалов и му съобщи желанието на британския министър председател.
На другия ден Биконсфилд щеше да напише следното писмо до кралицата:
"Русия се предава и приема британския проект за европейската граница на Турската империя, приема и военната, и политическа власт на султана. Бисмарк сподели: "Всичко се дължи на вашата сила и неотстъпчивост. "
Във връзка с този изцяло съкрушаващ удар върху цялата досегашна съветска политика княз Горчаков декларира пред Биконсфилд:
- Ние пожертвахме 100 хиляди от най-хубавите си бойци и 100 милиона британски лири за една заблуда!
Бисмарк, който умишлено или измамен от актьорското изкуство на Биконсфилд му оказа помощ да раздели България, оцени високо тази победа на Англия:
- Вие - сподели той на лорд Биконсфилд - подарихте на султана най-богатата област на света: 4000 квадратни благи с най-хубава почва!
Русия, спечелила по този начин ослепително успеха си против Турция, тук, на Берлинския конгрес, се оказа дотам безпомощна да се съпротивлява, че делегатите й отиваха със боязън на всяко съвещание. Биконсфилд с наяве саркастичен звук написа в писмото си до барон Ротшилд:
"Княз Горчаков ме моли да не заменяме името на Южна България с Източна Румелия, щото щяло да бъде най-голямото оскърбление за Русия, само че спечелилият желае да бъде победител до дъно. "
Русия, с цел да получи Южна Бесарабия, даде на Румъния Добруджа, която тя в първия миг отхвърляше да вземе, тъй като по право принадлежеше на България. По този мотив Биконсфилд на 5 юли написа до кралицата:
"Румънците извадиха добър шанс заради тяхната упоритост. Това решение също е в интерес на Турция и Англия, тъй като бреговата линия, която щеше да бъде на България, в този момент принадлежи на една антиславянска раса. "
Докато траеше конгресът, с изключение на нагласената история с вестник "Глоуб " станаха и други произшествия, които се одобриха като любопитни атракционни номера на едномесечната огромна ликвидация. Такъв беше и казусът, когато в един от най-острите разногласия сред руснаците и англичаните по въпроса за Батуми и за другите арменски градове секретната карта на съветския боен щаб пренощува у англичаните.
Преди да отиде на среща с лорд Биконсфилд, княз Горчаков изиска да му дадат картата на съветския общоприет щаб, на която бяха нанесени минималните и оптималните отстъпки, които съветската делегация би могла да направи. По нехайство или заради старческата си заплеснатост Горчаков бе разменил секретната карта с тази, която беше у англичаните. Чак на другата заран, когато Шувалов прояви интерес по въпроса за договарянията, се разкри случилото се. Горчаков упрекна Биконсфилд, че съзнателно му бе сменил картата. За да прекъсне разногласието, Бисмарк приключи съвещанието и разпореди на италианския пратеник Монтегю Корти да стане съдия при разрешаването на разногласието. Тогава назначената комисия предложи една междинна линия, която удовлетворяваше и двете делегации. Комичен случай...
На идващия ден британските делегати оповестиха спогодбата си с Турция, която им предоставяше остров Кипър. Това уведомление се одобри в Англия с плевел екстаз. Консерваторите говореха с почитание за своя любим Дизи, както интимно назоваха Дизраели.
По същото време лорд Биконсфилд написа на лейди Честърфилд знаменателно писмо:
"Ние тук спечелихме (или казано напълно тъкмо - откраднахме) една велика победа, която мъчно могат да оценят в Англия! "
А дъщерята на британската кралица, омъжена за немския престолонаследник, написа на майка си:
"С неспокойствие очаквам от вас писмо след подписването на англо-турската спогодба и окупацията на остров Кипър. Аз мисля, че това е едно велико събитие и то ще донесе наслада за всички другари на Англия! Лорд Биконсфилд в действителност завоюва лаврови венци... "
Осъществи ли упоменатата закана във връзка с княз Горчаков канцлерът Бисмарк? Ако се съди по писмото на барон Жомини до заместник-министъра на външните работи Гирс от 30 юни 1878 година, което има следното наличие: "Ако ние успеем да получим Бесарабия и Батуми, това ще бъде задоволително да сме удовлетворени от Берлинския конгрес, макар проверката на Санстефанския контракт ", Русия няма съображение да се смята унизена. Така мислеше и самичък Горчаков, който лансираше тезата за "малка война и сдържан мир ".
Въпросът, който в този случай можеше да зададе съветският народ, е дали тази война трябваше да приключи с подобен резултат? Отговорът в доста връзки бе даден в фамозната тирада на Иван Аксаков, ръководител на Московския славянски комитет, във връзка решенията на Берлинския конгрес: "Берлинският конгрес освен не сътвори надеждни условия за мир на Балканския полуостров, само че сътвори условия за интриги и безпокойствие! "
Бисмарк и Горчаков не се съмняваха, че съветският народ ще осъди тяхното персонално присъединяване в Берлинския конгрес, по тази причина всеки се опитваше да дискредитира другия. Веднага след конгреса остарелият канцлер побърза да се застрахова, че заради болест той не може да носи виновност за решенията, които лишиха успеха на Русия. По този мотив държавният секретар на Германия Бюлов написа до дипломата Радовиц: "Започват да се появяват клюки, че сякаш Русия е претърпяла проваляне на конгреса, а ние сме били отговорни за това. Като че ли единствено от нас зависи признаването на Санстефанския мир и присъединението на всички земи към Русия. В основата на тия клюки стои княз Горчаков. Той гледа да стовари всичката виновност за неудачите на конгреса върху Шувалов и респективно върху Бисмарк. "
В устрема си да компрометира Горчаков немският канцлер Бисмарк употребява всеки комфортен случай. Не единствено британската - и цялата немска преса, инструктирана от Бисмарк, поде гневна акция срещу Горчаков. Малко или доста една закана бе изпълнена. Старият канцлер бе изцяло изгубил славата си на огромен посланик. Иначе Англия и Австро-Унгария надали щяха в такава степен да унижат Русия.
- - - - -
Бележка на редакцията: Документалните етюди на създателя са написани върху основата на малко известни обстоятелства от дипломацията преди, по време и след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година