Гърция напредва с планове за първи офшорни вятърни паркове
Гърция продължава напред с проектите си за създаване на първите си офшорни вятърни паркове, оповестиха управляващите в Атина.
Средиземноморската страна, която пострада тежко от горски пожари, провокирани от климата това лято, се стреми да се откаже от изкопаемите горива.
Възобновяемата сила обезпечи над 50 % от електричеството на Гърция за първи път през първата половина на 2023 година И страната нашумя през октомври предходната година, когато работеше единствено с възобновими източници, въпреки и единствено за пет часа.
Ветроенергията на сушата, слънчевата и водната сила направиха крайъгълния камък вероятен, само че нацията от хиляди острови до момента се въздържаше да се възползва от капацитета си за вятър в морето.
Сега Гърция разпознава зони за частно развиване, според проектоплан за инсталиране на 2 гигавата офшорна вятърна сила до 2030 година, което се равнява на една десета от нейния потенциал на сушата. Това е задоволително за зареждане на към 1,5 милиона домове.
„ Гърция, заради стратегическото си местонахождение и климатичните си характерности, има обилни сравнителни преимущества във връзка с своя безоблачен и вятърен капацитет, изключително в морето “, сподели министърът на енергетиката и околната среда Теодор Скилакакис.
„ Разработването на тези планове е народен приоритет освен тъй като ще способства уверено за нашата енергийна самостоятелност, само че и тъй като ни разрешава да изнасяме зелена сила в бъдеще “, добави той по време на събитие за показване на плана за национални офшорни вятърни паркове Програма за развиване.
Къде Гърция строи вятърни паркове по морето?
Проектопланът включва 25 възможни зони за развиване с обща повърхност от 2712 квадратни километра в Егейско, Йонийско и Средиземно море. Тези обекти ще станат налични в два интервала от време, някои сред 2025 и 2032 година, а други по-късно, съгласно Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA), която дава отговор за програмата.
Зоните, които ще имат подобен най-малък потенциал от 12,4 гигавата сред тях, са ситуирани в: източен Крит, южен Родос, централно Егейско море, оста Евия-Хиос и Йонийско море. Плаващата технология ще бъде подобаваща за множеството зони, сподели HEREMA.
Екологичните групи показаха угриженост, че офшорните вятърни паркове могат да навредят на дивата природа, изключително до момента в който се издигат, и предизвестиха, че не би трябвало да се построяват в екологично чувствителни зони.
HEREMA споделя, че е приложила 20 критерия за изключване, с цел да отбрани тези зони и морски действия в гръцки води. При възлагането на оценка на въздействието върху околната среда - която е обществено налична - органът споделя, че е взел поради и националната сигурност, летищата, туристическите действия и регионите за аквакултури.
Как офшорните вятърни паркове ще бъдат от изгода за Гърция?
„ Офшорната вятърна сила е общоевропейски приоритет, защото се предвижда, че до 2050 година 35 % от електричеството в Европейски Съюз може да се генерира напълно от офшорни източници “, сподели заместник-министър Александра Сдуку.
„ В същото време това показва редица изгоди за нашия народен енергиен бранш, нашата национална стопанска система и локалните общности, които ще бъдат домакини или ще бъдат в съседство с офшорни вятърни планове. “
Очаква се постигането на задачата от 2 гигавата да изисква вложения над 6 милиарда евро.
Но съгласно настрана изследване за икономическите изгоди, внедряването на офшорна вятърна сила може да усили Брутният вътрешен продукт с до 1,9 милиарда евро приблизително годишно сред 2024-2050 година и да поддържа до 44 400 работни места годишно.
Окончателното утвърждение на проекта се чака до края на годината, преди избраните зони да бъдат публично маркирани в края на 2024 година, сподели HEREMA.
„ Националната стратегия, която беше показана, освен служи на главната цел, тази за отбрана на нашата енергийна система, само че също по този начин основава условия за появяването на Гърция като енергиен център в по-широкия район “, добави Сдуку.
Средиземноморската страна, която пострада тежко от горски пожари, провокирани от климата това лято, се стреми да се откаже от изкопаемите горива.
Възобновяемата сила обезпечи над 50 % от електричеството на Гърция за първи път през първата половина на 2023 година И страната нашумя през октомври предходната година, когато работеше единствено с възобновими източници, въпреки и единствено за пет часа.
Ветроенергията на сушата, слънчевата и водната сила направиха крайъгълния камък вероятен, само че нацията от хиляди острови до момента се въздържаше да се възползва от капацитета си за вятър в морето.
Сега Гърция разпознава зони за частно развиване, според проектоплан за инсталиране на 2 гигавата офшорна вятърна сила до 2030 година, което се равнява на една десета от нейния потенциал на сушата. Това е задоволително за зареждане на към 1,5 милиона домове.
„ Гърция, заради стратегическото си местонахождение и климатичните си характерности, има обилни сравнителни преимущества във връзка с своя безоблачен и вятърен капацитет, изключително в морето “, сподели министърът на енергетиката и околната среда Теодор Скилакакис.
„ Разработването на тези планове е народен приоритет освен тъй като ще способства уверено за нашата енергийна самостоятелност, само че и тъй като ни разрешава да изнасяме зелена сила в бъдеще “, добави той по време на събитие за показване на плана за национални офшорни вятърни паркове Програма за развиване.
Къде Гърция строи вятърни паркове по морето?
Проектопланът включва 25 възможни зони за развиване с обща повърхност от 2712 квадратни километра в Егейско, Йонийско и Средиземно море. Тези обекти ще станат налични в два интервала от време, някои сред 2025 и 2032 година, а други по-късно, съгласно Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA), която дава отговор за програмата.
Зоните, които ще имат подобен най-малък потенциал от 12,4 гигавата сред тях, са ситуирани в: източен Крит, южен Родос, централно Егейско море, оста Евия-Хиос и Йонийско море. Плаващата технология ще бъде подобаваща за множеството зони, сподели HEREMA.
Екологичните групи показаха угриженост, че офшорните вятърни паркове могат да навредят на дивата природа, изключително до момента в който се издигат, и предизвестиха, че не би трябвало да се построяват в екологично чувствителни зони.
HEREMA споделя, че е приложила 20 критерия за изключване, с цел да отбрани тези зони и морски действия в гръцки води. При възлагането на оценка на въздействието върху околната среда - която е обществено налична - органът споделя, че е взел поради и националната сигурност, летищата, туристическите действия и регионите за аквакултури.
Как офшорните вятърни паркове ще бъдат от изгода за Гърция?
„ Офшорната вятърна сила е общоевропейски приоритет, защото се предвижда, че до 2050 година 35 % от електричеството в Европейски Съюз може да се генерира напълно от офшорни източници “, сподели заместник-министър Александра Сдуку.
„ В същото време това показва редица изгоди за нашия народен енергиен бранш, нашата национална стопанска система и локалните общности, които ще бъдат домакини или ще бъдат в съседство с офшорни вятърни планове. “
Очаква се постигането на задачата от 2 гигавата да изисква вложения над 6 милиарда евро.
Но съгласно настрана изследване за икономическите изгоди, внедряването на офшорна вятърна сила може да усили Брутният вътрешен продукт с до 1,9 милиарда евро приблизително годишно сред 2024-2050 година и да поддържа до 44 400 работни места годишно.
Окончателното утвърждение на проекта се чака до края на годината, преди избраните зони да бъдат публично маркирани в края на 2024 година, сподели HEREMA.
„ Националната стратегия, която беше показана, освен служи на главната цел, тази за отбрана на нашата енергийна система, само че също по този начин основава условия за появяването на Гърция като енергиен център в по-широкия район “, добави Сдуку.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ