Изгонете руския газ през вратата и той ще се върне през прозореца
Газовото съглашение, подписано сред България и Турция при започване на годината, може да е от изгода за Русия, с цел да продължи косвено да изнася газ за Европа, макар глобите. Някои гласове в Брюксел са обезпокоени от това, написа френското списание L " Express, като цитира материал на вестник Politico.
На пръв взор това съглашение наподобява има тъкмо противоположната цел. На 3 януари българското държавно управление разгласи подписването на съглашение с Турция за преустановяване на зависимостта на страната от съветски газ. Москва осигуряваше съвсем всички доставки за тази източноевропейска страна, преди да прекъсне износа му след началото на нашествието в Украйна. " Така ще можем да купуваме газ от всички интернационалните производители и да го разтоварваме в Турция, където ни е най-удобно логистично ", сподели тогава министърът на енергетиката Росен Христов. Според Politico договорката може да покрие до 60% от годишното търсене на газ в България. Освен това ще даде достъп до българските тръбопроводи на Боташ, турската държавна газова компания, с цел да продава газ на прилежащи страни, като Румъния.
" Да отвориш вратата за съветския газ "
Но произходът на този вносен газ повдига въпроси. Днес 45% от турските газови доставки идват напряко от Русия, през газопровода " Турски поток ", ситуиран под Черно море. Според изискванията на подписаното сред София и Анкара съглашение обаче България няма да има правото да знае произхода на газа, който ще внася от Турция. " Булгаргаз ", българската държавна петролна компания, ще събира газа непосредствено на границата с Турция и няма да има достъп до турската инфраструктура. Достатъчно, с цел да накара Аура Сабадус, анализатор за ICIS (Independent Commodity Intelligence Services), да каже, че този контракт може " доста добре да отвори вратата за съветски газ " в Европейския съюз. Защото, в случай че Европейски Съюз си е сложил за цел да спре вноса на съветски газ до 2027 година, това съглашение сред Анкара и София би трябвало да продължи до 2035 година Това са съвсем осем години, през които Русия може да продължи да доставя на държава-членка на Европейския съюз, обратно на политическите и дипломатически позиции, поддържани от Брюксел.
Сценарият е още по-възможен, защото Турция изцяло осъзнава, от своя страна, желанието си да работи като търговски медиатор сред Русия и Европа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган даже подписа съглашение с Владимир Путин през октомври 2022 година Турция да се трансформира в " газов хъб " на вратите на Европа, по-специално след прекъсването на газопроводите " Северен поток " 1 и 2. Двамата президенти трябваше също по този начин да се видят още веднъж този понеделник, 3 септември, само че с цел да обсъдят напълно друга тематика: тази за съглашението за украинските зърнени храни.
" Нова епоха за съветската търговия "?
Този български образец може да предвещава нова тактика, употребена от Москва. Според Аура Сабадус българският случай демонстрира, че можем да навлезем в " нова епоха за съветската търговия ". Без повече публични и главозамайващи контракти, като се има поради дипломатическата обстановка сред Европейския съюз и Москва: занапред нататък Русия ще може да продължи да зарежда европейските газопроводи повече посредством заобиколен експорт. Българският случай буди страхове в средите на Европейски Съюз. Европейски посланик, представен от Politico и поискал анонимност, изрази своята " угриженост по отношение на трети страни, които се стремят да избегнат глобите на Европейски Съюз ", насочвайки се напълно непосредствено към двусмислената роля, която Турция играе от началото на войната в Украйна. Същият този посланик прибавя още: " Всички би трябвало да бъдем бдителни по този въпрос и ще следим деликатно произхода на вносния газ ".
Българската държавна газова компания " Булгаргаз " декларира в своя отбрана пред Politico: " Фундаменталното изискване " за съглашението е, че " внасяният газ би трябвало да идва извънредно от страни, които не са наранени от наказания, ембарго или търговски ограничавания ". Но тази неяснота, призната в произхода на вносния газ, кара хората да настръхват чак до България. Новото реформаторско държавно управление, определено предишния април, след подписването на съглашението разгласи, че този контракт " не е трябвало да бъде подписван ".
На пръв взор това съглашение наподобява има тъкмо противоположната цел. На 3 януари българското държавно управление разгласи подписването на съглашение с Турция за преустановяване на зависимостта на страната от съветски газ. Москва осигуряваше съвсем всички доставки за тази източноевропейска страна, преди да прекъсне износа му след началото на нашествието в Украйна. " Така ще можем да купуваме газ от всички интернационалните производители и да го разтоварваме в Турция, където ни е най-удобно логистично ", сподели тогава министърът на енергетиката Росен Христов. Според Politico договорката може да покрие до 60% от годишното търсене на газ в България. Освен това ще даде достъп до българските тръбопроводи на Боташ, турската държавна газова компания, с цел да продава газ на прилежащи страни, като Румъния.
" Да отвориш вратата за съветския газ "
Но произходът на този вносен газ повдига въпроси. Днес 45% от турските газови доставки идват напряко от Русия, през газопровода " Турски поток ", ситуиран под Черно море. Според изискванията на подписаното сред София и Анкара съглашение обаче България няма да има правото да знае произхода на газа, който ще внася от Турция. " Булгаргаз ", българската държавна петролна компания, ще събира газа непосредствено на границата с Турция и няма да има достъп до турската инфраструктура. Достатъчно, с цел да накара Аура Сабадус, анализатор за ICIS (Independent Commodity Intelligence Services), да каже, че този контракт може " доста добре да отвори вратата за съветски газ " в Европейския съюз. Защото, в случай че Европейски Съюз си е сложил за цел да спре вноса на съветски газ до 2027 година, това съглашение сред Анкара и София би трябвало да продължи до 2035 година Това са съвсем осем години, през които Русия може да продължи да доставя на държава-членка на Европейския съюз, обратно на политическите и дипломатически позиции, поддържани от Брюксел.
Сценарият е още по-възможен, защото Турция изцяло осъзнава, от своя страна, желанието си да работи като търговски медиатор сред Русия и Европа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган даже подписа съглашение с Владимир Путин през октомври 2022 година Турция да се трансформира в " газов хъб " на вратите на Европа, по-специално след прекъсването на газопроводите " Северен поток " 1 и 2. Двамата президенти трябваше също по този начин да се видят още веднъж този понеделник, 3 септември, само че с цел да обсъдят напълно друга тематика: тази за съглашението за украинските зърнени храни.
" Нова епоха за съветската търговия "?
Този български образец може да предвещава нова тактика, употребена от Москва. Според Аура Сабадус българският случай демонстрира, че можем да навлезем в " нова епоха за съветската търговия ". Без повече публични и главозамайващи контракти, като се има поради дипломатическата обстановка сред Европейския съюз и Москва: занапред нататък Русия ще може да продължи да зарежда европейските газопроводи повече посредством заобиколен експорт. Българският случай буди страхове в средите на Европейски Съюз. Европейски посланик, представен от Politico и поискал анонимност, изрази своята " угриженост по отношение на трети страни, които се стремят да избегнат глобите на Европейски Съюз ", насочвайки се напълно непосредствено към двусмислената роля, която Турция играе от началото на войната в Украйна. Същият този посланик прибавя още: " Всички би трябвало да бъдем бдителни по този въпрос и ще следим деликатно произхода на вносния газ ".
Българската държавна газова компания " Булгаргаз " декларира в своя отбрана пред Politico: " Фундаменталното изискване " за съглашението е, че " внасяният газ би трябвало да идва извънредно от страни, които не са наранени от наказания, ембарго или търговски ограничавания ". Но тази неяснота, призната в произхода на вносния газ, кара хората да настръхват чак до България. Новото реформаторско държавно управление, определено предишния април, след подписването на съглашението разгласи, че този контракт " не е трябвало да бъде подписван ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ